Р Е Ш Е Н И Е
№ …..
Гр. София, 23.10.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20
състав, в закрито заседание в състав:
СЪДИЯ: Татяна Костадинова
като разгледа т.д. № 2054/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ
вр. чл. 274 - 278 ГПК.
Образувано
е по жалба на С.1. ЕООД срещу отказ № 20190531112459-3/30.09.2019 г. на
длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в Търговския регистър декларираните
от жалбоподателя по реда на ЗМИП данни относно лицата, чрез които се
осъществява контрол върху него, и лицата, които са негови действителни
собственици. Отказът е мотивиран с това, че действителни собственици могат да
бъдат само физически лица.
Жалбоподателят
твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като капиталът на дружеството,
което е негов едноличен собственик, от своя страна принадлежи еднолично на
публично дружество, а лицата, притежаващи акции от капитала на публичното
дружество, не се декларират по реда на ЗМИП. Ето защо счита, че като
действителен собственик следва да бъде посочено публичното дружество. Поддържа,
че по отношение на други дъщерни дружества на същото публично дружество е
налице вписване в горепосочения смисъл, което водело до „недопустима ситуация“
и противоречива практика.
Съдът
намира следното:
Обемът
на понятието „действителни собственици“ е дефиниран в § 2 от ДР ЗМИП - за
действителен собственик се счита физическото лице, което пряко или
косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас,
включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол
чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се
търгуват на регулиран пазар. Че за действителни собственици се третират само
физическите лица, следва не само от легалната дефиниция на § 2 от ДР ЗМИП, но и
от Директива (ЕС) 2015/849 на ЕП и на Съвета за предотвратяване използването на
финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на
тероризма – вж. напр. § 12 и § 13 от Преамбюла, както и разпоредбата на чл. 3,
ал. 6.
Видно е, че
целта на закона е да се идентифицират по недвусмислен начин физическите лица,
които „в крайна сметка“ (по терминологията и на Директива (ЕС) 2015/849)
управляват/контролират дружеството или в полза на които се осъществява
дейността. Тази цел ще бъде постигната както когато се впишат
идентификационните данни на физическите лица, така и когато обявяването на тези
данни е предвидено да се извършва по друг ред. Впрочем в тази насока са
и указанията за прилагане на закона, дадени от ДАНС в качеството й на орган,
който съгласно чл. 4, ал. 5 ЗДАНС получава, съхранява, проучва,
анализира и разкрива информация, получена при условията и по реда на ЗМИП - изискването за деклариране
възниква само когато подлежащите на деклариране данни не са вече вписани в
Търговския регистър по друга причина или когато не е налице друг механизъм за
тяхното обявяване.
Ето защо в §
2, т. 1 на ДР
ЗМИП е
предвидено изключение за случаите, в които се касае до дружество с акции,
търгувани на регулирания пазар, и подчиняващо се на изискванията за
оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни
международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по
отношение на собствеността. В тези случаи не се изисква обявяване на имената на
физическите лица по реда на ЗМИП, тъй като за тяхното обявяване е предвиден
друг механизъм – съгласно чл. 59, ал. 4 ЗМИП в този случай се събира
информацията за дяловото участие, подлежаща на разкриване по реда на чл. 145 и
сл. от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
Щом за
публичното дружество не се поставя изискване за обявяване на действителния
собственик по реда на ЗМИП, то не е налице изискване за посочване на
физическите лица-акционери в публичното дружество и когато то е едноличен собственик
на лицето, притежаващо еднолично капитала на заявителя. Това следва по
аналогия от чл. 63, ал. 5, т. 1 ЗМИП – с нея е въведен принципът, че когато
крайният собственик може да се изведе от поредицата вписвания в националния
регистър, то задължение за подаване на декларация не възниква. Този
принцип следва да е приложим и когато крайният собственик не е видим от
вписванията в търговския регистър, но неговото оповестяване е осигурено чрез
друг законов механизъм. В настоящия случай е именно така - като
едноличен собственик на заявителя е вписано дружество, чийто капитал се
притежава също еднолично, но от публично дружество (С.Т.АД), и поради това той
не дължи да посочва по реда на ЗМИП идентификационни данни на конкретните
физически лица, притежаващи капиталово участие в едноличния собственик на
едноличния собственик – те се обявяват по друг ред.
Същевременно
самото дружество-едноличен собственик не може да бъде посочено като
действителен собственик, тъй като – както беше посочено – по смисъла на ЗМИП
действителният собственик е само физическо лице.
Едноличният
собственик не следва да се обявява и като лице, чрез което се осъществява
контрол върху
заявителя. Изхождайки от целта на закона – да се обявяват само данни, които не
са вписани по друг начин в търговския или в друг регистър, воден в Република
България, следва да се приеме, че задължението за посочване на юридическо лице,
чрез което се упражнява контрол върху заявителя, ще е налице само когато този
извод не следва от вече вписаните в Търговския регистър данни (напр.
когато не е налице еднолична собственост, но е налице съдредоточение на повече
от 25 % от капитала в едно юридическо лице). В настоящия случай самото вписване на определено лице като едноличен собственик, както и вписването на неговия едноличен
собственик, сочи, че последният упражнява контрол върху заявителя. Ето
защо не следва да се извърша и вписване и на данните, посочени в част І, поле
537 от Заявление Б7.
Съображението
на жалбоподателя, черпено от създаването на противоречива практика по отношение
на различни дъщерни дружества на един и същ правен субект, не може да промени
формирания от настоящия състав извод относно тълкуването и приложението на
ЗМИП. Към настоящия момент противоречивата практика не е уеднаквена по
предвидения в ЗСВ ред, а количественият критерий (брой съдебни актове,
постановени в идентичен смисъл) не може да се приеме и за качествен такъв
(относно правилността на тези актове).
В обобщение
следва да се заключи, че за заявителя не съществува задължение да
подава декларация по ЗМИП. Поради това жалбата следва да бъде
отхвърлена.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на С.1.
ЕООД, ЕИК *******, срещу отказ № 20190531112459-3/30.09.2019 г. на длъжностно
лице при Агенция по вписванията да впише в Търговския регистър декларираните от
жалбоподателя по реда на ЗМИП данни относно лицата, чрез които се осъществява
контрол върху него и които са негови действителни собственици.
Решението може да се обжалва пред
САС в седемдневен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: