Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Велинград, 17.06. 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Велинград, в съдебно заседание на тринадесети май
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
при
участието на секретаря Цветана Коцева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 135/2019 г. по описа
на Районен съд Велинград, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано
е по жалба, подадена от "Природа Вууд“ “ ЕООД, против наказателно
постановление № 13-001414 от 26.02.2019 г. на ИД на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ гр. София, с което на дружеството-жалбоподател, на
осн. чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 413, ал. 2 КТ, е наложена имуществена санкция
в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл. 9, т. 1 от Наредба № 10 от 07.12.2004
г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с
електрокари и мотокари. Прието е, че нарушението не представлява маловажен
случай по см. на чл. 415в, ал. 1, във вр. чл. 28 ЗАНН.
В подадената жалба се релевират оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление.
Твърди се, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, свързани със задължителните реквизити на акта за
установяване на нарушението и издаденото въз основа на него наказателно
постановление относно време и място на извършване на деянието, накърнили правото на защита на жалбоподателя.
Излагат се доводи за нарушение на материалния закон при преценка за наличието
на обективните признаци на нарушението и явна несправедливост на наложеното
наказание. Твърди се, че визираното в НП нарушение, представлява маловажен
случай, което административнонаказващият
орган не е съобразил. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
атакуваното наказателно постановление, евентуално да приложи чл.415в, във вр
чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния
си представител поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата ТД на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата, излага съображения в тази връзка.
Жалбата е
подадена в срок /обжалваното наказателно постановление е изпратено по пощата и
е получено от жалбоподателя на 29.03.2019 г., а жалбата е постъпила в ТД на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ Пазарджик на 04.04.2019 г./,
от лице, което има право на обжалване, срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Съдът
като съобрази наведените в жалбата оплаквания, събраните по делото
доказателства и становищата на страните, прие за установено следното:
При
извършена на 16.01.2019 г. проверка в обект на дружеството жалбоподател за
спазване разпоредбите на трудовото законодателство, служители на ТД ИД „Главна инспекция по
труда“ Пазарджик заварили двама
работници на дружеството с мотокар да поправят покрив. Единият от работниците
управлявал мотокара, а другия бил качен на покривната конструкция. Тези
обстоятелства се установяват от събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства. Мотокарът се управлявал от А.А.Ю.. В тази насока са показанията
на свидетелите Т. и Д.. На покрива се намирал О.Й.Б.. Обстоятелство, че Ю. е управлявал мотокара не се опровергава от
показанията на останалите свидетели, доколкото същите не отричат, че когато
проверяващите поканили Б. да слезе от покрива, за да попълни декларация по чл.
402, ал. 1, т. 3 КТ, той бил свален от А.Ю. с вилиците на мотокара. Проверяващите
не видели О.Б. да управлява мотокара, но констатирали, че същия бил свален от
покрива с мотокара от другия работник.
Въз основа на попълнените декларации и след
проверка в информационната система на НАП се установило, че двете лица са
работници на дружеството-единият е на длъжност машинен оператор, а другият общ
работник.
От
работодателя било изискано да представи свидетелство за правоспособност за
работа с мотокари за двамата работници, като му била определена дата 23.01.2019
г. На посочената дата не били представени пълният комплект документи, поради
което била определена друга дата-29.01.2019 г. На посочената дата удостоверени
за правоспособност било представено само за работника О.Й.Б. с дата от
29.01.2019 г.
На
същата дата бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение №
13-001414 за това, че „Природа Вууд“ ЕООД, в качеството си на работодател по
смисъла на §1, т. 1 ДР на Кодекса на труда, е допуснал работника А.А.Ю. да
управлява мотокар, без да притежава свидетелство за работа с кари в нарушение
на чл. 9, т. 1 от Наредба № 10 от 07.11.2004 г., като нарушението е извършено
на 16.01.2019 г. в обект на дружеството в гр. Велинград, ул. „Христо
Смирненски“ № 5. В акта е отразено, че нарушението е констатирано при преглед
на фирмената документация, свързана с трудовото законодателство на 23.01.2019
г.
Въз
основа на акта е издадено обжалваното Наказателно постановление № 13-001414 от
26.02.2019 г., с което на жалбоподателя на осн. чл. 416, ал.5 във вр. чл. 413,
ал. 2 КТ е наложена имуществена санкция
в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл. 9, т. 1 от Наредба № 10 от
07.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа
с електрокари и мотокари, за това че е допуснал работникът А.А.Ю. да управлява мотокар, без да има има
правоспособност за работа с кари и да притежава свидетелство за работа с кари.
При
така установената фактическа обстановка съдът, счита от правна страна следното:
Актът
за установяване на административно нарушение № 13-001414 от 29.01.2019 г. и
издаденото въз основа на него Наказателно постановление № 13-001414 от 26.02.2019
г. са съставени от компетентен орган, съгл. чл. 21, ал. 4, т. 3 , чл. 6, ал. 2,
т. 21 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ и Заповед № 3-0058 от 11.02.2014
г. на ИД на ИА „Главна инспекция по труда“, в предписаната от закона форма, при
спазване на процесуалните правила и в предвидения от чл. 34, ал.1 и ал. 3 ЗАНН срок, в
присъствието на представител на санкционираното юридическо лице. При съставянето им са спазени изискванията на
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Съдът намира за неоснователно възражението
на защитата на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение в
акта и в наказателното постановление, относно описанието на мястото и времето
на нарушението. Видно от съдържанието им тези обстоятелства са конкретизирани.
Като място, където е извършено нарушението, е отразено обект на дружеството в
гр. Велинград, заедно с точния му адрес. Отбелязано е, че нарушението е извършено на дата
16.01.2019 г. Действително в акта и постановлението е посочено, че същото е
констатирано при преглед на фирмената документация на 23.01.2019 г., а не на
датата на съставяне на акта, но това обстоятелство не представлява съществено
процесуално нарушение, доколкото чл. 53, ал. 2 ЗАНН допуска издаване
на наказателното постановление и при допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението и самоличността на
нарушителя. И в двата документа датата, на която е извършено нарушението, е
посочена еднозначно и това обстоятелство не се опровергава от предоставените
след това документи. Жалбоподателят не е поставен в положение на неизвестност и
неустановеност относно това обстоятелство и пред невъзможност да организира
защитата си. На датата на съставяне на акта не е представено удостоверение за
правоспособност за управление на мотокар за А.Ю., от което да е видно, че към
посочените в акта и в наказателното постановление дати работникът е бил правоспособен водач на
мотокар. Затова отразената в акта и в
постановлението дата, на която се счита установено нарушението не е обстоятелство,
което да обуслови различен извод относно наличието на данни за извършването му.
Неоснователно
е възражението, че в акта и в наказателното постановление не е
индивидуализирано нарушението. Действително в тях не са описани конкретните
фактическите действия по управление на мотокара, но доколкото е установено, че е осъществена дейност по
боравене с неговите механизми в процеса на трудова дейност, е налице
индивидуализация на нарушението, поради което не е ограничено правото на жалбоподателя
да възрази срещу него.
Съобразно
установената фактическа обстановка, съдът счита, че е извършен визираният в
наказателното постановление състав на нарушение на трудовото законодателство.
Административнонаказващият
орган е приел, че е работодателят е нарушил правилата за безопасни и
здравословни условия на труд, като е допуснал да управлява мотокар
неправоспособно лице.
Кодексът
на труда в чл. 127, ал. 1, т. 3 и чл. 275, ал. 1 КТ вменяват задължение на работодателя да осигури здравословни
и безопасни условия на труд, така че
опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени,
ограничени или намалени, т. е такива условия на труд, които не водят до
професионални заболявания и злополуки при работа. С цел
предотвратяване на злополуки при работа с мотокари са въведени специфични
изисквания в Наредба № 10 от 7 декември
2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с
електрокари и мотокари, която изисква за управление на кари се допускат само
правоспособни лица, придобили правоспособност за работа с кари и притежаващи свидетелство
за работа с кари, защото риск от причиняване на опасност за живота и здравето
на работниците възниква от непосредственото боравене с механизмите на мотокара
при привеждането му в движение и използването му по предназначение от неправоспособно лице, т.е. от
фактическата дейност по управлението му от неправоспособен.
В случая, от свидетелските показания
безспорно се установява, че работникът А.Ю. е управлявал мотокара, поради което
следва да бъде ангажирана отговорността на работодателя за нарушение на
здравословните и безопасни условия на труд, затова, че е допуснал да управлява
мотокар работник, който не притежава съответната правоспособност.
По
делото е представена заповед № 10 от 02.01.2019 г., издадена от „Природа вууд“
ЕООД, с което е възложено на А.Ю. да управлява
мотокара на дружеството. Макар и правилата, осигуряващи здравослови и безопасни
усровия на труд да не се нарушават със самата заповед, а с допускане
до управление на мотокар от неправоспособни лица, непритежаващи свидетелство за
управление на кари, защото от самата
дейност по управление се създава опасност за живота и здравето на работниците,
в случая това обстоятелство е безспорно установено. Установи се от разпита на
свидетелите, че работникът Ю. е управлявал мотокара-свалил е с него другия
работник от покрива, за да попълни декларация пред проверяващите. С това
действие е реализиран съставът на нарушението, понеже, освен че е възложил на
неправоспособен работник да управлява мотокар, работодателят фактически го е
допуснал да извършва тези дейност. Това представлява нарушение на здравосровните и безопасни
условия на труд при работа с мотокари, което да ангажира отговорността на
работодателя.
По тези съображения изводите на
административнонаказващия орган относно реализиран състав на посоченото
нарушение са обосновани.
Нарушението не представлява маловажен
случай по см. на чл. 415в КТ.
За да е налице маловажен случай за
нарушение на трудовото законодателство, следва нарушението да е отстранено
веднага след установяването му и от него да не са произтекли вредни последици
за работниците. Тези две предпоставки следва да са налице кумулативно.
Действително от
нарушението не са произлезли вредни последици, но самото нарушение не е било отстранено веднага след установяването
му. Няма данни да е отстранено и по
време на разглеждане на делото пред съда. По тези съображения не следва да се
приложи чл. 415в КТ.
В конкретния случай, съдът счита, че
са налице предпоставките за изменение на наказателното постановление в частта
за размера на наложеното наказание и на нарушителя да се наложи имуществена
санкция в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лв./. Нарушението
е първо, от него не са настъпили вреди за работниците, поради което справедливият размер на наказанието е неговият
минимум, който е достатъчен да окаже своето възпитателно въздействие и да предотврати извършването в бъдеще и на
други нарушения.
Поради гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА Наказателно
постановление № 13-001414 от 26.02.2019 г. на ИД на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ гр. София, с което на Природа Вууд“ “ ЕООД, на осн.
чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 413, ал. 2 КТ, е наложена имуществена санкция в
размер на 2 000 лв. за нарушение на чл. 9, т. 1 от Наредба № 10 от 07.12.2004
г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с
електрокари и мотокари, като НАМАЛЯВА имуществената санкция от 2000 лв.
на 1500 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд Пазарджик в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :…………………….