№ 2579
гр. София, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Виктория Мингова
при участието на секретаря Димитринка Анг. И.
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20231100502542 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.240 от ГПК.
Образувано е по молба на Е. Х. Е. за отмяна на неприсъствено решение
№12891/16.11.2022г., постановено по гр.д. №13368/2022г. на СРС, с което е признато
за установено по искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.232, ал.2, пр.1 от ЗЗД, чл.92 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от К. Г.
П., че Ю. Д. Д. и Е. Х. Е. дължат разделно на ищеца по ½ част от сумите за всеки от
тях, сумата от 12330 лЕ., представляваща неплатен наем за периода от 01.01.2019г. до
01.10.2019г. (9 месеца по 1370 лЕ. месечно), дължим по договор за наем на недвижим
имот от 10.04.2018г., сключен между страните за отдаване за възмездно ползване на
недвижим имот – ателие №13 на 3 етажа, находящо се в северозападната част на
б*******“, в гр. София, сумата от 685 лЕ., представляваща обезщетение за неспазен
срок на договора по вина на наемателите, в размер на половин месечен наем, ведно със
законна лихва върху сумите от 09.01.2020г. до изплащане на вземането, както и лихва
за забава върху сумите в размер на 700 лЕ. за периода от 11.01.2019г. до 09.01.2020г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №873/2020г. по описа на СРС,
25 състав, и са осъдени Ю. Д. Д. и Е. Х. Е. да заплатят разделно по ½ част за всеки от
тях на К. Г. П. разноски по заповедното производство в размер на 274,30 лЕ. –
заплатена държавна такса и 1345,76 лЕ. адвокатско възнаграждение, както и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК направените в първоинстанционното производство
1
разноски в размер на 274,30 лЕ. за заплатена държавна такса, 1882,90 лЕ. адвокатско
възнаграждение и 163 лЕ. такси към ЗЧСИ за налагане на обезпечителни мерки.
В молбата за отмяна молителката Е. Х. Е. поддържа, че е получила съобщението
с преписите от исковата молба и приложенията към нея на 12.10.2022г., като в
указания едномесечен срок за отговор подала на 11.11.2022г. възражение до съда.
Решението било постановено в заседание, проведено на 10.11.2022г. преди да е изтекъл
едномесечният срок за отговор и без да бъде призована за съдебното заседание. Също
така подавала молби до ЧСИ Р.М. по образуваното изпълнително дело във връзка с
издадената обезпечителна заповед. Поради изложеното моли неприсъственото
решение да бъде отменено и делото да бъде върнато на СРС за ново разглеждане.
Насрещната страна К. Г. П., чрез адв. Г. П.-С., е депозирала отговор, с който
оспорва молбата за отмяна на неприсъствено решение, като поддържа, че ответницата
е била редовно призована за насроченото за 10.11.2022г. открито съдебно заседание по
делото, като призовките и съобщенията са били редовно връчвани чрез работодателя.
Отделно от това ответницата била уведомена за хода на делото, тъй като същата
подала частна жалба, с която обжалвала определението на съда за допускане на
обезпечение на предявения иск. Поради изложеното счита, че не са налице
предпоставките по чл.240, ал.1 от ГПК за отмяна на постановеното неприсъствено
решение.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното
от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.240, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването на
неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от
въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото
поради ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за
съдебното заседание, невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа
от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени
непредвидени обстоятелства, невъзможност да се яви лично или чрез повереник
поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
В случая препис от решението е връчен лично на молителката на 24.11.2022г., а
молбата по чл.240 от ГПК е подадена на 23.12.2022г. в законоустановения едномесечен
срок.
Молителката поддържа, че не е била редовно призована за участие в
насроченото по делото открито съдебно заседание, както и, че е подала в срок отговор
на исковата молба.
Видно от приложеното първоинстанционно дело препис от исковата молба и
призовката за съдебното заседание са връчени на ответницата чрез работодател,
2
установен при служебна справка, като в съобщението за връчване на преписите от
исковата молба и приложенията към нея е отразено от връчителя, че е връчено на
28.06.2022г.
Постъпило е по делото на 15.11.2022г. писмо от управителя на „В.Х.“ ООД,
работодател на ответницата Е. Е., съгласно което посоченото съобщение, ведно с
приложените към него книжа са връчени на последната на 12.10.2022г.
На 11.11.2022г. е подадено възражение от ответницата, имащо характера на
писмен отговор на исковата молба, с което се оспорват предявените искове.
На основание чл.46, ал.1 ГПК, когато съобщението не може да бъде връчено
лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме. На
основание чл.46, ал.2 ГПК, друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните
му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на
адресата. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със
задължение да предаде призовката на адресата. На основание чл.46, ал.4, изр.1 ГПК, с
получаването на съобщението от другото лице се смята, че връчването е извършено на
адресата. Място на връчване съгласно чл.49 ГПК е и местоработата на адресата.
В случая обаче, видно от постъпилото по делото писмо от работодателя на
ответницата преписите от исковата молба и приложенията към нея са предадени едва
на 12.10.2022г. и в срока по чл.131, ал.1 от ГПК същата е подала по делото отговор на
исковата молба. Следователно и доколкото ответницата не е била уведомена за
образуваното срещу нея производство по предявените искове, е била лишена от
възможността да участва, поради невъзможност да узнае своевременно за връчването
на преписа от исковата молба и приложенията към нея, тъй като същите не са
предадени своевременно от работодателя.
Налице е основание за отмяна на неприсъственото решение, предвидено в
чл.240, ал.1, т.2 от ГПК, като делото следва да бъде върнато на Софийски районен съд
за разглеждане на предявените искове от друг състав.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.240, ал.1 от ГПК неприсъствено решение
№12891/16.11.2022г., постановено по гр.д. №13368/2022г. на СРС.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4