Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

11.12.2021

Град

Кърджали

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

Кърджалийският районен

съд

VIII

състав

На

;единадесети декември

Година

Две хиляди  двадесет и първа

В публично заседание и следния състав:

Председател

ГРЕТА ДЕНЧЕВА

Секретар

Марияна Суркова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Гражданско

дело номер

257

По описа за

2021

година

и за да се произнесе,взе предвид следното :

Ищецът „Джебел туризъм” ООД, твърди, че ответника Х.К. е съдружник в ищцовото дружество и като такъв е помолил управителя на дружеството Т.В. неколкократно да му бъдат отпускани заеми, като по всеки един от тях се е задължавал да върне предоставените му средства в период от три години. Твърди, че на 06.02.2016г. ответникът отново помолил управителя на ищцовото дружество да му бъде отпуснат заем в размер на 1 000 лв., като поел задължението да върне сумата в тригодишен срок т.е. на 06.02.2019г. Твърди, че поради наличието на добри отношения и с оглед обстоятелството, че все пак е съдружник в дружеството и са налице и други договори за заем Т.В. се съгласил и предоставил сумата в размер на 1 000 лв., за което бил подписан договор за заем от същата дата, а при предаването на парите бил издаден РКО № 43/06.02.2016 г. подписан отново между страните. Сочи, че тъй като сроковете по първоначалните договори за заем, които били на значителна стойност, изтекли през 2017г., в края на същата година управителя на ищеца започнал да търси парите от ответника и отказал да му дава повече заеми. Последния при всяка среща заявявал, че ще върне парите, но така и не сторил  това. Твърди, че при извършена проверка в офиса на дружеството, до който имал достъп и ответника, установил, че всички договори за заем с Х.К. липсват, като единствено били налице РКО, които се съхранявали в офиса на счетоводителя. Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си за връщане на процесните суми и към настоящия момент, поради което моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от  1000 лв., представляваща главница по договор за заем от 06.02.2016 г., ведно със законна лихва от момента на завеждане на исковата молба до окончателно погасяване на задължението. Претендира направените  по делото разноски.

Ответникът в срока за отговор е подал такъв по реда на чл.131 от ГПК, чрез назначения особен представител. Оспорва предявени иск, като счита същия за допустим, но неоснователен. Излага възражения, че към исковата молба не е приложен нито един договор за заем, в това число и договора за заема от 06.02.2016 год. Твърди, че е представен единствено разходен касов ордер с дата 02.06.2016 год. от който е видно, че ответникът Х.Г.К. е получил 1000 лв. "служебен", но не личен заем. Прави възражение за изтекла погасителна давност, тъй като видно от РКО №43/06.02.2016 год., от датата на получаването на служебния заем са изтекли повече от пет години. Възразява, че не са представени и доказателства с каква цел е изтеглен служебният заем, като само можело да се предполага дали сумата не е разходвана в интерес на дружеството и дали същата не е възстановена на ищцовото дружество.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- писмени и гласни, както и доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените са осъдителни искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във с  чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно чл.79, ал.1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си на падежа, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор и предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката - договорът се смята сключен от момента на предаването на заемната сума, респективно на заеманите вещи. За да е налице договор за заем между страните по делото, не е достатъчно заемодателят да предаде на заемателя дължимата сума, а е нужно и заемателят да се задължи да я върне. Фактът, че е сключен договор за заем, подлежи на пълно и главно доказване. Писмена форма за действителност е предвидена само по отношение уговорка за евентуално дължима от заемателя лихва – арг. на чл.240, ал.2 ЗЗД и е препоръчителна, с оглед евентуален правен спор между страните - чл.164, ал.1, т.3 ГПК.

Съдът приема, че от представените по делото доказателства по безспорен начин се установява сключения между страните договор за заем, задълженията си по който ищцовото дружество е изпълнило съобразно условията на договора. От своя страна и при условие на точно и своевременно изпълнение от ищеца, ответникът не е изпълнил насрещното си задължение да върне сумата.

От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е съдружник в дружеството ищец „Джебел туризъм“ ООД, с ЕИК *********, заедно с Ю.Ю., както и че управител на дружеството от 29.09.2012г., съгласно справка от Търговския регистър е Т.Н.В..    

От приетия като доказателство по делото Разходен касов ордер № 43/06.02.2016г. се установява,че дружеството ищец е предало на ответника сумата от 1 000лв. /цифром и словом/ с посочено основание служебен заем, за което са положени подписи за „броил сумата“ и „получил сумата“. Или, документът има характер на разписка за посочената сума. 

Разпитаният по делото свидетел Е.Х. – служител в дружеството ищец, установява, че от 2014г. работи при ищеца на автогарата в гр.Кърджали като билето-продавачка. Познава управителя и ответника, който бил съдружник в дружеството. Свидетелката сочи, че Х.К. всеки месец  е идвал да получава пари от Т.В.. Свидетелката заявява, че в началото на м.февруари 2016 г., Х.К. дошъл в офиса и получил заем от 1000 лв., които пари му били предадени от Т.В.. Свиделката заявява, че е присъствала на предаването на парите, като сочи, че Т.В. се е задължил да върне тези пари след 3 години, за което подписали и договор за заем.  Сочи, че по повод предоставяните заеми на Т.В. са се съставяли договори за заем, който стояли в чекмеджето на управителя, но в последствие изчезнали от там, като достъп до офиса са имали всички служители.

При предявяване на свидетелката на РКО № 43/06.02.2016г., същата потвърждава, че се е подписало нещо такова- малък жълт лист.

С оглед горното, съдът намира, че по делото е безспорно установено възникването на облигационна връзка между страните по силата на договор за заем, по който ищецът чрез управителя си предоставил на ответника заем 1000лв. за срок от 3 години, което изпълнение ответникът собственоръчно установил с подписа си за получена от юридическото лице сума. Т.е., налице е признание, че ответникът Х.К. е получил от дружеството ищец в офиса на дружеството за продажба на билети паричната сума в размер на 1000лв. на 06.02.2016г. Поради това съдът намира, че в случая е извършено разпореждане с парични средства, собственост на дружеството-ищец, а не с лични средства на управителя му, за което доказателство е и посоченият за издател в представения касов ордер. Договорката между страните за връщане на сумата в 3-годишен срок бе установена от разпитаната по делото свидетелка Х., чиито показания съдът кредитира като логични и последователни като пряк очевидец на предаването на процесната сума, основанието за предаването, а именно, в заем, полагането на подписа от ответника върху разписката за предадените пари и поемането на задължението от ответника за връщането ѝ в тригодишен срок. Съставеният писмен документ има характер на разписка за получена в заем парична сума, чиято доказателствена сила не бе надлежно оборена в процеса. Така, представеният по делото разходен касов ордер като частен подписан документ има формална доказателствена сила и задължава съдът да приеме, че изявленията в документа принадлежат на лицата, които са го подписали.

При това положение, следва да се приеме, че ответникът е получил сумата от 1000лв. по възникналото помежду страните заемно правоотношение, като се е задължил да върне заетата сумата в 3-годишен срок, изтекъл на 06.02.2019г., т.е., падежът на задължението е настъпил, след която дата ответникът изпада в забава и има качеството неизправна страна по договора, поради което дължи обезщетение за забава върху дължимата главница в размер на законната лихва, считано от предявяване на иска – 09.02.2021. до окончателното изплащане на задължението.

Предвид изложеното, съдът намира предявената претенция за доказана по основание и размер. При това положение, съдът дължи произнасяне по направеното възражение за изтекла погасителна давност за вземането за главница по договора за заем. В съдебната практика, постановена по реда на чл.290 ГПК  е прието, че за разлика от периодичните плащания, всяко едно от които е независимо и самостоятелно от останалите еднородни задължения, при договора за заем задължението е неделимо. Поради този му характер, уговореното връщане на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, не превръща тези вноски в периодични плащания, а само съгласие на кредитора да приеме изпълнение на части – аргумент за противното от чл.66 ЗЗД. Това становище е застъпено в Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр.д.№ 795/2010 г., ІV г.о., ГК, Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 523/2011 г., ІІІ г.о., ГК, постановени по реда на чл. 290 ГПК, като е прието, че отделните погасителни вноски по предоставения заем не превръщат договора в такъв за периодични платежи, а представляват частични плащания по договора, по отношение на които приложим е общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД. В Решение № 103 от 16.09.2013 по т.д. № 1200/2011 г. на ВКС е прието, че горната практика е в унисон с дадените с ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД, според който периодично е плащането, което не е еднократно, а е задължение за трайно изпълнение, като изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, имащи единен правопораждащ факт. Приема се, че разсрочването на плащането на цената на отделни вноски не му придава характер на периодични платежи по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД.  Касае се до едно механично сумиране на единни задължения, което не променя характера им и не ги прави периодични. Поради изложеното, съдът намира, че в случая е приложима общата 5-годишна давност.

По делото остана недоказано възражението за изтекла погасителна давност при условията на пълно и главно доказване от носещия доказателствената тежест ответник по делото. Твърденията на ответника са, че са изминали 5 години, считано от датата на предоставяне на заема - 06.02.2016 г.

Съгласно чл.114 от ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. В този см. е и Решение № 1290 от 20.IX.1958 г. по гр. д. № 5136/58 г., III г. о. ВС на НРБ: "При заем за потребление, когато не е уговорен срок за връщането на заетите пари или вещи, погасителната давност почва да тече от деня на сключването му." В случая обаче  е уговорен срок за връщане на заема /3 години от предаване на сумата/, като задължението става изискуемо на падежа 06.02.2019 г., от който момент започва да тече 5-годишния давностен срок, като искът е предявен на дата 09.02.2021 г., т.е. преди изтичането му /06.02.2024 г./, поради което и вземането не е погасено по давност.

С оглед горното, съдът намира иска за основателен,поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 09.02.2021г. до окончателното ѝ изплащане.      

С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника  следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото съразмерно с уважената част от иска, а в случая пълен размер,направени за държавна такса – 50 лв., адвокатско възнаграждение – 360 лв. с ДДС и възнаграждение за особен представител  - 300 лв., общо 710лв.

Водим от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

           

ОСЪЖДА Х.Г.К., с ЕГН **********,***, да заплати на „Джебел туризъм“ ООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с.Мрежичко, общ.Джебел,обл.Кърджали, представлявано от управителя Т.Н.В. сумата от 1000 /хиляда/ лв., представляваща парично задължение по сключен неформален договор за заем, за който е издаден РКО № 43/06.02.2016г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 09.02.2021г. – датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Х.Г.К., с ЕГН **********,***, да заплати на „Джебел туризъм“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Мрежичко, общ.Джебел,обл.Кърджали, представлявано от управителя Т.Н.В., направените по делото разноски в общ размер на 710 /седемстотин и десет/лв.  

     Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                  

     

                                                                                                      Съдия: