Определение по дело №933/2019 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№   1456

 

гр.Бургас,    30.07.2019г.

 

         БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на тридесети юли две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:   

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Вяра Камбурова

                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.Г. Белева

                                                                       2.Мл.с. Ваня Ванева

 

         като разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №933 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Постъпила е въззивна жалба с вх. №2779/13.05.2019г., от адв. А.Т., процесуален представител на Ф.Т.Ш., ЕГН:**********, с адрес: ***, с която се обжалва Решение №94/30.04.2019г. по гр.д.№794/2017г. по описа Районен съд Айтос.

         С обжалваното решение, първоинстанционният съд е поставил в дял на основание чл.349, ал.1 от ГПК на Ф.И.Ш., с ЕГН ********** допуснатия до съдебна делба недвижим имот: дворно място, намиращо се в гр. Айтос, ул. Ченгелиеви № 9 и представляващо поземлен имот 279 в кв.146, цялото с площ от 255 кв.м. с неуредени регулационни сметки за 2 кв.м., с граници УПИ XVII-279, IV-280, поземлен имот 282 и улица, за който имот по неприложената дворищна регулация е отреден УПИ № III-279, 282 с площ от 623 кв.м. при граници на УПИ: УПИ XVII-279, IV-280, V-281, VII-284, 285 и улица, ведно с подобренията и построената в дворното място масивна жилищна сграда, състояща се от партерен етаж и първи жилищен етаж.

Осъдена е Ф.И.Ш. с ЕГН ********** да заплати на И.Ш.Е. с ЕГН **********, за уравнение на дяловете, сумата от 9 949, 87 лева, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на настоящото решение до заплащането й, като посочената сума трябва да се заплати в шестмесечен срок от влизане в сила на решението.

Осъдена е Ф.И.Ш. с ЕГН ********** да заплати на Б.Ш.М. с ЕГН **********, за уравнение на дяловете, сумата от 9 949, 87 лева, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на настоящото решение до заплащането й, като посочената сума трябва да се заплати в шестмесечен срок от влизане в сила на решението.

Осъдена е Ф.И.Ш. с ЕГН ********** да заплати на Ф.Т.Ш. с ЕГН **********, за уравнение на дяловете, сумата от 9 949, 87 лева, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на настоящото решение до заплащането й, като посочената сума трябва да се заплати в шестмесечен срок от влизане в сила на решението.

Указано е на страните, че на основание чл. 349, ал. 3, ал. 5  и ал. 6 от ГПК, за вземанията за уравнение на дяловете заинтересованите съделители могат да впишат законна ипотека, а съделителят, в чийто дял е поставен имотът, става негов собственик, след като изплати в горепосоченият шестмесечен срок от влизане в сила на настоящото решение определеното парично уравнение заедно със законната лихва, като ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.

Отхвърлен е иска на Ф.Т.Ш. с ЕГН ********** срещу Ф.И.Ш. с ЕГН ********** и Б.Ш.М. с ЕГН ********** за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на имота, считано от 07.08.2017 г. до 19.11.2018 г., в размер на общо на 3 000 лева.

Осъдена е Ф.И.Ш. с ЕГН ********** да заплати в полза на Айтоския районен съд сумата 1 989, 97 лева, представляваща дължимата държавна такса за производството по делба.

Осъдена е И.Ш.Е. с ЕГН ********** да заплати в полза на Айтоския районен съд сумата 397, 99 лева, представляваща дължимата държавна такса за производството по делба.

Осъден е Б.Ш.М. с ЕГН **********, да заплати в полза на Айтоския районен съд сумата 397, 99 лева, представляваща дължимата държавна такса за производството по делба.

Осъдена е Ф.Т.Ш. с ЕГН ********** да заплати в полза на Айтоския районен съд сумата 397, 99 лева, представляваща дължимата държавна такса за производството по делба.

Във въззивната жалба се твърди, че изводите на първоинстанционния съд за неподеляемост на имота са неправилни. Посочва се, че не е изследван въпросът за поделяемост нито на първия, нито на втория етаж. Отделно от това се твърди, че при възлагане на експертизата, съдът е допуснал процесуално нарушение на нормата на чл. 197 от ГПК, като не се е съобразил с предмета на поставените задачи и не е определил вещо лице, което по квалификация да може компетентно да отговори на поставените въпроси, а е определил вещо лице геодезист.

Твърди се, че районният съд не е съобразил обстоятелството, че дори след направеното експертно заключение, по делото са останали неизяснени въпроси. Излагат се обстойни доводи относно това, че съдът неправилно е приключил делото и го е обявил за решаване при неизяснена фактическа обстановка, което е още едно основание за неправилност на решението. Твърди се, че въззивникът не оспорва заключението на вещото лице, а поставя въпроси, които не са били изследвани и съобразени при изготвяне на заключението.

На следващо място се твърди, че неправилно съдът е приложил чл. 349, ал.1 от ГПК и е възложил имота в полза на един от съделителите, както и че неправилно е приел искането за възлагане, без да определи правната му квалификация, т.е. дали става дума за възлагане по чл. 349, ал.1 от ГПК или за възлагане по чл. 349, ал.2 от ГПК, а това от своя страна е процесуално нарушение и води до нарушаване правото на защита на съделителите. Твърди се още, че съдът неправилно е постановил уравнение на дяловете.

Поради гореизложеното се иска от съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да извърши делба като отхвърли искането за възлагане и изнесе на публична продан целия делбен имот – незавършено строителство, а ако въззивният съд приеме, че делбеният имот се състои от завършени самостоятелни обекти на собственост, да извърши делба като постави в дял на съделителите реална част от имота.

Направено е доказателствено искане на основание чл. 266, ал 3 от ГПК да допусне извършването на съдено-техническа комплексна експертиза с участието на следните вещи лица: архитект, строителен инженер и оценител, които след запознаване с материалите по делото, извършване на оглед на процесния имот и след съответни измервания и справки да дадат отговори на въпросите, подробно описани във въззивната жалба.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от адв. Г. Керемедчиев - БАК, пълномощник на Ф.И.Ш. и Б.Ш.М., с който въззивната жалба се оспорва и се иска да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – да се потвърди. Претендират се разноски. Твърди се, че подадената жалба и съдържащите се в нея искания и твърдения са изцяло в противоречие със забраната на чл.266 от ГПК. Иска се от съда да остави без уважение искането за назначаване на нова експертиза, поради забраната на чл. 266 от ГПК. Посочва се, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения. Изложени са съображения относно възлагането на имота.

Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и сл. от ГПК следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание. Едновременно с това съдът следва да се произнесе по доказателствените искания на страните:

Искането за допускане и назначаване на нова съдебно-техническа комплексна експертиза е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Съображенията за това са следните:

Не е налице и допуснато от районния съд процесуално нарушение. Вещото лице е посочено с протоколно определение и е било известно на страните. Заключението на извършената в производството пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза е прието с протоколно определение от 01.04.2019г. на Районен съд Айтос, без възражения от страните. В срока за решаване, на 22.04.2019г. е депозирана молба с приложено към нея пълномощно /последното без дата/, от което е видно, че ищцата Ф.Т.Ш. е упълномощила адв. А.Т. да я представлява по делото, до влизане в сила на крайния съдебен акт по него. По делото се намира и декларация от 30.04.2019г., от която е видно, че Ф.Ш. оттегля пълномощията си от досегашния си процесуален представител адв. Г.И.. В горепосочената молба е направено искане, съдът да отмени определението си за приключване на устните състезания и да насрочи делото за разглеждане в отрито съдебно заседание. Иска се допускане на съдебно-техническа комплексна експертиза, която да отговори на поставените и подробно описани в молбата въпроси. По това искане районният съд се е произнесъл с решението си, като го е приел за неоснователно, тъй като на част от тези въпроси е даден отговор, освен това искането е направено извън срока за това.

Настоящият състав намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 266, ал.3 от ГПК и искането за назначаване на експертиза следва да се остави без уважение.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.267 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

         ДОКЛАДВА в.гр.д. №933 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане и назначаване на съдебно-техническа комплексна експертиза.

         Препис от определението да се връчи на страните за сведение.

         Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.