Р Е Ш Е Н И Е № 260013
14.10.2020г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на първи октомври през две хиляди
и двадесета година, в следния
състав:
Районен съдия: Сирануш
Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 326 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Шандор Петьофи“, № 10, представлявано от управителя Р.
Х. В., чрез пълномощника адв.Н. Ш., против К.С.Б., ЕГН **********,*** и настоящ
адрес:***.
Ищецът твърди, че на 03.12.2015г. между
„4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската марка
„Вивус“ и К.С.Б. бил сключен Договор за кредит № ********** по реда на чл.6 от
ЗПФУР – т.е. договорът е за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
сключен между доставчик и потребител. В процесния случай на 03.12.2015г.
страните сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“ под №
**********, като в заявката Б. заявил желание да му бъде отпусната сумата в
размер на 350 лева,. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни с падежна дата
02.01.2016г. Съобразно заявката на кредитополучателя и условията по договора,
сумата била отпусната от кредитодателя чрез паричен превод посредством „Изипей“
АД на 03.12.2015г. Към дата на падежа – 02.01.2016г. ответникът следвало да
плати сумата в размер на 350 лева, представляваща главница, като между страните
не било уговорено начисляване на лихва за периода на отпускане на кредита. С
настъпването на падежа на договора – 02.01.2016г., кредитодателят не погасил
дължимите суми и изпаднал в забава. Съобразно клаузите на договора и т.13.3 от
Общите условия от 03.01.2016г. „4финанс“ ЕООД започнало да начислява
наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основания лихвен процент,
определен от БНБ – 10,01% към договорния лихвен процент, който в настоящия
случай бил 0%, върху неизплатената сума за периода на просрочието. От „Вивус“
били изпратени три броя напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в
договора за кредит, в които се съдържала информация за просрочения кредит –
актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва,
като писмата се таксували по 10 лева за всяко, съобразно чл.13.5 от Общите
условия към Договора за кредит № ********** и били за сметка на изпадналия в
просрочие кредитополучател.
На 23.11.2018г. „4финанс“ в качеството
си на цедент склюило с „Кредитреформ България“ ЕООД в качеството му на цесионер
Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018г., с
който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по Договор за кредит №
********** срещу длъжника К.С.Б. в общ размер на 897,44 лева, от които главница
– 350 лева, наказателна лихва – 517,44 лева и отписани такси за събиране – 30
лева. Цесионерът бил изрично упълномощен да уведоми длъжника от името на
цедента за прехвърляне на неговите задължения, като в тази връзка било
изпратено уведомление за извършената цесия посредством „Български пощи“ ЕООД,
върнато с отметка „Непотърсено“, като към исковата молба прилага уведомление за
извършената цесия. В изпълнение на договора за цесия „4финанс“ ЕООД
предоставило на „Кредитреформ България“ ООД потвърждение за прехвърляне на
вземания. От сключване на договора до подаване на исковата молба забавата на
ответника продължавала.
Отправя искане да се постанови решение,
с което ответникът да бъде осъден да заплати сумата в размер на 350,00 лева –
главница по Договор за кредит № ********** и сумата в размер на 106,17 лева –
мораторна лихва, начислена за периода от 01.02.2017г. до 28.01.2020г., както и
законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на вземането. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1
от ГПК не е ангажиран отговор на исковата молба от ответника К.С.Б., не се
явява в проведеното открито съдебно заседание на 01.10.2020г., не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
След преценка на събраните по делото доказателства и
въз основа на закона, съдът намира следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД.
Нормата н чл.238 от ГПК предвижда, че при
непредставяне в срок на отговор на исковата молба от ответника и при
неявяването му в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Постановяването на неприсъственото
решение е обусловено и от това ответникът да е уведомен за последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно
заседание, както и искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
С молба от 25.09.2020г., подадена от ищеца „Кредитреформ
България“ ЕООД, чрез процесуалния представител гл.юрисконсулт И. Т., отправя
искане за постановяване на неприсъствено решение и присъждане на направените в
производството разноски.
Ответника, редовно уведомен за насроченото открито
съдебно заседание чрез неговата дъщеря, получила съобщението със задължение да
го предаде на адресата, не се явява в съдебното заседание, не се представлява.
Същият е предупредени за възможността против него да бъде постановено
неприсъствено решение при връчване на препис от исковата молба в процедурата по
чл.131 от ГПК, а също и за последиците на нормата на чл.40 и чл.41 от ГПК. С определението, с което съдът се е произнесъл
по доказателствените искания, съставил е доклад по делото и го е насрочил за
разглеждане в открито съдебно заседание, отново е указал на страните последиците на чл.238 от ГПК, като препис от това определение е връчен редовно на ответника. В открито
съдебно заседание съдът е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено
решение.
По настоящото производство са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответника не е представил
отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, предупреден е за
последиците по чл.238 от ГПК, редовно е уведомен за насроченото първо съдебно
заседание по делото на 15.09.2020г., но не се явява, не изпраща представител.
Ищецът е направил изрично волеизявление за постановяване на неприсъствено
решение. От изложените обстоятелства в
исковата молба и представените писмени доказателства по делото – Договор за
кредит № **********/03.12.2015г., сключен между „4финанс“ ЕООД и К.С.Б., видно
от който е уговорено дружеството кредитодател да предостави в заем на ответника
сумата от 350 лева, като нейното получаване следва да бъде на дата
03.12.2015г., а връщането ѝ на дата 02.01.2016г., разписка за извършено
плащане с получател ответника за сумата от 350 лева от дата 03.12.2015г., договор
за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018г., с който
„4финанс“ ЕООД е прехвърлило на „Кредитреформ България“ ООД вземанията срещу
ответника по процесния договор, потвърждение за извършеното прехвърляне на
вземанията от „4финанс“ ЕООД, пълномощно, с което дружеството ищец е редовно
упълномощено от заемателя да уведоми ответника за извършената цесия, както и
изпратено в тази връзка уведомление за
прехвърляне на вземания до Б. с писмо с обратна разписка, върнато като
непотърсено от адресата, както и справка от calculator.bg с направено изчисление на законната
лихва за забава върху претендираната в настоящото производство главница за
периода от 01.02.2017г. до 28.01.2020г. се установява вероятната основателност
на исковата претенция.
С оглед гореизложените съображения следва да се
постанови неприсъствено решение, което предвид разпоредбата на чл.239, ал.2 от ГПК, не следва да се мотивира по същество, като предявените искове да се уважат
и ответника да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 350,00 лева –
главница по Договор за кредит № **********/03.12.2015г., сключен между
„4финанс“ ЕООД и К.С.Б., 106,17 лева –
мораторна лихва, начислена за периода от 01.02.2017г. до 28.01.2020г., както и
законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба на дата
29.01.2020г. до окончателно изплащане на вземането.
С оглед изхода на спора, на ищеца са дължими от страна
на ответника, сторените в настоящото производство разноски за платена държавна
такса в размер на 100,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на
360,00 лева или общо
разноските в производството са в размер 460 лева.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА К.С.Б., ЕГН **********,***
и настоящ адрес:*** да
заплати на „Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Шандор Петьофи“, № 10, представлявано от управителя Р. Х. В., следните суми: 350,00 лева /триста и
петдесет лева/ – главница по Договор за кредит № **********/03.12.2015г.,
сключен между „4финанс“ ЕООД и К.С.Б., 106,17 лева /сто и шест лева и
седемнадесет стотинки/ – мораторна лихва, начислена за периода от 01.02.2017г.
до 28.01.2020г., законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба
на дата 29.01.2020г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 460.00 лева /четиристотин и шейсет
лева/, представляваща сторените в настоящото производство разноски.
Решението
не подлежи на обжалване.
Ответника
може да търси защита срещу решението по реда на чл.240 от ГПК.
Районен съдия:_________________