№ 549
гр. Варна, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осми декември през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20223100900075 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от З. Д. Д. ЕГН ********** с
адрес ***, срещу „Терра Кредит” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Красно село", ул. „Ами Буе” № 72,
партер, офис 1, в качеството му на правоприемник в хода на процеса на
„Терра Кредит“ЕООД с ЕИК *********, иск с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи сумата от 29317.13 лева по договор за потребителски
кредит от 30.09.2011г., сключен между З. Д. Д. ЕГН ********** и „Терра
Кредит“ООД с ЕИК ********* – заличен търговец, от които 1498.24 лева
главница и 27818.89 лева начислени във връзка с просрочието такси и други
разходи по кредита.
Ищецът твърди, че по сключен с „Терра Кредит“ООД с ЕИК *********
договор за потребителски кредит от 30.09.2011г., е получил сумата от 2000
лева срещу задължението да я върне на 12 месечни вноски, всяка от 450.53
лева до 22.09.2012г. при лихвен процент от 240% и ГПР 938.80%. Общата
стойност на плащанията по договора е уговорена в размер на 5406.36 лева.
Предвидено е, че освен нея се дължат такса гаранция за изпълнение – 3.5%,
такса за разглеждане в размер на 5 лева и такса за управление в размер на 5
лева. Ищецът е извършил плащания по договора в размер на общо 3803.19
лева. Позовава се на нищожност на договора на основание чл.22 ЗПК поради
нарушаване на добрите нрави и неравноправност, по съображения, че ГПР
надхвърля лимита по чл.19, ал.4 от ЗПК, възнаградителната лихва надвишава
1
приетата в практиката горна граница - трикратния размер на законната лихва,
договорът е изготвен в шрифт по-малък от 12, начислените такси и
комисионни са такива по управление на кредита и са уговорени в нарушение
на чл.10а от ЗПК. По изложените съображения счита, че съгласно чл.23 ЗПК
дължи връщане само на чистата стойност на кредита – 2000 лева, което
задължение е погасено изцяло с извършените по договора плащания в общ
размер на 3803.19 лева. Правният интерес от предявяване на иска е обоснован
с твърдението, че в кредитния регистър към БНБ са вписани задължения на
ищеца по договора в размер на 29317.13 лева към „Терра Кредит“ЕООД с
ЕИК *********. Твърди, че липсва облигационното правоотношение между
ищеца и вписаното в кредитния регистър дружество „Терра Кредит“ЕООД с
ЕИК *********. Поддържа, че първоначалният кредитор „Терра Кредит“ООД
с ЕИК ********* е заличен търговец. Предполага, че „Терра Кредит“ЕООД
се явява правоприемник на „Терра Кредит“ООД, независимо, че ищецът не е
уведомяван за преобразуване на дружеството или за цесия. Насочването на
иска срещу „Терра Кредит” ЕАД с ЕИК ********* е обосновано с настъпило
в хода на процеса универсално правоприемство на страната на ответника, при
което „Терра Кредит“ЕООД с ЕИК ********* се прекратява без ликвидация и
се преобразува по реда на чл.264н от ТЗ в „Терра Кредит“ЕАД, като всички
права и задължени на преобразуващото се дружество преминават изцяло
върху новоучреденото дружество в съответствие с разпоредбите на чл.264з,
ал.2, изр.2 от ТЗ.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, редовно призован по реда на чл.50,
ал.4 от ГПК, не е депозирал отговор на исковата молба.
В писмени становища №4105/16.02.2023г. и №7053/20.03.2023г. след
проведена процедура по чл.140 от ГПК ответникът оспорва иска. Излага, че
материалната му легитимация на кредитор произтича от универсално
правоприемство, при което „Терра Кредит“ЕООД с ЕИК ********* е
прекратено без ликвидация и е преобразувано по реда на чл.264н от ТЗ в
„Терра Кредит“ЕАД. По хронология назад във времето преобразуваното
дружество „Терра Кредит“ЕООД, с предишно наименование „Бета
Файнейшън“ООД, е придобило вземането към ищцата по процесния договор
за кредит, чрез договор за цесия от 19.07.2019г. от цедента „Терра
Кредит“ООД. Твърди, че задълженията по договора не са погасени. По
счетоводни данни на ответника задължението на ищцата възлиза на 2752,76
лева. Поддържа, че не претендира за заплащане на сумата от 27818,89 лева,
както и че е възможно вписаният в Централния кредитен регистър към БНБ
размер на дълга да се дължи на техническа грешка. Моли за отхвърляне на
иска. В становища №10502/27.04.2013г. и №27340/09.11.2023г. ответникът
заявява, че му е непосилно да изчисли размера на дълга, поради което е
2
наложително първо същият да бъде установен с допуснатата ССЕ и едва след
това да бъде отразен в Централния кредитен регистър.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предявени са отрицателни установителни искове с правна
квалификация чл. 124, ал.1 от ГПК за недължимост на вземания по договор за
кредит. Правният интерес и процесуалната легитимация на страните се
извличат от въведените в исковата молба твърдения за наличието на спор
помежду им относно съществуване на вземанията, за което свидетелства и
предприетото от ответника процесуално поведение по оспорване на иска. По
изложените съображения исковете се явяват допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
За успешното им провеждане в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване сключването на процесния договор за
кредит, възраженията си за неговата нищожност и извършването на
погашения в общ размер на 3803.19 лева, а в тежест на ответника е да докаже
съществуване на вземането по основание и размер и пасивната си материална
легитимация, т.е. че го е придобил на годно правно основание.
Безспорно е между страните, че по силата на Договор за цесия от
19.07.2019г. (л.328) ответникът „Терра Кредит” ЕАД с ЕИК ********* (с
праводател „Терра Кредит” ЕООД с ЕИК *********, последният с предишно
наименование „Бета Файнейшън“ООД), е придобил от „Терра Кредит“ООД с
ЕИК ********* вземането по сключения между цедента и ищеца договор за
потребителски кредит от 30.09.2011г. (л.9 от гр.д. № 17383/21г. на ВРС), с
което пасивната материална легитимация на ответника да отговаря по
предявения иск съдът приема за доказана.
По силата на договора за потребителски кредит от 30.09.2011г.,
цедентът „Терра Кредит“ООД с ЕИК ********* се е задължил да предостави
на ищеца З. Д. Д. като кредитополучател, сумата от 2 000 лв., срещу
задължението за връщането й на 12 вноски в размер на по 450,53 лева, или
общо сумата от 5406,36 лева, при възнаградителна лихва в размер на 240%,
такса гаранция за изпълнение в размер на 3,5% и такси за разглеждане и за
управление в размер на по 5 лева, неустойка за забава в размер на 0.5% на ден
и при ГПР 938,80%. Договорът е обезпечен със Запис на заповед от
30.09.2021г. (л.232) за сумата от 5406,36 лева. В чл.8 е уговорено, че заемът се
издължава на месечни погасителни вноски и в съответствие с уговореното в
Приложение №1 – Погасителен план, приет като доказателство по делото
(л.16 от гр.д. №17383/21г. на ВРС). В чл.10, ал.1 и 2 от договора са уговорени
3
такса напомняне и такса уведомление, дължими в случай на забава. Крайният
срок за издължаване на заема е 22.09.2012г. (чл.12). Клаузата на чл.3, ал.1
придава на договора значението на разписка за получаване на отпуснатия
кредит в пълен размер.
От заключението на допуснатата ССЕ се установява, че по счетоводни
данни на ответника към 14.06.2021г. задължението по договора е в размер на
1498,24 лева главница, 1155,56 лева договорна лихва и 27818,89 лева
наказателна лихва.
Процесният договор за заем има характеристиките на договор за
потребителски кредит, същият не е обезпечен с ипотека, поради което за
спорното правоотношение са приложими разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, действащ към момента на сключване на сделката.
Анализирано съдържанието на договора за кредит обуславя извода, че е
спазена писмената форма, съгласно чл.10 от Закона за потребителския
кредит. Договорът, в съответствие с чл.11, ал.1, т.1-10, съдържа дата и място
на сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализация на
страните по него, срок на договора, общия размер на кредита, размер на
лихвения процент, годишния процент на разходите, условията за издължаване
на кредита и погасителен план. Изискването за шрифт 12 е прието през
2014г., поради което евентуалното му неспазване не опорочава договора,
доколкото използваният шрифт е четлив.
Редакцията на чл.19, ал. 4 от ЗПК (ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от
23.07.2014 г.), въвеждаща максимално допустим размер на ГПР, е приета след
сключване на договора, включително след настъпване на крайния падеж по
него, поради което не намира директно приложение спрямо заварени
правоотношения. Независимо от това, доколкото законодателната уредба е
израз на кодифицирано мерило за справедливост и добросъвестност,
последващото изменение на правната норма следва да бъде съобразено на
плоскостта на съответствието на договора с добрите нрави, за което съдът
следи служебно (ТР по т.д. 1/2020г. на ОСГТК на ВКС).
В тази насока съдът съобрази, че уговореният ГПР от 938,80%
надхвърля близо 19 пъти предвидения от законодателя допустим лимит на
оскъпяването по кредита от 50%. В този смисъл съдът намира, че клаузата за
ГПР се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Частичната недействителност в случая не опорочава целия договор,
доколкото по делото не е проведено доказване, че същият не би бил сключен
без недействителните му части.
В този смисъл изводът за дължимост на начислените акцесорни
задължения следва да се основава на конкретна преценка за валидност на
4
клаузата, която ги урежда.
По отношение на възнаградителната лихва законодателят не установява
горна граница, поради което размерът й е въпрос на свободно договаряне. В
съдебната практика след изменението на ЗПК от 2014г. се приема, че когато е
уговорен в рамките на изискуемия ГПР, лихвеният процент не противоречи
на добрите нрави, след като законът го позволява. Установявайки посочения
лимит, законодателят е регламентирал справедливото оскъпяване на кредита.
В случая лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора в
размер на 240%, който съществено надхвърля приетия от законодателя размер
на ГПР от 50%. В този смисъл за горницата над 50% до 240 % клаузата за
възнаградителна лихва се явява нищожна като противоречаща на добрите
нрави. Извод за пълна нищожност на клаузата за възнаградителна лихва не
може да бъде направен, тъй като би противоречал на възмездния характер на
договора за кредит.
Клаузата за неустойка за забава, уговорена в размер на 0,5% на ден, или
182,50% на годишна база, надхвърля 18 пъти размера на законната лихва, с
която се съизмерват очакваните вреди от неизпълнението на парично
задължение, което води до извод за нейната нищожност поради противоречие
с добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция. По тези съображения съдът намира, че
мораторна неустойка по нищожната договорна клауза не се дължи.
По отношение на уговорените такси по делото не е проведено доказване
за извършване на услугите, за които са начислени, което обуславя извод за
недължимост на суми на това основание.
В обобщение съдът намира, че задълженията по договора се свеждат до
чистата стойност на отпуснатия кредит в размер на 2000 лева и
възнаградителна лихва в размер на 1000 лева, начислена при ГЛП от 50%, или
общо 3000 лева.
Извършените от ищеца плащания са в общ размер на 3803,19 лева,
видно от заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ, с която сума
задълженията по договора са погасени изцяло в поредността по чл.76, ал.2 от
ЗЗД.
Налага се изводът, че задълженията по процесния договор са погасени
изцяло, поради което предявеният отрицателен установителен иск се явява
основателен и следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените съдебно деловодни разноски в
размер на 591,35 лева, изразяващи се в заплатена държавна такса (586,35
5
лева) и такса за съдебно удостоверение (5 лева). В полза на процесуалния
представител на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
за предоставената безплатна правна помощ в размер на 2995,37 лева, на
основание чл.38, ал.1, т. 2 от ЗАдв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ВОС половината от дължимата държавна такса, от
заплащането на която ищецът е бил освободен с Определение
1262/15.08.2022г., а именно сумата от 586,35 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че З. Д.
Д. ЕГН ********** с адрес ***, не дължи на „Терра Кредит” ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Красно
село", ул. „Ами Буе” № 72, партер, офис 1, в качеството му на правоприемник
на „Терра Кредит“ЕООД с ЕИК *********, сумата от 29317.13 лева по
договор за потребителски кредит от 30.09.2011г., сключен между З. Д. Д. ЕГН
********** и „Терра Кредит“ООД с ЕИК ********* – заличен търговец, от
които 1498.24 лева главница и 27818.89 лева начислени във връзка с
просрочието лихви, такси и други разходи по кредита, на основание чл.124,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Терра Кредит” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Красно село", ул. „Ами Буе” № 72,
партер, офис 1, да заплати на З. Д. Д. ЕГН ********** с адрес ***, сумата от
591,35 лева, представляваща сторени в първоинстанционното производство
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Терра Кредит” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Красно село", ул. „Ами Буе” № 72,
партер, офис 1, да заплати на адв.П. Й. Н. с ЕГН **********, сумата от
2995,37 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената
на З. Д. Д. ЕГН ********** безплатна правна помощ, на основание чл.78, ал.1
от ГПК, вр.чл.38, ал.1, т. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА „Терра Кредит” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Красно село", ул. „Ами Буе” № 72,
партер, офис 1, да заплати на държавата, в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Варненски окръжен съд, сумата от 586,35 лева,
представляваща дължима държавна такса върху уважената част от иска, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7