№ 3370
гр. Варна, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20223110101831 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на предявен в рамките на
преклузивния едномесечен срок специален положителен установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ал.1 ЗЗД. Предмета на
установителна защита е искането на ищцовата страна със СПН да бъде установено
съществуването на паричните вземания, за които в полза на ищцовата страна е била
издадена Заповед № 4379/23.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК от Районен съд - Варна, ХLII състав по частно гражданско
дело № 20213110112192/2021г. по описа на съда за 2021 г.
Ищцовата страна желае да бъде постановено Решение, по силата на което исковият
съд да приеме за установено, че ответникът А. М. М., ЕГН **********, с посочен в
заявлението адрес и регистрирани в НБД „Население“ постоянен и настоящ адрес: *** ,
дължи на ищеца „ А.П.И.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Д. Г. -управител, чрез пълномощник адв. К. Д., със съдебен адрес: ***,
следните парични вземания: СУМАТА от 4000,00 лв. (четири хиляди лева),
представляваща главница, дължима по Договор за паричен заем от 17.08.2020 г., с
нотариална заверка на подписите рег. № *** г. на нотариус Ж. Т., с район на действие
Районен съд - Варна, рег. № *** в регистъра на НК; СУМАТА от 60,00 лв. (шестдесет
лева), представляваща договорна лихва за периода от 18.08.2020 г. до 30.12.2020 г.;
СУМАТА от 257,78 лв. (двеста петдесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки),
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.01.2021 г. до 20.08.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
20.08.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, вземане, произтича от следните
обстоятелства: Договор за паричен заем от 17.08.2020 г., със заемодател - „А.П.И.“ ЕООД,
ЕИК *** и заемател - А. М. М., ЕГН **********, за сумата от 4000,00 лева, с нотариална
заверка на подписите рег. № *** г. на нотариус Ж. Т., с район на действие Районен съд -
Варна, рег. № *** в регистъра на НК, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1 ГПК и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
1
Констатирайки редовността на исковата молба, исковият съд с Разпореждане №
10978/29.03.2022г.е разпоредил преписа от искова молба ведно с приложенията да се
връчат на осн.чл.131 ГПК на ответника.
Ответникът по иска лично е депозирал молба в която признава исковете.
В писмена молба от 27.6.2022 г. и ищецът ясно е заявил, че желае постановяване
на Решение при условията на чл.237 ГПК.
В открито съдебно заседание от 21.10.2022 г. ищцовата страна, чрез процесуален
представител - адвокат К. Д. от ВАК моли съда да постанови Решение при условията на
чл.237 ГПК , като приеме за установено че ответникът дължи претендираните суми , така
описани в исковата молба, с оглед направеното от последния признание на иска . Ищцовата
страна желае при постановяване на Решението си , исковият съд да присъди в нейна полза и
сторените разноски съгласно списъка по чл. 80 ГПК, законната лихва върху главницата , до
изплащане на сумата, като претендира разноските и по заповедното и по исковото
производство, твърдейки че ответникът е станал причина за водене на процеса.
В същото съдебно заседание ответникът редовно призован, при условията на чл. 41 ,
ал.2 ГПК не се явява, не се представлява.
Съдът, като прецени твърденията и на ищцовата и на ответната страни, събраните по
делото доказателства и приложимия закон, и на основание чл. 235 ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното :
Настоящият състав счита, че са налице всички предпоставки за произнасяне с
Решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК : ответникът по делото е признал иска, а ищецът моли
съда да постанови решение съобразно признанието на иска. Спазени са и изискванията,
установени в ал. 3 на чл. 237 ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или
добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната може да се разпорежда.
С оглед изложеното, предявеният положителен установителен иск от ищцовото
дружество против ответника следва да бъде уважен, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК, не
е необходимо съдът да излага мотиви за това.
При този изход на процеса и съобразно изричното изявление на ищцовата страна,
отчитайки факта , че ищецът е признал иска с писмена молба от 14.06.2022 г./ л.35 –ти от
делото / , депозирана след 20.08.2021 г. / датата на образуване на заповедното производство
/, след 14.02.2022 г./датата на образуване и на исковото производство / , намира че
ответникът е станал причина за водене и на заповедното и на исковото производство, поради
което следва да понесе сторените от ищцовата страна съдебно деловодни разноски в двете
производства, така както повелява нормата на чл. 78, ал.1 ГПК.
По въпроса за размера на разноските сторени от ищцовата страна в заповедното
производство , исковият съд съобразява факта, че размерът на тези разноски е установен и
посочен в издадената по заповедното дело - ч.гр.д. № 12192/2021 г. Заповед №
4379/23.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
ГПК / л. 15 –ти от частното дело / - 147,29 лв. за заплатена държавна такса и 400 лв.за
адвокатско възнаграждение . Установеният вече и определен в заповедното производство
размер на съдебно –деловодни разноски , исковият съд присъжда в полза на ищцовата
страна.
2
В исковото производство ищецът претендира възстановяване на два разхода в
списъка по чл.80 ГПК – сумата от 112,80 лв. за платена държавна такса и 650 лв. за
адвокатско възнаграждение. Доказателства за платена д.т. от 112,80лв. за водене на
настоящия исков процес са приложени на л. 12,13 от делото , а на л. 67 –ми е приложен
Договор за правна защита и съдействие Серия Б № ********** , имащ характера на разписка
и отразяващ плащането на сумата от 600 лв. При доказаност на двата разхода – сумата от
112,80 лв. за заплатена д.т. и 600 лв. за заплатен в брой адвокатски хонорар, съдът присъжда
тези разноски в полза на ищцовата страна за исковото производство .
По тези съображения и на основание чл. 237 ал.1 - 3 ГПК, вр. чл.235 и 236 ГПК,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните : ищеца „ А.П.И.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д. Г. -
управител, чрез пълномощник адв. К. Д., със съдебен адрес: *** и ответника А. М. М., ЕГН
**********, с посочен в заявлението адрес и регистрирани в НБД „Население“ постоянен и
настоящ адрес: *** , че ответникът А. М. М., ЕГН **********, с посочен в заявлението
адрес и регистрирани в НБД „Население“ постоянен и настоящ адрес: *** , ДЪЛЖИ на
ищеца „ А.П.И.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Д. Г. - управител, чрез пълномощник адв. К. Д., със съдебен адрес: ***,
следните парични вземания: СУМАТА от 4000,00 лв. (четири хиляди лева),
представляваща главница, дължима по Договор за паричен заем от 17.08.2020 г., с
нотариална заверка на подписите рег. № *** г. на нотариус Ж. Т., с район на действие
Районен съд - Варна, рег. № *** в регистъра на НК; СУМАТА от 60,00 лв. (шестдесет
лева), представляваща договорна лихва за периода от 18.08.2020 г. до 30.12.2020 г.;
СУМАТА от 257,78 лв. (двеста петдесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки),
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.01.2021 г. до 20.08.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 20.08.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, вземане, произтича от
следните обстоятелства: Договор за паричен заем от 17.08.2020 г., със заемодател -
„А.П.И.“ ЕООД, ЕИК *** и заемател - А. М. М., ЕГН **********, за сумата от 4000,00 лева,
с нотариална заверка на подписите рег. № *** г. на нотариус Ж. Т., с район на действие
Районен съд - Варна, рег. № *** в регистъра на НК, за което заповедният съд по ч.гр.д. №
12192/2021 г. по описа на РС Варна, ХLII – ри състав е издал Заповед № 4379/23.08.2021 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, на основание
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ответника А. М. М., ЕГН **********, с посочен в заявлението адрес и
3
регистрирани в НБД „Население“ постоянен и настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца
„А.П.И.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.
Г. -управител, чрез пълномощник адв. К. Д., със съдебен адрес: ***, сторените от ищеца, в
качеството му на заявител съдебно - деловодни разноски в заповедното производство по
частно гр.дело № 12192/2021 г. по описа на РС Варна, ХLII – ри състав, а именно :
СУМАТА от 147,29 лв. (сто четиридесет и седем лева и двадесет и девет стотинки) - за
държавна такса и СУМАТА от 400,00 лв. (четиристотин лева ) - за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК .
ОСЪЖДА ответника А. М. М., ЕГН **********, с посочен в заявлението адрес и
регистрирани в НБД „Население“ постоянен и настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца
„А.П.И.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.
Г. -управител, чрез пълномощник адв. К. Д., със съдебен адрес: ***, сторените от ищеца
съдебно – деловодни разноски в исковото производство, пред настоящата инстанция, а
именно : СУМАТА от 112,80лв. (сто и дванадесет лева и осемдесет стотинки )- за държавна
такса и СУМАТА от 600,00 лв.(шестстотин лева) за адвокатски хонорар, на осн . чл. 78,
ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен Съд Варна в
двуседмичен срок от върчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4