Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 11.08.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на двадесети юли две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 3038 по описа за 2020 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение №
267495 от 06.11.2019 г. по гр.д. №85639/2917 г. по описа на СРС, 119 с-в, е
признато за установено по предявените от "Т.С. " ЕАД, ЕИК ******против
Р.Х.Н., ЕГН ********** положителни установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 150 и сл.
от ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 86 от ЗЗД, че ответникът дължи на "Т.С.
" ЕАД главница в размер на 3 300.12 лева за незаплатена топлинна енергия
за времето от 01. V. 2014 година до 30. IV. 2016 година, 278.23 лева
обезщетение за забава върху незаплатената топлинна енергия за времето от 15.
IХ. 2014 година до 19. ХIІ. 2016 година; законната лихва върху главницата за
топлинна енергия за времето от 05. I. 2017 година, когато ищецът подава в съда
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от Гражданския
процесуален кодекс, до окончателното изплащане на сумите, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 23. 01. 2017 година по частно гражданско
дело №517 по описа на Софийския районен съд за 2017 година, като са отхвърлени като неоснователни иска
за главница за горницата над уважения размер до сумата 3 300.20 лева, както и
иска за заплащане на обезщетение за забава за горницата над уважения размер до сумата
279.01 лева.
Решението,
в частта, с която са уважени предявените по реда на чл.415 ГПК искове е
обжалвано от ответника Р.Х.Н. с основни доводи, че решението е неправилно,
постановено е в противоречие със събраните по делото доказателства, в нарушение
на материалния закон и съдопроизводствените правила. Въззивникът сочи, че съдът е следвало да отхвърли в цялост предявените искове,
като неоснователни и недоказани. Заявява, че съдът е обосновал решението си
изцяло с поисканите от ищеца експертизи, за чието допускане ответникът бил
възразил. Не били обсъдени възраженията му, че установителния иск по чл. 422 ГПК
бил предявен извън едномесечния срок. Качеството на потребител на ТЕ за битови
нужди на ответника не било доказано в производството. От представените фактури
не се установявали вземанията на ищеца, а измервателните уреди били с изтекъл
гаранционен срок. Не било установено доставянето на топлоенергията за исковия
период. Договорът с разпределителното дружество не доказвал потреблението на ТЕ
в имота. Не бил посочен от ищеца обекта, в който е ползвана топлоенергията.
Липсвала и покана за заплащането на сумите.
Въззиваемата
страна "Т.С. " ЕАД не подава отговор на въззивната жалба. В подадена
молба на 17.07.2020 г. оспорва жалбата, като неоснователна и претендира
разноски.
Подпомагащата
страна “Б.“ ООД не изразява становище по жалбата.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от СРС, 119-ти състав, решение за валидно и
допустимо.
Решението на
СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Предявени са
искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр.
с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД –
положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на
доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда -
етажна собственост и за обезщетение за забава на плащане на същото, за които е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК. Следва да
се отбележи, че съгласно чл. 415 ГПК заявителят има едномесечен срок от
съобщението, че длъжникът е подал възражение срещу заповедта, да предяви иск за
установяване на сумата. На заявителя е съобщено за процесното възражение на
06.11.2017 г., като на 06.12.2017 г. е подал иск за установяване на дължимите
суми и е подал молба до заповедния съд, с която уведомява за предявяване на
иска. С оглед горното неоснователни се явяват доводите на жалбоподателят, че по
делото не били спазени процесуалните срокове.
За уважаване
на предявените искове и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът
следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни
отношения между него и ответника за доставката на топлинна енергия, в това
число и качеството му потребител на топлинна енергия, обема на реално
доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната
стойност възлиза именно на претендираната сума, поради което и за ответника да е
възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесната главница,
като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
Правоотношението
по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията
за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора
не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.
149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора
за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия
за битови нужди.
Присъединяването
на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната
мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва
въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл.
29 - чл. 36 Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си
за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153,
ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се
отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния
период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното
право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията дадени с
Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017
г. на ОСГК на ВКС.
По делото се
установява от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 25 от 06.07.2000 г.,
том II, нот. дело № 268/2000 г., ответникът е
собственик върху процесното жилище, а именно гр. София, общ. „Изгрев“, ул. „******В
разглеждания случай по делото се установява, че ответникът е имал качеството
потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. От
изложеното е видно, че потребители на топлинна енергия са ответниците по силата
право на собственост. По силата на закона (чл. 150 ЗЕ) между битовия потребител
и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им
приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с
влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното
предприятие и битовия потребител.
Нормата на
чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от. преносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, като
постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни
по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник "Дневник" от 14.01.2008 г. и Общите условия,
одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник
"19 минути" и вестник "24 часа" от 10.02.2014 г., в сила от
12.03.2014 г. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за
потребителите/клиентите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия
клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия,
които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В дадената хипотеза
ответницата не твърди и не установява да е упражнила това нейно право срещу
Общите условия на "Т.С. " ЕАД за 2008 г. и 2014 г., поради което
настоящият съдебен състав намира, че същата ги е приела. Договорното
правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между
топлопреносно предприятие и потребителя/клиента, по силата на закона – чл. 150
ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика,
обективирана в реше-ние № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3 184/2013 г. на ВКС,
ІІІ ГО, постановеното по реда на чл. 290 ГПК. Изложените обстоятелства в своята
съвкупност обосновават заключението, че за исковия период от време между
главните страни в производството е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди
относно процесния имот.
По делото е
приета СТЕ, от която е видно, че вещото лице за изготвяне на заключението се е
запознало с приложените материали по делото, индивидуални справки за отчетни
периоди от 10.2014 г. до 04.2016 г.., съобщения
към фактури за абонатен номер 381613 за процесния период – предоставени от
" Т.С." ЕАД. За процесния период от 01.05.2014г. до
30.04.2016г. до имота е осигуряван достъп за отчет на УДР. В имота е имало
отоплително тяло без поставен уред, с инсталирана мощност 1868W, за процесните периоди бил осигурен достъп до имота за отчет на топломера,
като са били отчетени 9 218 W и за периода 2014.2015 г. и 7 174 W за периода
10.2015-04.2016 г. В процесния имот има топломер за топла вода, като за двата периода
2014/2015 г. и 2015/2016 г. са въведени 99 куб.м. съответно 79 куб. м. Били представени
свидетелства от метрологична проверка на топломера и протоколите за демонтаж и
монтаж при проверките, от които се установявало, че за периода топломерите били
в срока за валидност. Вещото лице дава заключение, че ФДР е извършила дяловото
разпределение за имота за процесния период в съответствие с действащата
нормативна уредба, а топломерът е преминавал предвидените периодични
метрологични проверки. Сумите
начислени от "Т.С." ЕАД били съгласно действащите към
периода нормативни документи: Общи условия за продажба на ТЕ от "Т.С." ЕАД, ЗЕ, Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. На
следващо място експертизата е установила, че съгласно изследваните документи
ставало ясно, че общият топломер е преминавал първоначална и последващи
метрологични проверки съобразно изискванията на Закона
за измерванията. Съгласно ССЕ за периода не са постъпвали плащания, а дължимите суми са в
размер на 3 300,12 лв. за топлинна енергия и сума в размер на 278,24 лв.,
представляща обезщетение за забава начислено върху дължимата главница.
Настоящата
инстанция намира за необосновани оплакванията, наведени във въззивната жалба,
че количеството на доставената топлинна енергия за процесния имот не се доказва
от ангажираните доказателства. Съдебно-техническата експертиза е допусната в
съответствие с изискванията на чл. 195, ал. 1 ГПК, поради необходимост на
специални знания в съответните области на науката, в т. ч. и относно
изчисленията по нормативно установените формули, в които са заложени технически
показатели, като тази експертиза е изготвена не по документи, едностранно
издадени от ищеца, а въз основа на документите за отчет за индивидуалното
разпределение, установяващи действителното количество потребена енергия,
съгласно снетите показания по уредите за разпределение в жилището на
ответницата за процесния период, както и тези от общия топломер в абонатната
станция. Доказателства за погрешно отчетена енергия за отдадена от отоплително
тяло, която е следвало да се отчете като топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, в производството не са налице. Настоящата инстанция дава
вяра на СТЕ по реда на чл.202 ГПК при разрешаване спора по същество, като
обективна и професионално изготвена.
По
отношение на главните вземания, представляващи стойността на дължимата се
топлинна енергия и стойността на дялово разпределение за периода ответникът не
е изпаднал в забава. Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2014 г. след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на
месечните фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Според чл. 33 клиентите дължат заплащане цената за доставена топлинна
енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването на фактурите на интернет
страницата на продавача. В същия срок дължи и заплащането на
предоставената услуга за дялово разпределение. Задължението е срочно по смисъла
на чл. 84, ал.1 ЗЗД, поради което вземането на ищеца е
станало изискуемо с факта на изтичането на срока. Поради неизпълнение на
главното задължение ответникът е изпаднал в забава и дължи
обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД равно
на законната лихва.
Правилно
посочва жалбоподателят, че съдът действително не би могъл да основе решението
си само на едностранно съставени от ищеца фактури и извлечение от сметка.
Настоящият случай, обаче, не е такъв. По делото са събрани доказателства –
писмени и заключение на вещо лице, въз основа които може да бъде извършена
преценката, че извършените от ищеца вписвания в счетоводните книги са
достоверни.
По
отговорността за разноски:
С оглед
изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва да се
постави в тежест на въззивника. Поради това, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК в полза на въззиваемият следва да бъде присъдена сумата 50.00 лв.-разноски
за възнаграждение на юрисконсулт.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 267495 от 06.11.2019 г. по гр.д.
№85639/2917 г. по описа на СРС, 119 с-в.
ОСЪЖДА Р.Х.Н., ЕГН ********** да заплати на "Т.С." ЕАД,
ЕИК ******на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК сумата 50.00 лв.-разноски за
възнаграждение на юрисконсулт.
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца: “Б.“
ООД.
Решението не
подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал. 3, пр. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.