№ 20657
гр. София, 08.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Частно
гражданско дело № 20221110103685 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 411 ГПК.
Образувано е по заявление на /фирма/ за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу ИВ. Н. СТ. за сумата от
1000лв., представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 11.06.2020г.,
служещ като обезпечение на вземанията по договор за заем № *******/11.06.2020г. и
договор за предоставяне на допълнителни услуги, които включват главница, лихва,
неустойка и такси. Според уточнението, направено с молба от 10.02.2022г., вземането
по договора за предоставяне на допълнителни услуги е в размер на 70лв., което е
погасено; главницата по договора за заем е в размер на 500лв., от която са погасени
108,40лв.; лихвата е в размер на 191,59лв., от която са погасени 107,93лв.; неустойката
е в размер на 308,41лв., от която са погасени 173,71лв.
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, а съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът
отказва издаването на заповед за изпълнение, когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована
вероятност за това.
Съгласно разпоредбата на чл. 417, т. 10, изр. 2 ГПК, когато ценната книга
обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението
се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения,
включително приложимите общи условия. С изменението на т. 10 на чл. 417 ГПК, с
което е добавено изискването към заявителя да представи сключения с потребителя
договор за кредит, законодателят въвежда изискване за извършване на проверка от
съда както на редовността на ценната книга от външна страна, така и на каузалното
правоотношение, за обезпечение на което е издадена /в противен случай изискването за
представяне на тези документи към заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист въз основа на запис на заповед би било лишено от смисъл/. Ето
защо в случая съдът следва да прецени дали обезпечените с документа вземания, за
които е издадена ценната книга, въз основа на която се иска издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, са действителни, по който въпрос съдът
намира следното:
В чл. 12, ал. 4, изр. 2 от договора за заем е предвидено, че в случай че заемателят
в определения срок не изпълни задължението си, посочено в чл. 12, ал. 1, за когото да
са изпълнени условията по чл. 12, ал. 3, същият дължи на заемодателя неустойка в
1
размер на 157,70 евро с равностойност от 308,43лв. В чл. 12, ал. 1 от договора е
предвидено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от сключване на договора да
осигури трето физическо лице, което да поеме солидарно задълженията по договора. В
ал. 3 е предвидено, че това трето лице /поръчител/ подлежи на предварителна проверка
от заемодателя и следва да отговоря кумулативно на минимум следните изисквания: да
е дееспособно физическо лице; навършени 25 години; минимален осигурителен доход
за последните 6 месеца от 1500лв.; валидно трудово правоотношение поне от 6 месеца;
стабилна кредитна история; да не е активен потребител на заемните продукти на
дружеството и/или не е поръчител по друг активен паричен заем.
Съдът намира клаузата за неустойка за нищожна. Сключеният между
заемодателя и заемателя договор за заем има характеристиките на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради което в отношенията между
страните приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като ответникът има
качеството на потребител. Тази клауза изпълва характеристиките на неравноправна
такава по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не
отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие в
правата и задълженията между страните. Същата попада под хипотезата на чл. 143, ал.
2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение да заплати
необосновано висока неустойка. Уговореното задължение на кредитополучателя за
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство има за цел кредиторът да получи
допълнително възнаграждение върху стойността на отпуснатия заем, което
представлява заобикаляне изискванията на (ЗПК) и води до нейната нищожност
съгласно чл. 21, ал. 1. Кредиторът е длъжен преди сключване на договора за кредит да
оцени кредитоспособността на потребителя, като извърши справки в достъпните му
бази данни и регистри и ако прецени, че не е достатъчно платежоспособен, разполага с
възможността да откаже предоставянето на заемните средства. На практика тази клауза
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция
(вменени с нормата на чл. 16 ЗПК) за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води само до допълнително увеличаване на
размера на задълженията по договора. Наред с това, неустойката е договорена за
неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди
от неизпълнение на главното задължение на потребителя за връщане на заетата сума.
Уговорена по този начин, неустойката очевидно излиза извън присъщите
обезпечителна и обезщетителна функции и цели само и единствено постигане на
неоснователно обогатяване за кредитора, поради което същата се явява нищожна и
поради противоречието й с добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Ето защо, длъжникът не следва да дължи сумата от 308,43лв., представляваща
неустойка по договора. Тъй като обаче заявителят признава с молбата от 10.02.2022г.,
че същият е заплатил сумата от 173,71лв., която е послужила за погасяване на
неустойката, тази сума следва да бъде приспадна от другите вземания – остатъкът от
дължимата лихва, възлизащ на 83,66лв. (191,59лв. – 107,93лв. = 88,66лв.) и част от
неплатената главница в размер на 90,05лв. Следователно, от общия размер на остатъка
на главницата, възлизащ на 391,60лв. (след приспадане на плащането от 108,40лв.,
признато с молбата от 10.02.2022г.), следва да се приспадне и сумата от 90,05лв. и
остава дължима разликата от 301,55лв. Именно до този размер следва да се уважи
заявлението, а за разликата до пълния предявен от 1000лв. на основание чл. 411, ал. 2,
т. 2 ГПК заявлението следва да се отхвърли.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 13914/26.01.2022г. на /фирма/ за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу ИВ. Н.
СТ. за сумата над 301,55лв. до 1000лв., представляваща задължение по запис на
заповед, издаден на 11.06.2020г.
УКАЗВА на заявителя, че за отхвърлените вземания може да предяви
осъдителен иск в 1-месечен срок от влизане в сила на разпореждането.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3