Р Е Ш Е Н И Е
№260279/17.6.2021
г.
17.06.2021 год. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболски районен съд, гражданско отделение, XVII-състав, в открито съдебно заседание,
проведено на втори юни през 2021 г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМЧО ДИМОВ
при участието на секретаря С.М.
като разгледа докладваното от съдия Димчо Димов
гражданско дело № 2975 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова от Н.С.П. ***, чрез пълномощник адв. Д.А.Й. от АК- гр. Я. срещу И. Г.Р. ***. С исковата молба се твърди, че с влязло в сила решение № *** г. по гр.д. № *** г. по описа на РС-Я., ответницата е била осъдена да заплати за уравнение на дела на ищцата от допуснатата до делбата имоти, сумата от 30 500 лв. Сочи се, че за събиране на посочената сума е образувано изп. дело № ***г. по описа на ***РС, като след неговото прекратяване и изп.дело № *** г. по описа на ЧСИ – И. Х.. В хода на последното изп.дело на публична продан бил изнесен недвижим имот от 219 кв., ведно с построените в него жилищна сграда с площ от 68 кв.м. и жилищна сграда с площ от 19 кв.м., собственост на ответницата, находящ се в гр. Я. ул. „***“ № ***. След проведената публична продан на 04.09.2020 г. обявеното за купувач лице превело на ЧСИ сумата от 69 000 лв.
Поддържа се, че на осн. чл.86 от ЗЗД ответницата дължи обезщетение на ищцата в размер на законната лихва за забава върху присъдена с решение № *** г. по гр.д. № *** г. на ***РС сума от 30 500 лв., която сума се признава, че ищцата е получила след проведената публична продан на 04.09.2020 г.
На изложените съображения се претендира от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата за заплати на ищцата сумата от 14 890 лв., представляваща неплатена лихва за периода от 13.11.2015 г. до момента на подаване на исковата молба върху задължението на ответницата за заплащане на сумата от 30 500 лв. осъдена с влязло в сила решение по гр.д. № *** г. по описа на ***РС.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника чрез процесуалния си представител адв. Н.Н. от гр. Я., с който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен на подробно изложените в отговора съображения. Сочи се практика – ТР и решения на ВКС.
Иска се от съда на подробно изложените съображения да постанови решение, с който да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан.
Поддържа се искането за погасяване на ищцовата претенция по давност на осн. чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
По делото са депозирани и писмени защити и бележки от страните по делото.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С решение № *** год. постановено по гр.дело № *** год. по описа на ***РС, съдът е поставил в дял на И.Г.Р. ***, с ЕГН **********, недвижим имот, находящ се в гр.Я., ул.”***” № ***, ПИ с идентификатор 87374.555.311. с площ от 219 кв.м. по кадастралната скица, а по документ за собственост от 250 кв.м., заедно с построените в него еднофамилна жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 68 кв.м., с идентификатор 87374.555.311.1, еднофамилна жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 19 кв.м., с идентификатор 87374.555.311.3, ведно с подобренията в него, при граници: ПИ с идентификатори 87374.555.310, 87374.555.309, 87374.555.313, 87374.555.312 и 87374.555.300, на стойност 44000 лева, като със същото решение е осъдил И.Г.Р. да заплати на Н.С.П. за уравнение на дела й от допуснатите до делба имоти сумата от 30500 лв. Решението е влязло в сила на 10.12.2015 год.
Ищцата твърди, че след проведена публична продан на 04.09.2020 год. обявеното за купувач лице е привело сумата от 69 000 лева и тя тогава получила сумата от 30 500 лева. Това твърдение на ищцата не се оспорва от ответницата, т.е. че ищцата е получила по-рано сумата от 30 500 лева, поради което съдът с решението си приема за безспорен и установен факта, че на 04.09.2020 год. ищцата е получила сумата от 30 500 лева.
Съдът намира предявеният от ищцата против ответницата иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за допустим, доколкото съдът не намери опора в закона и съдебната практика подкрепа възраженията на ответната страна, че ищцата разполага единствено с процесуална възможност да иска допълване на решението в делбеното производство, но не и да преди иск за присъждане на обезщетение за забава в отделно исково производство.
Касателно възражението за погасяване вземането на ищцата по давност, съдът намира следното:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Касае се за обезщетение, което се дължи по принцип от изпадналия в
забава длъжник независимо дали е уговаряно или не. Законната лихва по чл.
86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите от забава при неизпълнение
на парично задължение. По силата на чл. 111, буква “в” ЗЗД вземанията за наем,
за лихви и за други периодични плащания се погасяват с изтичането на тригодишна
давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо
(чл. 114, ал. 1 ЗЗД). лихви се дължат за неизплатените суми по уравнение на дяловете от влизане в
сила на решението по възлагането по чл.349 ГПК. Законната мораторна лихва е форма на договорна отговорност, специфична за
паричните задължения и се прилага без да се провежда разграничение между юридическите
факти, които пораждат неизпълнението - достатъчно е наличие на парично
задължение и забава. Исканото обезщетение трябва да е във визирания от
законодателя срок, тъй като с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за обезщетения - каквото безспорно е това по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Отнесено към спора в случая е приложима специалната тригодишна погасителна
давност.
В случая се претендира
лихва за забава върху главница от 30 500 лева за периода от 13.11.2015
год. до датата на подаване на исковата молба – 09.11.2020 год. Ето защо съдът
приема, че всички вземания за обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва преди 09.11.2017 год. са погасени поради изтичане на
специалната три годишна погасителна давност. Задължението за главница е било
погасено на 04.09.2020 год., поради което съдът намира, че вземанията за
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от
09.11.2017 год. до 04.09.2020 год. не са погасени по давност. За периода от
04.09.2020 год. /датата на плащане на главницата/ до 09.11.2020 год. /датата на
подаване на исковата молба/ съдът намира, че не се дължи обезщетение за забава
поради извършеното плащане на главницата, с което се погасява правото да се
търси обезщетение за забава.
На горните съображения съдът намери, че искът е основателен и доказан за периода от 09.11.2017 год. до 04.09.2020 год., като с помощта на електронен интернет калкулатор съдът изчисли, че законната лихва за забава за посочения период върху главницата от 30 500 лева възлиза на сумата от 8 734,86 лева, в който размер искът следва да се уважи.
Искът за разликата над 8 734,86 лева до претендирания размер от 14 890 лева, за периода от 13.11.2015 год. до 09.11.2017 год. следва да се отхвърли като погасен по давност, а за периода от 04.09.2020 год. до 09.11.2020 год. като неоснователен.
По разноските:
При този изход на делото ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Ищцата претендира разноски в настоящото производство заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и разноски по други граждански и изпълнителни дела.
Съдът намира, че на същата следва да се присъдят единствено разноски по настоящото дело, като видно от приложената вносна бележка същата е заплатила държавна такса в размер на 596,00 лева и такса в полза на банката 2.90 лева. Ищцата претендира и адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева, но видно от представения по делото договор за правна помощ договореното възнаграждение от 1000 лева е предвидено да бъде заплатено по банков път. По делото не са ангажирани доказателства, че така уговореното адвокатско възнаграждение е било изплатено по банков път на адвоката. С решението си съдът присъжда ония разноски за които има доказателства, че действително са сторени от страната. При това положение и с оглед уважената част от иска на ищцата следва да се присъдят разноски по съразмерност в размер на 351,33 лева.
Ответницата също има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, като с оглед представените доказателства за направени разноски за възнаграждение на един адвокат /преводно нареждане от 08.03.2021 год./ в размер на 1 050 лева, следва да и се присъдят разноски в размер на 434,04 лева.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен
съд – Ямбол
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, И.Г.Р. с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.П. с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 8 734,86 лева, представляваща лихва за забава за периода от 09.11.2017 год. до 04.09.2020 год., върху задължението и за изплащане на сумата от 30 500, за което задължение е осъдена с решение № *** год. постановено по гр.дело № *** год. по описа на ***РС, в сила от 10.12.2015 год., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 8 734,86 лева до предявения размер от 14 890 лева, за периода от 13.11.2015 год. до 09.11.2017 год. като погасен по давност и за периода от 04.09.2020 год. до 09.11.2020 год. като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, И.Г.Р. с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.П. с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 351,33 лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, Н.С.П. с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на И.Г.Р. с ЕГН **********, с адрес: *** 15 сумата от 434,04 лева - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: