Р Е
Ш Е Н
И Е № 502
гр.Пловдив,23.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
Търговско отделение, в открито заседание на втори юли през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря МАЯ КРУШЕВА,като разгледа докладваното от
съдията търг. дело №575/2017 г. по описа на същия съд,ХVIІІ-ти състав,за да
се произнесе, взе предвид следното:
Осъдителни частични искове
с правна квалификация по чл.79,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.286 от ТЗ,обективно
съединени с иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД и насрещен частичен иск с правна
квалификация по чл.55,ал.1,предл. първо от ЗЗД.
Ищецът „Интернешънъл Милитъри
Консултант”ЕООД-гр.Кюстендил /сега със седалище в гр.София/,с ЕИК *********
твърди,че на 15.06.2016 г. между него в качеството му на „консултант” и
ответното дружество „Нитро”ЕООД-гр.Пловдив,с ЕИК ********* в качеството му на
„възложител” е сключен маркетингов консултантски договор,по силата на който
консултантът е поел ангажимент да предостави на възложителя консултантски
услуги във връзка с договор за доставка на продукти,свързани с отбраната,който
е следвало да бъде подписан между ответното дружество и ***.Съгласно
постигнатите между ищеца и ответника уговорки по консултантския договор,услугите
на консултанта се изразявали в консултации по подготовка,PR,консултации по
проект на договор за доставка и подписването му,съдействие при изпълнението на
договора за доставка и др.Твърди се,че страните определили възнаграждение на
консултанта в размер на 25 % от нетната печалба по договора за доставка,като
възнаграждението на консултанта било платимо на части,при получаване на плащане
по договора за доставка от страна на „Нитро”ЕООД и определеното възнаграждение
не включвало ДДС.
Твърди се още,че
консултантът предоставил и изпълнил коректно всички свои задължения по
консултантския договор,като активно съдействал на ответника в целия процес на
подготовка,PR,реклама,консултации по проект на договор и др.В резултат на
предоставените от дружеството-ищец консултантски услуги,на 14.07.2016 г. бил
сключен между ответното дружество и Министерство на отбраната на *** договор за
доставка на продукти,свързани с отбраната с предмет:доставка на описаните в
исковата молба продукти в количества и при цени,както са посочени в същата
молба.Общата цена на сключения договор за доставка ищецът твърди,че възлиза на
сумата от 34 615 112 щатски долара,а неговият управител М. Ф. бил
изрично упълномощен да представлява ответното дружество както при сключването
на договора за доставка,така и при сключването на посреднически договор с трето
лице в *** отново във връзка със същия договор за доставка.
В изпълнение на договора
за доставка,на 23.08.2016 г. *** заплатило на ответника авансово 20 % от общата
стойност на договора за доставка или сума в размер на 6 923 022,40
щатски долара.Съгласно постигнатите между ищеца и ответника уговорки,същите
определили средната нетна печалба по договора за доставка към юли 2016 г. в
размер на 40,50 % и на база същата възнаграждението на дружеството-ищец,дължимо
от ответника във връзка с авансовото плащане,направено от *** към ответното
дружество,възлизало на сумата от 841 147,22 щатски долара,като в исковата
молба е конкретно посочено как е изчислено това възнаграждение за консултанта.
Твърди се още в исковата
молба,че на датите 26.08.2016 г. и 14.10.2016 г. дружеството-ответник извършило
частично плащане по договора за консултантски услуги,като основанието за
плащане били следните издадени от ищеца фактури:фактура №1 от 18.08.2016 г. и
фактура №2 от 12.10.2016 г.,а заплатените суми били следните:сумата от
595 980 щ.д.,платена на 26.08.2016 г. и сумата от 170 400 лв.,платена
на 14.10.2016 г., или с равностойност в щатски долари по курса към датата на
плащането-96 010,82 щатски долара.Остатъкът от дължимата на консултанта
комисионна във връзка с авансовото плащане от
*** към Нитро по договора за доставка,ищецът твърди,че възлиза на сумата
от 124 297,01 щатски долара без ДДС или 149 156,40 щатски долара с
ДДС,изчислено по посочения в ИМ начин.Този остатък,въпреки многократно водени
между страните разговори,а и изпратена от ищеца изрична покана,останал
неизплатен до подаването на исковата молба.
Твърди се на следващо
място,че ответникът имал сериозни забави при изпълнението по договора за
доставка и с оглед на това *** прекратило този договор по отношение на артикул
1-картечница NSV 12.7 х 108 mm с триножник,но въпреки това ***
извършило първо плащане към ответното дружество извън осъщественото от него
авансово плащане,като това първо плащане било извършено на 01.06.2017 г. и
възлизало на сумата от 1 183472,53 евро или 1 327 741,88 щатски
долара,изчислени по курса евро/щатски долар към датата на плащане.Тази сума
била преведена във връзка с осъществена от ответното дружество доставка на
Амуниции 7,92 х 39 mm.
Въпреки горното и в разрез
с уговорката в чл.3.1. от консултантския договор,дружеството-ответник не
заплатило на дружеството-ищец комисионна по полученото първо плащане,размерът
на която комисионна следвало да бъде изчислен по описания в ИМ начин и възлизал
на сумата от 143 157,13 щатски долара.На 17.07.2017 г. ищецът чрез адв. Ф.
Р. отправил покана за плащане към дружеството-ответник и целта на тази покана
била окончателно уреждане на отношенията помежду им по повод на сключения между
тях моркетингов консултантски договор.Във връзка с тази покана ответникът
първоначално отрекъл изобщо да има сключен договор за доставка с горното ***,а
впоследствие на 20.07.2017 г. изпратил официално писмо-отговор,с което отрекъл
напълно претенциите на ищеца,излагайки неясни и неотносими /според ищеца/
аргументи.Дори заявил,че поради изтичане на срока на консултантския
договор,плащания по него изобщо не се дължат,което според ищеца е абсолютно
неоснователна позиция.
На база горните
твърдения,дружеството-ищец моли да бъде постановено съдебно решение,с което
ответното дружество „Нитро”ЕООД да бъде осъдено да му заплати следните
суми:1/сумата от 14 953,95 лв.-левова равностойност на 8 965,20
щатски долара,представляваща част от сума в пълен размер от 248 807,79
лв.-левовата равностойност на 149 156,40 щатски долара,представляващи
неизплатен остатък от дължимо комисионно възнаграждение във връзка с платения
по договора за доставка аванс;2/сумата от 198 988,41 лв.-равностойността
на 119 297,61 щатски долара,представляваща част от сума в пълен размер от
238 800,41 лв.-левова равностойност на 143 157,13 щатски
долара,представляваща дължимо и незаплатено комисионно възнаграждение във
връзка с платената по договора за доставка първа доставка;3/сумата от 3572,84
лв.,представляваща лихва за забава на претендираното по т.1 и т.2
възнаграждение,изчислена за периода от 17.07.2017 г.-датата на поканата за
плащане,изпратена чрез адв. Ф. Р.,до датата на подаване на исковата молба,като
от тази сума се претендират 249,73 лв. като лихва за забава върху размера на
частично претендирата сума по т.1 в размер на 14 953,95 лв. за периода от
17.07.2017 г. до 14.09.2017 г.,а остатъкът от 3323,84 лв. ищецът претендира
като лихва за забава върху търсения от него частичен размер от 198 988,41
лв. по т.2-ра за периода от 17.07.2017 г. до 14.09.2017 г.Моли да му се присъди
и законната лихва за забава на плащанията на претендираното по т.1 и т.2
възнаграждение за периода от датата на исковата молба до окончателното
плащане.Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът по горните
искове „Нитро”ЕООД е подал в законния срок писмен отговор на ИМ,с който е
оспорил исковете изцяло-по основание и размер.Поддържа позицията,че сключеният
между него и ищеца маркетингов консултантски договор,с оглед очертания в него
предмет,представлява вид договор за изработка,по който ищецът дължи престиране
на резултат от трудова /интелектуална и умствена/ дейност и за да е основателна
претенция за заплащане на възнаграждение по този договор,следва да има освен
сключен договор при общо уговорено възнаграждение,но още и изпълнение на
възложената работа,както и нейното приемане от поръчващия.В случая според
ответника не е налице пълно изпълнение на възложените на ищеца дейности по
процесния консултантски договор.В тази връзка ответникът твърди,че от страна на
ищеца няма изготвени договорените периодични доклади за извършената от него
дейност по договора,нито има изготвен от него финален доклад за дейността му,за
да може да се направи извод,че работата е извършена и приета.Поддържа още,че от
страна на възложителя няма заявено приемане на извършената работа,още повече,че
изпълнението по договора за доставка не било приключило и изпълнителят не бил
изпълнил едно от основните си задължения по консултантския договор,а именно-да
подпомага изпълнението на договора за доставка.Самото подписване на договора за
доставка не означава според ответника пълно и точно изпълнение на всички поети
от консултанта-изпълнител задължения по консултантския договор,което да
обуслови насрещното задължения на възложителя за заплащане на договореното
възнаграждение.
Освен горното,ответникът
твърди,че ищецът не е изпълнил точно задълженията си на консултант по повод
сключването на договора за доставка,като не успял да проучи условията и усвои
необходима информация относно разрешителните режими за производство на
боеприпаси от Руската федерация и доставката им до ***,както и за сроковете за
издаването на нужните разрешителни и лицензии,а също и за използването на трета
страна-посредник,чрез която фактически да се осъществи износа,не оказал и
никакво съдействие във връзка с лицензиите и разрешителните за осъществяване на
доставките.Това според ответника представлява съществено неизпълнение на
задълженията,поети от изпълнителя по консултантския договор.Непознаването на
специфичните особености по сделката довело и до подписването на договора за
доставка с много кратки срокове за доставка,които практически били невъзможни
за изпълнение.Ответникът,преди подписването на договора за доставка,се
противопоставил относно сключването му при такива кратки срокове,но ищецът-консултант
го уверил,че спазването на сроковете няма да е от съществено значение за
цялостното изпълнение на сделката и че представителите на *** не държали на
тях,а единствено на доставянето на продуктите,поради което нямало да предявяват
претенции в тази насока.Впоследствие,обаче,се стигнало до отказ от страна на
Министерство на отбраната на посочената държава за доставката на една
съществена част от договора-на 816 бр. картечници NSV 12.7 х 108 mm с триножник на обща стойност 15 530 112 щатски
долара и това наложило ответникът да търси контакти за предотвратяване на
евентуални претенции за неустойки от страна на посоченото министерство.Ищецът
не взел никакво участие в тези преговори и не оказал съдействие в тази насока.
На следващо
място,ответникът поддържа и възражението,че съгласно чл.3.1. от процесния
консултантски договор,възложителят следва да заплати на консултанта 25 % от
общата сума на нетната печалба по същия договор за предоставените услуги,като
възнаграждението следва да бъде заплащано на части съобразно всяко отделно
плащане на доставка от крайния получател.Счита,че дори и възнаграждението да се
определя на база получената печалба по договора за доставка на
боеприпаси,сключен с Министерство на отбраната на ***,което не следвало от
посочената клауза,то същото било дължимо едва след заплащане на всяка конкретна
доставка.Ответникът сочи,че извършването на всяка доставка се удостоверявало с
посочените в отговора документи,но самият ответник не бил извършил нито една от
договорените доставки на боеприпаси и не разполагал с такива документи,за който
факт ищецът бил уведомен.Всички получени от ответника плащания по договора за
доставка били авансови и не установявали извършени доставки.А и към момента на подаването
на отговора нямало как да се изчисли нетния размер на печалбата,тъй като
пазарът на оръжия и боеприпаси бил динамичен и цените се променяли
многократно.Всички изчисления на печалбата,включително и тези,на които се
позовавал ищеца,били прогнозни и не обвързвали страните с конкретни
цифри.Нетната печалба и съответно-размера на дължимото по консултантския
договор възнаграждение,можело да се изчисли едва след реалното приключване на
конкретната доставка,след като се изчислят всички разходи за извършването
й.Ответникът сочи,че никога не е определял размер на очаквана бъдеща
печалба,нито такава е съгласувана със страните по договора и било неясно как
точно ищецът е приел,че средната печалба по авансовото плащане е в размер на
40,50 %,а по доставката на амуниции в размер на 35,94 %.В тази връзка
ответникът е оспорил претендирания размер и начин на определяне на
консултантското възнаграждение.Счита,че правото на такова възнаграждение е
потестативно,поставено е в зависимост от реално получената печалба от изпълнението
на договора,а в случая условието за получаване на възнаграждението не се е
сбъднало и затова такова не се дължи.
Ответникът счита още,че
ищецът неправилно претендира възнаграждението с ДДС,като излага в отговора си
конкретни доводи за това.Твърди още,че в процесния консултантски договор в
начина на плащане няма уговорено авансово плащане и получената от ищеца
авансова сума от левовата равностойност на 598 025,28 щатски долара
подлежи на корекция след приключване на изпълнението на договора за доставка в
посока намаляване или увеличаване.Излага доводи за неоснователността и на иска
за заплащане на законна лихва за забава по чл.86,ал.1 от ЗЗД.
В допълнителната си искова
молба ищецът „Интернешънъл Милитъри Консултант”ЕООД е изложил контрааргументи срещу
поддържаните в отговора на ответника възражения по предявените искове.Изложени
са доводи за неоснователността на поддържаните от ответника твърдения за
неизпълнение от ищеца на задълженията му по консултантския договор.Заявява,че
чрез управителя си М. Ф. е участвал активно в целия процес по сключване на
договора за доставка с Министерство на отбраната на ***,като управителят лично
/в качеството си на изрично упълномощен представил/ е подписал договора от
името и за сметка на „Нитро”ЕООД.
Ищецът счита за
неоснователни и голословни и твърденията на ответника,че не е налице приемане
на извършената от него /ищеца/ работа по консултантския договор.Конкретни
обстоятелства и доводи в тази насока се съдържат в допълнителната искова молба.Ищецът
заявява още,че е изпълнил точно и в срок всички свои задължения по сключения с
ответника договор и в хода на изпълнението им е дължал ответника в течение на
всички свои действия,както и на всички изисквания във връзка и по повод
договора за доставка.Относно твърденията на ответника за неизпълнени от ищеца
задължения относно проучването и
усвояването на необходимата информация относно разрешителните режими за
производство и доставка на боеприпаси до *** и сроковете за издаване на нужните
лицензи,ищецът заявява,че изобщо не е имал такива задължения по маркетинговия
консултантски договор.Поддържа,че е имал единствено ангажимент да предостави
консултантски услуги във връзка със сключването на договора за доставка,което
надлежно и точно изпълнил,но не и във връзка с проучването на условията и
издаването на лицензи и разрешителни на името на „Нитро”ЕООД.За необосновани
ищецът счита и твърденията на ответника,че договорът за доставка бил подписан
от консултанта с кратки срокове и въпреки противопоставянето на ответното
дружество,както и че ищецът не уведомил същото дружество,че сроковете нямало да
бъдат от съществено значение за сделката и МО на СА не държало на тях.В
допълнителната ИМ ищецът излага и доводи относно твърденията на ответника във
връзка с определянето размера и изплащането на възнаграждението по
консултантския договор.Счита за необосновано твърдението на ответника,че по
договора за доставка не била извършена нито една доставка и че всички
плащания,получени по банковата сметка на ответника са авансови такива.Поддържа
изложените в ИМ твърдения относно начина на изчисление на размера на
възнаграждението по консултантския договор.
В отговора на
допълнителната искова молба ответникът „Нитро”ЕООД е изложил допълнителни
твърдения по предявените срещу него искове,освен че е повторил и заявените
такива в първоначалния му отговор.Отново заявява,че не е настъпило
потестативното право на изпълнителя да получи възнаграждение за извършената
работа /услуга/ по договорената стойност по договора поради непредаване на
същата работа.Поддържа,че нетната печалба като резултат от реализация на
стоки-предмет на продажба по договора за доставка с Министерство на отбраната
на ***,е краен резултат,който ще настъпи в бъдеще време и към датата на
предявяване на иска,а и към датата на допълнителния отговор е
неопределяема.Поддържа още,че ДДС е включен в цената на процесната услуга по
аргумент от императивната разпоредба на чл.67,ал.2 ЗДДС,тъй като страните при
договаряне на тази цена не са посочили изрично дали същата с включен или не
ДДС.От тази гледна точка ответникът поддържа,че твърдяното вземане на ищеца не
е в сочения и претендиран от него размер,а следва да се редуцира с дължимия
ДДС.Заявява още,че ищецът не е издал следващата се фактура по смисъла и на
основание ЗДДС,за да е в правото си да получи начисленият ДДС,респективно да е
изпълнил договорните си задължения,визирани в пункт 3.1. и 3.2. от
консултантския договор.Заявява,че съставената проформа-фактура не е подписана от
управителя на ответното дружество или от упълномощено от дружеството лице и не
е годен счетоводен документ,удостоверяващ чрез конклудентни действия права и
задължения на страните,нито пък се явява акт,удостоверяващ приемане на услуга.
Ответникът заявява в
допълнителния си отговор и това,че подписването на договора за доставка от
управителя на дружеството-ищец от името и за сметка на ответното дружество е
извън предмета на консултантския договор от 15.06.2016 г. и е извършено на
основание договор за пълномощия,обективиран с пълномощно с нот.заверка на
подписа с рег.№5510 от 20.06.2016 г. на Нотариус Ст. Кисьова-Николова,рег.№636,с
район на действие-РС-Пловдив.Затова ответникът намира,че факта на подписването
на договора за доставка чрез физическото лице М. Ф. не може и не следва да
служи като доказателство,че ищецът е изпълнил задълженията си по договора от
15.06.2016 г. относно дължимата престация по този договор,съдържанието и обема
на която ответникът отново описва в допълнителния си отговор.Заявява,че
упълномощаването чрез договора за пълномощия и действията по него са извършени
от трето лице,а не от консултанта и за тях е неприложима разпоредбата на пункт
2.1. от договора.
В допълнителния си отговор
ответникът е оспорил и твърденията на ищеца за наличието и съществуването на
сключен договор с Министерство на отбраната на *** №6/437/2016 и „Нитро”ЕООД за
доставка на боеприпаси.Поддържа,че никога не е извършвал продажба на стоки по
вид,количества и на цена-сочени в ИМ,въз основа на договор с купувач-посоченото
министерство.Заявява,че съществуват и са установени договорни
отношения,обективирани в договор,наименован договор за доставка,между
Министерство на отбраната на ***-купувач и „Нитро”ЕООД-продавач №6/437/АА от
дата 09.10.1437 г.-по ислямския календар,съответстваща на дата-14.07.2016 г. по
Григорианския /християнски/ календар,за други стоки-по вид,количества и
цени.Като цяло-ответникът твърди в допълнителния си отговор,че има установени
отношения за доставка на боеприпаси с друг договор.
Оспорил е и твърденията за извършени
доставки по сочения от ищеца договор за доставка и твърди,че ищецът не е
съдействал за сключването на такъв договор и той не съществува в правния
мир.Излага аргументи в допълнителния си отговор и относно същността на
маркетинговите услуги и в тази връзка заявява,че ищецът не е изпълнил поетите
договорни задължения и не е предал на възложителя тази услуга.Сочи отново
аргументи и обстоятелства за неизпълнение от ищеца на поетото от него /според
ответника/ задължение по договора от 15.06.2016 г. да подпомага изпълнението на
договора за доставка с МО на КСА.В този смисъл ответникът счита за неверни и
необосновани твърденията на ищеца,изложени в допълнителната ИМ,че ангажиментите
му по договора от 15.06.2016 г. се заключават единствено и само към изпълнение
на маркетингови консултантски услуги във връзка със самото сключване на договор
за доставка с горепосоченото министерство,без последващо съдействие.
От ответника по първоначалните искове-„Нитро”ЕООД,е
предявен насрещен иск против „Интернешънъл Милитъри Консултант”ЕООД,приет за
съвместно разглеждане в настоящото производство.В насрещната си искова молба
„Нитро”ЕООД твърди какви задължения е поело дружеството-ответник по насрещния
иск /и ищец по първоначалните искове/ съгласно сключения помежду им
консултантски договор от 15.06.2016 г. срещу заплащане на
възнаграждение,равняващо се на 25 % от нетната печалба,която „Нитро”ЕООД ще
реализира във връзка с изпълнението на този договор.Твърди,че договореното
консултантско възнаграждение следва да бъде платено на части,след получаване от
страна на „Нитро”ЕООД на съответно плащане по всяка конкретна доставка.
Твърди се още в насрещната искова
молба,че въпреки изрично договорения начин на плащане и обстоятелството,че все
още не е осъществена нито една от договорените доставки към Министерство на
отбраната на *** /МО на ***/,по устна уговорка между страните,”Нитро”ЕООД
заплатило на „Интернешънъл Милитъри Консултант”ЕООД авансово сумата от левовата
равностойност на 598 025,28 щатски долара и това било извършено след
получаването на авансово плащане по договора за доставка от страна на
възложителя-горното министерство.Посочената сума била определена на база
прогнозна печалба,изчислена към датата на сключване на договора за доставка със
същото министерство и съответно следвало да бъде изменена-увеличена или
намалена,след осъществяване на всички договорени доставки,окончателното
установяване на всички извършени във връзка с тях разходи,както и отчитане на
действително получената печалба.
Твърди се още,че впоследствие,при
започване изпълнението по договора за доставка на боеприпаси,се оказало,че
заложената прогнозна цена на патроните,които следвало да бъдат доставени по
този договор,е увеличена от завода-производител от 0.18 USD цента на 0.27 USD цента за един патрон,респективно на 0.23 евроцента за един
патрон,като в тази цена не се включвали разходите по доставката.Твърди се,че
съгласно представения от „Нитро”ЕООД с отговора му на ИМ договор за доставка №86
от 26.09.2016 г.,сключен с „Холдинг Авиамаш”-Русия и съгласно счетоводната
справка за движение по договор за доставка,направена към 06.11.2017 г.,именно
това е действително заплатената от „Нитро”ЕООД цена за един брой патрон 7.62х39
mm,предмет на първите седем лота от доставката по договора за доставка.Така при
получено авансово плащане от страна на възложителя-МО на КСА,в размер общо на
14 254 430,07 лв.,изчислено по курса за 1 щатски долар към деня на
съответното плащане,извършените разходи от страна на „Нитро”ЕООД по изпълнение
на този договор,включително за заплащане на консултантски
възнаграждения,заплащане на продукция,транспортни разходи и други, са в размер
на 13 901 276,26 лв.,като се твърди,че в тази сума не са включени
всички допълнителни разходи по командировки и обслужване на договора.С оглед на
изложеното,ищецът по насрещния иск твърди,че е налице положителна разлика от
353 153,81 лв.,която обаче не би могла да представлява печалба от
изпълнението на договора поради авансовия характер на плащанията.
Твърди се още,че в хода на изпълнение
на договора за доставка,сключен с МО на КСА,същото министерство се е отказало
от част от поръчката,а именно от доставката на 816 бр. картечници NSV 12.7 х 108 mm с триножник на обща стойност 15 530 112 щатски
долара и това довело до намаляване на печалбата,която „Нитро”ЕООД би получило
от изпълнение на договора за доставка,респективно до намаляване на
възнаграждението,което се дължи на консултанта по маркетинговия консултантски
договор,сключен на 15.06.2016 г.Причината за този отказ било неточното и
недобросъвестно изпълнение на задълженията на консултанта „Интернешънъл
Милитъри Консултант”ЕООД по посочения консултантски договор,изразяващо се в
подписването на договор за доставка при заложени в него много кратки срокове за
изпълнение на доставките и въпреки противопоставянето на „Нитро”ЕООД на тези
срокове,за което противопоставяне консултанта бил уведомен.
Във връзка с гореизложеното се твърди в
насрещната искова молба,че размерът на възнаграждението,което ответникът по
насрещния иск би следвало да получи по процесния договор за консултантски
услуги,след като се отчете реално платената цена за боеприпасите,намаляването
на предмета на договора за доставка и останалите реално извършени разходи във
връзка с изпълнението му,е 152 500 щатски долара,представляващи 25 % от
прогнозна печалба в размер на 610 000 щатски долара.Ответникът по
насрещния иск обаче получил от ищеца по същия иск авансово плащане по
консултантския договор в размер на сумата от 598 025,28 щ.д. /платена в
левовата й равностойност по курса в деня на плащането/,като на 26.08.2016 г. е
била преведена по банков път сумата от 858 017,51 лв. и на 14.10.2016 г.
била платена сумата от 170 400 лв.При тези твърдения ищецът по насрещния
иск заявява,че на ответника е платена в повече сумата от 445 525,28 щатски
долара като консултантско възнаграждение по договора,сключен на 15.06.2016 г. и
счита,че така платената в повече сума подлежи на връщане.
Предвид горните твърдения ищецът по
насрещния иск „Нитро”ЕООД моли да бъде осъден ответника по този иск „Интернешънъл Милитъри Консултант”ЕООД
да му заплати сумата от 224 807,40
лв.-левова равностойност на 135 000 щатски долара,частично от левовата
равностойност на 445 525,28 щатски долара,представляваща получена в повече
/недължимо платена/ сума-възнаграждение по маркетингов консултантски
договор,сключен на 15.06.2016 г.,ведно със законната лихва върху тази
суми,считано от датата на предявяване на насрещната искова молба до
окончателното плащане.Претендира и направените по делото разноски.
От „Интернешънъл Милитъри
Консултант”ЕООД е подаден в законния срок отговор на насрещната искова молба,с
който предявения насрещен иск е оспорен изцяло и е поискано същият да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.Заявява,че ищецът по насрещния иск не
оспорва правото му да получи възнаграждение по маркетинговия консултантски
договор от 15.06.2016 г.,а само неговия размер и в този смисъл моли да се
приеме за безспорно по делото,че е изпълнил изцяло и точно задълженията си по този
договор.Счита за необосновани и недоказани твърденията,че договорът за доставка
бил подписан от консултанта с кратки срокове и въпреки противопоставянето на
„Нитро”ЕООД.И тук излага поддържаните във връзка с първоначалните искове
твърдения,че волята на страните по процесния договор е възнаграждението на
консултанта да се изплаща при всяко отделно плащане по договора за доставка и
заплащането му е обвързано с уговорения в последния договор начин на
плащане.Заявява,че по консултантския договор действително няма предвидено
авансово плащане на възнаграждението на консултанта,но счита,че в случая такова
авансово плащане не е извършвано,защото консултантът е изпълнил изцяло
основното си задължение по консултантския договор с факта на сключване на
договора за доставка между „Нитро”ЕООД и МО на СА.Затова и заплатените от
„Нитро”ЕООД на консултанта суми не се явяват авансово платени,а
напротив-платени във връзка с изпълнението на задълженията на консултанта по
процесния договор,а това плащане било и ясна индикация,че предоставените от
консултанта услуги са били приети без забележки от възложителя по
консултантския договор.
Освен горното,ответникът по насрещния
иск поддържа,че е необосновано твърдението на ищеца по същия иск за липсата на
извършени доставки по договора за доставка на боеприпаси,сключен с МО на
СА,както и твърдението му,че всички плащания,получени по банковата сметка на
„Нитро”ЕООД,са авансови такива.Поддържа още,че изчисленията на средната нетна
печалба и печалбата по доставката на амуниции са ясно обозначени и
аргументирани в първоначалната искова молба и счита за голословно и
неоснователно твърдението на ищеца по насрещния иск,че прогнозната цена на
патроните е била увеличена от завода-производител от 0.18 на 0.27 USD,т.е. с 50
%.Поддържа изложения в първоначалната ИМ начин на изчисляване на дължимата по
процесния договор комисионна,както и всички други аргументи,изложени там и в
допълнителната ИМ,имащи отношение към неоснователността на насрещната искова
претенция на „Нитро”ЕООД.
От „Нитро”ЕООД е подадена допълнителна
искова молба по предявения насрещен иск,с която са оспорени твърденията и
доводите на ответника по същия иск,изложени в отговора му на насрещната искова
молба.И тук се поддържа твърдението,че не съществува представения от
„Интернешънъл Милитъри Консултант”ЕООД договор за доставка между МО на СА и
„Нитро”ЕООД,който бил без дата и подпис на страните.И отново се поддържа
твърдението,изложено в отговорите на исковите молби /първоначална и
допълнителна/ по първоначалните искове,за неизпълнение на договорните
задължения от страна на консултанта по договора от 15.06.2016 г. и
оттук-правото му да получи възнаграждение в какъвто и да е размер въз основа на
този договор,в който смисъл имало и признание от страна на
консултанта,съдържащо се в допълнителната му ИМ по първоначалните искове.С
оглед на това се поддържа от ищеца по насрещния иск,че платеното на консултанта
възнаграждение е недължимо платено в пълен размер,поради което се заявява,че
той дължи връщането му като получено без основание.
В отговора на допълнителната ИМ по
насрещния иск,ответникът по този иск „Интернешънъл Милитъри Консултант”ЕООД
излага доводи за неяснота на същата молба,а и счита още,че депозираният от
ищеца по насрещния иск документ,наименован „допълнителна искова молба” няма
изобщо характеристиките на такава,тъй като ищецът нито е уточнил,нито е
допълнил,нито е пояснил първоначалната си насрещна ИМ.Поддържа,че в пълно
противоречие с твърденията в насрещната ИМ,в допълнителната такава ищецът по
насрещния иск посочва,че изобщо оспорва съществуването на договор за доставка
са МО на СА №6/437/АА от 14.07.2016 г.Заявява,че в исковата молба по насрещния
иск ищецът изрично и нееднократно е посочил,че такъв договор съществува и че по
него има изпълнение,както и получено плащане,а също и не е оспорил в същата
молба факта,че възнаграждение по консултантския договор от 15.06.2016 г. се
дължи,като единствено е твърдял неоснователно,че ответникът по насрещния иск е
получил сума в повече.Сочи,че горният договор за доставка е представен с
надлежен превод на български език още с първоначалната ИМ,както и че той е
датиран на стр.3 от съдържанието му,където фигурират и подписите на
представителите на страните.Счита още,че възможността за оспорване на
представения договор от страна на „Нитро”ЕООД е преклудирана,тъй като същият не
е посочил какво оспорва-автентичност,подписи или друго,за да може съдът да
открие съответно производство по оспорване на документ съобразно правилата на
ГПК.Заявява още,че в ДИМ по насрещния иск са наведени изцяло нови твърдения за
факти,които е следвало да се изложат в ИМ и сочи в отговора си кои са тези нови
твърдения.Излага доводи и за това,че с ДИМ „Нитро”ЕООД се домогва да измени
предявения иск както по основание,така и по размер,което ответникът по
насрещния иск счита за недопустимо.
Пловдивският окръжен съд,като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,както и
доводите на страните,приема за установено следното:
По
исковете,предявени с исковата молба на „Интернешънъл Милитъри Консултант”ЕООД против „Нитро“ЕООД:
Между страните е безспорно сключването
на процесния договор от 15.06.2016 г.,който е представен от ищеца в заверено
копие и е наименован „маркетингов консултантски договор“.Същият е сключен между
ответника „Нитро“ЕООД в качеството му на възложител и дружеството-ищец
„Интернешънъл Милитъри Консултант”ЕООД в
качеството му на консултант,а в чл.1-ви от договора е очертан неговия
предмет,както следва:
-“Възложителят възлага на консултанта
да извърши маркетингови консултантски услуги във връзка със сключването на
договор с Министерство на Отбраната на *** за доставка на продукти,свързани с
отбраната,номер 6/437/2016,работейки съвместно с кореспондентската
консултантска фирма Масат ***,***.Консултантът ще изпълни цялата необходима
маркетингова и консултантска дейност относно:подготовка,PR,корекции,представяне
на финална чернова версия и представяне за обсъждане и подписване на договора,а
така също подпомагане на изпълнението му.“
В
чл.3.1. от договора е уговорено възнаграждението,което възложителят ще заплати
на консултанта и то е:„25 % от общата сума на нетната печалба по този договор
за предоставените услуги“.Уговорено е още в тази клауза,че възнаграждението ще
бъде заплащано на части съобразно всяко отделно плащане на доставка от крайния
получател.А съгласно чл.3.2. от договора плащанията следва да бъдат извършвани
чрез банков превод към конкретно посочена банкова сметка ***,след надлежно
издадени фактури от същия.Според чл.4.1.,договорът се сключва със срок на
действие до 15.11.2016 г.,като възложителят и консултантът могат по взаимно
съгласие да продължат срока на действие на договора и условията по същия чрез
подписване на допълнителен анекс.И друга съществена уговорка,съдържаща се в
чл.1.4. от процесния договор и имаща отношение към предмета на спора,е
вмененото с тази клауза задължение на консултанта периодично да представя на
възложителя доклади относно изпълнението на консултантските услуги,а след
прекратяването на договора-да подготви и представи,по искане на
възложителя,финален доклад по дейността си.
На следващо място,между страните не е
спорно,а и се установява от приложените дневни извлечения от банковите сметки
на дружеството-ищец,че на 26.08.2016 г.
и на 14.10.2016 г. ответникът „Нитро“ЕООД е извършил плащане по сметка на ищеца
на две суми в съответен размер от 595 980 щатски долара и 170 400 лева.Ищецът
поддържа,че тези две плащания представляват частично плащане на дължимото му
комисионно възнаграждение съгласно договора за консултантски услуги и
поддържа,че ответникът му дължи и двете сочени в исковата молба суми в
съответен размер от 248 807,79 лв. и 238 800,41 лв.,представляващи също дължимо
по договора комисионно възнаграждение,определено по посочения в исковата молба
начин.
На първо място,основателността на
исковите претенции за заплащане на неиздължено комисионно възнаграждение
/заявени като частични/,се предпоставя от доказване изправността на ищеца по
тези претенции като страна по сключения с ответника маркетингов консултантски
договор от 15.06.2016 г.С други думи,за да бъдат уважени тези претенции,следва
най-напред да е доказано,че ищецът е изпълнил поетите от него задължения по
посочения договор.Това изпълнение подлежи на доказване,тъй като е оспорено от
ответника по делото и не е безспорно между страните обстоятелство.Освен
това,във връзка с преценка изпълнението на договора следва да бъде съобразена и
правната природа на същия договор.От очертания в чл.1-ви предмет на договора
следва,че ищецът дължи на възложителя престиране на резултат от трудова
/интелектуална/ дейност,изразяваща се в подготовката,PR,корекции,представяне
на финална чернова версия,представяне за обсъждане и подписване,както и
подпомагане изпълнението на посочения в същата клауза договор,който
възложителят ще сключи с М-во на отбраната на *** за доставка на
продукти,свързани с отбраната.А трудовият резултат е предмет на договора за изработка,намиращ
уредба в нормите на чл.258-269 от ЗЗД,при който изпълнителят срещу заплащане на
възнаграждение от възложителя дължи изпълнение на поръчаната работа.С оглед на
това,договорът за консултантски услуги представлява вид договор за
изработка,имащ за предмет престиране на резултат и от умствен труд /в този
смисъл решение №12/31.05.2013 г.,постановено по т.д.№239/2012 г. на ВКС,ТК,I т.о. по реда на
чл.290 от ГПК/.И с оглед правната природа на процесния договор като вид договор
за изработка,се налага извода,че за да е основателна претенцията на изпълнителя
/консултанта/ по договора за заплащане на възнаграждение,то освен изпълнение на
работата съгласно поръчката,следва да е установено и приемането на работата от
поръчващия,т.е. от възложителя по договора.В тежест на ищеца е да докаже,както
изпълнението на своите задължения по процесния договор,така и приемане на
изпълненото от ответника-възложител по процесния договор.
Съдът,след
преценка на събраните по делото доказателства,счита за недоказано ищецът да е
изпълнил поетите от него и произтичащи от консултантския договор
задължения,както и възложената работа /маркетингови консултантски услуги/ да е
приета от ответника-възложител.В тази връзка следва да се посочи,че по делото
не са представени и няма данни изобщо да са били съставяни от ищеца-консултант
и предоставяни на ответника-възложител предвидените в чл.1.4. от процесния
договор междинни доклади и финален доклад за изпълнението на консултантските
услуги.Ищецът „Интернешънъл Милитъри Консултант”ЕООД твърди,че изпълнението на
задълженията му по консултантския договор било видно от приложената към
исковата молба кореспонденция,но това твърдение не се потвърждава от самото
съдържание на въпросната кореспонденция.В тази насока е видно,че една част от
представените електронни писма,приложени с превод на бълг. език на л.113-л.121
по делото,са изпратени на дати отпреди сключването на процесния договор от
15.06.2016 г. и затова въобще не могат да бъдат отнесени към него и съответно
към извършвани от самото дружество-консултант действия по договора,още
повече,че според публичнодостъпните данни от партидата на дружеството в
Търговския регистър към АВ,същото е вписано в регистъра на датата 14.06.2016
г.,от което следва извод,че преди тази дата то дори не е съществувало като
самостоятелен субект в правния мир.А други представени писма,които се намират
на л.160-162,л.168-169, л.171-172,
л.174-175,л.177-178,л.180-181,л.183-184,л.186-187,л; 189, л.191, л.194,
л.196,л.198-199,л.201,л.203-204 и л.207 са кореспонденция между ответното
дружество и друга,неучастваща по настоящото дело страна,като не съдържат
информация относно конкретни действия на настоящото дружество-ищец в качеството
му на консултант по процесния договор от 15.06.2016 г.Последното се отнася и до
представените електронни писма,приложени на хартиен носител с превод на бълг. език
на л.122-130 и л.150-л.152 по делото,като въз основа на някои от тях може да се
индицира извършването на някакви действия от физическото лице М. Ф.,но никъде
не е отразено,че въпросните действия са извършвани от същото лице в качеството
му на управител и представител на дружеството-ищец,а именно дружеството е
страна по процесния договор и то е поело вменените му от договора задължения на
консултант по същия договор.В тази връзка,макар и Ф. да е вписан в ТР като
едноличен собственик на капитала и управител на дружеството-ищец,то не може да
се слага знак на идентичност между него и самото дружество,респективно да се
приема автоматично,че извършваните от физическото лице действия са осъществени
от него като представител на дружеството.Това е така,защото и физическото
лице,и дружеството са самостоятелни правни субекти и първото поначало би могло
да извършва каквито и да било действия в лично качество,но за да се счете,че в
определена ситуация то е действало не в такова качество,а като представител на
търговското дружество-юридическо лице,то затова следва да са налице конкретни
данни,каквито в случая липсват.
На
следващо място,ищецът „Интернешънъл Милитъри Консултант”ЕООД извлича извод за
изпълнение на поетите от него по процесния договор задължения от
обстоятелството,че управителят му М. Ф. е бил упълномощен от ответника да
представлява същия при подписването на договора за доставка с Министерство на
отбраната на ***.Такова пълномощно действително съществува и е представено по
настоящото дело от дружеството-ищец.Касае се за пълномощно с нотариална заверка
на подписа от 20.06.2016 г.,с което ответното дружество „Нитро“ЕООД чрез
управителя си Д. Х. упълномощава М. Ф. да представлява дружеството пред официалните
правителствени органи на *** с права:да оферира продажба и доставка на
продукти,свързани с отбраната,да подпише от името на „Нитро“ЕООД окончателен
договор за продажба и доставка на продукти,свързани с отбраната,да получи оригинал
на сертификат за краен потребител,издаден на името на „Нитро“ЕООД във връзка с
този договор,да договаря и урежда всички необходими условия по изпълнение на
договора,във връзка с изпълнението на сделката.Ищецът счита,че това
упълномощаване е в съответствие с чл.2.1. от консултантския договор,но такъв
извод не може да бъде направен от съдържанието на самото пълномощно,защото
пълномощията са дадени на физическото лице М. Ф.,не на консултанта по процесния
договор,а именно-дружеството-ищец.С оглед на това съдът счита,че
упълномощаването с коментираното пълномощно няма отношение към изпълнението на
консултантския договор,нито пък такова отношение има последвалото подписване на
представения с исковата молба договор за доставка от 14.07.2016 г. от М. Ф.
като представител на „Нитро“ООД.Практически,Ф. е подписал този договор за
доставка като представител на ответното дружество по силата на
пълномощията,дадени му с коментираното пълномощно,а не в изпълнение
задълженията на дружеството-консултант по процесния договор от 15.06.2016
г.Освен това,в обхвата на задълженията на ищеца като страна по процесния
договор,очертан в клаузата на чл.1-ви,не е включено задължение да подпише
какъвто и да е договор,поради което извършените на основание горните пълномощия
действия по подписване на договора за доставка от 14.07.2016 г. не могат да
служат като доказателство,че ищеца е изпълнил задълженията си по договора от
15.06.2016 г.
Изпълнението на процесния договор от
страна на ищеца и приемането на възложената работа /услуги/ от ответника не се
установява и посредством издадените от ищеца четири фактури със следните номера
и дати на издаване:фактура №1 от 18.08.2016 г. на стойност 1 029 621,01 лв. с
ДДС ,фактура №2 от 12.10.2016 г. на стойност 170 400 лв. с ДДС,проформа фактура
№4 от 15.01.2017 г. на стойност 248 807,78 лв. и проформа фактура №5 от
15.06.2017 г. на стойност 238 800,41 лв.На първо място фактурите не са
подписани от страна на ответника и с оглед на това те не могат да бъдат приети
за актове,удостоверяващи или обективиращи воля на същия в какъвто и да било
аспект,както и да бъдат считани за израз на признание на ответника за
изпълнението от ищеца на възложените с договора услуги и за приемането им от
страна на ответника.Наред с това,както е видно от съдържанието на фактурите,те
не са издадени за извършени услуги по процесния договор,а само за “частично
плащане по договор от 15.06.2016 г.“.Това дава още един аргумент да се
приеме,че коментираните фактури не удостоверяват и не доказват факта на
изпълнение на услугите,възложени на ищеца на основание процесния маркетингов
консултантски договор,нито пък доказват приемане на работата от страна на
ответника.В този контекст не може да се счете като акт на приемане на
възложените услуги по договора и извършеното от отетника плащане по първите две
от горните четири фактури,което плащане ответникът с предявения от него
насрещен иск твърди да е и неоснователно извършено.
И на следващо място съдът счита,че
твърдяното от ищеца изпълнение на договорните му задължения по сключения с
ответника договор не се доказва и от показанията на разпитаните по делото и
ангажирани от ищеца свидетели,а именно-свидетелите К. Б.,Д. В. и Ф. Р..В тази
връзка свидетелката Б. заявява,че М. Ф. е ходил до *** и се е връщал от
там,занимавал се е с дипломатически въпроси,използвал свои контакти,за да
направи така,че да доведе до положителен изход договора за доставка,сключен
впоследствие между „Нитро“ и *** и успял да доведе до такъв изход този
договор.Не става видно обаче от показанията на свидетелката изнесените от нея
данни да са резултат от нейни лични впечатления и тя да е присъствала лично при
извършване от Ф. на описаните от нея действия,насочени според твърденията й към
постигането сключване на договора за доставка и промотиране фирмата на Х. пред
посолството на ***.От тази гледна точка показанията й за описваните от нея
действия на М. Ф. са неубедителни и като такива не следва да се кредитират.А от
показанията на св. Д. В. става ясно,че този свидетел е консултирал М. Ф. при
сключването на процесния маркетингов договор с ответното дружество и в тази
връзка дори е посещавал България заедно с Ф. и се е срещал с управителя на
дружеството-ответник-г-н Х.,както заявява свидетеля,но тези му показания нямат
отношение към изпълнението на този договор от страна на дружеството-ищец и в
тази насока свидетелят В. не дава почти никакви показания,с изключение на
твърдението му,че М.,за да спази своя маркетингов договор,беше около три месеца
в *** на свои разноски,опитвайки се да доведе до край договора за доставка по
правилния начин.И в този случай обаче не става видно от показанията на
свидетеля,същият да е присъствал заедно с Ф. по време на посещението му в *** и
оттам-да има преки и лични впечатления от това дали и какви конкретни действия
е извършвал Ф. по същото време и в тази страна,имащи отношение към изпълнение
на поетите с процесния договор задължения на дружеството-консултант.Липсата на
лични възприятия за конкретни действия на консултанта,касаещи изпълнение на
задълженията му по процесния договор,се отнася и за свидетеля Ф. Р.,който по
професия е адвокат.От показанията му следва,че свидетелят е запознат с този
договор,чел го е след неговото подписване и се е намесил в отношенията между
страните,когато възникнали спорове между тях,като в тази връзка е изготвил
писмото,приложено на л.222-224 по настоящото дело.За други лични впечатления на
същия свидетел относно отношенията на страните по делото във връзка с процесния
договор,не може да се съди от показанията на свидетеля Русо,включително и за
осъществени действия по изпълнението на договора от страна на
дружеството-консултант.Свидетелят сочи какво му е обяснявал и разказал в тази
насока М. Ф.,но това е без значение в случая,защото поначало свидетелските
показания могат да служат за доказване на дадени обстоятелства,ако те са
основани на преки лични впечатления на свидетеля относно обстоятелствата,не и
когато преразказват казаното от друго лице за съответните факти.
Предвид гореизложеното съдът счита за
недоказано изпълнението от дружеството-ищец на договорните му задължения по
сключения с ответника маркетингов консултантски договор от 15.06.2016 г.,а това
е достатъчна причина да се отхвърлят предявените частични искове за заплащане
на част от соченото от ищеца комисионно възнаграждение,защото,както се посочи
по-горе,такова възнаграждение се дължи само при доказано реално изпълнение на
възложената работа,съответно-на възложените услуги,а в случая такова доказване
не бе проведено успешно от ищеца по тези искове.Затова същите искове ще се
отхвърлят изцяло като неоснователни.
В продължение на гореизложеното следва
да се посочи,че при недоказано изпълнение на ищеца на задълженията му по
процесния договор,е излишно да бъде изследван другия спорен между страните
въпрос относно размера и начина на определяне на претендираното комисионно
възнаграждение.В това отношение съдът само отбелязва,че дори и изпълнението на
консултанта по договора да бе установено,то предявените частични искове за
процесните главници пак биха подлежали на отхвърляне,защото по делото не се
установи страните изобщо да са договаряли възнаграждението да се изчислява по
сочения в исковата молба начин,а именно-като 25 % върху средна нетна печалба от
40,50 % по осъществено авансово плащане по договора за доставка от 14.07.2016
г. и върху нетна печалба от 35,94 % за конкретния посочен в ИМ артикул
/амуниции 7,92 х 39 mm/.
Предвид горното предявените от
„Интернешънъл Милитъри Консултант“ЕООД частични искове за заплащане съответно
на сумата от 14 953,95 лв. като част от
стойността на неизплатено комисионно възнаграждение в размер на 248 807
лв. във връзка с платения по договора за доставка аванс и за заплащане на
сумата от 198 988,41 лв. като част от сума в размер на 238 800,41
лв.,представляваща равностойността на 143 157,13 лв.-неизплатено комисионно
възнаграждение във връзка с платена първа доставка по сочения в ИМ договор за
доставка,ще се отхвърлят като неоснователни.
С оглед неоснователността на главните
искове /предявени като частични/,като неоснователен ще се отхвърли и акцесорния
иск за заплащане на лихва за забава в общ размер от 3 572,84 лв. върху размера
на частично претендираните суми,посочени по-горе,начислена за периода
17.07.2017 г.-14.09.2017 г.Акцесорната претенция е неоснователна,тъй като
уважаването й се предпоставя от основателността на главните претенции,а в
случая съдът прие тази претенции за неоснователни.
По насрещния
частичен иск на „Нитро“ЕООД срещу „Интернешънъл Милитъри Консултант“ЕООД :
Ищецът по този иск също се позовава на
двете плащания по процесния маркетингов
консултантски договор,които е извършил в полза на дружеството-консултант на
датите 26.08.2016 г. и на 14.10.2016 г.,като на първата дата е платена сумата
от 595 980 щатски долара,а на втората дата-сумата от 170 400 лв. с левова
равностойност в щатски долари по курса към датата на плащането-96 010,82 щ.д.
или общо платени-691 991 щатски долара.Самото извършване на тези плащания,както
бе коментирано и по-горе във връзка с исковете на „Интернешънъл Милитъри Консултант“ЕООД,не е
спорно между страните обстоятелство,а и се доказва от приложените две дневни
банкови извлечения от сметките на дружеството-получател на сумите.Тези плащания
са констатирани и в основното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза,изготвено от в.л.Т. Р..
Във връзка с насрещния иск обаче е
породен спор между страните за изначалната дължимост на тези плащания,като в
тази връзка ищецът по насрещния иск,съобразно направените в допълнителната му
искова молба уточнения и допълнения поддържа в крайна сметка следните основни
твърдения,на които основава иска си,а именно:че поради неизпълнение на
договорните задължения от страна на консултанта по договора от 15.06.2016 г. не
е възниквало правото да претендира и получи каквото и да е възнаграждение по
този договор и с оглед на това платеното му възнаграждение е недължимо платено
в пълен размер и той дължи връщането му.Тези твърдения се различават в известна
степен с твърденията,изложени в първоначалната насрещна искова молба,доколкото
в нея ищецът поддържа твърдение за платено в повече от дължимото
възнаграждение,а в допълнителната искова молба вече поддържа твърдението,че
цялата сума,представляваща платено възнаграждение по договора,е недължимо
платена.Последното твърдение обаче не води до предявяване на нов иск,респ. до
изменение на предявения такъв както по основание,така и по размер,защото в
крайна сметка промяна в размера на предявения частичен иск не е заявявана с
допълнителната искова молба-както по отношение на частично претендираната
сума,така и по отношение на посочения пълен размер на дължимата според ищеца
сума.А и освен това,както твърдението за платено в повече възнаграждение,така и
твърдението за изцяло недължимо платено по договора възнаграждение е по
същината си твърдение за извършено без основание плащане.По тези аргументи така
поддържаното в допълнителната ИМ твърдение,съставляващо основно такова,на което
се базира предявения насрещен иск,подлежи на преценка по същество.
А по същество съдът счита насрещния иск
/предявен като частичен/ за основателен по следните съображения:
На първо място,с оглед правната природа
на процесния договор,възникване правото на консултанта да получи каквато и да е
част от договореното възнаграждение е предпоставена от реалното престиране на
дължимите от него по договора услуги,а както бе коментирано и прието по-горе по
повод на първоначалните искове,такова изпълнение от страна на
дружеството-консултант не се доказва в рамките на настоящия процес и от
събраните по делото доказателства.На следващо място,от чл.3.1. на договора
следва,че възнаграждението е дължимо като процент от общата сума на нетната
печалба по договора за доставка,във връзка със сключването на който консултанта
е трябвало да извърши договорените маркетингови и консултантски услуги.И пак от
тази клауза следва,че договореното там плащане на части от комисионното
възнаграждение е предпоставено и обвързано с осъществено плащане на доставка от
крайния потребител по договора за доставка.С други думи,за да е дължимо
плащането на комисионното възнаграждение и са счете,че има основание за
плащането му,наред с изпълнението на самите услуги по консултантския
договор,следва да е извършено и плащане към „Нитро“ЕООД по договора за доставка
и то плащането на реално извършена доставка по същия договор,не и авансови
плащания по него.В случая,както е констатирано от назначената по делото
ССЕ-за,доставки по представения с първоначалната ИМ договор от 14.07.2019
г.,сключен между „Нитро“ЕООД и М-во на отбраната на ***,не са били извършени до
момента на образуване на делото,съответно и към момента на извършените плащания
от „Нитро“ООД към „Интернешънъл Милитъри Консултант“ЕООД,а такива са били
осъществени впоследствие през м. януари 2018 г.И установените по делото две
плащания на суми в полза на „Нитро“ООД от насрещната страна по договора за
доставка на продукти,свързани с отбраната,които са били извършени преди това на
датите 24.06.2016 г. и 01.06.2017 г.,отразени в таблица 1 от основното
заключение на експертизата,всъщност имат характера на авансови плащания по този
договор.А такива плащания не съставляват печалба,още по-малко могат да бъдат
определени като нетна печалба,съобразно с която да бъде извършено и плащането
към консултанта по процесния договор от 15.06.2016 г.Или,при съобразяване на
така изложеното,съдът счита,че към момента на извършените от „Нитро“ЕООД към
„Интернешънъл Милитъри Консулнант“ЕООД плащания от 26.08.2016 г. и на
14.10.2016 г.,не са били сбъднати условията за тяхното извършване,предвидени в
маркетинговия консултантски договор и самите тези плащания практически имат
авансов характер,а такова авансово плащане не е било изобщо уговаряно от
страните по договора.С оглед на изложеното съдът намира,че плащането на сумите
от ищеца по насрещния иск в полза на ответника по същия на посочените две дати
е извършено без основание и е недължимо,с оглед на което подлежи на връщане в
пълния заплатен общ размер,посочен по-горе.По тези съображения предявения
частичен насрещен иск за заплащане на сумата от 224 807,40 лв.-левова
равностойност на 135 000 щатски долара,като част от левовата равностойност на
сумата от 445 525,28 щатски долара /която е по-малка от общия размер на
неоснователно платените на 26.08.2016 г. и на 14.10.2016 г. суми,но предвид
диспозитивното начало в граджанския процес,именно посочената от ищеца сума
следва да бъде взета предвид като пълен размер на вземането,част от което е се
претендира с предявения по делото частичен иск/.Уважената сума от 224 807,40
лв. следва да се присъди ведно със законната лихва върху нея,считано от датата
на предявяване на насрещната искова молба-15.11.2017 г. до окончателното й
плащане.
По разноските:
Предвид крайния резултат от
разгледаните първоначални искове и от разгледания насрещен иск,ищецът по
първоначалните искове „Интернешънъл Милитъри Консултант“ЕООД следва на
основание чл.78,ал.3 от ГПК,съответно на основание чл.78,ал.1 от ГПК да заплати
на ответника по тези искове и ищец по
насрещния иск „Нитро“ЕООД направените от него разноски в настоящото
първоинстанционно производство,възлизащи на общата сума от 15 766,30
лв.,включваща платена държавна такса по насрещния иск,платени възнаграждения за
вещи лица,банкови комисионни и възнаграждение за един адвокат съгласно договора
за правна защита от 04.06.2019 г. и фактура №139/04.06.2019 г.,приложени на
л.643 и л.644 по делото.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни
предявените от „Интернешънъл Милитъри Консултант“ЕООД с ЕИК ********* против
„Нитро“ЕООД с ЕИК ********* осъдителни
искове за заплащане на следните суми:1/сумата от 14 953,95 лв.-левова
равностойност на 8 965,20 щатски долара,представляваща част от сума в
пълен размер от 248 807,79 лв.-левовата равностойност на 149 156,40
щатски долара,представляваща неизплатен остатък от дължимо по сключения между
страните маркетингов консултантски договор от 15.06.2016 г. комисионно
възнаграждение във връзка с платения аванс по договора за доставка от
14.07.2016 г.;2/сумата от 198 988,41 лв.-левовата равностойност на
119 297,61 щатски долара,представляваща част от сума в пълен размер от
238 800,41 лв.-левова равностойност на 143 157,13 щатски
долара,представляваща дължимо и незаплатено комисионно възнаграждение по
маркетинговия консултантски договор от 15.06.2016 г. във връзка с платената по
договора за доставка от 14.07.2016 г. първа доставка;3/сумата от 3572,84
лв.,представляваща лихва за забава на плащанията на претендираното по т.1 и т.2
възнаграждение,изчислена за периода от 17.07.2017 г. до 14.09.2017 г.,от която
сума 249,73 лв. са лихва за забава върху
частично претендирата сума по т.1 в размер на 14 953,95 лв.,а
остатъкът от 3323,84 лв. е лихва за забава върху частично претендираната сума
от 198 988,41 лв. по т.2-ра.
ОСЪЖДА „Интернешънъл Милитъри Консултант“ЕООД с ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.София,район Лозенец,ул.“Димитър Търкаланов“№9
да заплати на „Нитро“ЕООД с ЕИК ********* сумата от 224 807,40 лв. /двеста
двадесет и четири хиляди осемстотин и седем лева и четиридесет стотинки/-левова
равностойност на 135 000 щатски долара,частично от левовата равностойност на
445 525,28 щатски долара,представляваща сума,недължимо платена и неоснователно
получена като възнаграждение по маркетингов консултантски договор,сключен между
страните на 15.06.2016 г.,ведно със законната лихва върху главницата от 224
807,40 лв.,считано от датата на предявяване на насрещната искова
молба-15.11.2017 г. до окончателното й плащане,а също да заплати и сумата от 15
766,30 лв. /петнадесет хиляди седемстотин шестдесет и шест лева и тридесет
стотинки/ съдебни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :