15.02.2023г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на шести януари две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Съдия: ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла И.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№699 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.156 и сл. от
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс и е образувано по жалба от АД АБ – Хасково, ЕИК *********, срещу Ревизионен акт №Р-16002621005744-091-001 от 15.04.2022г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП Пловдив, потвърден с
Решение №280/04.07.2022г. на Директор Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ
на НАП. В жалбата се твърди, че РА е незаконосъобразен,
издаден в нарушение на материалния закон, неправилен и необоснован. През ревизирания
период дружеството било изпълнител по Договор РД-38-2/13.12.2018г. и по Договор
РД-38-12/29.11.2019г., като по тях нямало изплатени авансови суми. След
изпълнение на възложените дейности – като месечно възлагане и като възлагане за
извършени дейности за обект, в ОПУ Хасково се представяли сертификати, но само
за съгласуване, а одобряването и последващото издаване на фактура от страна на
изпълнителя ставало след одобряване на съответния сертификат по чл.7, ал.1, т.1
от Договор РД-38-12/29.11.2019г. от възложителя АПИ. ОПУ проверявала
сертификатите и качествено и в срок изпълнение, то те се подписвали и
предоставяли на следващ етап за приемане от АПИ и фактуриране от АБ АД. За
ревизирания период били изпълнени дейности, за които били издадени сертификати
12И, 12Й, 15З, 15И, 27В, 27Г, 27Д, 29,
30, 31, 41А, 47 и 48. Извършените дейности били съгласувани с ОПУ Хасково, но
не били извършени последващи действия от възложителя АПИ, т.е. били изпратени
за последваща проверка в АПИ, за полагане на подпис и дата, което било
основание за фактуриране от страна на изпълнителя. Съгласно чл.7, ал.1 от
договорите цената се заплаща за количество на действително извършените и приети
видове работи/дейности въз основа на изрично предвидени документи - сертификат
за плащане, съставен от изпълнителя, съгласуван със съответното ОПУ, на
територията на което се изпълняват дейностите, предмет на договорите, и одобрен
от възложителя, изготвен на база единични цени, в рамките на определените
средства на АПИ за изпълнение на договора; данъчна фактура, издадена от
изпълнителя след одобряване на сертификат по чл.7, ал.1, т.1 от договора, от
страна на възложителя. Съгласно чл.7, ал.4 представянето на сертификати и
отчетни документи в АПИ е със срок до 10 календарни дни след крайния срок на
изпълнение, а съгласно т.19, раздел І Дефиниции, понятието Сертификат означава
отчет за извършените и приети видове работи/дейности по количество и стойност
за определен период, който се внася в срок до 10 календарни дни след крайния
срок за изпълнение на заданието от изпълнителя при възложителя за одобрение, и
който е основание за плащане от страна на възложителя, изготвен от изпълнителя
съгласно образеца към договора. В процесните сертификати – приети, подписани и
изпратени от ОПУ Хасково до АПИ, до 31.08.2021г. нямало положени подписи от
възложителя АПИ. В свои обяснения АПИ сочат, че към 31.01.2022г. сертификатите
не са подписани и не са представени на изпълнителя, но и че не е констатирано
некачествено изпълнение от страна на изпълнителя. В т.3.6 от споразумения от
04.11.2021г. по договорите било посочено, че всички сертификати се считали за
приети в 30-дневния срок от предаването им от изпълнителя на възложителя, освен
ако не възложителят не бил отправил подробно обосновани писмени възражения
срещу съдържанието им. На 30.11.2021г. жалбоподателя издал фактури и начислил
ДДС за извършените дейности по проверяваните сертификати, а на 14.01.202022г.
било постъпило писмо изх.№53-0013821 от 23.12.2021г. от АПИ, в което били
информирани, че сертификатите не са утвърдени от УС на АПИ и в тази връзка се
връщали представените за тях фактури. Така ревизиращите не били определили
правилно датата на възникване на данъчното събитие, както и неправилно счели,
че датата, на която възниква основание за извършване на плащане от възложителя
е ирелевантна при определяне на датата на възникване на данъчното събитие.
Неправилно били тълкувани и споразуменията от 04.11.2021г. – дали имат действие
занапред, като било прието, че няма обратно действие. Именно в т.3.6 от
споразуменията се уреждал моментът, в който задълженията ставали изискуеми –
30-дневен срок от предаване на сертификатите на възложителя. Така важен бил
моментът, в който сертификатът бил съгласуван от ОПУ и одобрен от възложителя,
като данъчната фактура се издавала след одобряване на сертификата. В настоящия
случай сертификатите били съгласувани и одобрени от ОПУ, но не и приети от
възложителя, а и издадените фактури били върнати на основание липса на одобрени
сертификати. Оттук неправилни били и изводите за установено закъснение при
начисляване на ДДС за извършени дейности. В съдебно заседание се навеждат
доводи за нищожност на оспорения акт, като се твърди, че липсва законово
основание за извършената проверка, както и некомпетентост на проверяващия екип.
Иска се съдът да постанови решение, с което да бъде отмененРевизионен акт №Р-16002621005744-091-001 от 15.04.2022г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП Пловдив, потвърден с
Решение №280/04.07.2022г. на Директор Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ
на НАП в частта на установената лихва за закъснение в размер на 60 953,86
лева, както и да им бъдат заплатени направените по делото разноски.
Ответната страна счита жалбата за неоснователна, като
иска да се постанови решение, с което да бъде отхвърлена и претендира
направените от тях разноски, представляващи юрк.възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност по отношение на разноските от жалбоподателя, ако
ревизионният акт бъде отменен.
Заинтересованите лица АПИ София и ОПУ Хасково не
вземат становище.
Като разгледа жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, съдът направи следните изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законния срок, от
ревизираното лице до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по
административното оспорване на Ревизионния Акт. Ревизионен акт №Р-16002621005744-091-001 от 15.04.2022г. е издаден от Началник на сектор при ТД на НАП Пловдив
и Главен инспектор по приходите. Установено е през ревизирания период, че са
изпълнени дейности, които са остойностени и за тях са съставени сертификати,
проверени и подписани от изпълнителя и ОПУ Хасково – в качеството на представител
на АПИ София. Ревизираното лице е документирало доставките с фактури, издадени
на 30.11.2021г., но било установено закъснение
за начисляването на ДДС – подробно посочено в таблица в РА, поради което
и на основание чл.175 от ДОПК във вр. с чл.1 от ЗЛДТДПДВ била начислена лихва
за закъснение, дължима за периода от 15-то число на месеца, следващ месеца, в
който е следвало да се подаде справка-декларация по ЗДДС за данъчния период, в
който е следвало да бъде начислен ДДС до 15.12.2021г.
РА е съобщен на жалбоподателя и обжалван по
административен ред с жалба вх.№2028-100/10.05.2022г. С Решение №280/04.07.2022г.
Директор Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП е потвърдил РА, с който е
определена отговорността. Решението на Директор на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ
на НАП е връчено на жалбоподателя на 05.07.2022г. – л.771, т.1, поради което с
подаване на жалбата на 13.07.2022г., е спазен предвидения в чл.156, ал.1 от ДОПК 14-дневен срок и жалбата е допустима.
Ревизията е образувана със Заповед за възлагане на
ревизия №Р-16002621005744-020-001 от 13.10.2021г.
– л.4, т.2, издадена от Началник Сектор в ТД НАП Пловдив, последващо изменена
след искания за продължаване на срока със заповеди от 20.01.2022г. и от 15.02.2022г.,
като в нея изрично е посочено, че е за установяване на задължения за ДДС и
обхваща период от 01.06.2021г. до 31.08.2021г. За ревизионното производство е
определен срок за приключване до 21.03.2022г., като ревизионният доклад следва
да бъде съставен не по-късно от 14 дни след завършването.
Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в
сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 от ДОПК и от компетентните органи в
кръга на определените им правомощия - от органа, възложил ревизията и определен
за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция /Заповед
№РД-09-1979/30.09.2021г., отменяща Заповед РД-09-2433/16.12.2019г. и
заповедите, които я изменят и допълват – л.94 от делото/, и от ръководителя на
ревизията, определен със заповедта за възлагане на ревизия, а също и фигурираща
в състав на сектор съгласно Заповед №РД-09-1980/30.09.2021г. Поради това съдът
намира, че възраженията относно некомпетентост на жалбоподателя от с.з. са
неоснователни, както и счита, че в хода на ревизионното производство не са допуснати
съществени нарушения, включително такива относими към основанието, въз основа
на което е започнала ревизията.
Въз основа на събраните доказателства е
съставен Ревизионен доклад №16002621005744-092-001/04.04.2022г., като срещу
него не е подадено възражение. След съставянето на РД и при обсъждане на постъпилата
декларация от ревизираното лице, че няма възражения по констатациите в РД и
няма да се представят нови доказателства, е издаден Ревизионен акт №Р-16002621005744-091-001 от 15.04.2022г. Съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК ревизионният доклад
се прилага към ревизионния акт и е неразделна част от него, а органът по
приходите е длъжен да обсъди направените срещу РД възражения и представените
доказателства. В настоящия случай допълнително е извършена проверка за наличие
на задължения към доставчици, регистрирани в ТД НАП Пловдив – Протокол
№1645996/11.04.2022г., л.701, т.1, както и в отговор на запитване е коментирано
постъпило писмо вх.№20-28-71/11.04.2022г. – л.712 и сл., във връзка с
установените сключени договори между АПИ като възложител и АД АБ – като
изпълнител, издадените сертификати за изпълнени СМР, споразумения от
04.11.2021г. и фактури от 30.11.2021г. с начислено ДДС за извършените дейности
по проверяваните сертификати, с изразено становище относно момента на
извършване на услугата по сертификатите. Като е обсъдил събраните доказателства
и приел, че дружеството не оспорва установените факти, органът по приходите е
мотивирал своя извод за датата, на която се приема, че е извършена услугата. Обоснованият
извод за този момент се гради на подробно и детайлно обсъждане на договорите и
правата и задълженията на страните по тях, а също и на съдържанието на
сертификатите, удостоверяващи, че са постигнати изискванията на проекта, и
подписани от изпълнителя АБ АД, проектанта и ОПУ Хасково – за възложителя.
Обсъдени са и последвалите споразумения от 04.11.2021г., съгласно които всички
сертификати за извършени дейности по договорите
се считат за приети в 30-дневен срок от предаването им от изпълнителя на
възложителя, освен ако възложителят не е отправил подробно обосновани писмени
възражения срещу съдържанието на сертификатите. Проверяващият екип е счел, че в
сертификатите ОПУ Хасково в качеството си на представител на АПИ декларира, че
всички видове дейности са изпълнени в необходимия обем и качество, поради което
е направен извод, че през периода 01.06.2021г. – 31.08.2021г. има извършени и
остойностени СМР, възникнало е данъчно събитие и данъкът е станал изискуем, а
за регистрираното лице е възникнало задължение да начисли данъка, като го
включи при определяне на резултата в Справка-декларация по ЗДДС и го отрази в
дневника за продажби за съответния данъчен период. Изследвани са всяка от
сертифицираните дейности данъчната основа, дължимия ДДС и съответния данъчен
период, в който е следвало да се включи размера на данъка както следва –
Сертификати №№41А/18.06.2021г., 29/01.06.2021г., 15З/10.06.2021г.,
27В/10.06.2021г., 12И/29.06.2021г., 27Г/29.06.2021г. – за м.06.2021г.;
Сертификати №№47/20.07.2021г., 15И/02.07.2021г., 30/07.07.2021г.,
12Й/23.07.2021г., 27Д/23.07.2021г. – м.07.2021г.; Сертификати №№31/09.08.2021г.
и 48/18.08.2021г. – за м.08.2021г. – за м.08.2021г. Отчетено е че относно
сертифицираните през проверявания период дейности дружеството е издало фактури,
които са били включени в дневника за продажби и СД по ЗДДС за данъчен период
м.11.2021г. – фактури №№**********/30.11.2021г. – относно СМР съгласно
Сертификат №29/01.06.2021г., **********/30.11.2021г. - относно СМР съгласно
Сертификат №12Й/23.07.2021г., **********/30.11.2021г. – относно СМР съгласно
Сертификат №48/18.08.2021г., **********/30.11.2021г. – относно СМР съгласно
Сертификат №15З/10.06.2021г., **********/30.11.2021г. – относно СМР съгласно
Сертификат №12И/29.06.2021г., **********/30.11.2021г. – относно СМР съгласно
Сертификат №41А/18.06.2021г., **********/30.11.2021г. – относно СМР съгласно
Сертификат №27Г/29.06.2021г., **********/30.11.2021г. – относно СМР съгласно
Сертификат №27Д/23.07.2021г., **********/30.11.2021г. – относно СМР съгласно
Сертификат №30/07.07.2021г., **********/30.11.2021г. – относно СМР съгласно
Сертификат №15И/02.07.2021г., **********/30.11.2021г. – относно СМР съгласно
Сертификат №47/20.07.2021г., **********/30.11.2021г. – относно СМР съгласно
Сертификат №27В/10.06.2021г., **********/30.11.2021г. – относно СМР съгласно
Сертификат №31/09.08.2021г. Установеното се разглежда като закъснение при
начисляване на ДДС за извършените дейности, поради което се приема, че е
дължима лихва за закъснение и на основание чл.175 от ДОПК във вр. с чл.1 от
ЗЛДТДПДВ е определена в общ размер на 60 953,86 лева.
При извършените процесуални действия в хода на
ревизията между страните е безспорно установено, че жалбоподателят е дружество,
което е извършвало облагаеми доставки на материали, стоки и услуги на
територията на страната през процесния проверяван период, както и че
извършените доставки са документирани по реда на чл.113 от ЗДДС чрез издаване
на фактури и по реда на чл.118 от ЗДДС чрез издаване на фискални касови
бележки. Не е спорно и че през проверявания период дружеството е извършвало
дейност основно по два договора с АПИ – Договор РД-38-2/13.12.2018г. –л.515,
т.1, и по Договор РД-38-12/29.11.2019г. – л.489, т.1, като по тях нямало
изплатени авансови суми, но има извършени и остойностени СМР. Страните не
спорят, че зад всяко допълнително или месечно задание стоят изпълнени работи с
подписани през проверявания период сертификати, както следва – за Договор
РД-38-12/29.11.2019г. са Сертификати с №№12И, 12Й, 27В, 27Г, 27Д, 15З, 15И, 29,
31 и 30 и за Договор РД-38-2/13.12.2018г. – Сертификати №№41А, 40А, 47 и 48,
както и че са издадени Акт обр.12 за действително изпълнени и приети ремонтни
работи, описани подробно в таблица в РД и в РА. Съдържанието на двата посочени
договора и по-специално договорките между страните относно заплащането на
цената също е безспорно установено – съгласно чл.7, ал.1, раздел Цени и начин
на плащане, а именно: цените се заплащат за количеството действително извършени
и приети видове работи/дейности въз основа на следните документи – сертификати
за плащане, съставени от изпълнителя, съгласувани от съответното ОПУ, на
територията на което се изпълняват дейностите, предмет на договора и одобрени
от възложителя, изготвени на база договорени единични цени, както и съгласно
т.2 – данъчна фактура, издадена от изпълнителя след одобряване на съответния
сертификат по т.1 от страна на възложителя; съгласно чл.9, ал.5 възложителят е
длъжен да проверява и подписва представените от изпълнителя сертификати за
действително изпълнени и приети видове работа по реда и начина, определен от
възложителя по образец към договора. С допълнителни споразумения към двата
договора /Споразумение №53-00-11300 от 04.11.2021г.; Споразумение №53-00-11297
от 04.11.2021г./ в т.3.6 страните уговарят, че всички сертификати за извършени
дейности по договорите се считат за приети в 30-дневен срок от предаването им
от изпълнителя на възложителя, освен ако възложителят не е отправил подробно
обосновани писмени възражения срещу съдържанието им. Освен тези установени договорености
в ревизионното производство е установено още, че сертификатите са приети,
подписани и изпратени до АПИ до 31.08.2021г. и няма положени подписи от АПИ, а
съгласно писмо вх.№25-78-01-1 от 15.02.2022г. – л.444, към 31.01.2022г. от АПИ
не било констатирано некачествено изпълнение, а по сертификатите нямало
разплащане поради липса на финансов ресурс. На 30.11.2021г. от дружеството били
издадени фактури и било начислено ДДС за извършените дейности по проверяваните
сертификати, което обстоятелство също не
е спорно.
В хода на ревизията на
ревизираното лице са връчени искания за представяне на документи и писмени
обяснения, както и са изискани справки, извършени са насрещни проверки, като
получените писма и информация са в приложения по съставения ревизионен доклад,
представените документи са присъединени, както и са съставени съответни
протоколи.
Анализирайки
всички факти и обстоятелства, органите по приходите
направили извод, че е налице закъснение при начисляването на ДДС за
извършените дейности. Към сертификатите се установявали доказателства за
действително изпълнените и приети ремонтни работи по договорите /акт обр.12,
протокол за изпитване, декларации от изпълнителя/, а самите сертификати са били
одобрени, подписани от представител на ОПУ Хасково и препратени на АПИ с
представени по делото писма, като макар да няма положен подпис от АПИ в
сертификатите, то нямало констатации за некачествено изпълнение. Съгласно
чл.25, ал.2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която е
прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и
всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, или на датата,
на която услугата е извършена. Тъй като проверяващите счели, че услугата е
извършена и датата на възникване на данъчното събитие е преди данъчния период -
м.11.2021г., то приели наличие на закъснение, за което била дължима процесната
лихва.
При оспорването на РА по административен
ред в Решение №280/04.07.2022г. е направен извод, че органите на приходите
правилно са анализирали всички данни за установяването на фактическия състав на
отговорността по чл.175 от ДОПК за лихва за неплатени в законоустановените
срокове публични задължения, като размерът на лихвата е определен съгласно
Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Отговорността на дружеството е ангажирана
затова, че при изпълнението на двата договора, сключени между ревизираното
дружество и възложителя АПИ, има изпълнени дейности през ревизирания период
01.06.2021г. – 31.08.2021г., за които са съставени сертификати с остойностени
СМР и е следвало да се издаде през проверявания период данъчен документ и да се
начисли данък на основание чл.25, ал.2 във вр. с чл.86, ал.1 от ЗДДС. Но
доставките не са били документирани през съответния период, а са издадени
фактури на 30.11.2021г., поради което е установено закъснение за начисляване на
ДДС и е начислена лихва на основание чл.175 от ДОПК във вр. с чл.1 от ЗЛДТДПДВ
в размер на 60 953,86 за периода от 15-то число на месеца, следващ месеца,
в който е следвало да се подаде справката-декларация по ЗДДС, в който е
следвало да бъде начислен ДДС, до 15.12.2021г. В хода на ревизията не било
спорно установеното относно предмета на договорите, издадените сертификати –
изпратени до АПИ, но неподписани, липсата на авансово плащане, издадените
фактури, но се спори относно датата на възникване на данъчното събитие. Така
според жалбоподателя ОПУ Хасково само съгласува изпълнението на работата, а
именно възложителят АПИ следвало да провери и подпише сертификатите, като в
зависимост от този момент се поставя възникването на данъчно събитие. Като
преценя всички обстоятелства по случая ревизионният орган счита, че одобрението
от АПИ е свързано с плащането, което е последващо за извършването на
конкретните дейности. Изложена е мотивировка, че в случая не се касае за
етапност при извършването на доставките на СМР и няма приложение разпоредбата
на чл.25, ал.4 от ЗДДС. Ревизираното лице не е изпълнило законовите си
задължения да издаде данъчни документи за изпълнените услуги, за които са
издадени подробно описаните в РА, РД и в допълнителните споразумения между
изпълнителя и възложителя от 04.11.2021г. сертификати с №№12И, 12Й, 15З,
15И, 27В, 27Г, 27Д, 29, 30, 31, 41А, 40А, 47 и 48 през ревизирания период.
В настоящото производство, за да докаже своите
твърдения, жалбоподателят ангажира съдебносчетоводна експертиза, по която
заключението на вещото лице се възприемат напълно от съда като компетентно и
безпристрастно изготвено. От заключението се установяват безспорните факти, че
през проверявания период не са издадени фактури по изготвените сертификати, но
за всички тях има издадени фактури на 30.11.2021г., които са осчетоводени в
месеца на издаването им, както и са включени в съответния дневник на продажби
за същия месец. Експертът е установил, че по издадените фактури има извършено
плащане в периода от 11.05.2022г. до 01.06.2022г., което е съобразно
допълнителните споразумения между страните от 04.11.2021г. Установено е и
връщане на издадените фактури в дружеството, след като АПИ установява, че
сертификатите не били утвърдени от УС,
както и че няма повторно издадени фактури. Вещото лице счита, че е налична
счетоводна взаимовръзка между подписаните сертификати и платените фактури.
По делото не е налице спор по
фактите, но се спори дали е правилно определена датата на възникване на
данъчното събитие по извършените конкретни дейности и конкретно дали тази дата
е в зависимост от одобрението и подписването на сертификатите от АПИ, а не от
ОПУ Хасково.
Съгласно чл.113, ал.1 от ЗДДС всяко
данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената
от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане
преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл.117, като съгласно разпоредбата на ал.4 фактурата се
издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното
събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане - не по-късно от 5 дни
от датата на получаване на плащането. В настоящия случай данъчното третиране на
извършените СМР по два договора между жалбоподателя и АПИ се определя от датата
на възникване на данъчното събитие и изискуемост на данъка, като заплащането на
доставката, тъй като се извършва след настъпване на данъчното събитие по
същата, не променя задължителния срок за издаване на фактура. Уговорките между
страните в сключените договори и допълнително сключените споразумения към тях
от 04.11.2021г., касаещи заплащането на цената при представяне на документи –
чл.7 от Договорите от 29.11.2019г., и приемането на сертификата, считано от 30
дни след предаването от възложителя – т.3.6 от допълнителните споразумения,
също не променят извода за срока на издаване на фактурите. Още повече и че
допълнителните споразумения са приемане на извършените дейности и пораждане на
съответните права и задължения за страните, които не могат да бъдат преуредени
в последващ момент, макар и по взаимносъгласие на страните. В тази посока
следва да бъде отбелязано, че във всеки от сертификатите са описани всички
извършени дейности, както и е извършено тяхното остойностяване, като не е
спорно, че дейността е осъществена към момента на издаването на сертификата и
до 31.08.2021г. При изследване на конкретните условия и договорености между
дружеството изпълнител и възложителя може да се направи извод, че данъчното
събитие по описаните в сертификатите услуги е възникнало през проверявания
период 01.06.2021г. до 31.08.2021г., но задълженото лице не е издало фактури в
съответния предвиден в закона срок, а едва на 30.11.2021г. От датата на
възникване на данъчното събитие данъкът е изискуем, а след изтичане на
съответния данъчен период, в който е станал изискуем, данъкът е и дължим, като
следва да се начислят и лихви относно просрочието. Наред с това аргументирано
ревизиращият орган приема, че в случая не се касае за етапност при извършването
на доставките на СМР и нямат приложение разпоредбите на чл.25, ал.4 от ЗДДС и
чл.12, ал.2 от ППЗДДС, касаещи датата на възникване на данъчно събитие при доставки
с поетапно изпълнение. По договорите са възлагани месечни, допълнителни и
извънредни задания, а цената за всяко задание се заплаща за действително
свършената и приета работа, което е еднократно приемане и след окончателното
извършване на работата по всяко задание. Съгласно чл.25, ал.2 от ЗДДС данъчното събитие
възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката
или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката
като собственик, или на датата, на която услугата е извършена. Когато не е
възможно да се определи датата на възникване на данъчното събитие, се приема,
че то е възникнало на датата на фактическото предаване на стоката или на датата
на фактическото завършване на услугата. На основание чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС
на датата на възникване на данъчното събитие по ал.2 данъкът по този закон
става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното
лице да го начисли, като следва да бъде издаден и данъчен документ и да бъде
отразен в отчетните регистри за съответния данъчен период. Съгласно чл.86, ал.1
от ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го
начисли, като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред,
включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен
период в справка-декларация по чл.125 от ЗДДС за този данъчен период и посочи
документа в дневника за продажбите за съответния данъчен период. При
установената дата на възникване на данъчното събитие съобразно подписаните от
изпълнителя и ОПУ Хасково сертификати и след преценка на всички обстоятелства
по случая, както и с оглед на изложените законови норми, то може да бъде
направен извод, че моментът на фактуриране - 30.11.2021г., не е съответстващ на
изискването начисляването на данъка за всяка доставка на услугата през
процесния период да е в срок от 5 дни от датата на възникване на данъчното
събитие.
При така установените по делото факти и обстоятелства,
настоящият състав намира, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ревизираното лице по отношение установено закъснение за начисляване
на ДДС и начислена на основание чл.175 от ДОПК във вр. с чл.1 от ЗЛДТДПДВ лихва
в размер на 60 953,86 лева. В
този смисъл жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед крайния
извод за неоснователност на жалбата и на основание чл.161 от ДОПК на ответната
страна следва да се присъдят разноските, определени по размер на основание
чл.8, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. – 5526,31 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба от АД АБ – Хасково, ЕИК *********, срещу Ревизионен акт №Р-16002621005744-091-001 от 15.04.2022г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение №280/04.07.2022г. на Директор Дирекция Обжалване
и данъчно-осигурителна практика Пловдив
при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА АД АБ – Хасково, ЕИК *********, да заплати на Националната
агенция за приходите гр.София, Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика
– Пловдив, направените разноски 5526,31 лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните.
Съдия: