Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
16.04.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при секретаря Вилиана Русева и с участие на
прокурор Д.Димитров от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа
докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД № 86 по описа за 2021г. на
Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „П.“ ЕООД, ***, депозирана чрез адвокат
Г.Б. от Адвокатска колегия – Шумен, срещу Решение № 260068/29.01.2021г. на
Районен съд – Шумен, постановено по
ВНАХД № 2047/2020г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено
Наказателно постановление № 23-0000797 от 23.09.2020г. на директора на
Регионална дирекция „АА“, гр.Варна, с което на „П.“ ЕООД, *** е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл.99,
предложение четвърто от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че
дружеството е върнало своевременно издаденото му еднократно разрешително, като
отчитането е станало чрез Бюро за обслужване на превозвачи, БОП – 42,
обслужвано от „Транс Лидер - 1“ ЕООД, като към момента на връщането на
разрешението БОП – 42 не е било с прекратен достъп до резервационната система.
Поради това жалбоподателят счита, че не е извършил вмененото му нарушение,
доколкото е изпълнило в срок задължението, произтичащо от чл.25 от Наредба №
11/31.10.2020г. на МТС, а евентуална отговорност за нарушението на разпоредбата
от подзаконовия нормативен акт би следвало да бъде търсена от съответното Бюро
за обслужване на превозвачи. С оглед на изложеното отправя искане за отмяна на
съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно
заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответната страна, ИА
„Автомобилна администрация“, редовно и своевременно призована, не се явява и не
се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Дружеството-жалбоподател
„П.“ ЕООД притежава Лиценз на Общността за превоз на товари №11527/21.01.2014г.,
валиден до 20.01.2029г. Във връзка с извършване на международен превоз на товари
на превозвача било издадено еднократно разрешително с код XASTWMJH по реда на
Наредба №11 от 31.10.2002 год. за международен автомобилен превоз на пътници и
товари по отношение на МПС с рег. № ******* и ППС с рег. № Н0731ЕК, валидно за
времето от 14.00 часа на 10.09.2019г. до 24.00 часа на 13.09.2019г.
С посоченото еднократно
разрешително бил извършен международен превоз от Турция до България,
обективиран в СMR №16841/12.09.2019г. При извършена служебна справка в
информационния масив на ИА „АА“ било констатирано, че дружеството –
жалбоподател не е върнало издаденото му еднократно разрешително в
законоустановения срок до 02.03.2020г. /доколкото визираната в закона като
крайна дата 01.03.2020г. била неработен ден/.
За констатираното
нарушение на дружеството бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение серия А-2019 №276577 от 30.06.2020г., в който актосъставителят
посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.25 от Наредба № 11
от 31.10.2002год. на МТС. Актът бил
съставен в присъствие на упълномощено лице и подписан от него, без да изложи
възражения. Впоследствие не се е възползвало от законното си право и в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН не са били депозирани допълнителни писмени възражения. Въз
основа акта било издадено и обжалваното НП.
При така установената фактическа
обстановка районният съд приел, че вмененото
на търговеца нарушение е установено по безспорен начин, като в тази връзка
съдът отхвърлил доводите на жалбоподателя за своевременно отчитане на
разрешителното чрез използване на услугите на съответното Бюро за обслужване на
превозвачи, формирайки решаващия си извод за законосъобразността на наложената
на „П.“ ЕООД имуществена санкция.
При извършената служебна проверка в съответствие с
разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната
инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на
съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на
съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на
правомощията му.
В хода на въззивното съдебно производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Събрани са исканите от
страните доказателства, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от
фактическа страна.
Настоящият касационен състав напълно споделя
възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и направените от нея
решаващи изводи относно липсата на основания за отмяна на процесното
наказателно постановление. Съдът намира, че по делото е установено по несъмнен
начин, че резервация за издаване на разрешително е налице и че такова е било
издадено, като за целта касаторът е използвал услугите на БОП – 42, Капитан
Андреево. Редът за снабдяване с необходимото разрешително е регламентиран в
Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и
товари. Съгласно чл.17 от нея за извършване на международни превози на товари
се изисква освен лиценз на Общността лицето по чл.2, ал.1 /превозвач/ да има и
разрешително за държавата, на чиято територия се осъществява превозът, когато
такова се изисква по силата на международните договори и спогодби, по които
Република България е страна. Според чл.20 от същата наредба заявяването на
еднократни разрешителни за международни превози на товари се извършва от лицата
по чл.2, ал.1 или упълномощени от тях лица, за всеки конкретен превоз в Бюрата
за обслужване на превозвачите /БОП/ или по електронен път със заявка по
образец. Потвърждаването на заявката за разрешителни се извършва от
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията -
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и се удостоверява с „резервация
нa разрешителни“ /каквато е представена по делото/. Превозвачът получава
резервация на разрешителни от БОП, обработило заявката – в случая от БОП – 42.
Съгласно сочената като нарушена правна норма на чл.25 от подзаконовия
нормативен акт, получените разрешителни по реда на раздели III и V за
съответната календарна година се отчитат от превозвача в срок до 1 март на
следващата календарна година. Липсата на отчетено разрешително съставлява
нарушение на точно тази разпоредба, каквото неизпълнение се вменява на
касатора. По делото се установя с категоричност, в частност от прочита на Писмо
рег. №11-44-3604/1/02.06.2020г. и Справка за стари невърнати разрешителни към
27.05.2020г., че превозвачът не е изпълнил в срок задължението си да отчете
издаденото му разрешително. Този извод не се опровергава и от твърдението на
жалбоподателя, че разрешителното е било върнато чрез съответното бюро. Както
правилно е отбелязал и районният съд, от представените по делото писмени
доказателства не се установява подобно обстоятелство, доколкото от представеното
по делото разрешително се установява по безспорен начин само датата и часа, на
която същото е било издадено – 10.09.2019г., 09.44 часа, но не се установява
същото да е било върнато и това връщане да е било отразено по някакъв начин от
съответното получило го лице. По делото са представени две копия на
разрешителното, като в едното е вписана дата 19.09.2019г., докато в другото тя
не фигурира. Не са представени доказателства от страна на касатора за
своевременното изпълнение на задължението му, било то чрез личното отчитане на
разрешителното, било чрез използването на услугите на друго Бюро, доколкото по
делото са налице данни, че БОП-42 е с прекратен достъп до резервационната
система на БОП-42, Капитан Андреево, представлявано от „Транс Лидер - 1“ ЕООД,
считано от 08.10.2019г.
По тези съображения касационният състав достига до
извод за безспорната установеност на приписаното на търговеца нарушение на реда
за отчитане на издаденото му еднократно разрешително, правилно санкционирано по
реда на чл.99, предл.4 от ЗАвП. Санкцията е фиксирана и не предоставя
възможност на административно наказващия орган да индивидуализира наказанието.
Не са налице и основания за прилагането на чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието в
случая е характерно за вида си и не се отличава с особености, като ниска степен
на обществена опасност.
Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен състав
намира за правилни изводите на районния съд. Като е потвърдил процесното НП, съставът
на Районен съд - Шумен е издал един мотивиран и законосъобразен съдебен акт,
който следва да бъде оставен в сила от настоящата касационна инстанция.
Водим от горното Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260068/29.01.2021г.
на Районен съд – Шумен, постановено по
ВНАХД № 2047/2020г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 16.04.2021 г.