Присъда по дело №1128/2021 на Районен съд - Перник

С тъжба Д. М. С. е повдигнал частно обвинение срещу Д. А. А. за това, че за
това, че на 06.01.2021г., около 18.10 часа, в град Перник, като родител, не е изпълнила
съдебно решение /Определение № 261287/18.12.2020г. по гр. дело №05284/2020г. по
описа на Районен съд - Перник, влязло в сила на същата дата/ в частта за определените
със съдебния акт привременни мерки по реда на чл. 127, ал.3 от Семейния кодекс
относно упражняването на родителските права върху Ф. Д. М. с ЕГН **********,
възложени на бащата Д. М. С., като не му предала детето след изтичане на
определения период на свиждане и лични контакти между нея и детето - престъпление
по чл.182, ал.2 от Наказателния кодекс.
Частният тъжител Д. М. С., лично и чрез повереника си адв. М.В., поддържа
тъжбата и повдигнатото с нея обвинение и пледира подсъдимата да бъде призната за
виновна и осъдена. Повереникът на частния тъжител излага съображения, че събраните
в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства безспорно доказват
обвинителната теза, изложена в частната тъжба. Моли за присъждане на направените
по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Защитникът на подсъдимата адв. Г. изразява защитна теза, с която твърди, че
изначално депозираната тъжба е опорочена и безсмислена. Като аргумент в подкрепа
на виждането си посочва, че в тъжбата са отразени твърденията на частния тъжител, а
същият многократно е променял мнението си в посока, че не желае да съди
подзащитната й. По-нататък в пледоарията си адв. Г. посочва, че от събраните в хода
на настоящото производство относими доказателствени средства следва извод, че не се
доказва по категоричен начин деятелността на подсъдимата - на процесната дата
06.01.2021г. да не е дала детето или да е възпрепятствала по някакъв начин частният
тъжител в качеството му на баща да го види, така както се твърди в тъжбата. По-
нататък защитата излага становище, че е налице несъставомерност от обективна страна
по така повдигнатото обвинение като лансира тезата, че по делото няма събрани
доказателства, които да установят по безспорен начин, че именно на инкриминираната
дата подсъдимата А. е имала уговорка за точен час и място, откъдето тъжителят да
вземе детето, което е било на много ниска възраст, както и да е попречила това да се
случи. В тази връзка акцентира върху доказателствени средства - показанията на
разпитаните служители на Второ РУ, както и върху липсата на други доказателствени
средства, от които да е видно, че на този адрес, на тази дата, подзащитната й е осуетила
виждането на частният тъжител с детето. На следващо място твърди, че няма нито
едно доказателство в подкрепа обективната и субективната страна на вменения
престъпен състав. Напротив, заявява, че след приключването на гражданското дело с
удовлетворяваща двете страни спогодба, условията в нея се изпълняват стриктно и
личните контакти между детето и бащата се осъществяват нормално. С оглед на
изложеното счита, че единствената законосъобразна присъда, която би следвало да
постанови съдът по настоящето дело е оправдателна.
Подсъдимата Д.А. лично в съдебно заседание поддържа изложеното от
защитника си адв. Г.. В последната си дума заявява, че не е предприемала действия
насочени към възпрепятстване на частния тъжител да се вижда с детето. Единствено
държала това да се случва в нейно присъствие, предвид ниската възраст на сина им и
изградената силна връзка между нея и детето.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и доводите на страните,
1

намира за установено следното:
Подсъдимата Д. А. А. е родена на ****г., в гр. Перник. Не е омъжена. Към
настоящия момент живее в гр. Перник, **** Има средно образование и работи в „****“
АД на длъжност „****“. Не е осъждана.
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Частният тъжител и подсъдимата нямат сключен граждански брак. Живеели на
семейни начала като в резултат на техните отношения през 2019г. се родило общото им
дете Ф. Д. М.. След неговото раждане двамата продължили съвместното си
съжителство, като първоначално пребивавали при родителите на частния тъжител, а
след това се преместили в самостоятелна квартира. Същевременно отношенията между
тях се влошили като по този начин се стигнало и до фактическата им раздяла.
В края на 2020г. било образувано гражданско дело №5284 по описа на ПРС за
2020г. въз основа искова молба от Д.С. за решаване на спор между родителите по
въпросите, свързани с упражняването на родителските права, режима на лични
контакти с общото им дете и съответно дължимото алиментно задължение. По
гражданското производство съдът постановил Определение № 261287/18.12.2020г.,
влязло в законна сила на същата дата, съобразно което на основание чл. 127, ал.3 СК
/Семеен кодекс/ определил следните привременни мерки: упражняването на
родителките права спрямо малолетния Ф. М., както и неговото местожителство са
предоставени на бащата, Д. М. С.. Гражданският съд определил и режим на свиждане
и лични контакти между малолетния Ф. М. и неговата майка, подсъдимата Д.А., както
следва: всеки първи и трети понеделник, вторник и сряда от 09ч. понеделник до 18ч.
сряда с преспиване; 20 дни през лятото, несъвпадащи с годишния платен отпуск на
другия родител. Съгласно постановения съдебен акт, А. била осъдена и да заплаща
ежемесечна издръжка в размер от 200лв. на малолетния си син. Така определените от
съда мерки е следвало да се спазват до приключване на производството по делото и
постановяване на окончателния съдебен акт.
Определение № 261287/18.12.2020г., постановено по гр.д. № 5284/29020г. по
описа на РС – Перник било връчено на страните както следва: на Д.С., чрез
пълномощник - на 04.01.2021г., а на подсъдимата - лично на 05.01.2021г..
Предвид надлежното съобщаване на съдебния акт и датата на която се случило
това, Д.А. следвало да предприеме действия по изпълнението му, а именно на
06.01.2021г. /първа сряда от месеца/ в 18.00 часа, да предаде детето на бащата - Д.С.,
на когото, съгласно постановените на основание чл.127, ал.3 от СК привременни
мерки, било възложено упражняването на родителските права върху детето Ф. М. и
било определено местоживеене на последното на адреса на бащата.
На 05.01.2021г. тъжителят, чрез пълномощника си, се свързал по телефон с
майката на подсъдимата – свид. Е.Т., в чийто дом, намиращ се на ***** гр. Перник,
последната живеела с детето, и съобщил, че на следващия ден в 18.00 часа ще отиде да
вземе сина си. За намеренията му била уведомена и подсъдимата.
На посочената дата 06.01.2021г. /първата сряда от месеца/ малолетният Ф. М.,
съгласно определения от съда режим на свиждане и лични контакти, се намирал при
подсъдимата. Преди определения час на изтичане на периода за лични контакти Д.А.
напуснала жилището на своята майка с малолетния си син. Около 18.10ч. тъжителят
пристигнал на адреса, но не заварил никого там. Разговарял с мъж, с когото свид. Е.Т.
съжителствала, който му съобщил , че Д. и детето не са в жилището.
2

По тази причина частният тъжител подал сигнал по телефона в Оперативната
дежурна част на ОД МВР - Перник за това, че Д.А. в качеството й на майка отказва да
му предаде общото им дете като по този начин нарушава акт на съда, с който са му
предоставени родителските права. Предвид отсъствието й от адреса, на който частният
тъжител знаел, че пребивава с детето, в сигнала посочил нейния постоянен адрес, а
именно гр. Перник, ******на който да бъде осъществена проверка за преустановяване
на нейните действия и реализиране предаването на малолетния Ф. М.. По така
подадения сигнал от тъжителя на посочения адрес бил изпратен автопатрул на 02 РУ –
ОД МВР - Перник, в състав свидетелите В.П. и А.А., като на място органите на реда
установили, че на този адрес не живее търсеното лице, както и не е установено
присъствие на малолетното дете.
При тези обстоятелства детето не било предадено на частния тъжител на същата
дата, след изтичане на времето определено за лични контакти с майката. Поради това
частният тъжител депозирал жалба до Районна прокуратура Перник, по която е била
образувана прокурорска преписка №80/2021г., приключила с Постановление за отказ
да се образува досъдебно производство, доколкото описаната фактическа обстановка се
субсумира под диспозицията на правната норма на чл.193а НК, изчерпателно
изброяваща случаите, в които наказателното производство се инициира от
пострадалото лице, доколкото престъплението е от частен характер.
В резултат на гореописаните действия и с цел да защити правата си, делегирани
му от закона и чрез съдебен акт, частният тъжител бил мотивиран да депозира частна
тъжба за извършено престъпление от частен характер срещу подсъдимата Д.А. в РС
Перник, за престъпление по чл.182, ал.2 НК.
По доказателствата:
Описаната горе и приета от съда фактическа обстановка се установява
посредством събраните в хода на производството доказателства и доказателствени
средства, както и въз основа на приетите и приложени по реда на чл. 283 НПК писмени
документи като доказателства по делото.
От съдебното определение и удостоверение за раждане, издадено въз основа акт
за раждане № **** (6-7 от с.д.) категорично се установи, че подсъдимата е майка на Ф.
Д. М., роден на ******. Съдът намира за безспорно установено, също че към момента
на процесното деяние режимът за отглеждане и възпитание на малолетния Ф. М. е
определен с съдебен акт - Определение № 261287/18.12.2020г. гр.д. №5284 по описа на
ПРС за 2020г., влязъл в законна сила на същата дата /л. 5-6 с.д./, препис от който
подсъдимата лично е получила на 05.01.2021г., съгласно приетото по делото писмо на
РС - Перник, изх. № 5284/20/11.02.2021г.
В обясненията си подсъдимата категорично и недвусмислено потвърждава този
факт, като заявява, че е била уведомена за определените от съда привременни мерки и е
получила препис от съдебния акт. Макар да е упражнила правото си да не дава
обяснения относно събитията на инкриминираната дата, в съдебните прения заявява,
че до приключване на гражданското дело с одобрена от съда спогодба детето е
живеело при нея, което сочи за възприето трайно поведение на неизпълнение на
определението от 18.12.2020г. и след инкриминираната дата.
По тази причина не се възприемат обясненията й, че никога не е извършвала
действия, насочени към възпрепятстване на личните контакти между частния тъжител
и техния син, както и че единственото поставяно от нея условие било тя самата да
присъства на техните срещи, водена от желанието да гарантира спокойствието на сина
3

им, да осигури по-бърза адаптация на детето към бащата, за да може в бъдеще да
осъществяват срещите си насаме. Очевидно е от така изложените твърдения, че
подсъдимата цели да омаловажи поведението си, търсейки оправдание за него в
интересите на детето, които следвало да защити. Същата явно пренебрегва факта, че
предмет на определените привременни мерки със съдебния акт са не личните
отношения на частния тъжител с детето, а тези между нея и малолетния й син,
доколкото родителските права са предоставени за упражняване на бащата Д.С. до
постановяване на окончателния съдебен акт по делото - определение за одобряване на
спогодба от 14.09.2021г. по гр.д. №5284/2020г. по описа на РС - Перник /л.62 от
делото/. Т.е., въз основа на влезлия в сила съдебен акт частният тъжител е бил в
правото си не да претендира свиждане и контакти с малолетния Ф. М., а детето да му
бъде предадено, с оглед възложеното му упражняване на родителските права до
окончателното решаване на делото и определеното местоживеене на детето при него,
на неговия адрес .
Обвинителната теза намира пълна подкрепа в събраните гласни и писмени
доказателства. От показанията на свидетелите В. А. П. и А. И. А., които са
последователни и безпротиворечиви, се установява, че на 06.01.2021г. тъжителят е
потърсил полицейско съдействие на основание неизпълнение на акт на съда и за да му
бъде предаден малолетния Ф. М. от страна на подсъдимата. Двамата потвърждават, че
са се запознали със съдебния акт, уверили са се в правата, произтичащи от него за Д.С.
и заедно с него са посетили постоянния адрес на А., но нито тя, нито детето са
установени на него. Изложените от свидетелите обстоятелства кореспондират с
писмените доказателства, приети по делото - писмо рег. №11994/10.12.2021г. от
Началник Второ РУ при ОДМВР-Перник, към което е приложено заверено копие на
докладна записка от 06.01.2021г. По тези съображения съдът кредитира показанията на
свидетелите като достоверни, последователни, логични и безпротиворечиви.
Следва да се отбележи, че макар по отношение на показанията на св. Е.Т. да е
налице индиция за заинтересованост и предубеденост от изхода на делото, доколкото
същата е майка на подсъдимата съдът намира, че същите могат да бъдат обсъдени
критично и следва да бъдат кредитирани. Следва да се отбележи, че те имат съществен
принос за безспорно доказване авторството на инкриминираното деяние, неговият
механизъм, а също и времето и мястото на извършването му. При проведен разпит в
хода на съдебното следствие свид. Т. недвусмислено заявява: „Госпожа В. като негов
адвокат ми се обади по телефона и каза, че Д. ще дойде да вземе детето, съгласно
определението на съда. Това беше през януари миналата година... Когато са дошли аз
не си бях вкъщи. Дъщеря ми ми каза, че и тя не си е била вкъщи… От нея знам, че
предварително е била уговорена датата, на която той ще дойде да вземе детето… Д.
каза, че тогава напуснала жилището, за да не бъде заварена там с детето, когато дойдат.
Не мога да кажа, къде е отишла. Това е единствен случай, в който Д. идва да вземе
детето през м. януари 2021г.“ /л. 78 с.д., стр. 5 от протокола/. Твърденията на
свидетелката Т. в тази част са пряко относими към предмета на доказване и съдът ги
кредитира изцяло, тъй като кореспондират с другите доказателства по делото, в т.ч. с
отразеното в писмо рег. №12511/17.02.2021г. от Началник Първо РУ при ОДМВР -
Перник с приложени материали (л.64-70 с.д) - че по искане на тъжителя на 06.01.2021г.
му е оказвано съдействие от полицейски екип за предаване на детето от Д.А. и на
адреса на **** в гр. Перник, но последната не е била установена. Нещо повече,
въпреки разяснените права на свидетелката Е.Т. по чл.119 и чл.121, ал.1 от НПК като
майка на подсъдимата, същата съобщава неизгодни за последната факти, което е
4

сигурен признак за надеждност и достоверност на дадените показания.
В контекста на обсъдените доказателствени източници възраженията на
защитника на подсъдимата за недоказаност са неоснователни. По делото са положени
всички процесуални усилия за събирането, проверката и оценката на доказателствата
по отделно и в тяхната съвкупност. Събрани са различни по вид доказателства и
доказателствени средства, целящи изясняване на фактическата обстановка и достигане
до обективната истина. Тезата на защитника, че към инкриминираната дата все още не
е имало влязло в сила решение по гр. дело, а само привременни мерки, което не
задължавало майката да дава детето, съдът намира за нужно да припомни указанията
имплементирани в ТРОСНК 22/20.04.1983г. по н.д.23/1983г.. В цитираната и
задължителна съдебна практика се указва, че съдебни решения по смисъла на нормата
на чл. 182, ал. 2 НК са и съдебните актове, постановявани по реда, с които се определят
привременни мерки относно упражняването на родителските права и относно личните
контакти между родители и деца. Това обстоятелство налага и абсолютното спазване
на указанията на съда, като в случая е ирелевантно дали акта е влязъл в сила и е
настъпил стабилитетът му. В настоящият случай актът, с който са опредлени
привременните мерки /Определение № 261287/18.12.2020г. гр.д. №5284 по описа на
ПРС за 2020г./ е влязъл в сила като по този начин безспорно е породил съответните
правни последици. По тези съображения съдът отхвърля състоятелността на
лансираната защитна теза.
За пълнота настоящият състав намира за необходимо да се отбележи, че в хода
на производството безспорно се доказа, че към настоящия момент въпросите относно
режима на упражняване на родителски права и лични контакти с детето са разрешени
между подсъдимата и частния тъжител, доколкото производството по гр. дело гр.д. №
5284 по описа на ПРС за 2020г. е приключило с определение за одобряване на
спогодба от 14.09.2021г., влязло в сила на 23.09.2021г. По съгласие на страните,
одобрено от съда, родителските права са предоставени за упражняване на майката –
Д.А., а на бащата е определен режим за лични контакти и е определена ежемесечна
издръжка в размер на 163лв., която същият следва да заплаща. Между страните по
делото е безспорно, че постигнатата спогодба се спазва от двамата родители, но тези
факти не променят фактическата обстановка към процесната дата, нито формираните
въз основа на нея правни изводи.
Инкриминираната деятелност на Д. А. А. се установява от показанията на
свидетелите Е. Й. Т., В. А. П., А. И. А., както и от приетите писмени доказателства:
Определение № 261287/18.12.2020г. гр.д. № 5284 по описа на ПРС за 2020г. /л. 5-6
с.д./; Удостоверение за раждане въз основа акт за раждане № ****; Постановление за
отказ да се образува досъдебно производство на Районна прокуратура Перник по
прокурорска преписка № 80/2021г. /л. 25-27 с.д/; писмо, изх. № 5284/20/ 11.02.2021г.
от РС – Перник, Свидетелство за съдимост с рег. № 2728 /л. 54 с.д./; Протокол от
14.09.2021г. по гр.д. №5284 по описа на РС Перник за 2020г. /л. 62-63 с.д./; писмо рег.
№11994/10.12.2021г. от Началник Второ РУ при ОДМВР-Перник, към което е
приложено заверено копие на докладна записка от 06.01.2021г. и писмо рег.
№12511/17.02.2021г. от Началник Първо РУ при ОДМВР- Перник с приложени
материали (л. 64- 70 с.д).
Събраните гласни и писмени доказателства са непротиворечиви помежду си,
взаимно се подкрепят и допълват като изясняват всестранно и пълно всички
релевантни по делото обстоятелства. По своя обем и съдържание същите са
достатъчни, за да се приеме обосновано, че изложените фактическите положения в
5

тъжбата са доказани по несъмнен начин.
От правна страна съдът намира за установено следното:
Фактическата обстановка, приета за установена въз основа на посочените
доказателствени материали мотивира правен извод за това, че деянието на подсъдимата
е съставомерно по чл.182, ал.2 от НК. Същата е осъществила от обективна и от
субективна страна фактическия състав на престъплението, тъй като на 06.01.2020г.,
около18.10 часа, в гр. Перник, като родител, не е изпълнила съдебно решение
/Определение № 261287/18.12.2020г. по гр. дело №05284/2020г. по описа на Районен
съд - Перник, влязло в сила на същата дата/ в частта за определените със съдебния акт
привременни мерки по реда на чл. 127, ал.3 от Семейния кодекс относно
упражняването на родителските права върху Ф. Д. М. с ЕГН **********, възложени на
бащата Д. М. С., като не му предала детето след изтичане на определения период на
свиждане и лични контакти между нея и детето.
От обективна страна престъплението по чл.182, ал.2 НК систематически се
намира в Глава IV, Раздел I от особената част на НК, от където се извежда и
непосредственият обект на престъплението. Обектът на защита от престъплението по
чл. 182, ал. 2 НК има комплексен характер, доколкото с него се охраняват съществени
отношения от социалната реалност. Следва да се отбележи, че нормата на чл. 182, ал. 2
НК от една страна създава допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на
съдебните решения относно упражняване на родителските права и лични контакти
между децата и родителите, които са разделени или са в бракоразводен процес. От
друга страна с нея е осигурена още по- ефикасна наказателноправна защита на
интересите на децата с цел да се създадат възможно най- благоприятни условия за
тяхното отглеждане и правилно възпитание. С посочения състав са защитени и правата
на родителите за редовни контакти с децата, оставени за отглеждане и възпитание на
другия родител /в този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 3 от
8.XII.1983 г. по н. д. № 3/83, ОСНК/. С поведението си на инкриминираната дата
подсъдимата не е изпълнила вменените й задължения за предаване на детето на
частния тъжител с Определение № 261287/18.12.2020г. гр.д. №5284 по описа на РС –
Перник за 2020г., влязло в сила на 18.12.2020 г., като по този начин несъмнено е
засегнала непосредствения обект на защита от това деяние.
Престъплението по чл.182, ал.2 НК е формално и се счита за довършено с
завършване на изпълнителното деяние. Изпълнителното деяние може да се осъществи
чрез действие или бездействие - не изпълни или по какъвто и да е начин осуети
изпълнението на съдебно решение. В конкретния случай деянието е проявено в
бездействие - неизпълнение на съдебното решение, доколкото подсъдимата не е
изпълнила конкретните предписания на съда относно упражняването на родителските
права, като на 06.01.2021г., с изтичане на установеното в съдебното решение време за
личен контакт с детето, не го е предала на неговия баща, на когото е възложено
упражняването на родителските права до окончателното решаване на гражданския
спор. Според съдебния акт, родителските права са предоставени на Д. М. като е
определено местоживеене на детето при него, а на подсъдимата като майка е бил
определен режим на свиждане и лични контакти, както следва: „всеки първи и трети
понеделник, вторник и сряда от 09.00 часа понеделник до 18.00 часа сряда с
преспиване“. Инкриминираната дата (06.01.2021г.) е първа сряда от месеца, т.е.,
майката е имала право да държи детето при себе си от 09.00 ч. на 04.01.2021г.
/понеделник/, на 05.01.2021г. /вторник/, с преспиване на двете дати, и на 06.01.2021г.
/сряда/ до 18.00 часа, след което е била длъжна да го предаде на бащата. С
6

неизпълнението на това задължение подсъдимата безспорно е осъществила от
обективна страна състава на престъплението, за което й е повдигнато частно
обвинение.
Субектът на престъплението по чл.182, ал.2 НК е особен. Това е
наказателноотговорно лице по смисъла на чл. 31 НК, което има качество „родител“. По
настоящото дело безспорно се установи, че подсъдимата притежава особеното качество
– родител, което съставът на престъплението по чл. 182, ал.2 НК изисква за субекта на
това престъпление.
От субективна страна престъплението по чл. 182, ал. 2, пр.1 НК е състав, който
може да бъде осъществен само при съзнавана форма на вина. В случая деянието е
извършено при форма и вид на вината пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала
общественоопасния характер на деянието, съзнавала е, че не изпълнява вмененото й с
влязлото в сила oпределение, предвиждала е и общественоопасните последици от
деянието и е искала тяхното настъпване. Умисълът й явно се извлича от установеното
нейно поведение, а именно предприети целенасочено действия по напускане на
жилището към момента на изтичане на определения й период на лични контакти с
детето, както и от обсъденото по-горе нейно изявление, сочещо, че неизпълнението на
акта на съда е продължило до приключването на гражданското дело с одобрената от
съда спогодба между страните, която я е удовлетворявала.
Като причина за извършване на престъплението съдът прие ниското правно
съзнание на подсъдимата, проявено в пренебрегването на задължителната сила на акт
на съда, но и силните майчински чувства към детето.
Като смекчаващи вината обстоятелства цени липсата на предходни осъждания,
положителната личностна характеристика, трудовата заетост и младата й възраст.
Дадените обяснения не цени в този аспект, тъй като са изява на защитната й позиция.
Отегчаващи вината обстоятелства съдът не установява.
По вида и размера на наказанието:
Съдът намира, че в настоящия случай са налице кумулативно
материалноправните предпоставки за приложение на правилата за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а
НК. Подсъдимата Д. А. А. е пълнолетна, родена на **** година. За умишлено
престъпление по чл.182, ал. 2, пр.1 НК се предвижда кумулативно наказание
„пробация и глоба от две хиляди до пет хиляди лева“, не е осъждана за извършени
престъпления от общ характер, не е освобождавана от наказателна отговорност по реда
на раздел IV на глава VIII-ма от НК, чл. 78а, ал. 1 НК, от това престъпление не са
причинени имуществени вреди и процесното деяние не попада в ограничителното поле
на чл. 78а, ал. 7 НК. Съгласно указанията на задължителната съдебна практика
разпоредбите на чл. 78а НК са в общата част на Наказателния кодекс и намират
приложение за всички видове престъпления, независимо дали те са от общ или частен
характер и се преследват по тъжба на пострадалия, ако са налице предвидените в тях
условия (в този смисъл Постановление № 7 от 4.XI.1985 г. по н. д. № 4/85 г., Пленум на
ВС), поради, което след като призна подсъдимата за виновна в извършване на
престъплението по чл.182, ал. 2, пр.1 НК, при условията и на основание чл.78а, ал.1 от
Наказателния кодекс я освободи от наказателна отговорност и й наложи
административно наказание глоба в размер 1000,00 /хиляда/ лева. Определяйки
наказание в минималния предвиден в закона размер съдът съобрази данните за
личността и материалното положение на подсъдимата, причините и условията
7

допринесли за осъществяване на деянието, приетите смекчаващи вината обстоятелства,
липсата на отегчаващи такива и прие, че наказание в този размер се явява съответно по
тежест на извършеното престъпление и е достатъчно за постигане целите на
административното наказване по чл.12 от ЗАНН.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът осъди
подсъдимата Д. А. А. да заплати на частния тъжител Д. М. С., с ЕГН:**********
сумата от 612,00лв. /шестстотин и дванадесет лева/, представляваща направени
разноски в производството /в т.ч. заплатена държавна такса за образуване на делото -
12,00лв., както и 600,00лв. - заплатено адвокатско възнаграждение/, за което същият
направи искане.
Така мотивиран и в същия смисъл съдът постанови диспозитива на присъдата.

Председател:

8

Номер на акта:	1
Дата:	18 януари 2022 г. (в сила от 3 февруари 2022 г.)
Съдия:	Светослава Иванова Алексиева

Дело:	20211720201128
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	12 юли 2021 г.

Присъда по дело №1128/2021 на Районен съд - Перник

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите