О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 504
гр. Пловдив, 28.11.2019 година
Пловдивският апелативен съд, първи търговски състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА
КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
АЛЕКСАНДЪР
СТОЙЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия Костадинова
въззивно частно т. дело № 748 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по чл. 274 ал. 1 т. 1 във връзка с чл. 262 ал.
3 и чл. 262 ал. 2 т. 2 от ГПК.
С разпореждане № 7574 от 12.09.2019 година, постановено по т. дело № 888/2018 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е
върната въззивна жалба вх. № 23081 от 30.07.2019
година, подадена от А.И.И. против решение
№ 362 от 28.06.2019 година, постановено по т. дело № 888/2018 година на
ОС – Пловдив.
Така постановеното разпореждане е обжалвано с частна жалба от А.И.И. чрез
процесуалния му представител адвокат Д.К. с оплакване за неговата незаконосъобразност и
искане за отмяната му и връщане на делото на ОС - Пловдив за администриране на въззивната
жалба. Твърди се, че жалбоподателят не е уведомен своевременно за акта на съда,
с който е продължен първоначално дадения срок за внасяне на държавната такса,
което е и причината той да не изпълни разпореждането, респ. да пропусне срока.
Поддържа се, че макар чл. 63 от ГПК да не предвижда изрично връчване на
съобщение на страната за продължаване на срока, такова задължение за съда
произтичало от служебното начало в гражданския процес.
Срещу частната жалба е подаден писмен отговор от ищеца в първоинстанционното производство „Д.“
ЕООД чрез процесуалния представител
адвокат Р.И.. В писмения отговор се изразява становище за неоснователност на
частната жалба.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално
допустима, подадена е срещу разпореждане за връщане на въззивна жалба, за което изрично е предвидено обжалване
в чл. 262 ал. 3 от ГПК. При
подаването на частната жалба е спазен едноседмичния срок по чл. 275 ал. 1
от ГПК – съобщението за обжалваното разпореждане е връчено на частния
жалбоподател на 30.09.2019 година, а частната жалба е подадена на
03.10.2019 година.
Разгледана по същество, частната
жалба е неоснователна.
Връщането на въззивната жалба е
постановено от първоинстанционния съд поради неизпълнение на дадените с
разпореждане № 6543/01.08.2019 година указания на
жалбоподателя да представи в едноседмичен срок доказателства за внасяне на
дължимата държавна такса от 10075,71 лева по сметка на Апелативен съд –
Пловдив. Съобщението за това разпореждане е получено от А.И. на 19.08.2019
година. Преди изтичане на едноседмичния срок, на 26.08.2019 година, е подадена
молба с вх. № 25337 с искане за продължаване на срока за внасяне на дължимата
държавна такса по въззивната жалба с един месец или с друг срок по преценка на
съда. По това искане съдът се е произнесъл с разпореждане от 27.08.2019 година,
като е продължил срока с две седмици, считано от изтичане на първоначалния едноседмичен
срок.
Безспорно е, а и от доказателствата
по делото се установява, че разпореждането по чл. 63 от ГПК за продължаване на
срока не е съобщавано на А.И.. Безспорно е също, че и до изтичане на
продължения с две седмици срок дължимата държавна такса не е внесена по
делото. С оглед на това съдът намира, че
разпореждането за връщане на въззивната жалба на основание чл. 262 ал. 2 т. 2 от ГПК – поради неотстраняване
в срок на нередовностите ѝ е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Доводите на частния жалбоподател,
че разпореждането по чл. 63 от ГПК за продължаване на срока с две седмици не му
е съобщено, което е причината да не спази срока за отстраняване нередовностите
на въззивната жалба, са неоснователни.
Разпоредбата на чл. 63 от ГПК не
предвижда задължения за съда да изпраща съобщение на страната, която е поискала
продължаване на срока относно това дали искането й е удовлетворено и с колко
дни е продължен дадения срок. Същевременно разпореждането по чл. 63 от ГПК не подлежи
на обжалване, поради което то не попада в обхвата на чл. 7 ал. 2 от ГПК, според
който съдът е длъжен да връчва на страните препис от актовете, които подлежат
на самостоятелно обжалване. В подкрепа на разбирането, че съдът не дължи
съобщаване на разпореждането по чл. 63
от ГПК е и разпоредбата на чл. 63 ал. 2 от ГПК, според която продължаването на
срока тече от изтичането на първоначалния срок. След като новият срок започва
да тече от изтичането на първоначалния, това означава, че жалбоподателят е длъжен сам да следи за
началото и края на срока. Ако законодателят е искал да постави началото на
новоопределения срок от получаване на съобщение за продължаването, то той
изрично щеше да посочи това. В тази насока е и трайната съдебна практика – опр.
№ 158 от 18.03.2011 година на ВКС по
ч.гр. дело № 145/2011 год. ІІІ т.о.; опр. № 191 от 14.03.2011 година на ВКС по
ч.т.д. № 143/2011 година, І т.о., ТК; опр. 961 от 27.10.2011 година по гр. д. №
636/2011 година на второ г.о. на ВКС и др.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 7574 от 12.09.2019
година, постановено по т. дело № 888/2018 година по описа на Окръжен съд –
Пловдив, с което е върната въззивна жалба вх. № 23081 от 30.07.2019 година, подадена от А.И.И.
против решение № 362 от 28.06.2019
година, постановено по т. дело № 888/2018 година на ОС – Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с
частна касационна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.