№ 260008 09.02.2022 г. гр.Димитровград
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд
......................... колегия в публичното
заседание на петнадесети декември ..........…….................................................
през две хиляди двадесет и първа година в състав
:
Районен съдия : Андрей Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря Т.Д.
.......................................... и в присъствието на прокурора
…..………….......................................... като разгледа
докладваното от съдия Андреев
...............……..........................….......… гр.д. № 1257 по описа
за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ
– БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А Франция чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, ЕИК *********, – София твърди, че със съобщение по ч.гр.д. №
773/20 г. на РС-Димитровград му била предоставена възможност за предявяване на
иск за установяване на дължимостта на вземането, по издадената заповед по чл410
ГПК. На 10.09.2015г. бил сключен Договор за потребителски паричен кредит с №
PLUS 11435431 между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” и ответника за сумата от 8
300.00 лева, която сума била преведена по сметка на ответника. Същият следвало
да погаси заема на 54 месечни вноски съгласно погасителен план, всяка в размер
на 366.73 лева. Ответникът преустановил плащането на вноските на 20.02.2019 г.,
като към тази дата били погасени 40 месечни вноски. Вземането било предсрочно изискуемо в пълен
размер на основание чл.5 от договора, поради просрочие на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска
или от 20.03.2019 г. Била изпратено уведомление до длъжника. Кредиторът
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Моли след
установяване на изложеното, съдът да постанови решение, съдът да постанови
решение, по силата на което да установи съществуването на вземането на ищеца по
отношение на ответника за сумите: 3876,83 лева главница, 862,71 лева –
възнаградителна лихва за периода от 20.02.2019 г. до 20.03.2020 г., 243,27 лева
– мораторна лихва за периода от 20.03.2019 г. до 16.07.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението, както и съдебни разходи в
заповедното производство. Претендират разходи в настоящото производство. При
условията на евентуалност предявява осъдителен иск, в случай на отхвърляне на
установителния иск поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост. ОТВЕТНИКЪТ
- М.Н.Д. *** – при условията на чл.47, ал.6 ГПК. Назначеният особен
представител подава отговор. Счита исковете за неоснователни. Не се оспорва
сключването на договора, но се оспорва обстоятелството, че вземането е станало
автоматично предсрочно изискуемо, както и уведомяването на ответника.
Уведомлението не било надлежно извършено. Намира иска за неоснователен и
недоказан, вкл. и евентуалния. Оспорва надлежно връчването на уведомление за
предсрочна изискуемост.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства, във връзка с становищата и исканията на страните, намери за
установено следното:
По
заявление на ищеца от 23.07.2020 г. е образувано ч.гр.д. № 773/20 г. по описа
на съда и против ответника е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумите: 3
876,83 лева - главница, 862,71 лева – възнаградителна лихва за периода от
20.02.2019 г. до 20.03.2020 г., 243,27 лева – мораторна лихва за периода от
20.03.202019 г. до 16.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 23.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и 149,66 лева
деловодни разноски.
За вземането е
посочено: Договор за потребителски паричен кредит № PLUS – ********* от
10.09.2015 г. за сумата в размер на 8 300.00 лева за срок от 54 мессеца, обхващаш
периода от сключване на договора до 20.03.2020 г., съгласно погасителен план,
включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, техния размер и
размерът на оставащата главница. Договорено е паричния кредит да бъде изплатен
на 54 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на 366,73 лева. Длъжникът
преустановил плащанията на вноските на 20.02.2019 г. Вземането станало предсрочно изискуемо в
пълен размер, поради просрочие на две или повече месечни вноски – в случая от
20.03.2019 г. На 12.08.2019 г. на длъжника е изпратена покана за доброволно
изпълнение, с която кредиторът изрично е обявил кредита за предсрочно изискуем.
Разноски: Внесена ДТ – 99.66 лева и 50.00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
Видно
от представения договор за потребителски паричен кредит PLUS -11435431 от 10.09.2015 г., размерът на същия е 8 300
лева, 2509,92 лева застрахователна премия, такса ангажимент 290,50 лева, 54 бр.
погасителни вноски при месечна вноска от 366,73 лева, обща стойност на
плащанията 19 803,42 лева, 46,85 % годишен процент на разходите,
лихвен процент 36,90 %. Неразделна част
от договора е погасителен план при първа вноска на 20.10.2015 г. и последна на 20.03.2020
г.
Съгласно чл.5 от
договора, при забава на една или повече месечни погасителни вноски,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. При
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер, включително всички определени в този договор надбавки, ведно с
дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от
кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост.
Ищецът
е представил погасителен план/справка с отразени дължими суми и извършени
погасявание с посочване на сумите по отделни пера. Видно от същата дължимите до 20.01.2019 г. вкл. са били
заплатени, след което са преустановени плащанията. В същия е посочено, че след
обявяване на кредита за предсрочно изискуем са постъпило едно плащане от
клиента на стойност 250,00 лева, които са погасили задължението в реда:
разноски, лихва и главница или 228,13 лева – мораторна лихва и 21.87 лева –
възнаградителна лихва. Към дата на подаване на заявлението е посочена дължима
сума от 3 876.83 лева – главница, 862.71 лева – възнаградителна лихва,
243.27 лева – мораторна лихва.
За
изясняване на делото от фактическа страна беше назначена съдебно-счетоводна експертиза. От
заключението на същата се установи следното:
Съгласно
платежно нареждане за кредитен превод № 000003676621/11.09.2015 г. съгласно
договор PLUS
– *********, БНП Париба С.А. – клон София е превела на ответника по банковата й
сметка в ОББ сумата от 7 228,86 лева. (8300,00 – 290,50 – 780,64 лева). От
общата сума по кредита е удържана таксата ангажимент в размер на 290,50 лева, а
съгласно т.2 от договора, кредитополучателят е дал съгласието си от отпуснатия
кредит да бъде удържана сумата от 780,64 лева за покриване на задължения по
друг кредит PLUS – 11033385.
Постъпилите плащания по
кредита от 18.10.2015 г. до 23.01.2019 г. включително са в размер на
14 670,17 лева. С тези суми са погасени 40 бр. месечни погасителни вноски:
погасена главница 4702,05 лева – до 20.01.2019 г., погасена договорна лихва –
8108,92 лева до 20.01.2019 г., погасена застраховка кредит – 1859,20 лева. След
обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 17.10.2019 г. е постъпило едно плащане от 250,00 лева, с
която е погасена възнаградителна лихва 21,87 лева и мораторна лихва в размер на
228,13 лева. Така погасената договорна
лихва става 8130,79 лева.
Дължими суми: 3 597,95 лева главница, 278,88 лева – застраховка, която е прибавена към
главницата и дължимата главница е 3 876,83 лева, 862,71 лева –
възнаградителна лихва за периода от 20.02.2019 г. до 20.03.2020 г., 243,27 лева
– мораторна лихва за периода от 20.03.202019 г. до 16.07.2020 г., където
20.03.2019 г. е падежната дата на втората просрочена вноска.
След17.10.2019
г. до момента по кредита няма постъпили суми за погасяване на вноските.
Вещото
лице е посочило, че във вноската влиза и застраховка кредит в размер на 46,48
лева. Застрахователят заплаща месечна застрахователна премия, финансирана от
застрахователния посредник- ищеца. Застрахователят осигурява и гратисен период, в срока на който
при неплащане на поредните дължими вноски, застрахователните покрития остават в
сила. В деня в който изтича гратисния период, индивидуалното застарохователно
покритие се прекратява автоматично.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи.
Безспорно се
установява че между страните е сключен договор,
която по своята характеристика правна характеристика и съдържание
представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и
последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон- ЗПК в
релевантната за периода редакция. Приложими са и разпоредбите на 143 – 148 от
Закона за защита на потребителите.
Особенният
представител на ответника не оспорва сключването на договора за потребетелски
паричен кредит, но оспорва обстоятелството, че вземането на кредитора е станало
автоматично предсрочно изискуемо. При просрочие на две или повече месечни
вноски, а именно от 20.03.3019 г. когато е падежната дата на втората пропусната
месечна вноска. Оспорва надлежното уведомяване на ответника за настъпилата
предсрочна изискуемост и към исковата молба липсвало приложено такова
уведомление.
Съдът
намира, че от представените по делото доказателства категорично се установява,
че между ищеца и ответника на посочената дата е сключен договор за
потребителски паричен кредит, като с подписа си по договора кредитополучателят
е удостоверил получаването на сумата на кредита по посочената банкова сметка (***),
а същевременно това е установено и от назначената съдебно-счетоводна експертиза
която посочва извършен кредитен превод в полза на ответника по посочена банкова
сметка ***.09.2015 г.
Съдът
намери, че са спазени разпоредбите на ЗПК вкл. и изискванията на чл. 10, ал.1,
чл.11, ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12,ал.1, т.9, Анализът на представения
договор за потребителски кредит сочи, че при сключването му са спазени
изискуемите от закона условия за неговата действителност. Договорът е в писмена
форма, на хартиен носител, клаузите са формулирани по ясен и разбираем начин, като
елементите по договора са предоставени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по-малък от 12. Договорът съдържа
необходимата информация съдържа необходимата информация по чл.11, ал.1 т.7-12 и
20 и ал.2 ЗПК.
Това
е така защото е посочен размера на отпуснатия заем, условията за погасяването
му, размера на погасителната вноска, падежната дата, срока, ГПР, брой на
вноските, фиксирания лихвен процент, дата на първо плащане и последно плащане
общата сума за плащане.
Неразделна
част от договора е и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски и падеж, подписан от
заемателя.
Установената
съдебна практика приема, че за неравноправния характер на клаузите в
потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо
дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва
да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни.
Съдът
не намери такива клаузи в договора.
Безспорно
сключения между страните договор е породил валидна облигационна връзка. В
правната сфера на ответника е възникнало задължението за връщане на
предоставената му парична сума.В договора е предвидено погасяване на
предоставения заем на 54 бр. равни месечни вноски, включващи, главница,
договорна лихва. Във всяка от погасителните вноски е включена и вноска по
допълнително сключена застраховка. С настъпването на падежа на съответната
вноска, заемателят е изпадал в забава, без да е необходимо осъществяването на
допълнителни юридически факти.
В случая съдът намери за
доказано твърдението на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост на 20.03.2019
г. Особеният представител на ответника се позовава на разясненията дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013
на ОСГТК на ВКС, но същото е относимо
към договор за банков кредит и приложението на разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКИ,
поради което съдът приема, че не нужно изпращане на уведомление до длъжника,
още повече че крайния срок за погасяване на задължението е изтекъл на
20.03.2020 г. – дата на последна вноска.
В
случая е налице договор за заем, в който
страните са уговорили настъпването на автоматична предсрочна изискуемост на
вземането, считано от датата на втората неплатена вноска, която дата е
20.03.2019 г., както е посочено и от ищеца.
По
отношение на договорната лихва следва да се имат предвид мотивите на в т.2 от
ТР № 3/27.03.2019 г. на ВКС по т.д. № 4/2017 г., ОСГТК, съгласно което с настъпване
на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, като
размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит
следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената
парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането.
Именно
поради което ответникът дължи договорна лихва само за периода от 20.02.2019 г.
до 20.03.2019 г., която е в размер на 110,69 лева + 104,24 лева (съгласно
представения погасителен план с отразяване на извършените плащания) или 214,93
лева, а не претендираната сума за мораторна лихва от 862,71 лева. От сумата
214,93 лева именно следва да се приспадне сумата от 21,87 лева, приспадната от
общия размер на възнаградителната лихва при извършеното плащане на 17.10.2019
г. или в полза на ищеца се следва възнаградителна лихва в размер на 193,06
лева, в които размер иска за мораторна лихва се явява доказан, а в останалата
част до пълния размер следва
С оглед
гореизложеното съдът счита предявеният установителен иск за основателен до
размера на следните суми: 3 876,83
лева – главница, 193,06 лева –
възнаградителна лихва за периода от
20.02.2019 г. до 20.03.2019 г., 243,27 лева – мораторна лихва за периода от
20.03.2019 г. до 16.07.2020 г., ведно
със законната лихва, считано от постъпване на заявлението до окончателното му
изплащане, като иска в частта до пълния размер на възнаградителната лихва от
862,71 лева следва да се отхвърли като неоснователен.
Съдът
не дължи произнасяне по евентуалния иск.
По отношение на разноските:
За
заповедното производство в полза на ищеца се следват 129,54 лева разноски,
съобразно уважената част от иска.
За
настоящото производство в полза на ищеца следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева, същият е внесъл ДТ в размер на 155,41
лева и 200,00 лева възнаграждение за вещо лице и 578,00 лева депозит за особен
представител или общо 1033,41 лева разноски, от които му се следват 894,53
лева.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в
полза на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж, Франция, рег. № *********
чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, жк. Младост 4, Бизнес парк София,
сгр.14, представлявано от Д.Д.против
М.Н.Д. ***, ЕГН **********, съществува
вземане за следните суми по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-11435431 в размер на 3 876,83 лева (три
хиляди осемстотин седемдесет и шест лв. и осемдесет и три ст.) – главница, 193,06 лева (сто деветдесет и три лв. и шест
ст.) – възнаградителна лихва за
периода от 20.02.2019 г. до 20.03.2019 г.,
243,27 лева (двеста четиридесет и три лв. и двадесет и седем ст.) – мораторна
лихва за периода от 20.03.202019 г. до 16.07.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 23.07.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, представляващи част от сумите за които по ч.гр.д. № 773/2020 г. на
РС-Димитровград е била издадена заповед по чл.410 ГПК, като иска в останалата
част до пълния предявен размер от 862,71 лева възнаградителна лихва за периода
от 20.03.2019 г. до 20.03.2020г., ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М.Н.Д. ***, ЕГН ********** да
заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж, Франция, рег. №
********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, жк. Младост 4, Бизнес парк София,
сгр.14, представлявано от Д.Д.сумата в размер на 129,54 лева- разноски в заповедното производство и 894,53 лева –разноски в настоящото
производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: