№ 612
гр. Пловдив, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330207483 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от П. И. К. с ЕГН ********** срещу
наказателно постановление (НП) № 20-1030-014449 от 23.12.2020 г., издадено от
началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на
основание чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5, предл. четвърто от Закона за движението по
пътищата (нататък ЗДвП) й е наложено административно наказание – глоба в размер
на 200 лева за нарушение на чл. 50, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата както и в съдебно заседание от жалбоподателката поддържа аргумент
за приложение на маловажен случай и за намаляване на размера на наложеното
наказание.
Постъпило е становище от въззиваемата страна, в което се излагат аргументи за
законосъобразност на издаденото постановление и се прави възражение за намаляване
на адвокатския хонорар.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59 ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество се явява основателна, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 02.12.2020 г. около 15:00 часа в гр. Пловдив П.К. управлявала собствения си
велосипед с рама № ***, и се движила по бул. „Цар Симеон“ посока север. При
навлизането в кръговото кръстовище с ул. „Недялка Шилева“, в което пътните
превозни средства в самото кръстовище са с предимство спрямо навлизащите в
кръстовището, същата не забелязала движещия се в кръстовището автомобил и
потеглила като в резултат на това настъпило съприкосновение между автомобила –
1
марка Мерцедес с рег. № *** и велосипеда на жалбоподателката в предната част на
колелото и страничната дясна част на автомобила. Велосипедистката загубила
равновесие и паднала на земята като си причинила охлузване. По автомобила нямало
материални щети и водачът нямал претенции спрямо жалбоподателката. На място били
повикани полиция и бърза помощ, като медицинските лица прегледали пострадалата а
свид. Й.К. полицейски служител я поканил за съставяне на АУАН в 05 РУ при ОД на
МВР Пловдив. Тъй като жалбоподателката имала само леки наранявания – охлузване,
се явила на следващия ден в 05 РУ при ОД на МВР Пловдив, за съставяне на АУАН №
938868/03.12.2020 г. за нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, който бил съставен от свид.
К. и й бил връчен. Тя подписала акта без възражения.
С оглед установяването на нарушението с АУАН, административнонаказващия
орган е издал и обжалваното НП 20-1030-014449 от 23.12.2020 г. С последното на
жалбоподателя К. е била наложена на основание чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5,
пр. 4 от ЗДвП глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от писмените и гласни доказателства, а именно:
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Й.К., който
потвърждава констатациите в акта и посочва механизма на настъпване и установяване
на нарушението. Съдът цени неговите показания като логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. На следващо място
от съда като годни доказателства се ценят и обясненията на жалбоподателката, които
въпреки двойствената си природа, а именно като защитно средство и доказателствено
такова, съдът намира за обективни, логични и подкрепени от останалите доказателства,
поради което следва да ги кредитира. В тях същата признава фактическата обстановка,
така както е изложена в АУАН. Съдът дава вяра и на събраните писмени доказателства,
а именно АУАН № 938868/03.12.2020 г., констативен протокол за настъпило ПТП с
пострадали лица, справка за нарушител/водач, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
МВР, заповед № 8121з-825/19.07.2019 г.
Поради липсата на оспорване относно фактическата обстановка съдът се
позовава и на презумптивната доказателствена сила на АУАН.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган (т. 2.11) и актосъставителя (т.1.3.) следва от така
представените заповеди № 8121з-515/14.05.2018 г. и № 8121з-825/19.07.2019 г. на МВР.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание на
жалбоподателката, нито са ограничени правата й. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателката, като съдържа
подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за
съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено
правото й по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН тя е имала
възможност да направи своите възражения.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателката. Спазен е и срокът по чл. 34 от ЗАНН.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
2
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и
обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато
правото на защита на нарушителя и тя е имала пълната възможност да разбере за какво
точно е ангажирана отговорността й – за неспазване на правилата за предимство.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на жалбоподателката като нарушение на посочената
разпоредба на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че на кръстовище, на
което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни
превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства, които се движат по пътя с предимство. От обективна и субективна страна
жалбоподателката е осъществила всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че П.К. като водач на ППС - велосипед на 02.12.2020 г.
около 15:00 часа в гр. Пловдив, на кръстовището Автомагистрала Тракия, не е
пропуснала движещия се по път с предимство автомобил марка Мерцедес с рег. № ***
и е допуснала пътно транспортно произшествие, в което пострадала е била само тя.
Същата формално е изпълнила състава на нарушението по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.
За размера на наложеното наказание:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 179, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП, която предвижда
водач на пътно превозно средство при причиняване на ПТП поради неспазването на
правилата за предимство да се наказва с глоба в размер на 200 лв.
С оглед на приетата за осъществен фактическа обстановка съдът приема, че
определеното спрямо жалбоподателката наказание в НП не е в съответствие с
разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и не отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като са
налице и основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. е налице
„маловажен случай” на административно нарушение и наложеното административно
наказание, макар и в минимален размер се явява необосновано високо за социалното
положение на нарушителя.
При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите
на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има
предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Административнонаказателният
процес е строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага
съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на
законосъобразност. В случая с НП е наложено административно наказание глоба за
неспазване на правилата за предимство. Поначало обществената опасност на този вид
нарушения е определена от законодателя като висока, тъй като цели безпрепятствено
движение на пътни превозни средства и предотвратяването на ПТП. Именно поради
това и нормативно определените санкции на административни наказания за тях са във
висок размер. Съдът не споделя тезата, че принципно характера на обществените
отношения, които се защитават с въвеждането на правилата за предимство изключват
априори наличието на маловажен случай на тяхното нарушаване. Такъв случай винаги
е възможно да има особено с оглед характера на нарушението, отражението което
същото дава върху обекта на защита, както и останалите фактори за определяне на
казуса като маловажен. Съставомерен резултат от конкретното нарушение обаче е
настъпило ПТП, което в случая е осъществено, но се касае за незначителни вредни
последици. Единствената пострадала от настъпилото ПТП е самата жалбоподателка,
която не само е изпитала нараняванията си, а и се налага да понесе административно
наказателна отговорност за деянието си. Съдът счита, че именно този факт –
3
незначителността на вредните последици от осъщественото деяние представлява
такова смекчаващо отговорността обстоятелство, което влияе на обществената
опасност, в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от
НК, като я намалява до маловажност. Обществената опасност на деянието извършено
от нарушителя не отговаря на тежестта на наложеното й наказание от 200 лв., имайки
предвид пенсионната й възраст.
Наред с горното обаче следва да се отбележи, че чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при
определяне на наказанието се взема предвид тежестта на нарушението, и смекчаващите
или отегчаващи обстоятелства. Затова съдът намира за нужно да отрази, че на първо
място намира обществената опасност на нарушителя за силно занижена, доколкото
видно от справката за нарушител – водач същата не е допускала други нарушения на
ЗДвП. Това съдът тълкува в смисъл, че нарушението е инцидентна проява, а не
персистиращо поведение. На следващо място управлението на велосипед обективно
разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на
управление на МПС, които причинавят много по- сериозни щети. Това е първо
нарушение на водача и същата единствена е претърпяла незначителни вреди от него,
което принципно и самостоятелно не може да обуслови по-ниска наказателна
отговорност, но в съвкупност разкрива маловажност на случая. Тези обстоятелства в
съвкупност, съдът преценява като такива разкриващи по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи и характеризират случая като маловажен.
Следователно е налице хипотезата на „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН и като не е взел предвид това и е наложил санкция, във фиксирания размер на
200 лв., административнонаказващият орган е издал незаконосъобразно НП, което на
това основание подлежи за отмяна. По правните си последици това представлява
освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност.
Съгласно чл. 189з. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 24.12.2021 г.) ЗДвП За
нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните
нарушения и наказания. Тъй като в случая се касае за материално-правна норма то
съдът намира, на основание чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, че същата има действие за напред и
няма ретроактивно действие още повече за нарушения случили се 1 година по-рано,
поради което следва и да се приложи ЗДвП действащ към момента на извършване на
нарушението, а именно в редакцията му към 02.12.2020 г., когато ограничение в
приложението на чл. 28 от ЗАНН не е съществувало в правния мир. Още повече, че до
влизането в сила на НП е настъпила законодателна промяна, която се явява по-
неблагоприятна за дееца и на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН също следва да се
приложи по-благоприятния закон, а именно този, който позволява приложението на чл.
28 от ЗАНН, а именно института на „маловажен случай“.
От друга страна със законодателните промени въведени в ЗАНН в сила от
24.12.2021 г. е въведена ал. 4 на чл. 63 от ЗАНН, която гласи, че когато съдът отменя
наказателното постановление на основание чл. 28 от ЗАНН, то следва да предупреди
нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. Същата норма следва да се приложи в случая и лицето да се предупреди.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква в полза на
жалбоподателката, но същата не отправя такова искане и не доказва сторени такива,
поради което и не следва да й се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 4 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1030-014449 от 23.12.2020 г.,
издадено от началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което
на П. И. К. с ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5, предл.
четвърто от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание – глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 50, ал.1 от ЗДвП, поради
маловажност на случая.
ПРЕДУПРЕЖДАВА П. И. К. с ЕГН **********, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще й
бъде наложено административно наказание.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд
Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5