Решение по дело №8857/2018 на Софийски градски съд

                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                       гр.София, 16.07.2019 год.

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвана Гълъбова

ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов

 Мл.съдия: Боряна Воденичарова

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №8857 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.

С решение №394764 от 26.04.2018год., постановено по гр.дело №51558/2016 год. по описа на СРС, ГО, 148 с-в, ответникът „ЗК Л.И."АД е осъден да заплати на ищеца М.А.Х. на основание чл. 226 ал. 1 КЗ (отм.) вр.чл.45 ЗЗД сумата от 15000лв.- обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, причинени при ПТП на 22.10.2015г. от Д.Д.- водач на л.а.„Дачия" с ДК№*******, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от 13.09.2016г. до окончателното изплащане; сумата от 2349,34 лв.- обезщетение за претърпени имуществени вреди- разходи за лечение, причинени от същото ПТП; на основание чл.86, ал.1, изр.1 ЗЗД сумата от 1365,23лв.- обезщетение за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за периода 22.10.2015- 12.09.2016г., както и на основание чл.78 ГПК сумата от 970,15лв. разноски пред СРС. Исковете са отхвърлени за горниците до пълните предявени размери от 25000лв. за неимуществените вреди,   2582лв. за имуществени вреди и 1450лв.- обезщетение за забава. Ищцата е осъдена да заплати на ответника 78,18лв. разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.  

Срещу така постановеното решение, в отхвърлителната му част относно обезщетението за неимуществени вреди, е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищцата М.А.Х.. Жалбоподателката поддържа, че първоинстанционният съд необосновано е занижил размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Установило се, че негативните преживявания на ищцата не били ограничени само до физическа болка, но и в понасяне на тежки психологически изживявания, стрес и неоспорими неудобства от битов характер по време на лечението. Моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната част, а исковете – уважени изцяло. Претендира разноски.

В подадения в срок отговор на въззивната жалба ответникът оспорва същата като неоснователна и излага подробни съображения за правилност на обжалваното решение.  Претендира възнаграждение за защита от юрисконсулт във въззивната инстанция.  

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ(отм.) вр.чл.45 ЗЗД за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди претърпени вследствие процесното ПТП.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби е необходимо да се добави и следното:

В обжалваното решение първоинстанционният съд надлежно и подробно е обсъдил всички релевантни към размера на обезщетението факти и обстоятелства, съгласно изискванията на чл.52 от ЗЗД- вида и характера на увреждането, начина на настъпването му и обстоятелствата, при които е настъпило, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. (съгласно ППВС 4/1968г.). В съответствие със събраните по делото доказателства е заключението на първоинстанционния съд относно твърдения стрес- страхови и тревожни псичически изживявания на ищцата, които не се доказват изцяло. Преценката на показанията на сина на ищцата правилно е извършена в светлината на чл.172 ГПК, като подробно са изложени и аргументите за тази преценка. Определеното от СРС обезщетение, предвид така изложените факти и обстоятелства, е справедливо и според настоящия състав, и изцяло съответства на изискванията на чл.52 от ЗЗД.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено като правилно в обжалваната му част.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.

Предвид изложените съображения, съдът

                                                             

                                 Р     Е     Ш     И     :  

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №394764 от 26.04.2018год., постановено по гр.дело №51558/2016 год. по описа на СРС, ГО, 148 с-в.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/