Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети февруари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Димитричка Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
12972/2020 г. по описа на Районен съд
- Варна, 53 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявени от „Ю.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
срещу А.С.К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, обективно
кумулативно съединени установителни искове, както следва:
1. с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 101,94 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от
27.05.2016 г., за което е издадена Фактура ***г., за периода от 01.09.2017 г.
до 30.09.2017 г.;
2. с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 87,50 лева, представляваща цена на
незаплатени седем броя лизингови вноски, всяка от които по 12,50 лева, за
мобилно устройство „SAMSUNG GALAXY J5 DUAL SIM“, със сериен №***, съгласно
Договор за лизинг от 27.05.2016 г.,
като договорите са сключени между А.С.К.
и „***“ ЕАД, като вземането е цедирано на „С.Г. Груп“ ЕАД с Договор за цесия от
16.10.2018 г., а последното е цедирало вземането на ищеца „Ю.“ ЕООД с Договор
за цесия 01.10.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 9441/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 53 състав.
Ищецът твърди, че между „***“ ЕАД и ответницата бил сключен Договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги от 27.05.2016 г., съгласно който
абонатът добавил за ползване мобилен номер ********** при тарифен план „Vivacom
Smart M“, с месечна абонаментна такса от 23,99 лева с включен ДДС, с добавена
услуга „удвоени МВ на максимална скорост Smart“ за 1,99 лева с ДДС и
неограничени минути на цена 8 лева с ДДС, със срок на действие на договора от
24 месеца. Сочи, че на същата дата - 27.05.2016 г. ответницата сключила и
Договор за лизинг с предмет мобилно устройство „Samsung Galaxy J5 Dual SIM“, с
размер на лизинговата вноска от 12,50 лева с ДДС, със срок на действие на
договора от 24 месеца. Поддържа, че за потребените от абоната услуги за периода
от 01.06.2017 г. до 31.08.2017 г. са издадени съответни фактури. Заявява, че
поради неизпълнение на задължението на ответницата по процесните договори, с Фактура ***г.,
за периода от 01.09.2017 г. до 30.09.2017 г., на същата са начислени задължения
за неустойка за предсрочно прекратяване на договорите, на основание чл. 50, вр.
чл. 43, т. 1 от Общите условия към същите, в размер на 101,94 лева, както и за
незаплатените седем броя лизингови вноски за предоставеното мобилно устройство,
всяка от 12,50 лева, в общ размер на 87,50 лева. Твърди, че са сключени два последователни договора
за цесия – първият от 16.10.2018 г., сключен между „***“ ЕАД и „С.Г.
Груп“ ЕАД, а вторият - от 01.10.2019 г.,
сключен между „С.Г.
Груп“ ЕАД и ищеца. Поддържа, че с
връчването на препис от исковата молба, с приложени към нея уведомления за извършените
цесии, следва да се счита, че ответницата е надлежно уведомена за прехвърлените
вземания по договора.
В открито съдебно заседание ищецът не се
представлява. В писмено становище поддържа предявените искове. Претендира сторените в производството
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата,
чрез процесуалния си представител, е депозирала писмен отговор, с който
изразява становище за неоснователност на исковите претенции. Твърди, че
ответницата е уведомена за извършената цесия едва с получаването на препис от
исковата молба, като за да породи действие цесията, същата е следвало да бъде
съобщена преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Оспорват се съдържанието на представения от ищеца Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 27.05.2016 г., сключването на договор за лизинг от
същата дата, получаването на процесното мобилно устройство, съответно
дължимостта на претендираната от ищеца сума за същото в размер на 87,50 лева.
Сочи, че предоставяните по силата на договора мобилни услуги били с много лошо
качество, поради което, при отказ за прекратяване на договора от страна на
ищеца, ответницата преустановила плащането по същия. Оспорват се всички
документи, свързани с издаване на процесната фактура, както и са направени
възражения, че всички задължения по същата са погасени по давност и че клаузата
за неустойка в Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от
27.05.2016 г. е нищожна.
В открито съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове
и моли същите да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д. № 9441/2020 г. по описа на
Районен съд – Варна, 53 състав, се установява, че в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответницата за сумите,
предмет на настоящото производство. Срещу издадената заповед е подадено
възражение по чл. 414 ГПК, като в срока по чл. 415 ГПК заявителят е предявил
искове по реда на чл. 422 ГПК.
От представените с исковата молба писмени
доказателства се установява следното:
По силата на Договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги от 27.05.2016 г., на ответницата са предоставяни
мобилни услуги за телефонен номер **********. Договорът е сключен за срок от две
години, уговорен е абонаментен план за мобилните услуги. Същият съдържа клауза,
съгласно която в случай на предсрочното му прекратяване по вина на потребителя,
последният дължи неустойка, равняваща се на сбора от месечните абонаментни
такси до края на срока на договора, но не повече от трикратния им размер.
Съгласно чл. 50, вр. чл. 43, т. 1 от Общи условия на
договора между „БТК“ АД и абонатите на услуги, предоставени чрез обществената
фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството, последният се прекратява
в случай на неизпълнение на задължението на абоната да плаща в срок дължимите
суми за предоставените услуги.
По силата на Договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги от 27.05.2016 г. на ответницата е
предоставено мобилно устройство, като същата се е задължила да заплати 23
месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 12,50 лева.
Видно от приобщения по делото Приемо-предавателен
протокол № **********/27.05.2016 г., на ответницата от страна на ищцовото
дружество е предадено мобилно устройство „Samsung Galaxy J5 Dual SIM“.
Съгласно чл. 21 от Общи договорни условия на „БТК“ АД за лизинг на
устройства, месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и се
заплащат от лизингополучателя едновременно с изпълнение на неговите задължения
по договора за електронни съобщителни услуги, съгласно сроковете, условията и
начина на тяхното плащане. Съгласно чл. 38 от същите Общи условия, при забава
на плащането на фактура/месечна сметка на абоната с повече от тридесет дни,
както и при друго нарушение на задълженията на последния, лизингодателят има
право с писмено уведомление до лизингополучатела да прекрати едностранно
договора за електронни съобщителни услуги, заедно с договора за лизинг,
представляващ неразделна негова част, без да дава допълнителен срок за
изпълнение. В този случай, всички вноски до края на срока на лизинга стават
незабавно изискуеми към датата на прекратяване.
Към писмените доказателства по делото са приобщени Фактура ***г.
за периода от 01.09.2017 г. до 30.09.2017 г., Договор
за цесия от 16.10.2018 г. и от Договор за цесия 01.10.2019 г., Извлечение от Приложение № 1 към Договор за цесия от 01.10.2019 г.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
В рамките на ч.гр.д. № 9441/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 53
състав, в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на
настоящото производство, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен
срок е предявил установителни искове за вземанията си. Поради изложеното, съдът
намира, че е налице правен интерес от провеждане на настоящото производство и
същото е допустимо.
По претенциите за неустойка поради предсрочното
прекратяване на договора за мобилни услуги:
Основателността на иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е
обусловена от наличието на следните материалноправни предпоставки: 1. валидна
неустоечна клауза в сключения между страните договор и 2. прекратяването на
договора по вина на потребителя.
Процесният договор за мобилни услуги включва клауза, съгласно която в
случай на предсрочното му прекратяване по вина на потребителя, последният дължи
неустойка, равняваща се на сбора от месечните абонаментни такси до края на
срока на договора, но не повече от трикратния им размер.
Безспорно ответницата притежава качеството потребител на
далекосъобщителни услуги по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби
на Закона за защита на потребителите /„потребител е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност“/, поради което се ползва със специалната
закрила по този закон. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в
договор, сключен с потребител, са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Следва да се отбележи, че съдът следи служебно за наличие по делото на
фактически и/или правни основания, обуславящи неравноправност на клауза в
потребителски договор, като при констатиране наличието на неравноправни клаузи,
съдът следва да прогласи тяхната нищожност, освен ако потребителят изрично не
се противопостави на това.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 143 ЗЗП, неравноправна
клауза е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя. В посочената разпоредба
неизчерпателно са изброени отделни проявни форми на неравноправност на клаузите
в потребителския договор, като т. 5 визира клаузи, които задължават потребителя
при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка, а т. 14 – такива, които налагат на потребителя да
изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни
своите.
Ищецът основава претенциите си за неустойка на твърдения, че поради
неизпълнение на задълженията по издадени фактури от страна на ответницата,
ищцовото дружество е прекратило предсрочно сключения с нея договор. По същество
се касае за разваляне на договорите поради неизпълнение на основното задължение
на потребителя /за заплащане на предоставените услуги/, което има за цел да
освободи занапред мобилния оператор от задълженията му за осигуряване достъп на
потребителя до мрежата му.
Следователно, уговорената неустойка следва да компенсира вредите от
прекратяването на договора преди настъпване на неговия краен срок. Последните
обаче не са съизмерими с неполучената парична престация на потребителя за
остатъка от срока на договора. Последната би била дължима в случай, че
мобилният оператор продължи да осигурява услуги съобразно договорения
абонаментен план и занапред, като съставлява възнаграждението, което
потребителят заплаща за предоставянето им. В случаите на предсрочно
прекратяване на договора и прекъсване достъпа на потребителя до мобилната мрежа
обаче отпадат всички задължения на оператора. Така, при уговорена неустойка,
равняваща се на сбора от дължимите абонаменти до края на срока на договора,
мобилният оператор получава имуществената облага в размер, какъвто би получил,
ако договорът не беше развален, без да предостави насрещна престация.
Независимо, че в случая клаузите, предвиждащи начисляването на
посочената неустойка, са включени в индивидуалните договори, сключени с
потребителя, съдът намира, че същите не отразяват индивидуалните нужди на същия.
Тъкмо напротив – те са сключени в частта от договора, имаща характер на бланка,
на която клиентът не може да влияе.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, посочената
клауза е нищожна и като такава не поражда права и задължения за страните по
облигационното отношение. Ето защо, предявеният иск за неустойки следва да
бъдат отхвърлен като неоснователен.
По претенциите за лизингови вноски:
Дължимостта на сумите за лизингови вноски е обусловена от наличието на
валидно сключен договор за лизинг, въз основа на който ищцовото дружество да е
предоставило на ответницата мобилно устройство, а последната да се е задължила
да заплати за ползването му възнаграждение под формата на лизингови вноски.
От ангажираните от ищеца писмени доказателства се потвърждава, че между
страните е сключен Договор за лизинг от 27.05.2016 г., като съгласно Приемо-предавателен протокол №
**********/27.05.2016 г., на ответницата е предоставено мобилно устройство „SAMSUNG
GALAXY J5 DUAL SIM“, със сериен №***. Последната, полагайки подписа си, е удостоверила
изпълнението на основаното задължение на лизингодателя, а именно – да ѝ
предаде държането на лизинговата вещ. Същевременно, липсват доказателства
мобилното устройство да е върнато на ищцовото дружество. В този смисъл,
неоснователни са възраженията на ответницата по отношение на сключването между
страните на договор за лизинг и получаване по силата на същия на процесното
мобилно устройство.
Така сключеният договор има
характеристиките на договор за финансов лизинг, който не страда от пороци, водещи до неговата
недействителност. Договорът валидно обвързва страните по него, поради което и
при липса на твърдения за плащане на дължимите лизингови вноски, начислени
до соченото прекратяване на
облигационната връзка, са
на общо основание дължими така, както са начислени с процесните
фактури.
Предвид изложеното и доколкото понастоящем са падежирали всички
задължения по договора за лизинг, ответницата дължи изплащането на лизинговите
вноски до края на срока на договора, в размер на претендирания такъв от общо
87,50 лева, който се установява от издадената от ищеца крайна Фактура ***г.
От доказателствата по
делото безспорно се установява и съществуване на валидно сключени два договора за цесия, като в резултат на прехвърляне на вземания ищецът е притежател на вземания към ответницата по процесния договор за лизинг.
Следва да бъде посочено в случая, че съгласно последователната съдебна практика, с получаването на препис от
исковата молба с приложените към нея доказателства, включително и
уведомлението, се приема, че ответникът е валидно уведомен за цесиите /в този смисъл Решение № 3 от 16.04.2014
г. по т. д. № 1711/2013 г. по описа на ВКС, I т. о.; Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. по описа на ВКС, II
т. о.;
Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. по описа на ВКС, II
т. о./, поради което следва, че ищецът е материално легитимиран да претендира изпълнение на задълженията на
длъжника.
От ответницата е
направено възражение за изтекла погасителна давност в срока по чл. 131 ГПК, но същото се явява
неоснователно. Задълженията за заплащане
на лизингови вноски безспорно имат характер на периодични
плащания и същите се погасяват с тригодишна давност, считано от датата, на
която са станали изискуеми - чл. 111 б."в" ЗЗД. Давността по правилото
на чл. 114, ал. 1 ГПК тече от изискуемостта
на задължението. В случая, предвид датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 11.08.2020 г. (от когато се счита
предявен искът
по чл. 422, ал. 1 ГПК), изсрочени по давност биха били
вземания, които са станали изискуеми преди
11.08.2017 г. Такива
обаче в случая не
са предявени, поради което следва да се приеме, че възражението е неоснователно.
По
разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
в полза на ищцовото
дружество следва да бъдат присъдени сторените
в исковото производство разноски съразмерно с уважената част от исковете в
размер на 117,78 лева. Направеното от насрещната страна възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, като видно от
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, претендираното такова в
размер на 180 лева е под установения минимум.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение
№ 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл. 422 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство. Такива следва
да бъдат присъдени в полза на ищеца в размер на 94,69 лева.
С оглед изхода на делото, ответницата има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете, на такива не са претендирани в производството,
поради което и не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните по
предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК установителни
искове, че ответницата А.С.К., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Ю.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 87,50 (осемдесет и седем лева и петдесет стотинки)
лева,
представляваща цена на незаплатени седем броя лизингови вноски, всяка от които
по 12,50 лева, за мобилно устройство „SAMSUNG GALAXY J5 DUAL SIM“, със сериен №***,
съгласно Договор за лизинг от 27.05.2016 г., като договорът е
сключен между А.С.К. и „***“ ЕАД, като вземането е цедирано на „С.Г. Груп“ ЕАД
с Договор за цесия от 16.10.2018 г., а последното е цедирало вземането на ищеца
„Ю.“ ЕООД с Договор за цесия 01.10.2019 г., за която сума
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9441/2020 г. по
описа на Районен съд – Варна, 53 състав.
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от „Ю.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, срещу А.С.К., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес: ***, иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД за сумата от 101,94 (сто и един лева и деветдесет и
четири стотинки) лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги от 27.05.2016 г., за което е издадена Фактура ***г.,
за периода от 01.09.2017 г. до 30.09.2017 г.; като договорът е
сключени между А.С.К. и „***“ ЕАД, като вземането е цедирано на „С.Г. Груп“ ЕАД
с Договор за цесия от 16.10.2018 г., а последното е цедирало вземането на ищеца
„Ю.“ ЕООД с Договор за цесия 01.10.2019 г., за която сума
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9441/2020 г. по
описа на Районен съд – Варна, 53 състав.
ОСЪЖДА А.С.К., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Ю.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 117,78 (сто и седемнадесет лева и седемдесет
и осем стотинки) лева, представляваща сторени в исковото
производство разноски
съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А.С.К., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Ю.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 94,69 (деветдесет и четири лева и шестдесет
и девет стотинки) лева, представляваща сторени в заповедното
производство разноски съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: