№ .2
гр. Р., 0..03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р., І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря Т. СТ. П.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно
наказателно дело № 2022.********* по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. ЕМ. ПЛ. срещу наказателно постановление №.-
./02..2.202.г. на началник сектор „Пътна полиция“към ОДМВР-П., с което му е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от шест месеца на основание чл..75, ал.3, пр.. от ЗДвП за нарушение по чл..40,
ал.. от ЗДвП, както и на основание Наредба №. на МВР са му отнети .0 контролни точки.
Във въззивната жалба се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и необосновано, постановено при наличието на съществени нарушения
на административно-процесуалните правила, а именно неспазване на срока по чл.34, ал.3 от
ЗАНН. По съществото на спора по изложени във въззивната жалба и в пледоарията си
съображения и правни доводи, адвокат-пълномощника на жалбоподателя моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление като твърди, че предвид обстоятелството, че П. не е
собственик на автомобила, чиято регистрация е служебно прекратена не е знаел за
същата.Претендират се разноски по делото.
Въззиваемата страна ОД МВР-П., редовно и своевременно призована, не е изпратила
представител и с писмено становище депозирано по делото моли съда да потвърди същото
като законосъобразно издадено.
Районна прокуратура гр.П., ТО-Р., редовно и своевременно призована, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
1
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е процесуално
допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
В АУАН серия GA № ./2..04.202. г. е описано от фактическа страна, че на 2..04.202. г.
в 0..00 часа в гр.Р. по ул.“К.“ с посока на движение от ул.“М. Г.“ към ул.“Б.
К.“жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Ф. Б.“, с рег.№РК . АХ, собственост на Ад.
Ч. А. с ЕГН:**********, като при извършена проверка от контролните органи на Пътна
полиция на срещу блок №. на жк.“А.“ същите са установили, че управляваното от
жалбоподателя МПС е със служебно прекратена регистрация по реда на чл..43, ал..5 от
ЗДвП от 09.09.2020г..
Младши автоконтроьор А.Г. , в сектор „ПП“ при ОДМВР съставил горецитирания
АУАН на жалбоподателя, като свидетел по съставянето на акта , както и по установяване
на нарушението е свидетеля М. Пл. К., на длъжност „старши полицай“ в РУ-Р.. АУАН е
връчен на жалбоподателя, като последният го е подписал и е посочила в графа
„Възражения“ :“нямам възражения“
В срока по чл.44, ал.. от ЗАНН от страна на жалбоподателя не е постъпило писмено
възражение.
Въз основа на събраните по преписката доказателства и съставения АУАН
административно-наказващия орган е издал атакуваното в настоящето производство НП №.-
./02..2.202.г. като със същото са наложени на жалбоподателя административно наказание
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца
на основание чл..75, ал.3, пр.. от ЗДвП за нарушение по чл..40, ал.. от ЗДвП, както и на
основание Наредба №. на МВР са му отнети .0 контролни точки.
Гореописаната фактическа обстановка изцяло се подкрепя от показаният на
разпитания по делото свидетел М.К., на длъжност „старши полицай “ в РУ-Р., който изцяло
поддържа фактическата обстановка изложена в АУАН и НП и заявява, че на процесната
дата в гр.Р. при спиране и проверка на жалбоподателя П., като водач на МПС са
констатирали с колегата му, след служебна проверка в информационната система на КАТ,
че управлявания от П. автомобил е със служебно прекратена регистрация.В резултат на
прове. на П. е бил съставен и процесния серия GA № ./2..04.202. г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Преди да се пристъпи към разглеждане на делото по същество, съдът следва да се
провери дали при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
при издаване въз основа на него на наказателното постановление административно-
2
наказващият орган е спазил императивните изисквания предвидени от законодателя и
визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.. и 2 от ЗАНН, както и спазени ли са
останалите законови разпоредби в производството по установяване на административните
нарушения и налагане на административните наказания по ЗАНН.
Във въззивната жалба се излагат доводи, че е налице допуснато от АНО съществено
процесуално нарушение, тъй като атакуваното НП е издадено след изтичане на 6-месечния
давностен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба образуваното
административно-наказателно производство се прекратява, ако не издадено НП в
шестмесечен срок от съставянето на акта.
Съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя , че е налице допуснато
съществено процесуално нарушение от АНО при издаване на НП , което представлява
основание за отмяната му.Това е така по следните съображения:
Видно от приложените в административно-наказателната преписка писмени
доказателства се установява, че процесния АУАН е съставен на 2..04.202.г. за извършено от
жалбоподателя адм.нарушение на същата дата, от своя страна атакуваното НП №. е
издадено на 02..2.202.г. т.е след изтичане на шестмесечния давностен срок предвиден в
разпоредбата на чл.34, ал.3 ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно
постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. В случая предвид датата на
съставяне на АУАН давностния срок за издаване на НП е изтекъл на 2...0.202.г. Съгласно
тълкувателно постановление №./27.02.20.5г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на
ВАС по тълк.д.№./20.4г. сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни . Давността се прилага
служебно като държавата губи своето материално право да наложи наказание на дееца.
Давността погасява наказателната отговорност, което прави на свой ред наказателното
производство недопустимо.С изтичане на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН се
погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по
административно-наказателното правоотношение. Давността погасява възможността за
реализиране на отговорността.
Предвид гореизложеното е налице допуснато съществено процесуално нарушение от
АНО при издаване на НП, което е от типа на съществените такива, водещи всякога водят до
отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Доколкото
административният процес съгласно нашето законодателство притежава силно изразен
формализъм и следва да се спазват всички императивни изисквания, а наличието на
описаното нарушение при издаване на наказателното постановление представлява
съществено процесуално нарушение съдът намира, че подадената жалба следва да бъде
уважена, а обжалваното наказателно постановление отменено.
За правна изчерпателност по същество на правния спор съдът намира, че описаната в
АУАН и НП фактическа обстановка не е доказана от АНО и П. неправилно е санкциониран
с атакуваното НП за извършено адм.нарушение по чл..40, ал.. ЗДвП.Това е така по следните
съображения:
3
Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно
приетата за нарушена разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. За това нарушение чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП предвижда налагане на глоба от
200 до 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до .2 месеца на всеки
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред.
При преценка на субективната страна на административното нарушение, съдът
съобрази и разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, съгласно която служебно прекратяване
на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си
в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. За тези действия на контролните органи
собственикът не се уведомява, като в случая задължението е за последния. В случая видно
от събраните доказателства и приложени в АНП жалбоподателят е само водач на МПС и за
него няма задължение да регистрира ППС и да знае за това задължение. Доказателствата
сочат, че към момента на прове. П. не е бил собственик на управлявания от него автомобил.
Управляваният от него лек автомобил е бил с поставени на местата регистрационни табели,
което означава, че преди да предприеме управлението му е направил всичко нужно за да се
убеди, че може да се движи с него по пътищата, отворени за обществено ползване. Към
момента на твърдяното нарушение – 2..04.202. г., П. не е бил собственик на лекия
автомобил, поради което по силата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП няма задължение в едномесечен
срок от придобиването да го регистрира на свое име . Липсват доказателства собственика
на автомобила да е уведомил ползвателя в случая П., че автомобилът е със служебно
прекратена регистрация. Очевидно собственикът не е изпълнил това задължение, поради
което е последвало служебно прекратяване на регистрацията, без това обстоятелство да е
известно на ползващия автомобила на същия този ден - жалбоподателя. Няма представени
доказателства П. да е знаел и да е бил уведомяван по друг начин за тази прекратена
регистрация. Това обстоятелство изключва субективния елемент на възведеното нарушение
по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Незнанието на жалбоподателя за служебно прекратената регистрация
води до категоричен извод, че вмененото умишлено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП не е
извършено от него виновно по смисъла на чл. 6 ЗАНН, тъй като вината е субективно
отношение на дееца към извършеното от него нарушение. Незнанието на фактическите
обстоятелства, принадлежащи към състава на вмененото нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП,
изключват умисъла относно това умишлено нарушение – арг. от .4, ал. 1 НК, вр. чл. 11
ЗАНН, относно обстоятелствата изключващи отговорността.
При така установеното съдът намира, че нито са налице елементите от състава на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, нито са налице каквито и да е доказателства за това,
че деянието е осъществено от жалбоподателя виновно, поради което това деяние се явява
несъставомерно от обективна и субективна страна по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
4
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.. от ЗАНН, във вр. с чл..43, ал.. от
АПК, както и предвид представения по делото Договор за правна защита и съдействие на
адв.А. въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на П. сумата от 300 лева
направени разноски по делото. Направено е изрично искане за присъждане на разноски в
размер на 300 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение. По делото е
доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в
договора за правна защита и съдействие, приложен по делото е удостоверено, че
възнаграждението е заплатено в брой. Размерът на адвокатското възнаграждение в случая
следва да се определи съобразно разпоредбата на чл..8, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. . от Наредба
№ . от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
предвиждаща, че се дължи минимално адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Именно в този размер е и договореното и заплатено от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 , ал. 3,т.2 вр. ал.2, т.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №.-./02..2.202.г., с което началник сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР-П. е наложил на М. ЕМ. ПЛ., с ЕГН:********** от гр.Р. ,
ул.“Х. М.“ №24 административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл..75, ал.3, пр.. от ЗДвП, за
нарушение по чл..40, ал.. от ЗДвП, както и на основание Наредба №. на МВР са му отнети .0
контролни точки.„
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - П., с адрес: гр. П., ул. „С..“ № . ДА
ЗАПЛАТИ на М. ЕМ. ПЛ., с ЕГН:********** от гр.Р. , ул.“Х. М.“ №24 сумата от 300,00
/триста лева/, представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на АПК пред Пернишки
административен съд в .4 – дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено с
мотивите.
Съдия при Районен съд – Р.: _______________________
5