Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
гр.В.Търново, 09.11.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на шестнадесети октомври през
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П., като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№448 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано по предявен иск по чл.210 ал.3 вр. чл.203
ал.1 от КТ.
В исковата молба се излагат
твърдения, че по силата на трудов договор №*****. ответникът П.И.Д. е бил назначен в ищцовото
дружество „Е М”ЕООД на длъжност „шофьор” с основно месечно възнаграждение
720лв. Сочи се, че с приемо-предавателен протокол от 10.09.2019г. на ответника
е предадено МПС марка „М С” *** с рег.№*****, собственост на „Е”ЕООД, с което ответникът да изпълнява служебните си задължения,
като се излагат твърдения, че автомобилът е предаден в добро техническо
състояние. Ищецът заявява, че длъжността, която заемал ответникът била
отчетническа и включва задължения по събиране, съхраняване и отчитане на
парични и стоково-материални ценности, като в исковата молба подробно посочва
служебните задължения и отговорности на ответника. На следващо място ищецът
излага твърдения, че на 18.09.2019г. ответникът претърпял ПТП, управлявайки
служебния автомобил, при което били причинени имуществени щети по повереното му
МПС-тежки деформации, предна лява и дясна странична част, поради което МПС-то
било бракувано. Сочи се, че имуществените вреди са причинени по небрежност от
работника при изпълнение на трудовите му задължения, тъй като при управление на
автомобила работникът не е съобразил
поведението си с нормата на чл.20 ал.2 от ЗДвП, не е съобразил скоростта на
движение с релефа на пътя, състоянието на пътната настилка, загубил контрол
върху автомобила и го преобърнал на пътното платно. Ищецът заявява, че издал
заповед №10/11.12.2019г., с която на основание чл.210 ал.1 от КТ вр. чл.203
ал.1 от КТ за реализиране на ограничена имуществена отговорност на ответника за
имуществени вреди причинени на дружеството, като разпоредил от работника да
бъде удържана сумата 720лв.-едно брутно трудово възнаграждение. Сочи, че
заповедта е връчена на ответника на
11.12.2019г. и той я оспорил на 11.01.2020г. с писмено възражение, като се
позовал на съдебно решение по АНД №****/2019г. по описа на ВТРС, с което е отменено наказателно постановление №19*****г. Ищецът счита, че е налице
основание за ангажиране на отговорността на ответника, поради което отправя
искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 720лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие претърпяно
ПТП, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който искът е оспорен като неоснователен, по съображения
изложени в отговора. Ответникът счита, че вредата не се дължи на негово
противоправно поведение, при или по повод изпълнение на трудовите му
задължения, а е налице обективна причина за увреждащия резултат и ответникът
няма вина за настъпване на вредите. Сочи, че е отменено наказателното постановление,
с което му е било наложено административно наказание. Счита, че не се поражда
ограничена имуществена отговорност при обективни причини. Отправя искане за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото се установи, че страните са били в трудово правоотношение
въз основа на трудов договор №*****., по силата на който трудов
договор ответникът П.И.Д. е заемал в ищцовото дружество длъжността „шофьор”, в
отдел ТЦ **** с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 720 лв., като договорът е сключен за
неопределено време.
По делото е
представен заверен препис на длъжностна характеристика за длъжността „шофьор”
при ищцовото дружество, която е връчена на ответника и той е запознат с нея.
Видно от представеното по делото в заверен препис
свидетелство за регистрация товарен автомобил „М С ***” с рег.№****** е собственост на „Е” ЕООД с ЕИК*****.
С приемо-предавателен протокол от 10.09.2019г.
лицето Г И. Г, посочен като управител, е предал на ответника П.И.Д. в добро
техническо състояние горепосочения товарен автомобил.
Видно от приложения заверен препис от протокол от
ПТП, на 18.09.2019г. е възникнало ПТП с участие на горепосочения товарен
автомобил, управляван от ответника, при което са причинени щети по автомобила,
изразяващи се в деформации в предна лява и дясна странични части.
От приложеното АНД ****/2019г по описа на ВТРС се
установява и не е спорно между страните, че на ответника е бил съставен АУАН №**** и въз основа на него е издадено
наказателно постановление, в което е посочено, че на 18.09.2019г. при посока на
движение от с. С С към с.Р ответникът управлява товарен автомобил „М С****” с рег******, собственост на „Е”ЕООД, като
при избиране на скоростта си на движение не се съобразява с релефа на
местността, в зоната на дясна крива с надлежен наклон губи контрол над
автомобила и преобръщайки се на пътното платно реализира ПТП с материални щети.
С наказателното постановление на ответника е наложена глоба за нарушение на
чл.20 ал.2 от ЗДвП в размер на 200лв. Наказателното постановление е обжалвано
от ответника и с влязло в сила съдебно решение от 31.01.2020г. по АНД ****/2019г по описа на ВТРС е
отменено.
Със заповед №10/11.12.2019г. на управителя на
ищцовото дружество е наредено осъществяване на ограничена имуществена
отговорност спрямо ответника за причинени от него на дружеството по
небрежност имуществени врeди вследствие на претърпяно ПТП
от 18.09.2019г., при което при управление на поверения му товарен автомобил,
несъобразявайки скоростта на движение с релефа на пътната настилка, загубил
контрол върху автомобила и го преобърнал върху пътното платно, вследствие на
което върху автомобила са нанесени материални вреди. Разпоредено е удържане от
месечното трудово възнаграждение на ответника сума в размер на една брутна
заплата към датата на издаване на заповедта, а именно 720лв. Заповедта е
връчена на ответника на 11.12.2019г. Ответникът е депозирал пред работодателя
възражение срещу заповедта.
Ответникът е изслушан по реда на чл.176 от ГПК,
като заявява, че при ПТП-то от 18.09.2019г. предприел действия, за да предпази живота
си, тъй като при остър завой, срещу него излязъл камион, който навлязъл в
неговото пътно платно и за да избегне удара ответникът отбил надясно, натиснал
спирачки и влязъл в канавката. Ответникът заяви, че автомобилът бил на 22
години, в окаяно състояние, неотремонтирани части. При ПТП-то настъпила тотална
щета.
По делото е допусната съдебно-техническа
експертиза, от заключението на която се установява ,че процесния товарен
автомобил към момента на ПТП е на около 22 години, като вещото лице е направило
извод, че предвид възрастта на автомобила не е целесъобразно да се подменят
едрогабаритните резервни части необходими за ремонта му с такива с оригинален от
завода производител произход, а с новозакупени неоригинални алтернативни части.
Вещото лице е дало заключение, че стойността на частите предна броня, преден
фар, предно панорамно стъкло е общо 633лв.,
а стойността на труда за подмяната им е 73лв. или общо стойност 706лв. В
съдебно заседание вещото лице допълни, че стойността на дясното странично
огледало е около 160лв. Вещото лице поясни, че дадените от него цени са цени
към момента на настъпване на ПТП-то.
Въз основа на така приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим, но разгледан по същество е неоснователен и недоказан по следните съображения:
Съгласно чл.203 ал.1 от КТ работникът или служителят отговаря имуществено за вредата, която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения. В чл.210 от КТ е уреден реда за реализиране на ограничената имуществена отговорност.
Редът за осъществяване на тази отговорност, установен чл.210 от КТ включва два етапа – извънсъдебен и съдебен.
На основание чл.210 от КТ работодателят издава заповед, с която определя
основанието и размера на отговорността на работника или служителя, при спазване
сроковете, предвидени в чл.210, ал.2 от КТ. В ал.3 на същата разпоредба е
посочено, че ако работникът или служителят в едномесечен срок от връчването
оспори писмено основанието или размера на отговорността работодателят може да
предяви срещу него иск пред съда.
В настоящото производство се установи, че работодателят е издал заповед
за осъществяване на ограничена имуществена отговорност спрямо ответника на
11.12.2019г. за имуществени вреди причинени на 18.09.2019г. Заповедта е
издадена в срока, визиран в чл.210 ал.2 от КТ-не по-късно от една година от
причиняване на вредата. Установи се, че заповедта е била връчена на ответника на датата на
издаването й, като същият е депозирал пред работодателя възражение в срока по
чл.210 ал.3 от КТ и работодателят е предявил иска предмет на настоящото
производство.
При положение, че е проведен първия етап/извънсъдебен/ от реализиране на
ограничена имуществена отговорност съдът приема ,че е сезиран с допустим иск.
По същество, след като взе предвид събраните
по делото доказателства, съдът намира, че не е налице основание за ангажиране
на ограничена имуществена отговорност на ответника. Не е спорно, че страните са
били в трудово правоотношение, по силата на трудов договор от 09.09.2019г.,
съгласно който ответникът е заемал длъжност „шофьор” в ищцовото дружество,
както и не е спорно, че брутното месечно трудово възнаграждение на ответника е
720лв. От представения по делото приемо-предавателен протокол от 10.09.2019г. е
видно, че на ответника е бил предаден товарен автомобил „М С”, с който да осъществява превоз на стоки до и извън гр.****.
Не е спорно и от събраните доказателства-протокол за ПТП, приложеното АНД №****2019г.
по описа на ВТРС, както и от личните изявления на ответника по реда на чл.176
от ГПК се установява, че на 18.09.2019г. е настъпило ПТП между селата С С и Р,
с товарния автомобил, управляван от ответника. Не е спорно и че при ПТП-то за
автомобила възникнали имуществени щети, които са установени по вид от
обясненията на ответника по чл.176 от ГПК. Спорният момент е дали вредите са
причинени от противоправно поведение на ответника, виновно, при форма на
вина-небрежност. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се
установи, че вредите по автомобила са резултат от противоправно поведение на
ответника и неизпълнение на трудови задължения. В заповедта от 11.12.2019г.
работодателят се е позовал на протокол от ПТП от 18.09.2019г., в който е
посочено, че ответникът не е съобразил скоростта на движение с релефа на
пътната настилка, поради което е загубил контрол върху автомобила и се е
преобърнал върху пътното платно. Действително, на ответника е бил съставен АУАН
за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДВП и наказателно постановление, но видно от
приложеното АНД №****/2019г. по описа на ВТРС, наказателното
постановление за ангажиране на административно-наказателната отговорност на
ответника е отменено с влязло в сила съдебно решение. В този смисъл съдът
приема, че с влязъл в сила съдебен акт е разрешен въпроса относно
законосъобразността на наказателното постановление за ангажиране на
отговорността на ответника при ПТП-то от 18.09.2019г., като същото е отменено
като незаконосъобразно. Освен това в настоящото производство не се установи
елемент от фактическия състав на ограничената имуществена отговорност, а именно
причинена имуществена вреда на работодателя. В случая работодател на ответника
е „Е М” ЕООД с ЕИК *****, а видно от приложеното свидетелство за регистрация
на МПС, процесният товарен автомобил, управляван от ответника, е собственост на
„Е” ЕООД с ЕИК *****. Товарният автомобил, на който при
ПТП-то са причинени имуществени щети не е собственост на работодателя на
ответника и в този смисъл вредата не е настъпила в неговия патримониум, а в
патримониума на юридическото лице, собственик на автомобила. Разпоредбата за
реализиране на ограничена имуществена отговорност включва във фактическия си
състав вредата да е причинена на работодателя. Не се установи за ищцовото
дружество в качеството работодател да е възникнала вреда, причинена по
небрежност от ответника при изпълнение/неизпълнение на неговите трудови
задължения.
Съдът намира, че ищецът, чиято е доказателствената тежест не установи при условията на пълно и главно доказване елементите от фактическия състав на ограничената имуществена отговорност по чл.203 ал.1 от КТ.
С оглед гореизложеното съдът намира предявения иск за сумата 720 лева за неоснователен и недоказан.
С оглед неоснователност на иска за главница, неоснователна е и акцесорната претенция за лихва за забава в размер на законната лихва, считано от подаване на исковата молба/12.02.2020г./ до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора не следва да бъдат присъждани разноски в негова полза.
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като с оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК следва да му се присъдят претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250лв.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е М”
ЕООД, ЕИК ******* , със
седалище********,
представлявано от управителя Л Н Р срещу П.И.Д. с ЕГН **********, с адрес *** иск
по чл.210 ал.3 вр. чл.203 ал.1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата 720 лв./седемстотин и двадесет лева/, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на претърпяно ПТП от
18.09.2019г. ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба/12.02.2020г./
до окончателното изплащане, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА „Е М” ЕООД, ЕИК *******, със седалище*********, представлявано от управителя Л
Н Р ДА ЗАПЛАТИ на П.И.Д. с ЕГН **********,
с адрес *** сумата в размер на 250лв./двеста и петдесет лева/,
представляваща направени от ответника разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Препис от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: