Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

14.01.2022 г.

Град

М.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		съд			ІІ-ри граждански	състав
На						Година

 

В публичното заседание на 12.10.2021 год. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гражданско

дело номер

325

по описа за

2021

година

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Й.Б.Д., ЕГН ********** ***, е предявил иск против Община М., гр. М., ул. „Х.Б.“ № 27, с който ищецът моли съда да признае за установено по отношение на Община М., че ищеца е единствен и изключителен собственик на недвижим имот, находящ се в с. О., общ. М., по кадастър: Поземлен имот 54047.104.707, с. О., обл. В., общ. М., вид собственост общинска частна, вид земеделска, стар номер 000707 с площ от 10.531 дка, Заповед за одобрение на КККР № РД-18-1631/19.09.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК , местност „Пчелинишка падина“.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответника, оспорва иска по основание, като излага подробни съображения.

Тежестта за доказване на фактите и обстоятелствата изложени в исковата молба е върху ищцовата страна.

Правната квалификация на  претендираните права е чл. 124 ал. 1 ГПК вр. с чл. 79 ЗС.

Събрани са писмени и гласни доказателства.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се твърди че ищеца е собственик на недвижим имот находящ се в с. О., който поддържа и обработва повече от 10 години без да му се пречи. В миналото имота  е владян от неговите родители. Понастоящем имота е с идентификатор 54047.104.707 по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със заповед № РД – 18- 1631/19.09.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ земеделска земя с площ от 10531 кв. м. в местността „Пчелинишка падина“. В скицата е посочено че имота представлява земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ. За установяване на твърденията в исковата молба по делото са доведени и разпитани свидетелите Йорданов и Иванов.

Свидетеля Й. твърди че е съсед на ищеца, той владее имота от около 20 години. Там садят картофи има кошери, в част от имота има ливада и храсти. Отчасти имота е ограден. Никой не претендира за имота, само ищеца го обработва.

Свидетеля И.твърди, че ищеца гледа в имота картофи, фиданки, има кошери, частично е ограден имота. От около 20 години ищеца го обработва. И двамата свидетели твърдят, че имота е около 8 -10 дка. по техни впечатления.

С оглед така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи от правна страна:

Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на нея петитум на исковата претенция обуславят извод за предявен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал. 1 от ГПК за установяване по отношение на ответника Община М. на правото на собственост на ищеца по отношение на процесния недвижим имот. Спецификата на предявения установителен иск в качеството му на положителен такъв обуславя разпределението на доказателствената тежест между страните по отношение установяване на елементите от фактическия състав на спорното право. В качеството му на страна, заявяваща право на собственост върху имота, ищеца следва да установи по пътя на главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на въведеното от него придобивно основание.

В разглеждания случай, ищеца се позовава на оригинерно придобивно основание, а именно изтекла в негова полза придобивна давност,  вследствие на упражнявана непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт върху имота с намерение за своене от неговия баща и от него в периода от преди 20 години до  предявяването на исковата молба в съда. Основание за придобиване на правото на собственост по чл. 79 ал. 1 от ЗС е самото владение на имота от дадено лице, което владее имота като свой собствен. Видно от събраните по делото доказателства процесния недвижим имот се владее от ищеца, той го ползва, като го обработва със съзнанието, че този имот е негов. Владението е било непрекъснато, необезпокоявано, явно. Имотът е бил частна собственост и в случая са неприложими забраните за придобиването му по давност посочени в чл. 86 от ЗС (редакция от 1951 г.).

Относно възраженията на ответника, съдът намира същите за неоснователни. Видно от събраните по делото доказателства процесния имот е бил собственост на физическо лице, той не е бил държавна собственост, нито е бил включван в ТКЗС, ДЗС и други подобни стопанства. Съобразно това не е било необходимо процедура по възстановяване на собствеността върху процесния имот и неоснователно за него е била проведена процедура по чл.19 ЗСПЗЗ.

С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че ищеца е придобил право на собственост върху процесния имот в резултат на давностно владение най-малко в десетгодишен период до предявяване на иска, и същият следва да бъде уважен. 

Разноски не се претендират.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община М., че Й.Б.Д., ЕГН ********** ***, е собственик на недвижим имот, находящ се в землището на с. О., общ. М., обл. В., представляващ: Поземлен имот с идентификатор 54047.104.707 по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със заповед № РД – 18- 1631/19.09.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ земеделска земя с площ от 10531 кв. м. в местността „Пчелинишка падина“, на основание чл. 79 ЗС.

Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

      Районен съдия: