Решение по дело №611/2022 на Районен съд - Харманли

Номер на акта: 98
Дата: 6 юни 2023 г.
Съдия: Веселин Христов Коларов
Дело: 20225630200611
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Харманли, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Веселин Хр. Коларов
при участието на секретаря Елена Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Административно
наказателно дело № 20225630200611 по описа за 2022 година

Производството е по Глава III Раздел V чл.59 и сл. от Закон за
административните нарушения и наказания.

Обстоятелства по жалбата.
Жалбоподателят Т. И. Б. ЕГН ********** от с. Минерални бани, обжалва
Наказателно постановление № 22-0271-000937 от 25.VІІІ.2022г. на ВПД Началник РУ в ОД
МВР Хасково, РУ Харманли, като го счита за незаконосъобразно. Оспорва описаното в
постановлението фактическа обстановка. Моли съдът да отмени изцяло обжалваното
наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован – не се явява.
Представлява се от адв. П. Д. САК , който поддържа се изцяло депозираната жалба.
Административно наказващия орган- ВПД Началник РУ в ОД МВР Хасково, РУ
Харманли - редовно призован, не се представлява и не взема становище по жалбата. В писмо
рег.№ 271000 - 8510/ 17.ХІ.2022г., с което административно наказателна та преписка е
изпратена в РС Харманли е изразено становище за потвърждаване на наказателното
постановление.
Районна прокуратура Хасково, ТО Харманли - редовно призована не се
представлява, не взема становище по жалбата.

Факти от съдебното дирене.
С наказателно постановление № 22-0271-000937 от 25.VІІІ.2022г. на ВПД
Началник РУ в ОД МВР Хасково, РУ Харманли, издадено въз основа акт сер. GА № 683309
от 26.VІІ.2022г. на Т. И. Б. ЕГН ********** от с. Минерални бани, на основание чл.179
ал.2 вр. чл.179 ал.1т.5 предл.5 от Закон за движение по пътищата е наложено
административно наказание: “Глоба” в размер на 200лв. за нарушение на чл.42 ал.2 т.1 от
ЗДвП.
В Акт за установяване на административно нарушение сер. GА № 683309 от
26.VІІ.2022г., са отразени идентични обстоятелства.
В хода на производството се разпитаха в качеството на свидетели: М. Г. С. -
актосъставител и К. П. Р.- служител при РУ Харманли - свидетел на съставянето на акта.
1

От показанията на разпитания свидетеля С., се установяват обстоятелства
свързани с посетено от него пътно транспортно произшествие, за което било подаден сигнал
на тел. 112. В показанията си свидетеля заявява че при посещение на място е установил само
един водач (на товарен автомобил) от разговора с който установил какво се случило. От
казаното от водача на товарния автомобил актосъставителя направил своите изводи, а след
извършена проверка по предоставения му регистрационен номер установил и
самоличността на водача управлявал МПС-то, напуснало местопроизшествието.
Установява се, че в последствие – по-късно през деня, жалбоподателя бил
извикан в РУ Харманли, където в присъствието на свидетеля Р., бил съставен акт за
установяване на административно нарушение, предявен му за подпис и подписан от него.

Правни съображения.
Настоящото наказателно постановление подлежи на обжалване в срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 03.ХІ.2022г.,
като жалбата е постъпила пред административно наказващия орган на същата дата –
03.ХІ.2022г. като е входирана под № 125300-15942/ 03.ХІ.2022г. Като подадена в
законоустановения срок, от легитимирано лице, жалбата се явява процесуално допустима, а
преценена по същество основателна.
При извършената служебна проверка, настоящия състав на съда намира че при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, които са
довели до опорочаване на процедурната по съставяне на процесния АУАН, а от там и до
порок в обжалваното наказателно постановление.
Съгласно нормата на чл. 40 ал.1 от Закон за административните нарушения и
наказания , акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в
присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на
нарушението. Когато липсват такива свидетели - очевидци ( каквито не следва да бъдат
самите участници в нарушението), актът следва да бъде съставен в присъствието на други
двама свидетели, като това съобразно разпоредбата на чл. 40 ал.3 от ЗАНН следва изрично
да бъде отразено. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо
единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални
документи – хипотезата на чл. 40 ал.4 от ЗАНН.
От събраните в хода на настоящото производство гласни доказателства по
категоричен начин се установява че както актосъставителя, така и свидетеля посочен в акта,
не са очевидци на нарушението. Дори в конкретния случай, да е имало основателна
причина, поради която актосъставителя да е възпрепятстван да състави акта в присъствие на
свидетели-очевидци на установяване на нарушението, то в този случай той е следвало да
спази разпоредбата на чл. на чл. 40 ал.3 от ЗАНН.
Предвид посоченото по-горе нарушение на процесуалните правила,
обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на опорочен АУАН.
Допуснатото нарушение на правилата за съставяне на АУАН освен, че е процесуално
недопустимо, е довело и до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. За
жалбоподателя като санкционирано лице не съществува възможност да се защити като се
позове на показанията на свидетел, присъствал при констатиране на нарушението, в
извършването на което е обвинен.
Административно наказващият орган от своя страна, не е изпълнил
задълженията вменени му съгласно нормата на чл. 52 ал.4 от ЗАНН, като е следвало преди
да се произнесе по преписката, респ. преди да издаде НП, да провери АУАН с оглед
неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост да извърши допълнително
разследване на спорните обстоятелства особено в случая, макар в настоящия случай при
предявяването на акта, да не са направени възражения от жалбоподателя. Съставеният
протокол за ПТП, като съставен (както се установи) от длъжностно лице, което не е
очевидец и предвид липсата на свидетели-очевидци извън участниците в ПТП няма
обвързваща доказателствена сила за съда относно механизма на ПТП и същият подлежи на
доказване на общо основание.
Наред с изложеното по-горе съдебния състав счита, че от събраната в хода на
съдебното дирене доказателствено съвкупност, вмененото на жалбоподателя нарушение не е
2
доказано по несъмнен начин. Докато при описание на нарушението както актосъставителя ,
така и административно наказващия орган са посочили като причина за настъпилото ПТП :
„извършване на маневра изпреварване при забраняваща маркировка М1“ ( „непрекъсната
осева линия“), по от представения по делото снимков материал се установява че осевата
линия е „прекъсната“.
Съобразно разпоредбата на чл. 53 от ЗАНН, наказателно постановление се
издава, когато е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. В административно наказателното
производство тежестта на доказването лежи върху административно наказващия орган.
Жалбоподателят не е длъжен да доказва, че не е извършил нарушението, че не е действал
виновно, нито е допустимо да се правят изводи в негова вреда ако не е доказал възраженията
си.
Съдебния състав счита , че посочените по-горе нарушения се явяват съществени
, тъй като ограничава и засяга правото на защита на жалбоподателя, който има право да
узнае какво точно нарушение е извършил и доказателствата въз основа на които е
констатирано. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на
издаденото наказателно постановление, тъй като представлява съществено процесуално
нарушение. Административно наказващият орган следва да спази всички императивни
изисквания на нормите на ЗАНН, като неспазването на тези изисквания води до
незаконосъобразност на наказателното постановление по отношение на нарушението и
същото следва да бъде отменено само на процесуално основание, без да се разглежда спора
по същество.
Страните в настоящото производство не претендират присъждане на разноски,
поради което и съда не дължи произнасяне по този въпрос .

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.2 т.1 от Закон за
административните нарушения и наказания, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразно наказателно постановление № 22-
0271-000937 от 25.VІІІ.2022г. на ВПД Началник РУ в ОД МВР Хасково, РУ Харманли,
издадено въз основа акт сер. GА № 683309 от 26.VІІ.2022г., с което на Т. И. Б. ЕГН
********** от с. Минерални бани, на основание чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1т.5 предл.5 от
Закон за движение по пътищата е наложено административно наказание: “Глоба” в размер
на 200лв. за нарушение на чл.42 ал.2 т.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от
съобщението за произнасянето му пред Административен съд Хасково по реда на Глава ХІІ
от Административно процесуален кодекс.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
3