Р Е Ш Е Н И Е № 4584
28.12.2018 г., гр.
Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и втори ноември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 10377 по описа на същия съд за 2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото на исков спор.
Осъдителен
иск на Л.М.А. , ЕГН **********, с адрес *** , против Община Пловдив , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в Пловдив , пл. С. Стамболов № 1,
представлявана от ** си, с правно основание в чл. 50 във връзка с чл. 45 от
Закона за задълженията и договорите.
Според изложеното в исковата молба, ищецът е
служител на Министерството на вътрешните работи, в областната му дирекция н Пловдив
, като заема длъжност „***” , при което управлението на МПС - мотоциклет , е част от служебните му
задължения. На дата 05.06.2018г ищецът изпълнявал задълженията си по служба
като мотопатрул, заедно със свидетеля П.Д.. А.
управлявал служебния си мотоциклет, марка „БМВ „ , модел ***, с поставена обезопасителна каска ; при обход на определения за работа
маршрут по бул. *** в *** , при движение
с мотоциклета той попаднал в необозначена
и необезопасена дупка на пътното платно, при което първоначално превозното
средство пропаднало в дупката , след което се издигнало рязко и челното предно
стъкло на мотоциклета - преден ветробран - ударило
ищеца в областта на очите ( предпазните каски не разполагали със собствен
визьор). От удара , ищецът получил травматични увреди : разкъсно – контузна
рана в областта на очите с обилно кръвотечение , което наложило да бъде
транспортиран в болница, за да получи медицинска помощ. Местопроизшествието
било посетено от органите на МВР , като за случилото се бил съставен
констативен протокол.
Вследствие травматичните увреди, на ищеца
били нанесени неимуществени вреди , изразяващи се в болки, страдания, уплаха и
стрес, значителни неудобства , безпокойство и нервно напрежение , както и обезобразяване на лицето , където
останал белег от удара. Наложило се да се закупят , по лекарско предписание ,
лекарства за възстановяването му, на
стойност от 134.95 лева.
Тъй като било задължение на ответника да
стопанисва пътното платно , недопускайки то да е състояние , което да възпрепятства
безопасното му използване , то се иска
от съда да постанови решение , с което да осъди ответната община да заплати на
ищеца сума от 2150 лева обезщетение за неимуществени вреди, и 134.95 лева обезщетение за имуществени такива ,
ведно със законната лихва върху тази суми от датата на подаването на исковата
молба -22.06.2018г до окончателното изплащане на вземането. Иска се и
възстановяване на сторените по делото от ищеца разноски.
Ответната община оспорва иска изцяло, като
отрича осъществяването на предпоставките на непозволеното увреждане; исковете
били и недоказани , тъй като липсвали
обективни данни за механизма , по който настъпило увреждането . Възразено е също така , че ищецът съпричинил
вредите чрез свое неправомерно поведение ,
макар такова - в конкретика - да не се сочи. Закупените медикаменти не
могли да послужат з а лекуването на описания травматизъм, затова се оспорва
основателността на иска да се обезщетят имуществените вреди на А. ; оспорва се
размера на търсеното обезщетение за неимуществени такива, с мотив, че е същия е завишен неоснователно
от ищеца.
Вещото лице по проведената съдебно –
медицинска експертиза дава заключение ,
че при произшествието на 05.06.2018г, на А. била причинена разкъсно – контузна
рана на носа, по механизъм на удар със или върху твърд тъп предмет, като е
напълно възможно това увреждане да се получи по описания в исковата молба
начин. Оздравителния процес е траел около 15.20 дни , без данни за усложнения в
него, като непосредствено след инцидента, А. е изпитвал средни до незначителни
болки и страдания.
Съдебно – автотехническата експертиза
,събрана по делото , е на мнение , че механизма
на произшествието е следният : мотоциклета преминава през дупка на пътното
платно с размери от 180 х 50 см. и дълбочина ок. 15-20 см. , при което предната
част на превозното средство пропада надолу, а главата на водача се навежда
напред и надолу. След това , при излизане от дупката , предното колело на мотоциклета се повдига рязко нагоре ,
което чрез амортисьорите води до рязко повдигане и на предната част на цялото
превозно средство и става възможно , предния щит да удари водача в лицето.
При
тези твърдения, факти и доказателства, съдът съобрази следното:
Сложния фактически състав на чл. 50 от
Закона за задълженията и договорите предполага съвкупното осъществяване на няколко , произтичащи от общ
правопораждащ факт, елемента: обективното възникване на вреди в патримониума на ищеца, и то – като резултат от обективни
свойства на вещ, притежавана или стопанисвана от ответника. Тъй като
отговорността е за обективни свойства на вещта, противоправно поведение на
ответника не се изисква, достатъчно е да се установи, че вещта е собственост на
ответника или че на същото лице или организация е възложено стопанисването й.
В случая, състава на чл. 50 от Закона за
задълженията и договорите е осъществен.
По делото , на л. 5 от същото е представен в
заверено от страната копие протокол за
пътно транспортно произшествие от дата 05.06.2018г, от който личи , че на
същата дата , управлявания от ищеца А. мотоциклет попада в необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно на бул. *** в *** , на около 100 метра
преди кръстовище с бул. ***. Протоколът е официален свидетелстващ документ
относно тези си констатации и така го и възприема и цени съдът – като годно
доказателство. Или, има настъпило при
описания в исковата молба пътнотранспортно произшествие; тъй като вещото лице по автотехническата експертиза
дава и заключение, че
произшествието е настъпило при скорост
на движение от около 35 – 40 км/час , тоест,
в рамките на позволената за конкретния пътен участък, то причината за
настъпването е наличието на необезопасена и необозначена дупка на пътното
платно. Така твърди в показанията си и свид . Д.
.
В тази връзка , съдът не може да сподели и
възражението за съпричиняване , като се има предвид ,
че то остана неконкретизирано, без посочване на това, в какво точно е изразено
противоправното поведение на пострадалия
ищец.
При удара , на А. са причинени травматични
увреди , довели от своя страна ( при
условията на пряка причинно – следствена връзка) до имуществени и
неимуществени вреди по патримониума на
ищеца. Установява се от показанията на свидетеля П.Д. , че след като бил
третиран от лекар в болницата , ищецът бил цяла седмица с главоболие; останал
му белег на веждата, наложило се да работи с лепенка на белега, и му било
неприятно, чувствал се неудобно при срещите си с хора, каквито обаче имал в
хода на работния си процес. При липса на
противоречия между тези показания и останалия доказателствен материал , съдът
ги кредитира , включително и с оглед липсата н а данни по чл. 172 от ГПК за
евентуалната заинтересованост на Д. от
изхода на спора. Затова, и базирайки се на тези показания , приема , че ищецът
е претъпял описаните в исковата молба неимуществени вреди.
Що се касае до имуществените такива , то за
тяхното наличие са представени убедителни писмени доказателства ( касови бонове
на л. 11 от делото , с неоспорена доказателствена годност ) и съдът приема , че
и имуществените такива реално са настъпили. Възражението за неотносимост
на описаните там медикаменти към травматизма не може да се сподели предвид
датите на покупките, а и посочените лекарства ( търговски наименования
съответно „диклак”, „волтарен”
, „сумомед” и „дексофен” )
са аналгетици ( против болка ) и антибиотици ( които да превенират
евентуално възпаление на тъканите при откритата рана ), тоест, приложими са
и при
травматизъм от вида на процесния . Общата им стойност съобразно касовите бонове
е 134.95 лева, колкото е претенцията ,
затова и тя е доказана в пълен
размер.
Дупката , причинила увредите , е част от пътното платно на улица в урбанизирана територия , следователно - местен път по смисъла на чл.3 от Закона за пътищата-публична общинска собственост съгласно чл.8 ал.3 от същия на Община Пловдив, в чиито териториални граници е; правото на собственост се разпростира върху всички основни елементи при условията на чл.5 от Закона. Логично , ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините ( чл. 31 от Закона за пътищата), които в изпълнение на това си задължение са длъжни и да осигурят безопасността на движението по пътищата, ввключително и да обозначат и сигнализират всяко възможно препятствие (чл. 167, ал.1 ЗДвП
). Това задължение не е изпълнено , тоест , има вещ – пътно платно , на Община Пловдив , от свойствата на която са настъпили коментираните по – горе вреди. Разноските се присъждат в тежест на ответника ,
по списък.