РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. С. , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на петнадесети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав С. Христов
при участието на секретаря А. А.
като разгледа докладваното от Мирослав С. Христов Административно
наказателно дело № 20213420200008 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят ”ДИ АЙ ДИ БИЛДИНГ” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление гр.Ш., обл.Ш., бул.“М.“ № *, ап.4, представлявано от Д. Й. Д. обжалва
наказателно постановление № **/ 20.11.2020г. на Директора на Дирекция “Инспекция по
труда”-гр.С., с което му е било наложено административно наказание- имуществена санкция
в размер на 2 500 / две хиляди и петстотин / лева за извършено нарушение по чл.62, ал.1 от
КТ. Изтъква доводи за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност при издаването
на акта и НП.
Ответникът – Дирекция “Инспекция по труда”-гр.С., надлежно уведомени, не се
явява представител, вместо тях ст.юристконсулт А..
Жалбоподателят ”ДИ АЙ ДИ БИЛДИНГ” ЕООД, надлежно уведомени, не се явява
представител, вместо тях- проц.представител адв.Д.К. при АК- Ш.. Моли съда да отмени
обжалваното от тях наказателно постановление, съобразно изложените в жалбата и съдебно
заседание доводи.
С оглед обективното изясняване на фактическата обстановка по делото съда призова
в качеството на свидетели актосъставителя М.Г. и свидетелите по акта Р.И. и Р.Ж.. Всички
лица се явиха лично и депозираха своите показания по делото, като съда ги прие и приобщи
към доказателствата по делото.
1
РП-С.- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира становище по
делото.
След даване ход на делото от страна на проц.представител на жалбоподателя беше
направено доказателствено искане за допускане до разпит в качеството на свидетел на
лицето, което е било заварено в обекта да работи без трудов договор. Съдът след като
изслуша искането на проц.представител на жалбоподателя и на АНО счете същото за
допустимо и разпита в качеството на свидетел лицето Г. К. К., който даде своите показания
добросъвестно и съда ги приобщи към доказателствения материал по делото. Относно
второто искано от страна на жалбоподателя лице за разпит в качеството на свидетел,
депозирано като искане в жалбата, проц.представител на жалбоподателя заяви, че се отказва
от неговия разпит и не желае същото да бъде разпитвано в качеството на свидетел по
настоящето съдебно производство.
Отделно от направеното искане за допускане до разпит на водено от страна на
жалбоподателя лице се направи и и искане за приобщаване към доказателствата по делото на
представените в съдебно заседание нови писмени доказателства от страна на
проц.представител на жалбоподателя. Съда след като изслуша становището на ответната
страна счете искането за своевременно направено и допустимо, поради което и прие и
приложи към доказателствата по делото представените нови писмени доказателства, а
именно- копие от справка от НАП за актуално състояние на действащите трудови договори
към 01.10.2020 г.; справка от НАП за актуално състояние на действащите трудови договори
към 30.10.2020 г.; Декларация – Приложение 3, подписана от Г. Кр. К.; дневник на сметка
454; справка за задълженията и плащанията към дата 12.02.2021 г.; Констативен протокол –
Приложение 1 от 21.10.2020 г.; Разписка – Приложение 2 от 23.10.2020 г.; РКО №
358/23.10.2020 г. и сметка за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, и като обсъди доводите
на жалбоподателя и административно-наказващия орган, прие за установено следното:
На 19.10.2020г. в 16,00 часа е била извършена проверка за спазване на трудовото
законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на строителен
обект „Саниране на жилищен блок“, нохадящ се в гр.С., ул.“С. В.“ №*, с изпълнител на
СМР „ДИ АЙ ДИ БИЛДИНГ“ ЕООД- Ш.. В хода на проверката се установило, че
строителните работи на обекта са свързани с полагането на хидроизолация, смяна на улуци,
подмяна на дограма, полагане на топлоизолация, които са били част от цялостното саниране
на сградата. Св.Г. К. работил като монтажник на хидроизолация, като в момента на
проверката е полагал хидроизолация на покрива на жилищната сграда. При извършване на
проверката от органите на Д“ИТ“-С. е бил представен граждански договор № 2/
12.10.2020г., сключен между търговското дружество и наетото лице, с основен предмет-
извършване на полагане на хидроизолация на обект „Многофамилна жилищна сграда гр.С.,
ул.“С. В.“ № *“. При изследване на обстоятелствата, свързани с характера на възникналото
между страните правоотношение са били изискани и депозирани писмените обяснения на
2
жалбоподателя- управителя на търговското дружество и декларация по чл.402, ал.1, т.3 от
св.Г. К. от датата на проверката- 19.10.2020г. От тях проверяващите установили, че
работникът- св.К. е бил приет на работа на 14.10.2020г., с договорено подневно
възнаграждение в размер на 50,00 лева. Работникът упражнявал труд с работно време от
09,00 до 17,00 часа, с почивни дни- събота и неделя. На 16.10.2020г. / петък/ лицето не е
работило поради влошени климатични условия. В нарушение на установения режим за
приемане на работници и служители по трудово правоотношение, считано от 14.10.2020г. и
до момента на проверката, св.Г. К. е изпълнявал трудовите си задължения на договорената
длъжност при отсъствието на сключен трудов договор в предписаната писмена форма, с
което е бил нарушен чл.62, ал.1 от КТ, според становището на проверяващите.
Според показанията на допуснатия до разпит свидетел Г. К., който е бил установен на
обекта по време на проверката да изпълнява трудовите си задължения без да е сключил
задължителния трудов договор, същия изрично е заявил желанието си неговите задължения
да бъдат облечени под формата на граждански договор. Св.К. заяви, че не е искал да се
обременява с трудов договор към фирмата на жалбоподателя, тъй като е чакал по-добра
оферта, и е решил докато изчаква да свърши тази работа за която е бил нает от
жалбоподателя. Заяви също така, че не е имал нормирано работно време, а е ходел на работа
когато си поиска; уговорката му с управителя на фирмата е била да му се плати за свършена
работа, а не на надник, но е попълнил декларацията по реда на чл.402, ал.1, т.3 от КТ така,
както са му били обяснили проверяващите лица.
Предвид гореизложените обстоятелства и установеното нарушение на нарушителя
бил съставен АУАН № **/ 03.11.2020г., който бил подписан от нарушителя без възражения.
Възражения по реда на чл.44 от ЗАНН също не са били депозирани от страна на наказаното
лице. Въз основа на този АУАН по-късно, в законно установения срок било изготвено и
връчено на жалбоподателя обжалваното от него НП с което на основание чл.414, ал.3 от КТ
нарушителя е бил наказан с имуществена санкция в размер на 2 500 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй
като е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежна страна.
Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:
АУАН № **/ 03.11.2020г. и обжалваното НП № **/20.11.2020г. са издадени в
съответствие на процесуалните правила: Деянието за което е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по
чл.62, ал.1 от КТ.
Проц.представители на жалбоподателя и АНО излагат своите съображенията си по
които съда счита следното:
Съобразно изложените доводи от двете страни в процеса се очертаха две групи
3
възражения, свързани с образуваното административнонаказателно производство и визират
проц. недопустимост на издадения АУАН и санкционния акт, и от друга страна материална
опороченост и незаконосъобразност на издаденото НП, съобразно фактическия състав на
нормите на чл. 62, ал. 1 от КТ във вр. със санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ.
Алтернативно се отстоява тезата за преквалифициране на процесното нарушение като
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
По първата група възражения настоящия съдебен състав счита, че както в хода на
образуване на самото административно производство, така и в момента на неговото
приключване със създаване на санкционния акт не са допуснати твърдените от страна на
жалбоподателя нарушения на разпоредите на чл. 42, респективно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Както в АУАН-ът, така и в НП, процесното нарушение е описано със съставомерните му
черти и белези. Посочена е датата на извършване на нарушението, това е момента на
приемане на завареното лице на работа на 14.10.2020 г., мястото на работа- „Многофамилна
жилищна сграда гр.С., ул.“С. В.“ № *, обстоятелствата при които е възникнало самото
правоотношение, посочени са доказателствата в покрепа на обвинителната теза. Правилно е
определена и личността на административнонаказателно отговорното лице. В случая, това е
търговското дружество работодател по смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на
КТ. В този смисъл, от формална страна не са допуснати твърдените нарушения, които да
опорочат самото производство и да възпрепятстват или ограничат правото на защита на
наказаното лице. Наказаното лице е организирало и адекватно защитата си срещу
издаденото НП чрез депозиране на настоящата жалба, въз основа на която е било образувано
настоящето административно-наказателно производство.
По съществото на повдигнатия с жалбата спор настоящия съдебен състав счита, че
събраните в хода на самото административнонаказателно производство по категоричен и
непротиворечив начин обосновават трудово правния характер на възникналото между
страните правоотношение. Безспорно е установено по изричните свидетелски показания на
св.Г. К. К., че на 14.10.2020 г. той е бил приет на работа и по указанията на управителя е
започнал изпълнение на възложената му работа като монтажник при установено работно
време и уговорено работно място. От свидетелките показания се установява, че към момента
на извършване на самата проверка завареното лице е извършвало трудова дейност, свързана
с полагането на хидроизолация на проверявания строителен обект. В контекста на
изложеното настоящия съдебен състав счита, че е налице престирането на труд, а не
постигането на определен договорен трудов резултат, както се твърди в жалбата, депозирана
от жалбоподателя. Налице са както определящите, така и главните белези и признаци на
трудовото правоотношение. Това са длъжност, работно време, работно място, подчиненост
и обвързаност на работника при извършване на възложената работа по указания на
работодателя, спазването на технологична дисциплина при извършване на самата трудова
дейност, както и парично възмездяване на положения труд. Всички тези факти и
обстоятелства сочат към проявлението разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ, която предвижда,
че предоставянето на работната сила на работодателя за изпълнение на възложената работа
4
се урежда единствено и само чрез трудово правоотношение, в конкретния случай
сключване на трудов договор.
Независимо от посоченото обстоятелство работодателят не е сключил с лицето Г. К.
К. трудов договор, като е допуснал по Националната програма за саниране на строителни
обекти да работят лица без трудови договори. Обстоятелството, че във фирмата има наети
лица по трудови правоотношения, които изпълняват абсолютно идентична и аналогична
дейност с работата, която е извършвало въпросното лице още повече потвърждава
обвинителната теза, че правоотношения в дружеството са уредени по два различни състава.
Едните при стриктно спазване на трудовото законодателство, а другите, евентуално при
проява на трудово правоотношение в неговия завоалиран с гражданския договор вид. В този
смисъл, налице е проявлението на фактическия състав на разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от
ЗЗД, която предвижда прилагане правилата на прикритото трудово, а не на привидното
гражданско правоотношение. Що се касае до самият граждански договор, действително
страните са абсолютно автономни и свободни да определят неговия характер и неговото
основание, но при наличието на две предпоставки, които са визирани в разпоредбата на чл.
9 от ЗЗД, стига това съдържание и изискванията за сключване на гражданския договор да не
противоречат на добрите нрави, респективно, да не нарушават закона. Именно, втората
предпоставка е налице с нарушението на чл. 1, ал. 2 от КТ. Този граждански договор
нарушава установените по императивен ред правила относно възникването, съществуването,
изменението и прекратяването на трудовото правоотношение.
В този смисъл, настоящия съдебен състав не кредитира дадените от св.Г. К.
показания, касателно обстоятелствата, че сам е пожелал правоотношенията с фирмата на
жалбоподателя да бъдат уредени чрез граждански договор, тъй като са налице безспорни и
категорични доказателства, че същия е изпълнявал трудови задължения във фирмата на
жалбоподателя, но прикрити под формата на граждански такива. Отделно от това и във
връзка с горните обстоятелства, показанията на св.Г. К. не биха могли да се ценят като
годни доказателствени средства, тъй като очевидно същият се намира в служебно
подчинено състояния спрямо жалбоподателя, който се явява и негов работодател. Именно
тези и изложените по-горе обстоятелства и факти правят св.Г. К. заинтересован от изхода на
делото, а неговите показания се явяват изцяло противоречиви, изолирани и без взаимовръзка
с останалия доказателствен материал по делото.
Относно искането на жалбоподателя за прилагане на чл.28 от ЗАНН, настоящия
съдебен състав счита за неоснователна и неправилна. В този смисъл следва да се посочи, че
с Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. по Тълкувателно дело № 7/2010 г., ВАС се е
произнесъл, че маловажното нарушение по чл. 415в, тогава, сега ал. 1 от КТ дерогира
приложението на общата норма на чл. 28 от ЗАНН, т. е. налице е колизията между
специален и общ закон като на прилагане подлежи специалната норма, която е по КТ. От
друга страна, не са и налице предпоставките за квалифициране на настоящия случай като
маловажно нарушение. Това е така, защото в чл. 415в, ал. 2 от КТ е предвидено, че не са
5
маловажни нарушения нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и ал. 3 и чл. 63, ал. 1 и ал. 2
от КТ. В тази връзка, дори и при наличието на множество смекчаващи обстоятелства, АНО
не може да приложи въпросната разпоредба. Нещо повече, нарушението не е отстранено
като за работника, независимо дали го осъзнава или не и каква позиция има, в случая са
настъпили редица неблагоприятни и вредни последици, едни от които са невъзможността
договора да бъде регистриран по съответния ред, правото му на почивки в края на работната
седмица, правото му на платен годишен отпуск, правото му на обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение, правото му да оспорва заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение, правото му да бъде осигуряван за всички
осигурени рискове и не на последно място, правото му на получаване на обезщетение от
фонд Принудителна безработица към ТП на НОИ. Целият този спектър от трудови права са
били нарушени, поради което и не следва да се счита, че нарушението е маловажно.
Извън гореизложеното и с оглед пълнота на изложението, настоящия съдебен състав
счита, че следва да се произнесе и относно размера на наложеното наказание на
жалбоподателя. В КТ има специална правна уредба, относно отговорността за нарушение по
този ред. Съгласно нормата на чл. 414, ал.3 от КТ, озаглавена " Отговорност за нарушения на
другите разпоредби на трудовото законодателство", за нарушението по чл.62, ал.1 от КТ,
наказанието е глоба или имуществена санкция от 1 500 до 15 000 лв. Настоящия казус не се
отличава с нищо от обикновените случаи на това нарушение, като следва да се отчете в
същото време и характера на защитените с нарушената разпоредба обществени отношения,
както и липсата на предишни наказания по този ред спрямо жалбоподателя.
За цитираното нарушение административно наказващият орган на основание чл. 414,
ал.3 от КТ е наложил на търговското дружество, в качеството му на работодател
имуществена санкция в размер на 2 500 лева, като не е изложил никакви мотиви за
завишаването на санкцията над нейния минимален размер, определен от законодателя.
При определяне размера на наложеното наказание, административно наказващия
орган не е съобразил разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която при определяне
на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и е определил
размера на наказанието в предвидения от закона значително над минимален размер. Както е
видно от материалите по делото, въпреки, че нарушението не е било отстранено дори и след
проверката, то няма данни за налагане на наказания на жалбоподателя за неспазване
разпоредбите на КТ, поради което съдът приема, че адекватното наказание в случая е в
предвидения от закона минимум и НП следва да бъде изменено в тази му част, като
имуществената санкция бъде намалена на такава в размер на 1 500 лева.
По време на производството по установяване на адм. нарушение и налагане на адм.
наказание съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуални
6
правила, обуславящи отмяна на НП.
Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е
допустима и частично основателна и следва да бъде уважена в тази и част.
Според чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Според чл.
143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли
жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски.
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като взе предвид фактическата и
правната сложност на случая, съдът прецени, че жалбоподателят следва да бъде осъден на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК да заплати на Д „ИТ“- С.
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, определено съгласно чл. 144 от
АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд- С.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказанието в Наказателно постановление № **/ 20.11.2020г. на
Директора на Дирекция “ Инспекция по труда”- гр.С., издадено въз основа на АУАН № **/
03.11.2020г., с което на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно
наказание- имуществена санкция в размер на 2 500 / две хиляди и петстотин / лева на „ДИ
АЙ ДИ БИЛДИНГ” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление- гр.Ш., обл.Ш.,
ул.“М.“ № *, ап.4, представлявано от управителя Д. Й. Д., ЕГН ** за извършено нарушение
по чл.62, ал.1 от КТ като ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.414, ал.3 от КТ административно
наказание- имуществена санкция в размер на 1 500 / хиляда и петстотин / лева за
извършеното нарушение по горепосочения текст.
ОСЪЖДА „ДИ АЙ ДИ БИЛДИНГ” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление- гр.Ш., обл.Ш., ул.“М.“ № *, ап.4, представлявано от управителя Д. Й. Д., ЕГН
** да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“– С. юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок пред
Административен съд- С., считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
7