Р Е Ш Е Н И Е
№ 73
гр. Пловдив, 18.04.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, втори наказателен състав, в открито съдебно заседание на пети
март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
при участието на
секретаря НЕЛИ КИРИЛОВА и в присъствието на прокурора БОЖИДАРКА ПОПОВА, като
разгледа докладваното от съдия Велина
Антонова НОХД /В/ № 43 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.
Образувано е във връзка с постъпило искане
от осъдения, депозирано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, за
възобновяване на наказателното производство по делото, като в искането са били
релевирани доводи за допуснати съществени нарушения по смисъла на чл. 422, ал.
1, т. 5 от НПК. Изложени са били и аргументи в подкрепа на претендираните нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1, т.
2 и т. 3 от НПК, а именно за допуснато нарушение на материалния закон, на процесуалните
правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се възобновяване
на производството по делото, приключило с влязъл в законна сила съдебен акт,
отмяна на постановеното решение, с което е била потвърдена осъдителната
присъда, отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на съда.
В съдебно заседание пред настоящия съд се поддържат
наведените доводи от страна на адв. К.Ч.– служебен защитник на подсъдимия.
Осъденият поддържа изцяло доводите на своя
защитник.
Прокурорът от Апелативна прокуратура – Пловдив
застъпва становище за неоснователност на искането, като намира че релевираните
доводи не намират опора в данните по делото. Счита, че оплакванията в искането
за възобновяване могат да се сведат до такива за явна несправедливост на
наложеното наказание. Във връзка с последното приема, че и двете инстанции са
обсъдили всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по чл. 54 от НК, а
наложеното наказание е напълно съобразено с изискванията на чл. 54 от НК, като
не са налице неоценени смекчаващи отговорността обстоятелства.
В последната си дума осъденият моли съда по
възобновяване да отмени съдебните актове и да върне делото за ново разглеждане.
Настоящият съд счита, че искането на осъдения за ревизия на цитираните
съдебни актове по реда на възобновяването е внесено на 09.01.2019 г., като е
процесуално допустимо, тъй като е подадено от процесуално легитимирана страна
по смисъла на чл. 420, ал. 2 от НПК срещу съдебен акт, подлежащ на възобновяване,
съгласно визираните в разпоредбата на чл. 419, ал. 1 от НПК в шестмесечния срок
по чл. 421, ал. 3 от НПК, за искания на осъденото лице.
Разгледано по същество, обаче, е неоснователно.
С присъда № 26 от 15.10.2018 г. по НОХД № 233 от 2018 г. по описа на
Районен съд – Пещера, потвърдена с решение № 159 от 19.12.2018 г. по ВНОХД № 762
по описа за Пазарджишкия окръжен съд за 2018 г., подсъдимият Н.Ж.У. е бил
признат за виновен за това, че в периода 01.02.2018 г. – 21.02.2018 г. в гр. *,
обл. *, при условията на опасен рецидив и след предварителен сговор в
немаловажен случай е отнел чужди движими вещи на обща стойност 1184,04 лева от
владението на Г.Д.Б.без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 5 вр.
чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. б. „а“ и б. „б“ от НК във вр. с чл. 54 и
чл. 58а, ал. 1 от НК му е било наложено наказание в окончателен размер от две
години и осем месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален
строг режим. С решението си от 19.12.2018 г. по ВНОХД № 762/2018 г.
Пазарджишкият окръжен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция.
Не могат да бъдат споделени оплакванията на молителя
за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на
делото пред първата инстанция във връзка провеждане на процедурата пред нея с конкретно
релевирано оплакване за неразяснено „право на споразумение“, предвид
възстановените щети, с което на подсъдимия било отказано да получи по
благоприятен резултат при наказването си.
На първо място трябва да се каже, че решаването на
делото със споразумение, след внасянето му с обвинителен акт в съда, не е право
на подсъдимия, а само една правна възможност за съгласуване на насрещните
волеизявления на обвинението и защитата
по въпросите за извършеното престъпление и наказанието, които се решават в
наказателното производство с присъдата. Споразумение може да бъде постигнато,
както по инициатива на прокурора, така и по предложение на защитата, като
включва съгласие и за вида и размера на наказанието. Определянето на
наказанието в хипотезата на чл. 381, ал. 4 от НПК - при условията на чл. 55 от НК и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, е възможно, но не е задължително. По приключилите дела пред
инстанциите, осъденият Н.Ж.У. е имал назначен служебен защитник, който е участвал
в производството от първото проведено по делото заседание на 15.10.2018 г.
/протокол от същата дата на РС – Пещера по НОХД № 233/2018 г. – л. 25 – 28 от
делото на първата инстанция/. В това заседание, при участие на осъдения и
неговия защитник, са били решени всички въпроси, които се отнасят до
разпоредителното заседание и е бил даден ход на съкратеното съдебно следствие.
Осъденият У. е изразил информирано съгласие производството по делото да бъде
разгледано в диференцираната процедура по т. 2 на чл. 371 от НПК, като е
признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. При произнасяне на
присъдата от страна на първия съд, наложеното по реда на чл. 54 от НК наказание
от четири години лишаване от свобода, е било намалено с 1/3, като му е бил
определен размер за изтърпяване от две години и осем месеца лишаване от
свобода. При тези данни по делото оплакването за ограничаване на процесуалните
права на осъдения У. следва да бъде преценено като неоснователно.
На базата на надлежно събрани и проверени
доказателства, инстанциите са извели правнозначимите факти от предмета на доказване,
като ги е квалифицирал като престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195,
ал. 1, т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК. С това
напълно е било съобразено обстоятелството, че независимо от възстановяването на
щетите, привилегированата разпоредба на чл. 197 от НК не е приложима към
случаите на опасен рецидив.
В заключение следва да се посочи, че производството
по глава ХХІХ от НПК /решаване на делото със споразумение/ е несъвместимо с
провеждането на съкратено съдебно следствие, тъй като законовата уредба на
двете процедури е взаимно изключваща се. Освен това решаването на делото със
споразумение е само една правна възможност, а не право на
обвиняемия/подсъдимия. Приложението на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК също така не е задължително, като за постигането на споразумение се изисква
най-малкото съгласието на държавното обвинение за вида и размера на
наказанието, което да се наложи. В случая прокурорът е пледирал пред първата
инстанция за налагане на наказание при условията на чл. 54 от НК при пълен
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а наложеното такова в
окончателен размер от две години и осем месеца лишаване от свобода, не е било
протестирано от обвинението. Производството пред втората инстанция се е развило
само по жалба на подсъдимия във връзка с оплакванията му за явна
несправедливост на наложеното наказание. Във връзка с последното искането за връщане
на делото за ново разглеждане не би могло да се уважи, тъй като липсва каквото
и да е било основание да се допусне, че резултатът след ново разглеждане би бил
по-различен от дадения с присъдата и решението на окръжния съд. Процесуалната
дейност на съдилищата не е била опорочена и не са налице претендираните
съществени процесуални нарушения, които да обуславят възобновяване на
наказателното производство в хипотезите на чл. 425, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.
Не е налице и основанието по т. 3 на чл. 348, ал. 1
от НПК – явна несправедливост на наказанието. Наложеното наказание лишаване от
свобода на У. се явява определено при пълен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, а установените от инстанциите индивидуализиращи
обстоятелства за личността на осъдения и за извършеното деяние, не могат да се
квалифицират нито като многобройни, нито като изключителни, поради което
определянето на наказание по чл. 55 от НК, макар да е възможно единствено при
условията на чл. 381, ал. 4 от НПК -при споразумение, не е задължително и не
произтича от законоустановено право на осъдения. При индивидуализация на
наказанието инстанциите са отчели всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства без да надценяват тежестта и значението на някое от тях за сметка
на останалите. Данните по делото са получили своята адекватна оценка, тъй като
нито някое конкретно обстоятелство, нито смекчаващите отговорността
обстоятелства покриват изискването на чл. 55 от НК за изключителност,
извънредност или многобройност, доколкото не надхвърлят типичните смекчаващи
отговорността обстоятелства. Същевременно незащитима остава и претенцията за
многобройност на смекчаващите отговорността обстоятелства, доколкото по делото не
е прието наличието на множество такива извън направеното самопризнание на
досъдебното производство и изразеното съжаление за стореното, както и тежкото
семейно и материално положение на осъдения. От друга страна са били отчетени
лошите характеристични данни и предходните осъждания на дееца, които не
обуславят правната квалификация опасен рецидив – множество влезли в законна
сила съдебни актове за еднотипна дейност, с които У. е бил признат за виновен все
в извършването на посегателства срещу собствеността. Не са налице установени по
делото обстоятелства, които да не са взети предвид с оглед тяхната действителна
тежест и значение за обществената опасност на деянието и дееца, като никое от
тях не е ценено във вреда на осъдения. Няма и очевидно несъответствие между
стореното с целите по чл. 36 от НК, поради което не се налага да се проявява
по-голяма снизходителност. Посоченото от защитата, че е възможно налагането на
условно наказание, не държи сметка за обстоятелството, че деецът е бил
многократно осъждан за престъпления от общ характер на лишаване от свобода,
поради изобщо не са налице материално-правните предпоставки изпълнението на
неговото наказание да бъде отложено с изпитателен срок.
Настоящата инстанция не установи претендираните съществени процесуални нарушения,
които да обуславят възобновяване на наказателното производство в хипотезите на
чл. 425, ал. 1, т. 1 и т. 4 от НПК, поради което Апелативен съд – Пловдив
РЕШИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н.Ж.У. за
възобновяване на ВНОХД № 762/2018 г. на Окръжен съд – Пазарджик и НОХД № 233/2018
г. по описа на Районен съд – Пещера.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: