Р Е Ш Е Н
И Е №
В
името на народа
гр.
Кърджали, 16.06.2020 г.
Административен
съд - Кърджали, в публично съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Павлина
Петрова и в присъствието на Росица Георгиева –
прокурор в ОП – Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Божкова административно дело № 89/ 2020 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на И.Н.Б. от ***, подадена
чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Искът е предявен срещу
Изпълнителна агенция по лекарствата, с цена на иска,
в размер на 300,00 лева, представляващи
обезщетение за причинените на ищцата имуществени вреди,
изразяващи се в направени от него разноски – заплатено адвокатско
възнаграждение по а.н.д. №
339/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали. В ИМ се посочва, че
с решение № 285/ 31.07.2019
г. по а.н.д. № 339/ 2019 г. на РС – Кърджали е било отменено НП №
Рд-И-189/ 04.12.2018 г. на изпълнителния директор на ИАЛ. След проведен инстанционен контрол, по касационна жалба на ИАЛ, с решение
от 14.01.2020 г. по к.а.н.д. № 211/ 2019 г. на АС – Кърджали, решението на РС –
Кърджали било оставено в сила. Претендира деловодни разноски и по настоящото
дело. В съдебно заседание, редовно призован, ищецът не се явява и не се
представлява.
Ответникът по иска –
Изпълнителна агенция по лекарствата, не се представлява. В отговор на ИМ
изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска. Претендира
присъждане на деловодни разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Кърджали дава заключение, че исковата претенция е основателна, тъй като са
налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
След обсъждане на
събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Не се спори между
страните, а се установява и от приетите доказателства по изисканото и приложено
към настоящото дело, а.н.д. № 339/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали,
че с Решение № 285/ 31.07.2019 г. е отменил издаденото среща ищцата НП. С
Решение № 12/ 14.01.2020 г. по к.а.н.д. № 211/ 2019 г. на АС – Кърджали
решението на РС – Кърджали е било оставено в сила.
В кориците на а.н.д.№
1399/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали (общо 100 листа, съгласно
щемпел, че делото е прономеровано, прошнуровано и
подпечатано с печата на РС - Кърджали) се съдържа Пълномощно (л.55 от а.н.д. № 339/ 2019 г. на РС –
Кърджали), написано върху лист А4. По а.н.д. № 339/ 2019 г. на РС – Кърджали не
се съдържа Договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорено и
реално изплатено възнаграждение за процесуално представителство по посоченото
дело, нито друг документ, който да установява заплатено адвокатско
възнаграждение по това дело.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема, че исковата молба е
допустима поради твърденията, че ищецът неблагоприятно е засегнат от действието
на отменено по съдебен ред като незаконосъобразно НП. Искът е допустим за
разглеждане в производството пред АдмС – Кърджали, по
реда на глава ХІ от АПК (чл.203 и сл.), като предявен пред съда, където е дареса на ищеца. Правилно е посочен и ответника –
Изпълнителна агенция по лекарствата.
При преценка
основателността на иска съдът взе предвид следното: За да се ангажира
отговорност по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, трябва да е налице отменен като
незаконен административен акт и причинени вреди - щети или пропуснати ползи,
които следва да се намират в причинно-следствена връзка с отменения
незаконосъобразен акт. Доказателствената тежест за
установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника лежи
изцяло върху ищеца.
В мотивите към т.1 от
ТП №2/19.05.2015 г. по т.д. № 2/ 2014 г. на ОС от ГК на ВКС и ОСС от І и ІІ
колегия на ВАС е прието, че издаването на наказателни постановления и съответно
налагането на административни наказания за извършени административни нарушения,
е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово
предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност,
което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност и
в този смисъл същото представлява властнически акт, издаден от административен
орган и въпреки че поражда наказателноправни
последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност.
Независимо, че наказателното постановление не е административен акт по смисъла
на нормата на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство за правното
основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни
постановления като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от
административен орган и представлява властнически акт на органите на
администрацията, въпреки че поражда наказателноправни
последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени
задължения, от упражняването на административна правосубектност,
което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност,
а административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и
законодателната дейности, е основна проява на държавната власт. Дейността по
налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно
постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се
отличава от правозащитната дейност, вредите, от която подлежат на обезщетение
по чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този
конкретен случай изпълнителна(административна) функция в рамките на държавната
власт. Следователно, съществува първата предпоставка за предявяване на иска по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – отменено НП.
По отношение на
заявените имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение, АдмС – Кърджали взе предвид, че в производството пред
районния съд, при разглеждане на жалби срещу ЕФ и наказателни постановления по
реда на ЗАНН, при субсидиарно прилагане на НПК,
когато ЕФ/ наказателното постановление е отменено, не се присъждат разноски в
полза на нарушителя, както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното
производство, не се присъждат разноски срещу държавата. В Тълкувателно
постановление № 2 от 19.05.2015 г. по т.д. № 2/ 2014 г. на ВАС и ОСС на ГК на
ВКС е посочено, че „законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в
производствата по ЗАНН, а доколкото искът по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките
на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени
разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.” В
този смисъл, това Тълкувателно постановление изрично квалифицира иска за
обезщетяване на направени разноски като производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, именно защото няма
процесуален ред по ЗАНН за възстановяване на разноските при отмяна на ЕФ/ НП и
защото същият, с това правно основание, се определя като подсъден на настоящия
съд като административен.
В настоящия случай не
е приложен Договор за правна защита и съдействие, нито по някакъв друг начин е
доказано реалното заплащане на адвокатски хонорар по а.н.д. № 339/ 2019 г. на
РС – Кърджали.
Представеното, с
исковата молба, заверено копие от ДПЗС № ***/ *** г. за осъществяване на
процесуално представителоство по а.н.д. № 339/ 2019
г. на РС – Кърджали, след приключването му, когато вече е постановено решение
по спора, не обосновава наличие на реално причинена вреда от отменения с това
решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Договорът за правна защита е частен документ
с недостоверна дата, който не се ползват с материална доказателствена
сила. Съдът е длъжен да го преценява в съвкупност с всички останали
доказателства по делото. Именно при обсъждането на доказателствата по делото,
включително данните, че в рамките на съдебното административно-наказателно
производство не са представени доказателства за плащане, следва да бъде
преценено, че представения с ИМ ДПЗС не доказва плащане на адвокатско
възнаграждение по конкретното дело и за конкретното процесуално
представителство, като се отчете и обстоятелството, че по а.н.д. № 339/ 2019 г.
е било представено написано върху лист А4 пълномощно, а с ИМ се представя
бланка на ДПЗС от адвокатски кочан.
Следователно, не
съществува третият кумулативно изискуем елемент от фактическия състав на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ – причинени вреди, поради което исковата молба е недоказана и
неоснователна. От изложеното следва, че тя трябва да се отхвърли.
При този изход на
спора следва да се уважи искането на ответника за присъждане на деловодни
разноски, като се осъди ищцата да заплати такива в размер на 100 лв. на
основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.24 от Наредбата
за заплащане на правна помощ.
Ето защо и на основание чл. 203 и сл. от АПК,
във вр. с чл. 1, ал. 1 от
ЗОДОВ Съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля исковата молба на И.Н.Б. от
*** срещу Изпълнителна агенция по лекарствата, като неоснователна и недоказана.
Осъжда И.Н.Б. с ЕГН ********** и адрес:
*** да заплати на Изпълнителна агенция по лекарствата с адрес: ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. (сто
лева).
Решението може да се
обжалва с касационна жалба, пред Върховния административен съд, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия: