Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.С.,
15.04.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, 26 състав, в открито съдебно заседание на пети
февруари през две хиляди и деветдесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ Г.
Секретар: Милена Кюркчиева
като
разгледа докладваното от съдията Г.
гражд.дело №
6662 по описа за 2018 година, съобрази, че:
Предявен
е иск по чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, във вр. чл. 477 КЗ, чл.
498, ал.3 КЗ, обн. ДВ бр.102/2015 г.
вр. с чл.45 и сл. от ЗЗД.
С исковата молба Й.Д.П.
против „Д.з.“ АД твърди, че на 28.08.2017 г. около 10, 30 часа е пострадал при
ПТП при управление на мотопед „Пиаджио“ по път III-605 в посока от центъра на с.Ноевци към гр.Перник,
след удар с лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ********и по вина на водача му К.
Др.С., който допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, като не
спрял на знак Б2 и му отнел предимството на пътя. В следствие на ПТП
ищецът претърпял травматични увреждания, изразяващи се в сътресение на мозъка с
открита вътречерепна травма без спомен за случилото се, фрактура на дясна
подбедрица, фрактура на дясна зигоматична кост, фрактура на латерална стена на
десен максиларен синус, фрактура на кости в предна черепна ямка, контузионни
огнища в двете ГМХ, наличие на кръвна колекция в десен максиларен синус,
разкъсно-контузни рани в областта на дясна подбедрица, разкъсно-контузна рана в
челна дясна област с голям подкожен хематом. Веднага бил приет за лечение в
спешно отделение на МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД – гр.Перник, имал изключително
силни болки в травмираните области, главоболие и замаяност, затруднено дишане,
а лицето му било обезобразено. Била му поставена гипсова лонгета на дясната
подбедрица, а на 31.08.2017 г. бил приет и проведено оперативно лечение в
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Ищецът твърди, че е претърпял значителни болки и
страдания и продължава да ги търпи и че все още не е излекуван. Виновният за
настъпилото ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени
вследствие на ПТП вреди се покрива от застраховката „Гражданска отговорност”,
сключена с ответното застрахователно дружество - застрахователна полица № BG /08/1160002821869, валидна от
20.11.2016 г. до 20.11.2017 г. г., поради което и при наличие на процесуалната
предпоставка по чл.380, ал.1 от КЗ, тъй като не е съгласен с размера на
определеното му обезщетение от застрахователя по щета, предявява иска си пряко
срещу него.
Поддържа се, че са налице всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорността на прекия причинител- застрахован, спрямо увредения
за обезщетяване на причинените вреди. Също така, че са налице и предпоставките
за ангажиране отговорността на застрахователя на деликвента по задължителната
застраховка „ГО“ за заплащане на обезщетение в размер, необходим за репарация
на конкретните и претърпени от ищцата вреди.
ИСКАНЕТО е ответникът
да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за претърпените от него, в
резултат на ПТП, неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., ведно с лихва за
забава върху тази сума, считано от датата на застрахователното събитие ПТП - 28.08.2017 г. до окончателното й
изплащане. Претендира
разноски. Сочи доказателства.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК,
ответникът оспорва иска по основание и размер; не оспорва, че е налице сключен
застрахователен договор по застраховка „ГО“ и настъпването на застрахователното
събитие; оспорва иска за обезщетение по размер, като неоснователно завишен и
изцяло акцесорната претенция за присъждане на лихви върху сумата за обезщетение,
като недопустима и неоснователна. Поддържа, че по предявената от ищеца
претенция за застрахователно обезщетение за претърпените от него вреди,
застрахователят е изплатил обезщетение в размер на 36 400 лв., платено по
банков път на 16.01.2018 г. С отговора си ответникът прави евентуално
възражение за съпричиняване от страна на ищеца, на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, като твърди, че пострадалият е управлявал мотопеда в нарушение на
правилата за движение по пътищата – чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, чл.137е от ЗДвП и
чл.150 от ЗДвП, с което е създал предпоставки или улеснил настъпването на
вредоносния резултат.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като взе
предвид всички събрани по делото доказателства и доводите на страните,
съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, прие за установено от
фактическа страна следното:
С определение на съда по чл.146, ал.1 от ГПК е признато за безспорно настъпването на ПТП на 28.08.2017 г. в с.Ноевци,
общ.Брезник на път III-605 между мотопед
„Пиаджио“, управляван от ищеца, и лек автомобил „Ауди А4“, управляван от К.С..
Също така, че причина за същото е допуснато нарушение на правилата за движение
по пътищата, при което водачът на лекия автомобил е отнел предимството на
движещия по пътя с предимство мотопед и не е спрял на знак Б2 „Спри!Пропусни
движещите се по пътя с предимство.“ От събраните по делото писмени
доказателства – констативен протокол, акт за установяване на административно
нарушение, наказателно постановление №
17-0249-000508 от 09.10.2017 г. и наказателно постановление № 17-0249-000469 от
19.09.2017 г. и от показанията на свид.С., които съдът прецени съобразно чл.172
от ГПК, по делото се установи, че: На 28.09.2017 г. около 10, 30 часа в с.Ноевци, водачът на лек автомобил „Ауди А4“
с рег. № ********се е движел по улица, водеща от гробищния парк на с.Ноевци към
центъра на селото. На кръстовището на улицата с път III-605
автомобилът не е пропуснал движещия се по пътя с предимство мотопед „Пиаджио“,
управляван от ищеца и навлязъл частично в лентата на движението му. Траекториите
на движение на двамата участници в движението са се пресекли и между тях е
настъпил удар между предната броня на автомобила (при регистрационната табела)
и мотопеда (странично). Мотопедът не е
бил регистриран по надлежния ред, а ищецът го е управлявал без да е
правоспособен водач и след употреба на алкохол с концентрация от над 0,5 на
хиляда. В резултат на ПТП на ищеца са причинени телесни увреждания мозъчно
сътресение и фрактура на дясна подбедрица и е бил приет по спешност за лечение
в МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД –Перник.
Във
връзка с настъпилото събитие е съставен констативен акт от съответните
длъжностни лица след посещение на място, който съгласно трайната съдебна
практика на ВКС представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК,
който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно
авторството на материализираното в него изявление на съставителя му, но също и
с материална доказателствена сила относно самото удостоверено в него
волеизявление, т.е. съставлява доказателство за факта на направени пред
съставителя изявления и за „извършените от него и пред него действия”.
Съдържащите се в констативния протокол по делото констатации относно
местоположение на мястото, времето, участниците в ПТП не бяха оспорени и се
доказаха от събраните по делото писмени и гласни доказателства –показанията на
свид.С..
С постановление от 03.10.2017 г. на
прокурор от РП Брезник образуваното по случая наказателно производство по ДП №
66/2017 г. на РУП Брезник и пр.пр.№194/2017 г. по описа на РП Брезник е било
прекратено, на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.9 от НПК, тъй
като деянието не осъществява състава на престъпление по чл.343б от НК. Тук
следва да се посочи, че постановлението за прекратяване на наказателното
производство не се ползва със задължителна за гражданския съд сила, поради
което той сам извършва преценка за обстоятелствата извършено ли е деянието,
неговата противоправност и вината на
делинквента. От обсъдените по-горе доказателства, съдът намира за доказано по
несъмнен начин настъпването на ПТП при описания механизъм и по вина на водача
на лекия автомобил, който е допуснал нарушение на правилата за движение по
пътищата, установени в чл.5, ал. 2, т.1 от ЗДвП, задължаващ го да бъде внимателен
и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни
средства, както и нарушения на чл.6, ал.1 и чл.50, ал.1 от ЗДвП, като е отнел
предимството на движещия се по път с предимство мотопед. От събраните по делото
доказателства е видно, че ПТП е настъпило в „населено място“ по см. на §6, т.49
от ДР на ЗДвП на кръстовище на републикански път с път от уличната пътна мрежа
на населеното място. Тъй като ЗДвП
е приложим за всички пътища, които са част от републиканската и общинска пътна
мрежа, то участниците в движението следва да се съобразяват с регламентираната
в него организация на движението. При преминаване през неурегулирано
кръстовище, намиращо се в границите на урбанизирана територия, на което един от
двата пресичащи пътища е републикански път по смисъла на чл. 4, ал. 1 Закона за
пътищата, то движението по него се осъществява с предимство. Безспорно се
установи също, че освен допуснатите от водача на лекия автомобил нарушения от
своя страна водачът на мотопеда е допуснал нарушения на чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвп,
като е управлявал същия с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и
нарушения на чл.140, ал.1 и чл.150а от ЗДвП управлявайки ППС, което не е
регистрирано и няма табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места и без да има свидетелство за правоуправление.
От представената по
делото медицинска документация – епикризи, и заключението на комплексната
съдебно медицинска експертиза, по делото се
установи, че след произшествието ищецът веднага е бил настанен в МБАЛ –
Перник с диагноза „Мозъчно сътресение с отрита вътре-черепна травма. Фрактура
на външния глезен на дясната малкопищялна кост.“ „Фрактура на дясната
подбедрица и наранявания.“ и по спешност е бил опериран от хирургичен екип.
Извършено е инцизия (отваряне) на хематома на челната област вдясно и
отстраняване на събралата се кръв, шев и поставена компресивна превръзка.
Включена му е била инфузионна, дехидратираща, невротропна, антибиотична,
антикоагулантна и обезболяваща терапия. След проведено лечение в продължение на
3 дни пострадалият е бил изписан на 31.08.2017г., след което е бил транспортиран
в УМБАЛСМ „ Н.И.Пирогов“ за оперативно лечение по повод:„Фрактура на външния глезен на дясната малкопищялна
кост. Разкъсно-контузна рана на дясната подбедрица“. Проведено
му е оперативно открито наместване на фрактурата и стабилизиране със
семитубуларна метална плака и винтове,
както и антибиотична, антикоагулентна и обезболяваща терапия. Ищецът е бил изписан
от болницата на 07.09.2017г. като лечението е продължило амбулаторно с
назначени контролни прегледи , предписан режим и лекарства.
От заключението на
допуснатата и изслушана по делото съдебно-токсикологична и психиатрична
експертиза, се установи, че в кръвната проба иззета от Й.Д.П. се съдържат
0,54%о летливи редуциращи вещества (като етилов алкохол)- според протокол за
хим. експертиза №373/12.09.2017 от НТЛ— ЕКД. Тази стойност отговаря на лека
степен на алкохолно опиване, но е близо до границата между субклинична и лека
степен на алкохолно опиване, както и че доколко опиването се характеризира с
прояви на субклинична или лека степен зависи от индивидуалната поносимост.
Вещото лице токсиколог изяснява, че няма данни
кръвната проба да е била съхранявана неправилно, както и поради тази
причина или поради медицински показания за новообразуване на алкохол поради
ферментационни процеси (напр.диабет на лицето), пробата да е била повлияна от
ново разграждане и новообразуване на алкохол. От заключението на вещото лице –
психиатър се установява, че степента на алкохолното опиване при ищеца,
съобразно определената по метода на Видмарк концентрация на етилов алкохол в
кръвта му, може да бъде преценена като свръхлека, след като превишава само с
0.04%о приетата норма. Добавя също, че според критериите на МКБ 10
това би представлявало F 10.00 Остра интоксикация, неусложнена. Такава степен
(свръхлека) най-често не може да бъде разпозната и да се опишат типични
характеризиращи я особености, освен ако някои соматични или мозъчни болестни
процеси не са понижили чувствителността на индивида към действието на алкохола,
или обратно. От заключението на експерта е видно, че най-типично е
еуфоризиращото влияние на алкохола в афективните, мисловни и поведенчески
детайли. Върху водачи на МПС при лека степен на опиянение, влиянието на
алкохола върху физическото и психично състояние при конкретен индивид би било
много различно, в зависимост от нивото на летливите редуциращи вещества в
кръвта и в зависимост от поносимостта му съобразно неговите телесни и мозъчни
характеристики. Установеното при ищеца ниво на летливи редуциращи вещества
0.054%о, при наличната информация, според вещото лице, не може да се
очаква да е променило неговите психични възможности или поведенчески тенденции.
От заключението на вещото лице –токсиколог и разясненията му в съдебно
заседание обаче се установява, че доказаната у ищеца степен на концентрация на
алкохол удължава времето на слухови и зрителни дразнения, страда финната
координация и равновесие. В зависимост от индивидуалната поносимост може да се
очаква и увеличено самочувствие, както и намалено внимание.
Предвид така
установеното и извършвайки преценка на заключението на вещите лица токсиколог и
психолог, съобразно с всички други доказателства по делото, съдът приема, че в
конкретния случай дори и ниската степен на алкохолно опиване е довела у ищеца до
забавено възприятие на пътната обстановка, подценяване на опасността и
надценяване на възможностите да управлява безопасно мотопед. От съставените за
ПТП писмени доказателства и показанията на
свид.Т.и свид. С. – водач на лекия автомобил, преценени с оглед
възможната тяхна заинтересованост, съдът приема, че ищецът е управлявал мотопеда
без предпазна каска. Тези изводи относно влиянието на алкохолното опиянение и управляването
на мотопеда без каска се потвърждават и от заключението на СМЕ относно
механизма на причиняване на травматичните увреждания, установяващо по несъмнен
начин, че фрактурата на десния малкопищялен глезен е получен при опит водачът
да стъпи за опора на пътната настилка, при което действие стъпалото получава
силен удар и ротация на глезенната става, а уврежданията в областта на главата
се дължат на осъществения директен удар в твърдата пътна настилка след падане
на тялото върху нея.
От заключението на изслушаната по делото СМЕ се установи,
че по своя вид и тежест телесните увреждания на ищеца имат следната
медико-билогична характеристика: черепно-мозъчната травма е довела до „разстройство на здравето, временно опасно за живота, а полученото счупване на
десния глезен е причинило: „трайно затруднение на движенията на десния долен крайник
за срок по-дълъг от 30 дни“ (в случая до 3 месеца). Получените разкъсно-контузна рана
и подкожният хематом на главата са причинили - „ временно разстройство на здравето, неопасно
за живота “. От заключението на СМЕ се установи, че мекотъканните увреждания (раните и
хематомът на челната област) са отзвучали за срок до 10-12 дни. Възстановителният период при
черепно-мозъчни травми с характер на процесната продължава до 2-3 години, при
липса на усложнения.
Счупеният външен
глезен е зараснал за срок от 40 дни, считано от деня на извършената костна
операция, след което ищецът е започнал рехабилитация. Общо оздравителният
период на тази травма е продължил 3 месеца.
През периода на лечение и
възстановяване, ищецът е търпял болки и страдания, като
през първите 30 дни непосредствено след злополуката те са били интензивни,
както поради черепно-мозъчната травма, така и по повод костната увреда на
глезена. Също така той е търпял интензивни болки в продължение на 30 дни в
началото на проведената рехабилитация. След това ищецът е имал периодично
главоболие и болки в областта на десния глезен при обща преумора или при резки
промени на времето (студено и влажно време), когато той е бил принуден да
ползва седативни и обезболяващи средства. Освен това той е имал затруднения в
придвижването за първите 40 дни, забранено му е било да стъпва на десния си
крак и се е придвижвал с помощта на патерици, което е довело дискомфорт и
затруднение при самообслужването му в ежедневието. В тази насока са
и показанията на свид.Д., които съдът възприе като обективни и добросъвестни, тъй
като напълно кореспондират с останалите доказателства по делото. От експертното
заключение на СМЕ се установява, че към момента не се установяват остатъчни явления във връзка
с претърпяната черепно-мозъчна травма, но и че не са правени контролни
изследвания (КТ на главен мозък, ядрено-магнитен резонанс,
електро-енцефалография).
От
процесната злополука вече е изминала една година и три месеца и общото
здравословно състояние на пострадалия вече е стабилизарно. Счупеният фибуларен
глезен е зараснал окончателно. Движенията на дясната глезенна става вече са в
пълен обем и сила. Ищецът се предвижва самостоятелно, без помощни средства с
нормална походка. Предстои му нова операция за изваждане на металната
остеосинтеза, която операция ще му доведе допълнителни болки за срок до 30 дни
и нужда от кратка по време рехабилитация. От показанията на свид. Д. се
установява, че ищецът се чувствал отчаян, бил по-раздразнителен и вече не бил
толкова активен. Видно от заключението на СМЕ е, че от извършената костна
операция на ищеца е останал груб козметичен белег с дължина 9-10 см. на
външната част на дясната глезенна област. Остатъчен белег ищецът има и от
получената рана на дясната подбедрица с дължина 5 см.
С определение по чл.146, ал.1 от ГПК по делото е
прието за безспорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение за лек автомобил марка „Ауди А4“ по застраховка
„ГО“ с ответника. Виновният за процесното ПТП водач на МПС попада в кръга на
лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от
застраховката „Гражданска отговорност”, сключена със застрахователна полица № BG/08/1160028218694,
валидна до 20.11.2017 г., което е видно и от неоспорените констатации в протокола.
Безспорно е, че на ищеца извънсъдебно е определено и изплатено застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 36400 лв., като в тази насока е
представен и вносен документ, удостоверяващ плащането им на 16.01.2018 г. –
преди завеждане на иска.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, предявен пряко срещу застрахователя,
която възможност е предоставена на увреденото лице от закона. За да бъдат
уважени преките искове на пострадалите срещу застрахователя на деликвента
следва да се установят с предвидените в ГПК доказателствени средства две групи
факти. От една страна трябва да се установи наличието на застрахователно
правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия
причинител на увреждането в качеството на застрахован. От друга страна следва
да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на
непозволеното увреждане съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД-извършено виновно от
деликвента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно-
следствена връзка вреди за пострадалия. По делото се установи, както наличието
на всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане
съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД-извършено виновно от деликвента противоправно
деяние, от което да са настъпили в причинно- следствена връзка вреди за
пострадалия, така и кумулативно наличие на застрахователно правоотношение между
ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в
качеството на застрахован по см. на чл.477, ал.2 от КЗ, чието проявление е настъпило
с настъпването на застрахователно събитие.
Установи се, че водачът
на лекия автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата,
установени в чл.5, ал. 2, т.1 от ЗДвП,
чл.6, ал.1 и чл.50, ал.1 от ЗДвП, като е отнел предимството на движещия се по
път с предимство мотопед. С оглед на това, налице е противоправност на деянието на застрахования
водач. Тъй като не се оспори, а и вината в гражданското право и при
непозволеното увреждане, съгласно разпоредбата чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага,
съдът приема, че деянието е извършено виновно. Следствие от деянието на ищеца
са причинени травматични увреждания – Мозъчна контузия с множествени
контузионни огнища в двете голямо-мозъчни полукълба. Фрактура на дясната
зигоматична (скулна) кост на черепа. Фрактура на външната стена на десния
горно-челюстен синус. Разкъсно- контузна рана в дясната челна област на главата
с голям подкожен хематом. Фрактура на външния глезен на дясната малкопищялна
кост и е търпял болки и страдания през лечебния и възстановителния период общо
от около три месеца, както и негативни промени в обичайния му начин на живот -
дискомфорт и неудобства в ежедневието. Съдът приема, че вредите, които са били
причинени на ищеца, са пряка и непосредствена последица на извършеното от
причинителя на вредите. От заключението на СМЕ категорично се установява, че
причинените травматични увреждания са типични за пострадал мотоциклетист след
ПТП и са с доказан произход.
Управляваният от виновния водач автомобил е бил застрахован по риска гражданска отговорност при ответника по застраховка “Гражданска отговорност”, валидна за релевантния период към момента на настъпване на ПТП. Обект на застраховане по посочената задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят, съгласно чл.477, ал.1 КЗ. Застрахователното правоотношение е възникнало и съществуващо за датата на конкретното ПТП, поради което застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка съдът счита, че на ответника е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС от причинителя на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 498, ал.3 от КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, като в случая е налице и тази процесуална предпоставка за предявяване на иска.
По размерът на неимуществените вреди
съдът намира следното:
Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно т. ІІ от
ППВС № 4 от 23.12.1968 год. понятието „справедливост” не е абстрактно понятие,
а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.Такива обстоятелства при телесни увреждания са
характерът и тежестта на увреждането, в т.ч. броя на нанесените телесни
повреди, неговата трайност, начинът на извършването му, обстоятелствата при
които е извършено, влошаване състоянието на здравето, включително
допълнителното, причинените страдания, физически и психически. При определяне
на обезщетението съдът следва да вземе предвид тези обстоятелства, включително
дали и в каква степен пострадалият се е възстановил след извършени интервенции
и проведено лечение, като по този начин приложи критериите „продължителност на
болките и страданията” и „последици от получените увреждания”. От
доказателствата по делото съдът намира за установено, че в резултат на
пътно-транспортното произшествие ищецът е претърпял травматични увреждания,
както и болки и страдания през целия възстановителен период, което съдът намира
за установено от приетата медицинска експертиза и събраните гласни доказателства. От
заключението на СМЕ се установи, че същият е напълно възстановен, счупването на
глезенната става е зараснало, възстановен е пълния обем на движенията, но му
предстои нова операция и рехабилитация, а от свидетелските показания се
установи, че той все още не е преодолял негативните последици, които настъпват
обичайно върху психиката на лица претърпели или участвали в пътно-транспортно
произшествие.
Съдът, след като се
съобрази с тези обстоятелства и икономическото състояние в страна, възрастта и
начина на живот на ищеца, преценени съобразно момента на увреждането, с оглед критерия за справедливост, визиран в
чл. 52 от ЗЗД, счита, че справедливо обезщетение за претърпените неимуществени
вреди е сума в размер на 56 000 лв.
Възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат е основателно. Възможността за намаляване на обезщетението за
понесени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, когато
увреденото лице е допринесло за настъпването на вредите е предвидена от закона
в чл.51, ал.2 от ЗЗД. За приложението на тази норма е необходимо да се
установи наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия, с което обективно да е създал предпоставки и/или възможност за настъпване
на увреждането, т.е. когато е налице причинна връзка между неговите действия и
вредоносния резултат. То следва да е обективно, изводът за наличие на
съпричиняване не може да почива на предположения, и то следва да бъде доказано
посредством предвидените в закона доказателства и доказателствените средства,
тежестта за което е на ответната страна. Намаляването на дължимото обезщетение
не е обусловено само и единствено от преценката дали е налице виновно и
противоправно поведение на пострадалото
лице за настъпване на увреждането.
С оглед събраните и обсъдени доказателства по делото, съдът намира, че ищецът
е допуснал нарушение на правилата за движение, установени в чл.5, ал.3,т.1
от ЗДвП , чл.137е от ЗДвП и чл.150 от ЗДвП. Обективно е допринесло до настъпването на вредите поведение на ищеца, при
което е управлявал мотопеда под въздействието на алкохол (макар и лекостепенно)
и без предпазна каска. В тази насока съдът съобрази заключението на съдебно
токсикологичната и психологическа експертиза относно влиянието на алкохол с
такава концентрация върху ищеца. Също така преценени съобразно тях,
установените по делото категорични обстоятелства са, че той е управлявал
мотопеда и без достатъчно сигурна предпазна мотоциклетна каска, или недобре
фиксирана предпазна каска. Това поведение от страна на ищеца категорично е
повлияло на настъпването на вредоносния резултат, с оглед на причините за
настъпването на ПТП и механизма му. Заключението
на вещите лица по СМЕ е, че ако ищецът е пътувал с поставена „full fасе“защитна
каска, мекотъканните увреждания навярно са щели да бъдат избегнати, но не може със сигурност да се счита, че щеше
да бъде избегната черепната травма, тъй като само т.н. „full face- каска“
може да предотврати фрактурата на зигоматичната (скулната) кост на лицевия
череп. Дори и при поставена каска, при удар с висока кинетична енергия в
областта на главата фрактурите на черепа и мозъчната контузия също са напълно
възможни. Предпазната каска няма отношение към фрактурата в областта на дясната
глезенна става, която е получена от директен удари и ротацията на ходилото при
изпадането на ищеца върху твърдата пътна настилка.
С оглед на изложеното,
съдът приема, че с поведението си ищецът е допринесъл и способствал
настъпването на мекотъканните увреди на главата и лицева травма, но не и сътресението
и фрактурата на крайника. Ето защо, следва обезщетението за претърпените от
ищеца вреди да бъде намалено с 35 %, или да бъде присъдено обезщетение в размер
на 36400 лв. При липса на свидетелство за правоуправление не може да презумира,
че движението на мотоциклетистът е било в нарушение на правилата за движение,
както и че е налице пряка причинно-следствена връзка между действията на
пострадалия и резултата, защото в конкретния случай с това пострадалият не е допринесъл
да се случи увреждането и не касае естеството и обема на вредите.
Административните нарушения сами по себе си също не са основание за редуциране
размера на обезщетението, а за ангажиране на административно-наказателната
отговорност на дееца.
С
оглед на изложеното, съдът счита че са възникнали основания за осъждането на
ответното застрахователно дружество, на основание чл. 432, ал.1 от Кодекса за
застраховането да заплати на ищеца обезщетение за претъпените вреди в пълен
обем на отговорността на водача и в посочения по-горе размер, като в останалата
му част претенцията е недоказана и неоснователна. С изплащането на сумата в
размер от 36 400 лв. за обезщетение на причинените му в резултат на ПТП неимуществени
вреди, съдът намира че застрахователят е покрил в пълен обем настъпилите за
ищеца вреди. Ето защо, в тази част предявеният иск също е неоснователен, поради
погасяване на паричното задължение за обезщетение и следва да се отхвърли с
решението по делото. Като акцесорна следва да се отхвърли и претенцията за законна лихва върху
обезщетението. Освен това застрахователят изпада в забава след изтичане на срока
по чл.
497, ал.1 от КЗ, поради което претенцията на ищеца за законна лихва се явява
неоснователна за периода от датата на ППТ до 20.12.2017 г. и на това самостоятелно
основание.
С оглед изхода на делото, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, следва ищецът да бъде осъден да заплати на ответника всички
разноски по делото, а именно:разноски за възнаграждение на вещи лица и на свидетел
в размер на 540 лв., както и на основание чл.37 от ЗПрП и чл.25, ал.2 вр. с
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ и сумата от 450 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Й.Д.П. с ЕГН ********** против „Д.З.“
АД с ЕИК ******** иск с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането,
за осъждането му да заплати обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в резултат на ПТП на 28.08.2017 г. в с.Ноевци, обл.Перник, в размер на
100 000 лв. и за лихва върху тази сума, считано 28.08.2017 г. до окончателното
й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Й.Д.П. с ЕГН ********** да
заплати на „Д.З.“ АД с ЕИК *******
разноски в размер на 540 лв. и 450 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
СЪДИЯ: