Р Е Ш Е Н И Е
№ 203/30.7.2020г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - Девня, втори състав,
в открито публично заседание на 08.07.2020г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при секретаря Антоанета Станева,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 379 по описа за 2019 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***срещу Г.Д.А., ЕГН **********, с
адрес ***, искове с правно основание чл. 422 от ГПК, ДА БЪДЕ ПРИЕТО ЗА
УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОТВЕТНИКА, ЧЕ ДЪЛЖИ следните суми :
- 50,57 лв по договор за мобилни услуги от
05.10.2016г. по отношение на номер ***представляващи главница
за
неплатени далекосъобщителни услуги за периода 05.10.2016г – 19.02.2017г.
- 50,57 лв по договор за мобилни услуги от
05.10.2016г. по отношение на номер ***, представляващи главница за неплатени
далекосъобщителни услуги за периода 05.10.2016г – 19.02.2017г.
Както
и осъдителни искове с основание чл.79 от ЗЗД и
чл.92 от ЗЗД ДА БЪДЕ ОСЪДЕН
ответникът да заплати на ищеца:
- 44,97 лв, представляваща неустойка, дължима
поради предсрочно прекратяване на договор за мобилен номер ***по вина на
ответника, в размер на три месечни абонаменти такси
- 44,97 лв, представляваща неустойка, дължима
поради предсрочно прекратяване на договор за мобилен номер *** по вина на
ответника, в размер на три месечни абонаменти такси
- 49,80 лв, дължими по договор за лизинг от
05.10.2016г. за мобилно устройство ***, скл. във връзка с мобилен номер ***за
периода от м.02.2017г. до м.09.2018г.
- 49,80 лв, дължими по договор за лизинг от
05.10.2016г. за мобилно устройство ***, скл. във връзка с мобилен номер *** за
периода от м.02.2017г. до м.09.2018г.
ведно
със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение.
Претендират
се с исковата молба и разноските, сторени в настоящото и в заповедното производство.
В
исковата молба ищецът твърди, че ищецът е подал заявление за процесната сума и
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Длъжникът е бил
уведомен по реда на чл. 47 ГПК, поради което за ищецът се е породил правният
интерес да предяви установителни искове .
Ищецът
твърди, че между страните са сключени два броя договори за мобилни услуги от
05.10.2016г. с избран абонаментен план Интернет 3500 14,99 лв за мобилни номера
***и *** и два броя договори за лизинг от същата дата за устройства ***, взети
на изплащане чрез 23 месечни вноски в
размер всяка от тях на 2,49 лв. Потребителят дължи ежемесечно заплащане на
абонаментна такса в размери съобразно избрания
от него абонаментен план, както и месечно заплащане на цена на
ползваните услуги съгласно договорените
тарифни планове и приложимата ценова листа ведно с дължимата лизингова вноска за
устройството. Заплащането се извършва въз основа на фактура, която се издава
ежемесечно на името на потребителя, като плащането на издадената фактура трябва
да бъде извършено не по-късно от 18 дни от датата на издаването й.
Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението за
заплащане на сумите. Виновното неизпълнение на потребителя да плати дължимите
суми за м.10.206г., м.11.2016г. и м.
12.2016г. дава право на оператора да прекрати едностранно индивидуалния срочен
договор съгласно чл.19б от Общите условия, както и да начисли на същия
неустойка, като същата се претендира за
всеки номер поотделно в размера на сумата от три стандартни за съотв.
абонаментен план месечни такси съгласно постигнато споразумение с Комисия за
защита на потребителите. Неизпълнението на паричните задължения на
лизингополучателя е предпоставка за възникване правото за ищеца да обяви
предсрочна изискуемост на месечните лизингови вноски, дължими след м.02.2017г.
В
срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от назначения на ответника
особен представител по реда на чл.47 ГПК. Излага, че исковете са допустими, не
оспорва съществуването на облигационните отношения по процесните договори между
страните. Оспорва дължимостта на сумите за неустойки и лизингови вноски, тъй
като няма доказателства договорите да са били прекратени и по какъв начин е
станало това
Доказателствата по делото са
писмени. Изслушано е експертното заключение на вещо лице Я. Л.
Съдът намира така предявените
искове за допустими като подадени от заявителя в производството по чл. 410 ГПК
в предвидения от закона едномесечен срок.
В доказателствена тежест на ищеца е
да докаже възникването на валидно правоотношение по договори за предоставяне на
мобилни услуги, и тяхното предоставяне на ответника. От представените договори
за мобилни услуги от 05.10.2016г. се установява възникнали облигационни
правоотношения между страните, по силата на които ищецът се е задължил да
предоставя на ответника мобилни услуги срещу заплащането на уговорената цена.
Ответникът не е оспорил положения от него подпис в договорите, с оглед на което
с подписването му в правната му сфера са
възникнали съответните права и задължения. Представените справки за общо
потребление на процесните мобилни номера за процесните периоди от време и
издадените въз основа на тях фактури, доказват предоставените далекосъобщителни
услуги. Местата, където се регистрира информацията, че определена мобилна
услуга е осъществена /извън устройството на потребителя/, са сървърите на
телефонната клетка и логсървърите на оператора – т.е само при съответния доставчик на мобилните
услуги. В момента на доставянето на услугата тя автоматично се регистрира, като
така оставената електронна следа може да се материализира на хартиен носител –
фактури, справки и т.н. От изслушаното по делото експертно заключение,
неоспорено от страните, се установява размера на сумите по отделните фактури за
предоставени далекосъобщителни услуги за процесния период за номер +***и за
номер ***, поради което съдът приема за установено съществуването на вземането
на ищеца за тези суми в размер от 40,61 лева по договор за мобилни услуги от
05.10.2016г. за мобилен номер ***за периода от 05.10.2016г. до 19.02.2017г. и в
размер от 40,61 лева по договор за мобилни услуги от 05.10.2016г. за мобилен
номер ***за периода от 05.10.2016г. до 19.02.2017г. Остатъкът от сумите по
фактурите в размер от 19,90 лева съгласно заключението на вещото лице
представлява лизингови вноски по договори за лизинг на мобилни номера +***и +***. Заявление за издаване заповед за
изпълнение и иск по реда на чл.422 ГПК относно суми, представляващи дължими лизингови
вноски по договори за лизинг на мобилно устройство за период 05.10.2016г – 19.02.2017г.
ищецът не е предявявал пред съда /
претендират се в заповедното производство само суми за незаплатени
далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги от
05.06.2018г./. Също от
експертното заключение се установи и
фактът, че ответникът не е заплатил дължимите суми по издадените фактури
в уговорения срок, като доказателства относно факта на плащане на тези суми не
бяха ангажирани и до датата на приключване на съдебното дирене
Неоснователни се явяват исковите
претенции за присъждане на неустойка от 44,97 лв, дължима поради предсрочно
прекратяване на договор за мобилен номер ***и за присъждане на неустойка от
44,97 лева по договор за мобилен номер ***. Съгласно твърденията в исковата
молба при неплащане в срок на задължения за предоставени услуги, доставчикът
има право едностранно да прекрати договора съгласно Общите условия на ищцовото дружество, а
съгласно договора неустойката е в размер на дължимите месечни такси до края на
договора. Съгласно споразумение с Комисия за защита на потребителите дължимата
се неустойка от абонатите на дружеството при предсрочно прекратяване на
договорите е в размер на три стандартни за ползванат програма месечни продукти.
В хода на производството по делото обаче ищецът не установи по какъв начин
ответника е бил уведомен за прекратяването. Доколкото не е уговорено друго,
следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне на
договора се подчинява на общите правила на чл.87 ал.2 от ЗЗД и писмените
договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма, достигнало до
насрещната страна. Дори да се приеме, че заявлението по чл.410 ГПК представлява
изявление за разваляне на договора, то същото е след съставянето на процесната
фактура, с която е начислена неустойка, тоест към момента на начисляването не е
имало основание за това. Също дори и да се приеме, че договорите между страните са
били предсрочно прекратени по инициатива на оператора чрез конклудентни
действия по ограничаване на предоставените услуги, поради обстоятелството, че потребителят не е платил
търсената в настоящото производство сума, претенциите пак се явяват
неоснователни. Видно от съдържанието на процесните договори същите са бланкови
и няма доказателства, да са били предмет на предварително договаряне между
страните или ответникът да е имал възможност да влияе върху съдържанието на
процесната клауза за неустойка. Съдът намира, че след като операторът е
предпочел да прекрати договорите с клиента, вместо да запази тяхното действие,
то той очевидно няма как да предостави услугите, които иначе би предоставил,
ако не бяха прекратени и не разполага с възможност да претендира под формата на
неустойка възнаграждение за престация по вече прекратения договор, която не е
предоставил за пълния срок на неговото действие, при това без сам да предлага
изпълнение. След прекратяването на договора няма пречка мобилният оператор да
предлага услуги чрез освободения номер на нови клиенти, така както преди да се
обвърже с ответника. Предвид постигнатото споразумение с КЗК през 2018г. ищецът
се е задължил да намали размера на неустойката до трикратния размер на
месечните стандартни абонаментни такси, но съдът приема, че споразумението не е
приложимо за казуса, тъй като валидността на договорките следва да се преценява
към момента на сключване на договора между страните.
По отношение на претендираните суми за 49,80
лв, дължими по договор за лизинг от 05.10.2016г. за мобилно устройство ***,
сключен във връзка с номер *** за период м.02.2017г. – м.09.2018г. и 49,80 лв,
дължими по договор за лизинг от 05.10.2016г. за мобилно устройство ***, сключен
във връзка с номер ***за период м.02.2017г –м.09.2018г., ищецът следва да
установи наличието на действително правоотношение по договор за лизинг, по
силата на което лизингодателят се е задължил да предостави на лизингополучателя
лизингованата вещ за временно ползване срещу уговореното лизингово
възнаграждение и лизингодателят да е предоставил държането на мобилното
устройство в състояние, годно за обичайното или уговореното потребление. Видно
от представените договори за лизинг от 05.10.2016г., подписани от представител
на ищеца и от ответника по делото, ищецът, в качеството му на лизингодател, е
предоставил на ответника, в качеството му на лизингополучател, за временно и
възмездно ползване мобилни устройства ***
срещу заплащане от страна лизингополучателя на обща лизингова цена в размер на 87,27
лв. за всеки един от договорите посредством месечни вноски съгласно уговорен
погасителен план. Съгласно чл. 4 от договорите с подписването им
лизингополучателят е потвърдил, че лизингодателят му е предал устройството във
вид, годен за употреба. Съгласно експертното заключение ответникът не е заплатил
нито една вноска по договорите за лизинг. Отделно от това липсват представени
доказателства, че ответникът е върнал устройствата, поради което следва да се
приеме, че е останал държател на същите, без да ги плати. Допълнително към
датата на приключване на устните състезания е изтекъл срокът на лизинговите
договори поради което след като не е установил погасяване на задължението,
ответникът следва да заплати цената на устройството. С оглед така изложеното
съдът приема за установено съществуването на вземането за цената на остатъка от
лизинговите вноски в размер на 49,80 лв, дължими по договор за лизинг от
05.10.2016г. за мобилно устройство ***, сключен във връзка с номер *** за
периода от м.02.2017г. до м.09.2018г.и 49,80 лв, дължими по договор за лизинг
от 05.10.2016г. за мобилно устройство ***, сключен във връзка с номер ***за
периода от м.02.2017г. до м.09.2018г.
Предвид изхода на производството
разноските в заповедното производство, направени от заявителя за държавна такса
и адвокатско възнаграждение, следва да се присъдят в размер от 563,03 лв
съответно на уважената част от исковете На ищеца следва да бъдат присъдени и
разноските в заповедното производство съответно на уважената част от исковете,
които възлизат на 22,52 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК в отношенията между
страните, че Г.Д.А., ЕГН **********, с адрес *** ***, ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***сума от 40,61 лева / четиридесет лева и 61
стотинки/ по договор за мобилни услуги от 05.10.2016г. по отношение на номер ***,
представляващи главница за незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 05.10.2016г
– 19.02.2017г. и сума 40,61 лева / четиридесет лева и 61 стотинки/ по договор
за мобилни услуги от 05.10.2016г. по отношение на номер ***, представляващи
главница за незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 05.10.2016г –
19.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.11.2018
г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, за които е издадена Заповед № 830/08.11.2018 г. по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д.№ 1299/2018 г. на РС Девня, като отхвърля исковата претенция за
горницата до претендираните 50,57 лева по договор за мобилни услуги от
05.10.2016г. по отношение на номер ***, за периода 05.10.2016г – 19.02.2017г. и
за горницата до претендираните 50,57 лева по договор за мобилни услуги от
05.10.2016г. по отношение на номер ***,
за периода 05.10.2016г – 19.02.2017г
ОТХВЪРЛЯ
предявените от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***срещу Г.Д.А.,
ЕГН **********, с адрес *** ***, искове за осъждане на ответника да заплати на
ищцовото дружество 44,97 лева / четиридесет и четири лева и 97 стотинки/,
представляваща начислена неустойка за неизпълнение в размер на три стандартни
месечни абонаментни такси, дължима поради предсрочно прекратяване на договор за
мобилен номер ***и 44,97 лева / четиридесет и четири лева и 97 стотинки/,
представляваща начислена неустойка за неизпълнение в размер на три стандартни
месечни абонаментни такси, дължима поради предсрочно прекратяване на договор за
мобилен номер ***ОСЪЖДА Г.Д.А., ЕГН **********, с адрес *** ***, да
заплати на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***49,80 лева /
четиридесет и девет лева и 80 стотинки/, представляващи незаплатени лизингови
вноски за периода от м.02. 2017г. до
м.09.2018г. по договор за лизинг от 05.10.2016г. за устройство ***, взето във връзка с
мобилен номер ***и 49,80 лева / четиридесет и девет
лева и 80 стотинки/, представляващи незаплатени лизингови вноски за
периода от м.02. 2017г. до м.09.2018г.
по договор за лизинг от 05.10.2016г. за устройство ***, взето във връзка с мобилен
номер ***ОСЪЖДА
Г.Д.А., ЕГН **********, с адрес *** ***, да заплати на ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***сумата от 22,52 лева /двадесет и два лева и 52
стотинки/, представляваща разноски направени в заповедното производство, както
и сумата от 563,03 лева / петстотин шестдесет и три лева и 03 стотинки/,
представляваща разноски, направени в исковото производство
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред ОС Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните,
а копие от него да се изпрати на страните заедно със съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................