РЕШЕНИЕ
№ 3007
гр. Пловдив, 30.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20215330104293 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.247 от ГПК.
Постъпила е молба вх. № 40839/20.05.2022 г. по описа на Районен съд
Пловдив, с която се претендира по отношение на постановеното по делото
Решение № 1302/18.04.2022 г., да бъде постановено решение за поправка на
очевидна фактическа грешка, като в диспозитива на същото вместо
посочената сума в размер на 5282,70 лева с ДДС, да се чете 5518,93 лева с
ДДС.
В депозираната молба се излагат съображения, че на стр. три от
решението съдът е посочил, че е претендирана сума в размер на 561,01 лева
без ДДС, респ. 618,20 лева с ДДС, а действително претендираната е в размер
на 562,01 лева без ДДС или 674,41 лева с ДДС. Досежно наемната цена за
месец юни 2015 г. се посочва, че претендираната е в размер на 900 лева без
ДДС, респ. 1080 лева с ДДС, а за периода 01.10.2015 г. – 13.10.2015 г.,
претендирата сума е в размер на 646,52 лева с ДДС, вместо посочената в
размер на 464,50 лева с ДДС.
В едноседмичния срок по чл. 247 ГПК ответникът е депозирал молба, в
която посочва, че депозираната молба следва да се остави без уважение.
Съдът след като взе предвид становищата на страните и приложените по
делото доказателства, намира следното:
Депозираната молба се явява процесуално допустима, доколкото е
депозирана от легитимирана страна пред надлежен орган. По същество,
молбата се явява частично основателна по следните съображения:
1
По делото е постановено Решение № 1302/18.04.2022 г., с което
ответникът е признато за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 5282,70 лева, представляваща
незаплатена наемна цена за периода април 2015 г. – ноември 2015 г. за обект:
**** и намиращите се в нея съоръжения, находящи се в с. **, общ. **, обл.
**, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда, до окончателното
изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 16764/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив.
Предвид изложените съображения в депозираната молба за допускане
на очевидна фактическа грешка в постановеното решение, съдът намира, че
същата се явява частично основателна:
По отношение на претенцията за месец април 2015г., в молба вх. №
15710/31.03.2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, се претендира сумата в
размер на 562,01 лева без ДДС. При начисляване на ДДС от 20 % /респ. в
размер на 112,40/, се получава действително дължима сума в размер на 674,41
лева с ДДС. Доколкото се касае за аритметична грешка и е посочена
данъчната основа коректно в решението, то действително посоченото
представлява очевидна фактическа грешка, като към присъдената сума в
размер на 5282,70 лева следва да се добави и сумата в размер на 56,21 лева
/разликата между посочената в решението сумата в размер на 618,20 лева и
действително дължимата в размер на 674,41 лева/.
По отношение на претенцията за месец юни 2015 г., съдът намира, че
депозираната молба се явява неоснователна: на първо място, в постановеното
решение е прието, че дължимият наем за месец юни 2015 г. възлиза на сумата
в размер на 1000 лева без ДДС, респ. на 1200 лева с ДДС. Дори да се приеме,
че депозираната молба касае месец юли 2015 г., в която хипотеза съдът
действително е приел, че дължимият наем възлиза на 900 лева с ДДС, то в
молба вх. № 15710/31.03.2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, ищецът
изрично е посочил, че претендира наем в размер на 750 лева без ДДС /респ.
900 лева с ДДС/. Посоченото се потвърждава и от представената към исковата
молба фактура № *** г. /л.8/, от която се установява, че начислената сума е
размер на 900 лева с ДДС. Предвид изложеното в тази част депозираната
молба за поправка на очевидна фактическа грешка следва да бъде оставена
без уважение.
По отношение на претенцията за периода 01.10.2015 г. – 13.10.2015 г., в
постановеното по делото решение съдът е приел, че се дължи цялата
претендирана сума в размер на 464,50 лева. Такава обаче е петендирана в
размер на 387,10 лева без ДДС, респ. 464,52 лева. Доколкото се касае за
аритметична грешка, то действително посоченото представлява очевидна
фактическа грешка, като към присъдената сума в размер на 5282,70 лева
следва да се добави и сумата в размер на 0,02 лева /разликата между
посочената в решението сумата в размер на 464,50 лева и действително
2
дължимата в размер на 464,52 лева/.
Поради всичко изложеното, следва в постановеното по делото решение
да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка, като вместо
посочената в решението сума в размер на 5282,70 лева, следва да се чете
сумата в размер на 5338,93 лева. В останалата част депозираната молба следва
да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.247 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №
1302/18.04.2022 г., постановено по гр. д. № 4293/2021 г. по описа на Районен
съд Пловдив, VII гр. с-в, като ВМЕСТО посочената сума в размер на 5282,70
лева с ДДС /пет хиляди двеста осемдесет и два лева и седемдесет стотинки/
ДА СЕ ЧЕТЕ сумата в размер на 5338,93 лева с ДДС /пет хиляди триста
тридесет и осем лева и деветдесет и три стотинки/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 40839/20.05.2022 г. по описа
на Районен съд Пловдив, с която се претендира по отношение на Решение №
1302/18.04.2022 г., постановено по гр. д. № 4293/2021 г. по описа на Районен
съд Пловдив, VII гр. с-в, да бъде постановено решение за поправка на
очевидна фактическа грешка, за разликата над сумата в размер на 5338,93
лева до претендирания размер от 5518,93 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Окръжен съд Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
3