Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-„A“ въззивен
състав, в открито съдебно
заседание на десети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. с-я МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при
участието на секретаря Цветелина Добрева – Кочовски, като разгледа докладваното
от съдия Ташева гр. д. № 6459 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 73509 от
16.04.2020 г., постановено по гр. д. № 23079/2019 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 88
с-в са отхвърлени предявените искове от М.Г.С., ЕГН ********** против Сдружение
„Б.А.за лица с И.З.“ /БАЛИЗ/, ЕИК********, Сдружение „Иновация“, ЕИК ******** и
Сдружение „Асоциация аутизъм“, ЕИК********с правно основание чл. 49 ЗЗД, във
вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на
ищцата сумата от 15 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени й в
резултат на заснемане на видеоклип с участието на дъщеря й Д.П.Б.при едно от
посещенията й в Дневен център за деца с разстройство от аутистичния спектър
„Дъга“ в гр. София и излъчването му пред множество хора на презентация на
организирано събитие – Първа международна конференция „Допълваща и алтернативна
комуникация“, ведно със законна лихва върху всяка от главниците от момента на
вредоносното събитие /14.11.2018 г./ до окончателното й изплащане и ищцата М.Г.С.
е осъдена да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците Сдружение “Б.А.за
лица с И.З.“, Сдружение „Иновация“ на всеки от тях сумата от по 300 лв. -
разноски по делото, а на Сдружение „Асоциация аутизъм“ сумата от 980 лв. - разноски
по делото.
Срещу
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от М.Г.С., чрез
пълномощника адв. Е.Б., с която се обжалва съдебното решение като незаконосъобразно,
неправилно и необосновано. В жалбата се навеждат доводи, че съдът е изяснил в
цялостен обем фактическата обстановка по делото, като в мотивите на решението
си правилно е приел, че са налице законовите предпоставки за търсене на отговорност
на всеки един от ответниците по делото, но неправилно е приложил материалния закон,
с което е постановил незаконосъобразен съдебен акт. В тази връзка се сочи, че в
параграф 42 от Общите разпоредби на Регламент № 2016/967 се предвижда, че
„Когато обработването се извършва въз основа на съгласието на субекта на
данните, администраторът следва да може да докаже, че субектът на данните е дал
съгласието си за операцията по обработване. По-специално, в случай на писмена
декларация по друг въпрос, с гаранциите следва да се обезпечи, че субектът на
данни е информиран за това, че дава съгласието си и в каква степен го дава. За
да бъде съгласието информирано, субектът на данни следва да знае поне самоличността
на администратора и целите на обработването, за които са предназначени личните
данни.“ Посочва се, че са нарушени и изискванията на параграф 43 от Регламента,
както и на Параграф 45 от Регламента. На следващо място се излага, че Параграф
60 предвижда, че „Принципите на добросъвестно и прозрачно обработване изискват
субектът на данни да бъде информиран за съществуването на операция по
обработване и за нейните цели. Администраторът следва да предостави на субекта
на данните всяка допълнителна информация, която е необходима, за да се
гарантира добросъвестно и прозрачно обработване на данните, като се вземат предвид
конкретните обстоятелства и контекст, в които се обработват ичните данни.“
В
жалбата се поддържа, че само и единствено при изпълнението на тези условия може
да се приеме, че е налице свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено
указание за волята на субекта на данните, посредством зявление или ясно
потвърждаващо действие, което изразява съгласието му свързаните с него лични
данни да бъдат обработени по смисъла на чл. 4, параграф 11 от Регламента. Жалбоподателката
излага, че настоящият случай не е такъв поради това, че в подписаната декларация
е посочен изразът „снимков материал“, като такъв може да бъде снимка или
поредица от снимки, а не аудио - видеозапис, което е нещо съвсем различно.
Посочено е също така, че снимките могат да бъдат качвани на сайта, за
изработване на брошури, снимкови табла и др. подобни, а предаването на друг
субект и излъчването им на конференция не може да бъде приравнено на „подобно“
на изготвянето на брошура. Излага се, че в декларацията не са посочени целите
на обработването, което е задължителен компонент съгласно Регламента, както и че
в същата липсва изрично съгласие, тъй като такова е само това съгласие, което е
дадено по конкретен повод. В тази връзка се сочи, че съгласно Регламента, на
субекта на лични данни трябва да е предоставена информация за това в какво се
изразява обработването, какви са целите, когато личните данни се предоставят на
друг администратор, като декларацията трябва да съдържа данни за администратора,
тъй като едно лице може да даде съгласие за видеозаснемане и излъчване, но от
определено лице, а не от всички.
В
жалбата се твърди, че даденото съгласие е във връзка с предоставянето на социална
услуга към Сдружение „Асоциация Аутизъм“, от което следва, че администраторът има право да обработва
данните само и единствено с оглед предоставяне на услугата, но предаването им
на трети лица с цел провеждане на конференция не е свързано с предоставяне на
конкретната услуга. В тази връзка се поддържа, че дадената декларация, като непокриваща
нито един от критериите за информираност и свободно изразяване на воля за конкретна
операция е неприложима, поради което изводите на първоинстанционния съд
противоречат на материалния закон.
На
следващо място се излага, че са неправилни и изводите на съда относно
изключенията на чл. 9 от Регламента и по-конкретно в Параграф 2, б. „з“ като се
поддържа, че ключово в тази разпоредба е наличието на „необходимост“, т.е.
неизбежна потребност от постигането на определена цел, като без обработката на
личните данни, тази цел не може да бъде постигната. Излага се, че от
показанията на св. А.става ясно, че видеозаписът е направен и предаден на друго
лице с цел „получаване на сертификат от участник в обучение за работа със
системата „МАКАТОН“. Сочи се, че съгласно Регламента понятието „необходимост“
означава, че тя трябва да произлиза от важен обществен интерес и да почива на
конкретно законно основание, каквото в случая липсва, поради това, че целта на
конференцията е научно-информативна. Жалбоподателката поддържа, че конференцията
няма за цел предоставяне на социална или здравна услуга на нейното дете или на други
деца, тъй като услугите, които се предоставят не са зависими от провеждането на
конференцията по никакъв начин.
Поради
изложеното, моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови
друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендират се и направените
разноски във въззивното производство.
Въззиваемата
страна Сдружение „Асоциация аутизъм“ е депозирала отговор на въззивната жалба,
подаден чрез адв. М.Д., в който се поддържа становище за неоснователност на същата
като се излага, че първоинстанционният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, поради което моли да бъде потвърдено, а подадената
въззивна жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.
По
делото е постъпил отговор на въззивната жалба и от Сдружение „Б.А.за лица с И.З.“
/БАЛИЗ/, подаден чрез адв. М.Д., в който е изложено становище за
неоснователност на същата. Поддържа се, че решението на първоинстанционния съд
е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено, а въззивната
жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.
По
делото е постъпил отговор на въззивната жалба и от Сдружение „Иновация“, в
който е изложено становище за неоснователност на същата. Поддържа се, че
решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което
моли да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран със субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
49 ЗЗД, вр. 45 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД, предявени от М.Г.С. против Сдружение „Б.А.за
лица с И.З.“, Сдружение „Иновация“, Сдружение „Асоциация аутизъм“ за осъждане
на ответниците да й заплатят солидарно сумата от 15 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, причинени й в резултат на заснемане на видеоклип с участието
на дъщеря й Д.П.Б.при едно от посещенията й в Дневен център за деца с
разстройство от аутистичния спектър „Дъга“ в гр. София и излъчването му пред
множество хора на презентация на организирано събитие – Първа международна
конференция „Допълваща и алтернативна комуникация“, ведно със законна лихва от момента
на вредоносното събитие /14.11.2018 г./ до окончателното изплащане.
В
исковата молба ищцата твърди, че е майка на Д.П.Б., която била заснета във
видеоклип, разпространен неправомерно в публичното пространство и без нейно
съгласие, при което й били причинени болки и страдания. Ищцата излага, че
дъщеря й страда от заболяване с диагноза „детски аутизъм“, като за подобряване
състоянието й, ползвала социалните услуги на Дневен център за деца с
разстройство от аутистичния спектър „Дъга“. На 14.11.2018 г. ищцата узнала, че
при едно от посещенията си в Центъра, дъщеря й била заснета, а клипът бил
разпространен пред множество хора, като е бил излъчен на презентация на организирано
събитие - Първа международна конференция „Допълваща и алтернативна комуникация“,
което било във връзка с демонстрация на резултатите, постигнати от проведено
обучение по системата МАКАТОН. Вследствие на това, ищцата изпитала силен стрес
от опасността за последващо масово разпространение на клипа; почувствала се
обидена, засрамена, подведена; принудила се да преустанови заниманията на
дъщеря си в Центъра, тъй като нямала доверие към персонала, което от своя
страна било стресиращо за детето, предвид на специфичното му състояние, в което
се намира, като по този начин били заличени и постигнатите до момента
резултати, като процесът трябвало да започне от начало. В резултат на случилото
се ищцата се затворила в себе си, престанала да общува с близките си приятели,
изпитвала вина, че не е успяла да защити дъщеря си. Претендира ответниците да
бъдат осъдени солидарно да й заплатят сума – представляваща обезщетение за причинените
й неимуществени вреди.
Ответниците
Сдружение „Б.А.за лица с И.З.“, Сдружение „Иновация“ и Сдружение „Асоциация
аутизъм“ са депозирали писмени отговори на исковата молба, в които оспорват
предявените искове по основание и размер. Оспорва се отговорността на ответниците
за вредите, с оглед качеството им на юридически лица и поради това невъзможността
им да поемат вина. Оспорва се да е налице противоправност в деянието на
ответниците, доколкото се твърди, че то е съобразено с действащата нормативна
уредба. В тази връзка се излага, че ищцата е дала писмено съгласие за изготвяне
на снимков материал с участието на дъщеря й съгласно чл. 13 от Закона за
авторското право. Излагат се доводи, че авторът на записа е носител на правото
да го разпространи, поради което съгласието на заснетото лице, респ. на неговия
законен представител не е необходимо. Впоследствие ищцата е била надлежно
информирана за използването на видеозаписа, без да е необходимо последващото й
съгласие за това. Оспорват да е налице причинно-следствена връзка между
деянието и вредите, които ищцата твърди да е претърпяла, както и размерът на
претендираното обезщетение, като прекомерно завишен.
В
първоинстанционното производство, като безспорни факти, в приложение на разпоредбата
на чл. 153 ГПК са приети фактите относно здравословното състояние на Д.П.Б.-
дете на ищцата, на което е поставена диагноза „детски аутизъм“, както и фактът на
ползването от ищцата и нейната дъщеря на социалните услуги в общността в ДЦДУ,
предоставяни от Дневен център „Дъга“, което се установява и от представения по
делото сключен договор между тях от 30.04.2018г. за предоставяне на услугата,
както и че при едно от посещенията в Центъра е бил заснет видеоклип с участието
на дъщерята на ищцата – Дарина Богданова.
По
делото е представена Декларация от 29.01.2016г., подписана от ищцата М.Г.С., в
която е обективирано съгласието й снимков материал на дъщеря й Д.П.Б.да бъде
използван от ЦСРИ на лица с проблеми от аутистичния спектър, гр. София за
публикуване в сайта на Центъра, за изработка на брошури, снимкови табла и други
подобни.
Представена
е и Декларация от 09.05.2016 г. от ищцата М.Г.С., в която на основание чл. 4,
ал. 2 от ЗЗЛД е дадено изрично съгласие на доставчика на социални услуги
Сдружение „Асоциация Аутизъм“ да събира, обработва и ползва всякакъв вид нейни
лични данни, както и лични данни на детето
й Д.П.Б.във връзка с получаваните от дъщеря й социални услуги към Сдружение
„Асоциация Аутизъм“.
По
делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите – К.И.Н., В.И.И.,
А.И.А.и Н.В.В..
Въззивният
съд намира, че решението е постановено при задълбочено обсъждане на събраните
по делото доказателства и при изяснена фактическа обстановка от СРС, поради
което настоящият състав не намира за необходимо да я преповтаря изцяло, а
препраща към нея на основание чл. 272 ГПК.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваните му части, като по останалите
въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършена служебна проверка въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не е
допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
Настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното решение е и правилно, като фактическите и
правни констатации на въззивния съд съвпадат с направените констатации от
районния съд в атакувания съдебен акт, поради което и на основание чл. 272 от ГПК,
настоящият състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Във връзка с
изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави следното:
Отговорността
по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди
противоправни и виновни действия, като същата има гаранционно-обезпечителен
характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената
разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено
лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на
възлагане на работа на деликвента от ответниците и причиняване на вредите при
или по повод на тази работа. Следователно, за да се ангажира отговорността на
ответниците за заплащане на обезщетение по посочения ред следва да се установи
кумулативното наличие на следните предпоставки: извършването на противоправно
действие или бездействие от страна на лица – служители на ответниците,
причиняване на вреди – при или по повод на изпълнението на възложена от ответниците
работа, както и причинно – следствена връзка между противоправното
действие/бездействие и вредоносния резултат.
В
конкретния казус се претендират вреди, настъпили в резултат от заснемането на видеоклип
с участието на дъщерята на ищцата, който впоследствие е бил разпространен пред
множество хора, посредством излъчването му на презентация на организирано
събитие - Първа международна конференция „Допълваща и алтернативна
комуникация“, във връзка с демонстрация на резултатите, постигнати от проведено
обучение по системата МАКАТОН.
Няма
спор по делото, а посоченото обстоятелство се установява и от събраните гласни
доказателства, че заснетият видеоклип с участието на дъщерята на ищцата е бил
предоставен за излъчване на организирано събитие - Първа международна
конференция „Допълваща и алтернативна комуникация“, проведено на 14.11.2018 г.
от Сдружение „Асоциация аутизъм“ – единият от ответниците, като и че същият е
член на Сдружение „Б.А.за лица с И.З.“, поради което съдът намира, че за
извършеното деяние от служител при съставляващото сдружението лице,
отговорността може да бъде ангажирана и от двете солидарно отговорни лица. На
следващо място, въззивният съд намира за правилни изводите на СРС, че и
ответникът Сдружение „Иновация“ е легитимиран да отговаря по предявения срещу
него иск, в случай на установяване наличието на елементите от фактическия
състав на деликта, доколкото е безспорно, че сочените от ищцата лица - С.Д.и В.П.–
са служители на Сдружение „Иновация“, които са взели участие при презентацията
с излъчване на видеоклипа на Конференцията и доколкото именно чрез техните фактически
действия, същият е достигнал до знанието на третите лица. От значение е
легитимността на действията им по снабдяване с клипа и излъчването му, като в
тази връзка следва да се установи дали същите са разполагали с правото на това.
Поради
изложеното, настоящият състав намира, че са налице законовите предпоставки за
търсене на отговорност на всеки един от ответниците по делото.
От
представената в първоинстанционното производство писмена декларация, изходяща
от ищцата М.С. се установява заявеното от нея съгласие за изготвянето на
снимков материал на дъщеря й, който да бъде използван от ЦСРИ на лица с
проблеми от аутистичния спектър, като декларираното е било заявено в Дневен
център за деца с аутизъм „Дъга“, където е била заснета. В този смисъл, съдът
намира, че е налице изразено съгласие от ищцата за заснемане на детето й, без в
конкретния случай да са били конкретизирани целите за заснемане и ползване на видеоматериала.
Съгласно съдържанието на декларацията, съдът приема, че изразеното съгласие
касае използването на снимковия материал от ЦСРИ за лица с проблеми от
аутистичния спектър, което е във връзка с дейността на Центъра.
Настоящият
състав намира, че съгласието, дадено от ищцата М.С., обективирано в посочената декларация
касае дейности, свързани с развитието на социалната услуга и повишаване на нейния
капацитет. Доколкото системата MAKATON представлява средство за комуникация с
лица, страдащи от аутизъм, за които е безспорно, че изпитват трудности във
вербалната комуникация, като същата създава възможности тези деца да
контактуват по-пълноценно, то следва, че безспорно усъвършенстването на
специалистите, които работят с нея и я прилагат на лицата, страдащи от аутизъм
е свързано с осигуряването на качествени здравни или социални грижи на тези
деца. В този смисъл усъвършенстването на уменията на специалистите да работят
със системата MAKATON води до повишаване на комуникативните умения на децата,
страдащи от аутизъм и до подобряване на здравния им статус в ежедневието, тъй
като социално-психологическата работа и създаването на комуникационни умения е от
изключително важно значение за тях, като осигурява възможност за включването им
в обществото. Следователно употребата на системата MAKATON в работата на
социалната услуга гарантира като резултат повишаване нивото на комуникативните
умения на потребителите – деца, страдащи от аутизъм. Безспорно, за да бъдат
постигнати оптимални резултати от социалната услуга е необходимо
професионалистите, които работят с посочената система MAKATON да имат съответната
квалификация, което става с получаването на съответните дипломи или сертификати
за работа със системата MAKATON и придобиването на такива умения за работа.
Поради изложеното, въззивният съд намира за правилни и законосъобразни изводите
на първоинстанционния съд за наличието на изключенията от забраната за
обработка на лични данни, въведени в чл. 9 от Регламент (ЕС) 2016/967,
доколкото във връзка с изложеното по-горе са налага изводът, че изготвянето и
разпространяването на записа е свързано с осигуряването на качествени здравни
или социални грижи на деца с аутизъм, което е било и целта на проведената
конференция.
В
тази връзка, настоящият състав приема, че фактическото действие по заснемането
на клипа е законосъобразно, доколкото по делото е установено, че от ищцата, в
качеството й на законен представител на заснетото лице е налице изрично заявено
съгласие за това. Това е така, доколкото в случая по делото е безспорно, че
заснетият видеоклип е бил използван именно във връзка с дейността на Центъра, за
което именно е било и даденото в този смисъл съгласие от ищцата.
Съдът
намира, че не е налице противоправност и в действията и на останалите двама
ответници, единият от които е предал видеоклипа за послужване на презентация на
Конференцията – Сдружение „Асоциация Аутизъм“/, а другият извършил фактическите
действия по самото излъчване и презентиране на съдържащото се в него – Сдружение
„Иновация“. Това е така, тъй като дори и да се приеме, че ищцата не е изразила
съгласие за заснемането на дъщеря й с оглед излъчването му на конкретната
конференция, а е дала съгласие единствено за изготвянето на снимков материал,
то в случая са налице другите предпоставки, допускащи изключение от обработване
на лични данни без изричното съгласие за това за конкретната цел, а именно
тези, предвидени в чл. 9, б. ж и б. з от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския
парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица
във връзка с обработването на лични данни. Посочените изключения допускат обработването
да бъде извършвано дори и на специални лични данни, в случай че бъдат използвани
за важен обществен интерес или във връзка с осигуряването на здравни или
социални грижи или лечение, или за целите на управлението на услугите и системите
за здравеопазване или социални грижи. В тази връзка изводите на първоинстанционния
съд относно изключенията от забраната за обработка на лични данни, въведени в
чл. 9 от Регламент (ЕС) 2016/967 са правилни и законосъобразни. Правилно е било
прието, че в случая може да се говори за приложение на чл. 9, параграф 2, буква
„з“ от Регламента, предвиждащ, че изготвянето и разпространяването на записа е
свързано с осигуряването на качествени здравни или социални грижи на деца с
аутизъм, което е било и целта на проведената конференция. В този смисъл, поради
изложените по-горе изводи, съдът намира, че безспорно осъществилата се Първа
международна конференция „Допълваща и алтернативна комуникация“ от
12-14.11.2018 г. е била именно с такъв важен обществен интерес, свързан с
осигуряването на здравни или социални грижи или лечение на децата, страдащи от
аутизъм. Този извод се подкрепя и от свидетелските показания на св. А., от които се установи, че видеозаписът е бил използван
за показване на практически умения и постижения при работа със системата за
комуникация МАКАТОН и която е предвидена за подобряване състоянието на деца с
аутизъм. Няма спор също така, че Конференцията е била организирана за ограничен
кръг от специалисти, които работят в тази сфера, от което следва, че излъчването
на заснетия видеоклип е било осъществено единствено във връзка със
специалността на присъстващите участници и не е било разпространено сред
неограничен кръг от субекти. Целта на заснетия видеоклип безспорно е в
обществен интерес, тъй като е излъчен с цел да се подобрят техниките за
комуникация за деца с аутизъм и да се обмени опит и добри практики измежду
специалистите, които работят с тези деца, в т. ч. да се усъвършенстват
техниките, знанията и уменията им за работа с тях. Наред с това следва да се посочи,
че в конкретния случай не е налице накърняване на основните права и свободи на
субекта на личните данни, тъй като от събраните доказателства се установява, че
непосредствената цел на видеото е била именно във връзка с лечението на дъщерята
на ищцата, която не е била заснемана и показвана пред аудиторията с друга цел, освен
с единствената цел, поради която е било изготвено видеото – за практическо
осъществяване на комуникация с детето по специален за това начин, който може да
се приеме, че е от категорията на осигуряващите нейното лечение способи.
На
следващо място, следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че детето не е
било заснето и съответно излъчено в произволна среда, а само сред специалисти,
които работят с децата и ползващи системата MAKATON, нито детето е било заснето
в състояние или във вид, които биха могли да бъдат възприети по начин, по който
действително да търпи вреди от неспазване на реда за обработване на личните
данни, за да се приеме, че е налице противоправност в поведението на ответниците.
Както вече бе изложено от настоящия състав, целта на видеото е в безспорен обществен
интерес, тъй като е излъчено събитие,
способстващо за подобряване на техниките за комуникация на деца с аутизъм, което
е от изключително важно значение относно възможностите за тяхното лечение и
подобряване на здравния им статус и качеството на социалния им живот в
обществото. От своя страна, посоченото обстоятелство безспорно допринася за напредъка
в предоставяните социални и здравни грижи, което от своя страна е пряко свързано
с осъществяваната дейност от ответниците и цели постигането на по-добри
резултати в нея, като не осъществява противоправно поведение от ответниците,
свързано с нарушаване на нормативно установения ред за обработването на личните
данни, в резултат от което да са били засегнати основните права на заснетото
лице.
Поради
изложеното, въззивният съд намира, че липсва противоправност на посочените
деяния, което е първият елемент от фактическия състав за възникване на отговорността
по чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 от ЗЗД. Предвид липсата на този елемент и предвид
изискването за кумулативно наличие на елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, не следва да се обсъжда наличието или
липсата на останалите елементи.
В
тази връзка, въззивният съд намира, че предявеният иск с правно основание чл.
49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД за обезщетение за вреди е неоснователен само на
това основание и следва да се отхвърли.
Поради
съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение,
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а подадената срещу
него въззивна жалба да се остави без уважение като неоснователна.
При този изход на спора, разноски за
въззивното производство се следват на въззиваемата страна, на която се следват
разноски съгласно представен списък с разноски по чл. 80 ГПК в общ размер на
1580 лв., както следва: Сдружение „Б.А.за лица с И.З.“ - сумата от 300 лв., Сдружение
„Иновация“ – сумата от 300 лв. и Сдружение „Асоциация аутизъм“ – 980 лв.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 73509 от
16.04.2020 г., постановено по гр. д. № 23079/2019 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 88
с-в.
ОСЪЖДА М.Г.С., ЕГН ********** да
заплати на Сдружение „Б.А.за лица с И.З.“, ЕИК******** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА М.Г.С., ЕГН ********** да заплати
на Сдружение „Иновация“, ЕИК ******** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
300 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА М.Г.С., ЕГН ********** да заплати
на Сдружение „Асоциация аутизъм“, ЕИК********сумата от 980 лева – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.