Присъда по дело №9662/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 62
Дата: 5 април 2022 г. (в сила от 5 април 2022 г.)
Съдия: Емануела Йочева Куртева
Дело: 20211110209662
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 юли 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 62
гр. София, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА
СъдебниВАСИЛКА СТЕФАНОВА
заседатели:АНДОНОВА
КИЧКА ЗДРАВКОВА ИВАНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА Г. ВАСИЛЕВА
и прокурора С. Ат. Ант.
като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Наказателно дело
от общ характер № 20211110209662 по описа за 2021 година
въз основа на закона и данните по делото





ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА Б. Б. Б. - роден на... в гр.София, българин, български
гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, безработен, с
постоянен адрес - гр.София, ..., в момента в СЦЗ, ЕГН **********, ЗА
ВИНОВЕН за това, че на 21.11.2019 г. около 15.00 ч., в зъболекарски
кабинет, находящ се в гр.София, ж.к.„Младост 1“, бл. 54А, отнел чужди
движими вещи - червено портмоне марка „Арт 93“ на стойност 33 лева и
1
съдържащата се в него парична сума в размер на 2 300 лева, всичко
в размер на 2 333/ две хиляди триста тридесет и три/ лева, от владението на В.
КР. Н., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието е извършено при условията на опасен рецидив – след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-
малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и
след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, както следва:
с определение по НЧД № 11096/17 г. на СРС-НО, в сила от 14.12.2017 г.,
по НОХД № 15565/16 г., НОХД № 11262/16 г., НОХД № 12635/16 г., НОХД
№ 21164/16 г. и НОХД № 15666/16 г. е определено едно общо най – тежко
наказание –„Лишаване от свобода“ за срок от три години и четири месеца и с
присъда по НОХД № 582/16 г. на РС-Сливница, в сила от 28.06.2019 г., е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година –
Престъпление по чл.196,ал.1,т.1,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.29, л.1,б.“а“ и б.“б“ от
НК, , поради което и на основание чл.196,ал.1,т.1,вр.чл.194,ал.1,
вр.чл.29,ал.1,б.„а” и б.„б”, вр. чл.58а,ал.1 от НК ГО ОСЪЖДА, КАТО
ОПРЕДЕЛЯ НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” ЗА СРОК ОТ
ЧЕТИРИ ГОДИНИ И /получено при намаляване с 1/3 на наказание
„лишаване от свобода” за срок от шест години/, при първоначален СТРОГ
РЕЖИМ.

Нa основание чл.189,ал.3 от НПК осъжда Б. Б. Б. ЕГН ********** да
заплати направените по делото на досъдебната фаза разноски в общ размер
511,04 /петстотин и единадесет лева и четири стотинки/ лева - по сметка на
СДВР, като същият е уведомен, че за служебно издаване на изпълнителен
лист се заплаща 5,00 /пет/ лева държавна такса, на основание чл.190,ал.2 от
НПК.

Веществените доказателства, приложени на л.67 от досъдебното
производство - 2 бр. диска, остават към делото.

На основание чл.25,ал.1,вр.чл.23,ал.1 от НК определя на Б. Б. Б. ЕГН
2
********** едно общо най-тежко наказание, между наложените му наказания
по настоящето НОХД №9662/2020 г. и по НОХД №4483/2020 г. - СГС,
НОХД №16272/2020 г. - СРС, НОХД №8680/2020 г. - СРС, НОХД
№3409/2021 г. - СРС, НОХД №11287/2020 г. - СРС, НОХД №5225/2020 г. –
СРС и НОХД №3547/2020 г. - СРС, а именно „Лишаване от свобода” за срок
от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.
На основание чл.24 от НК увеличава така определеното едно общо най-
тежко наказание, с оглед на което Б. Б. Б. ЕГН ********** следва да изтърпи
наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ
МЕСЕЦА, при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, от което се приспада, на
основание чл.25,ал.2 от НК - изтърпяното от наказанията по отделните,
включени в групата НОХД, и на основание чл.59,ал.1 и ал.2 от НК - се
приспада времето, през което той е бил задържан по смисъла на посочените
разпоредби на чл.59 от НК по включени в групата НОХД.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред СГС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


С обвинителен акт, внесен за разглеждане в СРС, СРП е повдигнала
обвинение срещу Б. Б. Б. ЕГН ********** за престъпление по
чл.196,ал.1,т.1,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.29,ал.1,б.„а” и б.„б” от НК - за това, че на
21.11.2019 г. около 15.00 ч., в зъболекарски кабинет, находящ се в гр.София,
ж.к.„Младост 1“, бл. 54А, отнел чужди движими вещи - червено портмоне
марка „Арт 93“ на стойност 33 лева и съдържащата се в него парична сума в
размер на 2 300 лева, всичко в размер на 2 333 лева, от владението на В. КР.
Н., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието е извършено при условията на опасен рецидив – след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-
малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и
след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, както
следва: с определение по НЧД № 11096/17 г. на СРС-НО, в сила от
14.12.2017 г., по НОХД № 15565/16 г., НОХД № 11262/16 г., НОХД №
12635/16 г., НОХД № 21164/16 г. и НОХД № 15666/16 г. е определено едно
общо най – тежко наказание –„Лишаване от свобода“ за срок от три години и
четири месеца и с присъда по НОХД № 582/16 г. на РС-Сливница, в сила от
28.06.2019 г., е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една
година.

Делото е разгледано по реда на Глава двадесет и седма от НПК – по
чл.371,т.2 от НПК.

Съдът е разяснил правата на страните, по смисъла на НПК, като В. КР.
Н., която, съгласно обвинението, описано в обвинителния акт, е пострадалото
лице, претърпяло вреди /имуществени/ от престъплението, извършено от Б. Б.
Б., е заявила, че няма да се ползва от никоя от посочените в разпореждането
на съда възможности /да се конституира в това производство като граждански
ищец срещу подсъдимия и частен обвинител по делото/ като пострадало лице.

В хода на съдебните прения представителят на СРП – прокурор A.
поддържа повдигнатото на подсъдимия Б. обвинение за престъпление по
чл.196,ал.1,т.1,вр.чл.194,ал.1,чл.29,ал.1,б.„а“ и б.„б“ от НК, намирайки го за
безспорно установено като извършено от него, като от субективна страна
деянието е извършено виновно с форма на вината – пряк умисъл по смисъла
на чл.11,ал.2 от НК – той е съзнавал обществено опасния характер на
деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и пряко е
целял настъпването им. Прокурорът счита, че фактическата обстановка се
подкрепя от събраните по делото доказателства – свидетелските показания,
протокола за разпознаване, експертизите, свидетелството за съдимост. С
1
оглед на това пледира Б. да бъде признат за виновен за извършеното от него
престъпление по чл.196,ал.1,т.1,вр.чл.194,ал.1,чл.29,ал.1,б.„а“ и б.„б“, като
предвид многократните му осъждания да му бъде наложено наказание в
среден размер.

Служебният защитник на подсъдимия Б. - адв.Д. заявява, че
подсъдимият изцяло е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези
факти; той е осъзнал деянието, което е извършил, като не е възстановил
отнетата от пострадалото лице сумата, само и единствено защото към
момента излежава присъда в СЦЗ и няма възможност да работи; макар и в
условията на чл.196,ал.1,т.1 от НК Б. е критичен към себе си и ще се поправи.
С оглед на това адв.Д. пледира да му бъде наложено минимално наказание,
като се редуцира, съгласно приложеното диференцирано производство.

Подсъдимият Б. Б. Б. се ползва от правото да признае изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В хода по същество
на делото се признава за виновен и изразява съжаление. При упражняване на
правото на последна дума моли за снизхождение.

Съдът, като прецени самопризнанията на подсъдимия Б. Б. Б. и
обстоятелството, че същите се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства: свидетелските показания на В. КР. Н.; протокола
за разпознаване от В. КР. Н. на лица (по снимки и фотоалбум към него);
протокол за освидетелстване /оглед на лице/ с писмено съгласие на лицето /с
фотоалбум към него/; протоколи за доброволно предаване; справка за
съдимост на Б. Б. Б.; фототехническа експертиза; тройна комплексна видео-
техническа и лицево-идентификационна експертиза; оценителна експертиза/
обсъдени и преценени поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид
доводите на страните в процеса, съобразно разпоредбата на чл.373,ал.3 от
НПК намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Б. Б. Б. е роден на 07.06.1981 г. в гр.София, българин,
български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, безработен,
с постоянен адрес - с постоянен адрес - гр.София, ж.к.„Надежда“, бл.318,
вх.В, ет.8, ап.69, в момента в СЦЗ, ЕГН **********.

На 21.11.2019 г. В. КР. Н. се намирала на работното си място -
зъболекарски кабинет в гр.София, ж.к.„Младост 1“, бл. 54А, където работела
като стоматолог. Около 14.40 - 15.00 ч., докато имала работа с пациент на
2
зъболекарския стол, в кабинета влязъл Б. Б. Б., когото Н. не познавала,
представил й се с имената Иван Георгиев и поискал да си запише час. Н. му
записала час в компютъра си – за 25.11.2019 г. - 13.30 ч., и се върнала при
пациента на стола. Тогава Б. поискал да му запише часа на лист, което тя
направила и отново продължила работата си с пациента на стола, като така
нито тя, нито пациентът имали поглед към Б., който се пресегнал към
намираща се на бюрото с отворен цип дамска чанта на Н. и взел от нея
червеното й портмоне марка „Арт 93“ /на стойност 33 лева/, със съдържащите
се в него документи и сумата от 2 300 лева, поставил го в задния джоб на
дънките си и напуснал кабинета. Когато Н. приключила работата с пациента
установила липсата на портмонето си със съдържанието му. Тя прегледала
записите от камерата за видеонаблюдение и видяла действията на Б., който й
се представил за Иван Георгиев, в т.ч., че той е взел портмонето й от
отворената й дамска чанта, за което на същата дата тя писмено сезирала
началника на 07 РУ-СДВР. Във връзка с това било образувано досъдебно
производство, по което били предадени записите от видеокамери, в т.ч. и
предадените от В. КР. Н. записи от охранителната камера от
инкриминираните дата и място, за което били съставени протоколи за
доброволно предаване, и при прегледа им били установени действията на Б.,
с които е осъществил престъпното деяние и той бил разпознат като
извършител на същото.

По доказателствата:

Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив и
логичен и не оставя съмнение за фактите от предмета на доказване.
Описаната по делото и приета от съда фактическа обстановка се установява
от събраните по делото и приети в хода на съдебното следствие
доказателства: гласни – депозираните в хода на съдебното следствие
самопризнания на подсъдимия Б. Б. Б.; писмени – надлежно присъединените
по реда на чл.283 от НПК материали от досъдебната фаза на процеса, които са
от значение за разкриване на обективната истина по делото. Съдът намира, че
горепосочените доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
категорично установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота
и цялост, поради което изцяло основава на тях своите фактически изводи.
Съдът кредитира при изграждането на фактическите си изводи относими към
главния факт самопризнанията на подсъдимия, които се подкрепят от
събраните в досъдебното производство доказателства, като не констатира
наличие на противоречие, съдържащо се в доказателствата по делото.

Писмени доказателства по делото /конкретно посочени по-горе/,
доколкото същите са във връзка с предмета на доказване, и са изготвени, и
приложени по делото съгласно изискванията на НПК, са безпротиворечиви по
3
отношение на фактите, подлежащи на доказване и се кредитират от съда
изцяло, именно като такива. Съдът изцяло дава вяра на горепосочени писмени
доказателства, прочетени и приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК,
установяващи съответните обстоятелства, за които те са съставени/издадени и
определящи фактическите обстоятелства от фактическата обстановка,
отразена по-горе.

Протоколът за разпознаване от В. КР. Н. на лица (по снимки и
фотоалбум към него) отговаря на всички изисквания на НПК. Разпознаването
е проведено по снимки, тъй като преди това в писмена декларация Б. Б. Б. е
заявил, че не желае да участва в разпознаване. Самото действие,
материализирано с този протокол, е проведено по законоустановения ред, в
присъствието на поемни лица, като в съставения протокол е отбелязано, че
последните нямат възражения, искания и бележки във връзка с извършването
на разпознаването. Съгласно протокола, В. КР. Н. е разпознала с
категоричност Б. Б. Б. като лицето, за което е дала свидетелски показания,
като е посочила конкретни външни белези, по които го е разпознала като
извършител на горепосоченото престъпление. Н. е наблюдавала извършителя
и на живо, докато е бил в зъболекарския й кабинет, и на записа на камерата
след това, запомнила е вида му, отразила е в съзнанието си чертите и
особените му белези, по които го е разпознала. От фотоалбума е видно, че
разследващият орган е съобразил изискването разпознаваните лица – в случая
изображенията им на техните снимки, да показват сходство във външността.
С оглед на изложеното до тук съдът кредитира този протокол за разпознаване
на лице, който е годно доказателствено средство, и кореспондира с
останалите доказателства по делото, на които настоящият съдебен състав дава
вяра.

Съдът кредитира изцяло и протокола за освидетелстване /оглед на
лице/ с писмено съгласие на лицето /с фотоалбум към него/ - на Б. Б. Б., в
който са описани видимите външни черти и белези на тялото и лицето му,
индивидуализиращи го физически.

Съдът кредитира и протоколите за доброволно предаване, съставени за
предадените оптични носители /дискове/ със записи от охранителни камери
на адреса, на който е извършено престъплението, предмет на това
производство, от 21.11.2019 г.

Съгласно разпоредбата на чл.131 от НПК, протоколите, съставени при
условията и по реда, предвидени в този кодекс, са доказателствени средства
за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за
събраните доказателства.
4

От справката за съдимост на Б. Б. Б. се установява, че той е осъждан
многократно – преобладаващо за кражби, в т.ч. и за квалифицирани кражби,
извършени при опасен рецидив, каквато е квалификация и по това НОХД,
между които и посочените в настоящето обвинение, определящи това деяние
като извършено при условията на опасен рецидив, по смисъла на
чл.29,ал.1,б.”а” и б.”б” от НК, а именно: по НЧД №11096/14.12.2017 г. на
СРС, в сила от 14.12.2017 г., са групирани наказанията, наложени му с
присъди по НОХД №15565/2016 г., НОХД 11262/2016 г., НОХД 12635/2016
г., НОХД 21164/2016 г., НОХД 15666/2016 г. - всички по описа на СРС, като
е определено едно общо наказание, а именно най-тежкото наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 4 месеца, и с присъда по НОХД
№ 582/2016 г. на РС-Сливница, сила от 28.06.2019 г., е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 1 година.

Съдът възприе заключенията на фототехническа експертиза, тройна
комплексна видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза и
оценителна експертиза, тъй като намира всяко от тях за пълно, обосновано,
обективно, отговарящо на поставените задачи и изготвено от вещо/и лице/а,
което има необходимите знания и професионален опит в съответната област,
поради което не възниква съмнение относно неговата правилност.

Според експертното заключение на фототехническа експертиза,
изготвена от вещото лице при 07 РУ-СДВР Любомир Петров, на записа от
оптичния носител, на зъболекарския кабинет, е заснето лице от мъжки пол, с
тъмна късо подстригана коса, облечено в тъмни дрехи, разговарящо със
стоматоложката, която след като пише нещо на хартиен лист, който му дава,
отива при пациента на зъболекарски стол; тогава лицето се пресяга и взима
тъмен на цвят правоъгълен предмет /най-вероятно портфейл/, прибира го в
задния си джоб е напуска кабинета. Експертът е посочил и че поради
отдалечеността на заснетите обекти, слабата осветеност и ниската резолюция,
изображенията не са годни за фото-съпоставително изследване и лицева
идентификация.

В експертното заключение на тройната комплексна видео-техническата
и лицево-идентификационна експертиза, изготвена от вещите лица при СДВР
– Пиер Василев, Емил Лалов и Владимир Дамянов – Протокол №193-Ф/2020
от 01.12.2020 г., са описани външния вид и действията на лицето от мъжки
пол, което влиза в зъболекарския кабинет, после там същото се пресяга с
лявата си ръка към шкаф, взима червен на цвят предмет, наподобяващ
портмоне, поставя го в задния ляв джоб на дънките си и излиза от кабинета;
при извършеното сравнително изследване на заснетото от камерата лице от
мъжки пол и сравнителните образци - снимки на Б. Б. Б., са установени
5
сходства в относителната форма и размер на елементите на лицето и във
взаимното им разположение, без съществени различия, от което е направено
заключение, че на видеозаписа от камерата най-вероятно е заснет Б. Б. Б.
ЕГН **********.

Преценката на този съдебен състав, независимо от липсата на
категоричност от вещите лица в заключение - на записа да е заснет Б. Б. Б., е,
че на този запис от местопроизшествието в инкриминираното по делото
време, е заснет Б. Б. Б.. Това е така, защото, освен установеното от вещите
лица съвпадение на много признаци, които са описани, категорично
разпознаване е направено от В. КР. Н. – видно от свидетелските й показания.
Този съдебен състав, при личното си непосредствено и пряко възприятие за
подсъдимия в съдебната зала при разглеждане на делото и сравнявайки го с
изображенията на лицето, дадени в експертизата, от заснетото от
охранителните камери на местопроизшествието в инкриминираното време,
стига до заключението, че заснетото лице е подсъдимият Б. Б. Б., за която
своя сравнителна преценка и съответно собствено заключение не счита, че са
му необходими някакви специални експерти знания и умения, още повече, че
е изцяло нелогично и неприемливо да се изключи възможността на когото и
да било да може да направи човешка, житейска преценка за това, че снимки
на заснето лице, които наблюдава, са на лице, което вижда на живо, след като
установява съответното видимо съвпадение на лицето пред себе си с това от
изображенията на снимките /такава преценка съдът прави и при проверка на
самоличността на явилите се в съдебно заседаниe лица по представените от
тях лични документи с тяхна снимка/.

Въз основа на заключението на оценителната експертиза, изготвена от
вещото лице Деляна Ковачева-Нейкова, съдът установи, че стойността на
портмонето /марка „Арт 93“/, е 33,00 лева, което заедно с паричната сума в
брой от 2 300,00 лева /съдържащите се в него документи – без стойност/,
определя, че общата пазарна стойност за инкриминираните вещи към
момента на извършване на деянието, е 2 333,00 лева /при минимална работна
заплата в размер на 560,00 лева/.

При изграждане на изводите си относно правно значими за предмета на
доказване факти съдът дава вяра на показанията на свидетеля В. КР. Н., тъй
като те са със съответната обстоятелствена конкретност, последователни,
логични, непротиворечиви, убедителни и житейски разбираеми, без
тенденциозна насоченост във вреда на подсъдимия и кореспондират с
останалия събран по делото и кредитиран от съда доказателствен материал.
Разпитът й в качеството на свидетел на досъдебното производство, съгласно
съставения за това протокол, е проведен при спазване разпоредбите на НПК.
От показанията й се установява какво се е случило в зъболекарския кабинет, в
6
който работи, докато в него е бил Б., в т.ч. и какви вещи са били отнети от
владението й, както и какво е наблюдавала на записа на охранителната
камера в стоматологичния кабинет.

От правна страна:

От така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните и
кредитирани от съда доказателства, се стига до следните правни изводи:

От обективна и субективна страна подсъдимият Б.Б. Б. е осъществил с
деянието си състава на престъплението по
чл.196,ал.1,т.1,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.29,ал.1,б.„а” и б.„б” от НК, като
съображенията са следните:

Непосредствен обект на кражбата са обществените отношения, които
осигуряват нормални условия за упражняване правото на собственост
/включващо и правомощията владение или държане/ върху движими вещи.
Предмет на престъплението кражба може да бъде само чужда движима вещ,
която има определена стойност. Изпълнителното деяние на кражбата се
състои в самото отнемане на вещта от владението на другиго. Същото се
осъществява само с действие и се изразява в това, че деецът прекратява
фактическата власт върху вещта, която до момента се е осъществявала от
друго лице и установява своя фактическа власт върху нея. Кражбата е
резултатно престъпление, като престъпният резултат е промяна на
фактическата власт върху предмета на посегателство. Извършител на
престъплението кражба може да бъде само лице, което няма фактическа власт
върху предмета на престъплението и което не е собственик на вещта. От
субективна страна кражбата може да бъде извършена само с пряк умисъл, т.е.
когато субектът /извършителят/ съзнава, че отнема фактическата власт на
дотогавашния владелец върху една движима вещ и предвижда последната да
премине в негова фактическа власт, като цели той да установи тази власт
върху предмета на престъплението. Законът изисква деецът да действа с
намерение противозаконно да присвои вещта. Това е налице, когато след
деянието той желае да се разпорежда с предмета в свой или чужд интерес.

Събраният по делото доказателствен материал, кредитиран от
настоящия съдебен състав, подкрепя фактическата обстановка, описана в
обстоятелствената част на обвинителния акт и установената и приета от съда
такава. В хода на съдебното следствие се установи наличието на
престъпление /по чл.196,ал.1,т.1,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.29,ал.1,б.„а” и б.„б” от
НК/ и авторството на подсъдимия Б.Б. Б. в осъществяването му. Б. в
посоченото време на 21.11.2019 г., от зъболекарския кабинет, находящ се в
7
гр.София, ж.к.„Младост 1“, бл. 54А, в който като стоматолог работила В. КР.
Н., взел от дамската й чанта и по такъв начин отнел от владението й червено
портмоне марка „Арт 93“ - на стойност 33 лева, заедно с намиращите се в
него 2 300 лева и документи /всичко на обща стойност 2 333,00 лева/, които
до тогава са били във владение на Н., с намерението му противозаконно да ги
присвои /вещите са отнети противозаконно - без съгласието на Н. за промяна
на фактическата власт и при липса на каквото и да е правно основание за
това, тъй като Б. по никакъв начин не е бил упълномощен за възможността да
осъществи своя фактическа власт спрямо тези вещи, т.е. Б. е имал ясното
съзнание, че тези вещи са чужди и отнема фактическата власт на
дотогавашния владелец Н. върху тях, като целял той да установи тази
фактическа власт върху предмета на престъплението/ и Б. установил своя
фактическа власт върху посочените движими вещи, при наличие на
типичното намерение и цел - да ги присвои.

Събраният в хода на съдебното следствие доказателствен материал, в
т.ч. и приобщеният по реда на НПК такъв от досъдебното производство, на
който този съдебен състав дава вяра, установява по категоричен и несъмнен
начин участието на подсъдимия Б. като извършител в осъществяване на
инкриминираното деяние.

Относно квалифициращия признак по чл.29,ал.1,б.„а” и б.„б” от НК -
че деянието е извършено при условията на опасен рецидив /и в двете
хипотези на ал.1 на чл.29 от НК/ – същият се извежда от обстоятелството, че
Б. е извършил умишленото престъпление /кражба на портфейла на Н. със
сумата от 2 300 лева и документите в него - предмет на настоящето
производство/ след като е бил осъждан преди това многократно,
включително и с определение по НЧД №11096/2017 г. на СРС-НО, в сила от
14.12.2017 г., с което са групирани наказанията, наложени му с присъди по
НОХД №15565/2016 г.; НОХД №11262/2016 г.; НОХД №12635/2016 г.;
НОХД №21164/2016 г.; НОХД №15666/2016 г., всичките по описа на СРС-
НО, като е определено едно общо най-тежкото наказание, а именно
„лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 4 месеца, при първоначален
„строг“ режим, и с присъда по НОХД №582/2016 г. на РС-Сливница, в сила
от 28.06.2019 г., му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1
година, като съдебните актове по тях са влезли в сила преди 21.11.2019 г., т.е.
преди инкриминираното по настоящето дело време. Или иначе казано, Б. е
извършил престъплението, предмет на настоящето НОХД, при условията на
опасен рецидив по чл.29,ал.1,б.„а” и б.„б” от НК, защото го е извършил след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от
НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
8
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК.

От субективна страна инкриминираното деяние, осъществяващо състава
на престъпление кражба /в случая по чл.196,ал.1,т.1,вр.чл.194,ал.1,
вр.чл.29,ал.1,б.„а” и б.„б” от НК/, е осъществено при форма на вината пряк
умисъл. Подсъдимият Б.Б. Б. е съзнавал всички обективни елементи от
състава на престъплението и противоправността на своето деяние, съзнавал е
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите обществено опасни
последици и е искал настъпването им, целял е настъпването на резултата. Б. е
съзнавал, че вещите се намират във владението на друго лице - пострадалата
Н. и че те са чужди за него и владелецът им не е съгласен те да му бъдат
отнети, въпреки което Б. целял да установи своя фактическа власт върху тези
вещи, с намерение да ги присвои. Той е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си /по делото лисват
доказателства, липсват дори данни за противното/.

По вида и размера на наказанието:

С оглед на гореизложеното, съдът прие, че подсъдимият Б.Б. Б. следва
да понесе отговорност за извършеното от него престъпление по
чл.196,ал.1,т.1,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.29,ал.1,б.„а” и б.„б” от НК – да понесе
предвиденото за това наказание, което според НК е лишаване от свобода от
две до десет години. Предвид императивната разпоредба на чл.373,ал.2 от
НПК съдът е задължен да определи наказание при условията на чл.58а от НК.
Съдът призна за виновен Б.Б. Б. и му определи съответно наказание при
условията на чл.54 от НК – шест години лишаване от свобода. Настоящият
съдебен състав, с оглед разпоредбата на чл.36 от НК, визираща целите на
наказанието, съобрази при определяне размера на наказанието на подсъдимия
Б. обстоятелствата, които са от значение за индивидуализация на
наказателната му отговорност - събрания по делото доказателствен материал,
смекчаващите вината обстоятелства /оказаното от Б. съдействието за
максимално бързо приключване на съдебното производство – чрез избор на
процесуален ред за водене и приключване на съдебното производство;
здравословното му състояние – в представения от ГД „ИН“ формуляр за
досието му е вписано „разширени вени на десния крак“/ и отегчаващите
вината обстоятелства /обремененото му съдебно минало, имайки предвид, че
той е осъждан десетки пъти преди това, много от които за кражби, извършени
и при опасен рецидив, в т.ч. и за деяния, невлияещи на правната
квалификация по чл.29 от НК по настоящето дело, което свидетелства за
трайни престъпни навици, формирано незачитане на установения в страната
правов ред, завишената степен на обществена опасност на Б., както и че
наложените му предходни наказания не са постигнали целта той да се
поправи и превъзпита към спазване на законите; размерът на причинените от
9
деянието имуществени вреди, който е равен на 4 минимални работни заплати
за страната за съответния период/. Т.е. съдът прецени, че в случая не може да
се приеме, че е налице съществен превес на смекчаващите над отегчаващите
отговорността му обстоятелства. На основание чл.58а,ал.1 от НК съдът
намали така наложеното наказание с една трета – а именно с две години и
определи наказание в размер на четири години лишаване от свобода, което да
бъде изтърпяно от Б. при първоначален строг режим. С оглед нормата на
чл.58а,ал.4 от НК и имайки предвид посоченото по-горе относно смекчаващи
и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът не намери, че са налице
многобройни или изключителни такива, поради което и направи преценката,
че в случая не са налице условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК и предпоставките,
позволяващи приложението на тази разпоредба, поради което съдът не
приложи нормата на чл.55,ал.1,т.1 от НК.

Съдът като отчете, че в случая намира приложение
чл.25,ал.1,вр.чл.23,ал.1 от НК и на посоченото основание определи на Б.Б. Б.
едно общо най-тежко наказание, между наложеното по настоящето НОХД
№9662/2021 г. наказание и наказанията, наложени му по НОХД №4483/2020
г. - СГС, НОХД №16272/2020 г. - СРС, НОХД №8680/2020 г. - СРС, НОХД
№3409/2021 г. - СРС, НОХД №11287/2020 г. - СРС, НОХД №5225/2020 г. -
СРС и НОХД №3547/2020 г. - СРС, а именно „Лишаване от свобода” за срок
от четири години, при първоначален строг режим. Съдът счете, че така
определеното едно общо най-тежко наказание, във връзка с разпоредбата на
чл.24 от НК, следва да бъде увеличено, тъй като прецени, че това се налага за
постигане целите на наказанието, съгласно чл.36 от НК, отчитайки, че в
групата са включени наказанията му по осем дела, и респективно той да
изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от четири години и шест
месеца, при първоначален строг режим /след увеличение на общото
наказанието с 6 месеца/. Съдът постанови и на основание чл.25,ал.2 от НК от
така определеното общо най-тежко наказание да се приспадне изтърпяното от
наказанията по отделните, включени в групата НОХД, и на основание
чл.59,ал.1 и ал.2 от НК да се приспадне времето, през което той е бил
задържан по смисъла на посочените разпоредби на чл.59 от НК по включени в
групата НОХД /ако е бил задържан по тях/.

По разноските:

Предвид изхода на делото и нa основание чл.189,ал.3 от НПК съдът
осъди подсъдимия Б.Б. Б. да заплати направените по делото разноски на
досъдебната фаза в размер 511,04 лева - по сметка на СДВР, като същият е
уведомен, че за служебно издаване на изпълнителен лист се заплаща по 5,00
лева държавна такса, на основание чл.190,ал.2 от НПК.

10
По веществените доказателства:


Съдът постанови веществените доказателства – приложени на л.67 от
досъдебното производство - 2 броя диска, да остане към материалите по
делото.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
11
Съобщи за изтекли лични данни