№ 7765
гр. София, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110125185 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. В. Х. против „фирма“
АД, ЕИК (номер) по следните обективно кумулативно съединени искове:
1. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 2 ГПК вр.
с чл. 103 ЗЗД за недължимост на сумата в размер на 8208.78 лева от остатъчна
главница по Договор за банков кредит № (номер)/(номер)/(номер)/(дата) г.;
2. осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 5514.34
лева (увеличен с протоколно определение от 05.04.2023 г.) - платена от ищеца на
ответника без основание за периода 15.05.2017 г. - 15.05.2022 г., представляваща
недължимо платени възнаградителни лихви по Договор за банков кредит №
(номер)/(номер)/(номер)/(дата) г. между страните, със законната мораторна лихва
от поканата за плащане от 09.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането;
3. осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 108.24 лева
- платена от ищеца на ответника без основание за периода 15.05.2017 г. - 15.05.2022
г., представляваща недължимо платена възнаградителна лихва по Договор за
банков кредит № (номер)/(номер)/(номер)/(дата) г. между страните, със законната
мораторна лихва от поканата за плащане 09.05.2022 г. до окончателното изплащане
на вземането;
4. осъдителен иск по чл. 82 вр. чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от
18531.61 лева (увеличен с определение от 05.04.2023 г.) – обезщетение за
настъпили в периода 15.05.2017 г. - 15.05.2022 г. имуществени вреди от
неправомерното и недобросъвестно, в нарушение на т. 9.2 от Договор за банков
кредит № (номер)/(номер)/(номер)/(дата) г., поведение на ответника;
5. осъдителен иск по чл. 82 вр. чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от
1
19999.99 лева (увеличен с протоколно определение от 05.04.2023 г.) – обезщетение
за настъпили в периода 15.05.2017 г. - 15.05.2022 г. имуществени вреди от
неправомерното и недобросъвестно, в нарушение на т. 9.1 от Договор за банков
кредит № (номер)/(номер)/(номер)/(дата) г. поведение на ответника;
Ищецът, твърди, че с ответника са сключили следните договори за кредит: договор за
банков кредит № (номер)/(номер)/(номер) от (дата) г., по силата на който банката е
предоставила на ищеца сумата в размер на 75000 лв. със срок на погасяване - 15.05.2026 г.;
договор за банков кредит № (номер)/(номер)/(номер) от (дата) г., по силата на който банката
е предоставила на ищеца сумата в размер на 78000 лв. със срок на погасяване - 15.05.2028 г.
Сочи, че при сключване на договорите ответникът не е предоставил възможност за
обсъждане и преформулиране на някои клаузи от тях, като банката изрично е отказала това с
аргумент, че политиката на банката не позволява предоговаряне. Твърди, че при
сключването на договорите не е бил изрично уведомен нито за стойностите на основния
лихвен процент на БНБ, нито за лихвения показател „С.“, чрез които се формира годишния
лихвен процент при изплащане на кредита, като е било отказано от страна на банката да
бъде договорена възможност и за двете страни да бъде намаляван или да бъде увеличаван
лихвеният процент при колебание в лихвените показатели. Счита, че по силата на
неравноправни клаузи лихвите по договорите за кредит са били повишавани едностранно от
банката. Ищецът не е давал съгласие, нито е подписвал допълнителен анекс към договорите,
в който да се е съгласявал с подобно увеличаване на лихвите. При допълнителни проучвания
се оказало, че в пълно противоречие с подписаните Договори за банков кредит, без знанието
и съгласието на ищеца банката едностранно е въвела и трети компонент при образуването
на общия лихвен процент по кредита - "премия". Такъв компонент не е съществувал в
момента на подписването нито по един от договорите. Ищецът не е дал съгласието си да се
променя начина за образуването на БЛП по нито един от кредитите. Ищецът завел гр. д. №
57174/2015г.140 с-в СРС, приключило с влязло в сила Решение от 28.06.19 г. по
гр.д.4906/17г. 4в с- в СГС, в резултат на което били признати за нищожни договорните
клаузи, уреждащи възможността ответникът да извършва едностранни промени в ЛП по
двата договора и ответникът бил осъден да възстанови на ищеца сумата от 7613,57 лв.
надвзети лихви ведно с мораторна лихва от датата на отправената покана за плащане до
изпълнението. С изявление с вх. № (номер)/(дата) г. ищецът извършил прихващане на
надвзети от лихви, но погасени по давност суми за периода от сключването на двата
договора до 15.09.2010 г. към остатъчните главници, което ответникът отказал да зачете,
оспорвайки дължимостта и размера на вземането на ищеца. Предоставил по обслужващите
сметки на двата кредита сумите от 53 682,68 лв. по договора от 3.05.2006г. и 58 137,59 лв.
по договора от 16.05.2008 г. и наредил на ответника на основание чл.9.2 от договора от 2006
г. и на основание чл. 9.1 от договора от 2008 г. да бъде извършено предсрочно погасяване на
кредитите с тези суми, но ответникът, считайки, че преведените общо 111 820,27 лв. са
недостатъчни, не извършил предсрочно погасяване и продължил да усвоява от
предоставената по сметката сума всеки месец на падеж вноски въз основа на неоснователно
завишените по нищожни клаузи лихви, които били начислявани и върху непогасените
2
завишени остатъчни главници. Чрез неправомерното си поведение ответникът продължавал
да получава недължима облага, но и причинявал материални вреди на ищеца от една страна
чрез неоснователно завишени лихви, възлизащи от м. септември 2015 г. до момента общо по
двата договора на 7843,98 лв., а от друга страна - начислявайки лихви за същия период
върху завишени остатъчни главници - за общо 55 270,41 лв., вместо за 1503,93 лв., които
според ищеца биха били дължими, ако банката била изпълнила задължението си да извърши
предсрочно погасяване. С изявление -покана вх.№(номер)г. ищецът извършил компенсация
за сумата от 8208,78 лв. - сбор от погасените по давност надвзети от лихва извън периода по
делото - от 15.06.2006 г. до 15.09.2010 г. и от 15.10.2015г. до 15.04.2017 г. към остатъчната
главница от 37 537,20 лв. по договор за банков кредит № (номер)/(номер) от (дата) г., като
ищецът уведомил ответника и за начина и размера на издължаване на кредитите след така
извършеното прихващане. Ищецът поканил банката да му възстанови 5271,32 лв.
неоснователно надвзети в периода 15.05.2017 г.-15.04.2022 г. завишени лихви по двата
договора, както и да му заплати сумата от общо 38 275,93 лв. по двата договора - за
причинени в периода 15.05.2017 г. -15.05.2022 г. материални вреди от неправомерното
поведение и незаконосъобразен отказ да извърши предсрочно погасяване на двата кредита в
нарушение на т.9.2 и т.9.1 от договорите. Излага доводи за нищожност на части от следните
клаузи като недобросъвестни, неравноправни и противоречащи на закона: по Договор №
(номер)/(номер)/(номер)/(дата)г. -т. 11.1,, т.11.1.1. т.11.1.1.1. т.11.1.2, по Договор №
(номер)/(номер)/(номер)/(дата) г. - т.11.1.1.изр.посл.. т.11.1.2., т.11.1.3, както и т.10.5 и
финалната клауза от УКФЛ. Моли съда да признае за установено, че вследствие на
извършена компенсация на дължими от ответника към него, но погасени по давност
неоснователно надвзети от лихва в периодите 15.06.2006г. -15.09.2010 г. и 15.10.2015 г. -
15.04.2017 г. суми по двата процесни договора към остатъчната главница по Договор №
(номер)/(номер)/(номер)/(дата) г. след 09.05.2022 г. не дължи сумата от 8208,78 лв. - част от
остатъчната към тази дата главница от 37 537,20 лв. по Договор
№(номер)/(номер)/(номер)/(дата) г., да бъде осъден ответникът да възстанови на ищеца
сумата от 5163,08 лв. по договор от 2006 г. и 108,24 лв. по договор от 2008 г. - недължимо
неоснователно надвзети в периода 15.05.2007 г.-15.05.2022 г. разлики в лихва на месечни
анюитетни вноски по двата договора, с която банката се е обогатила без основание, ведно
със законна лихва върху двете главници за периода 09.05.2022 г.-13.05.2022 г. в размер
съответно за главницата от 5163,08 лв. - 5,74 лв., а за главницата от 108,24 лв. - 0,12 лв.,
както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба -13.05.2022 г. до
окончателното плащане на сумата. Моли да бъде осъден ответникът да му заплати
обезщетение за настъпили в периода 15.05.2017 г.-15.05.2022 г. материални вреди от
неправомерно и недобросъвестно поведение на ответника в нарушение на т. 9.2 и т. 9.1 от
договорите - сумата от 18 448,14 лв. по договор от 2006 г. и сумата от 19 827,79 лв. по
договор от 2008 г. ведно със законна лихва върху двете главници за периода 09.05.2022 г. -
13.05.2022 г. в размер съответно за главницата от 18448,14 лв. - 87,12 лв., а за главницата от
19827,79 лв. - 94,64 лв., както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
13.05.2022 г. до окончателното плащане на сумата. Претендира разноски.
3
В законоустановения срок ответникът е подал писмен отговор на исковата молба.
Счита, че отрицателният установителен иск е неоснователен, защото заявеното от ищеца
прихващане било недопустимо. Прихващания с погасени по давност вземания се допускало
само, ако то е могло да бъде извършено преди изтичане на давностния срок - чл. 103, ал. 2 от
ЗЗД. В конкретния случай прихващането не е било възможно преди изтичане на давностния
срок, защото насрещните вземания не са били изискуеми и ликвидни в този период - чл. 103,
ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърдял, че е извършил прихващане между дължима по договор за
ипотечен кредит непогасена главница и недължимо платени, според него възнаградителни
лихви в периода от сключване на договора на 16.05.2008г. до 09.05.2022г. По този договор в
хода на изпълнението периодите били три:
- от 16.05.2008 г. дата на сключване на договора до 22.09.2010 г. - начална дата на
исковия период по предшестващо дело между страните. За този период ищецът твърдял, че е
платил недължимо лихви, каквото претенция била погасена по давност и затова
„преобразувал“ сумата в недължимо платена главница и я включвал в установителния иск;
- 23.09.2010 г. - 15.09.2015 г. - исков период по предшестващо дело между страните,
за който има сила на присъдено нещо и който не може да е предмет на настоящото дело;
- 16.09.2015г. - първата дата след изтичане на периода по предшестващото дело до
12.05.2017г. - пет години назад спрямо датата на исковата молба по настоящото дело - за
този период евентуални претенции за недължимо платено били погасени по давност.
Последният период съвпадал с периода, за който бил предявен и осъдителен иск по раздел II
на исковата молба за присъждане на 108.24 лв., където в т. 1, б. „Б“ от петитума на исковата
молба била допусната грешка и било записано, че тази сума е по двата процесни договора,
което противоречало със записаното в т. 1, б. „А“, където била посочена сумата 5163.08 лв.
по договор от 2006 г.
Заявените за прихващане вземания на ищеца били различни по размер, многократно
предявявани, с включени в тях еднакви мораторни лихви без да е ясно на какво основание и
от коя до коя дата били начислени, макар съответните писма да били от различни дати. В
някои от писмата се правело едновременно искане за връщане на пари и за прихващане.
Претендираните вземания не били ликвидни и изискуеми в периода им преди погасяването
им по давност.
Установителният иск се отнасял само за договора от 2008 г., като остатъчната
главница, твърдяна от ищеца, се отнасяла също само за този договор. Исканото от ищеца
прихващане, включвала и сума, която е внесъл по своя сметка и е предложил на банката да я
усвои с цел пълно предсрочно погасяване на двата кредита, но след като вземе предвид
„прихващането“. При положение, че сумата не е била достатъчна за пълно погасяване, без да
се взема предвид прихващането, банката не е имала право да я усвои, защото това би било
непозволена банкова операция. Ищецът не е предлагал частично предсрочно погасяване,
каквото банката би била длъжна да направи в изпълнение на т. 9.1 и 9.2 от договорите. В тях
е предвидено, че предсрочното погасяване може да бъде „частично или изцяло“. Банката не
можело едностранно да променя волеизявлението на кредитополучателя. Предоставянето на
4
сумата от ищеца било направено с ясно изразена от негова страна воля за пълно предсрочно
погасяване на двата кредита, но то включвало и спорното прихващане. Тоест, изявлението
било под условие за признаване от страна на банката на основателността на прихващането.
Искове по Раздел II, т. 1 от исковата молба били неоснователни, защото в процесния период
банката е следвало да начислявала договорените лихви от 6.88 и 8.7 на сто по договорите,
начислени върху действителния непогасен размер на съответните главници без да взема
предвид така нареченото прихващане. Претендира разноски.
Съгласно искане на ищцовата страна (лист 211 от делото), с протоколно определение
от 05.04.2023 г., на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на предявените искове
чрез тяхното увеличение, както следва: иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за
Договора от 2006 г. се счита, че е предявен в размер от 5514.34 лева; иска с правно
основание чл. 82 вр. чл. 79 ЗЗД за Договора от 2006 г. се счита, че е предявен в размер от
18531.63 лева; иска с правно основание чл. 82 вр. чл. 79 ЗЗД за Договора от 2008 г. се счита,
че е предявен в размер от 19999.99 лева. Със същото протоколно определение, на основание
чл. 233 ГПК производството по делото е прекратено в частта, в която се претендира
мораторна лихва за периода от 09.05.2022 г. до 12.05.2022 г. за сумите, посочени подробно в
заявлението на ищеца от 30.05.2022 г. (лист 133 от делото).
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
От ищцовата страна са представени и приети по делото следните писмени
доказателства: 1. по делото е приложена счетоводна справка за движение на сумите по двата
процесни кредита, изготвена от счетоводител на ищеца (приложение № 1 към исковата
молба- лист 9-16 от делото); договор за банков кредит № (номер)/(номер)/(номер) от (дата) г.
и договор за банков кредит № (номер)/(номер)/(номер) от (дата) г., ведно с приложенията
към тях, в това число: условия за усвояване, обслужване на кредити и изпълнение на
задълженията; Условия по кредити на физически лица (УКФЛ) на „фирма“ АД и
погасителни планове (от лист 19 до лист 89 от делото); писмо-покана от 10.07.2015 г. до
ответното дружество с искане за предоставяне на информация относно двата процесни
кредита; писмо-покана от 21.08.2015 г. до ответното дружество с искане за предоставяне на
информация относно двата процесни кредита; 3 изявления за предсрочно погасяване на
кредити по чл. 32 ЗПК чрез прихващане по чл. 103, 104 ЗЗД, съответно от 24.09.2015 г., от
23.10.2015 г. и от 09.05.2022 г. (от лист 93 до лист 98 от делото); погасителен план по
обслужване от 15.05.22 г. на кредит по договор № (номер)/(номер)/(номер) от (дата) г.;
погасителен план по обслужване от 15.05.22 г. на кредит по договор №
(номер)/(номер)/(номер) от (дата) г.; влязло в сила Решение на СРС от 31.10.2016 г. по гр. д.
№ 57174/2015 г., 140-ти състав, влязло в сила Решение № 4839 от 28.06.2019 г. на СГС по г.
д. № 4906/2017 г.
От ответното дружество са представени и приети по делото следните писмени
доказателства: 4 писма на банката в отговор на писма на ищеца, съответно от 17.07.2015 г.,
5
от 30.09.2015 г., от 11.11.2015 г. и от 13.05.2022 г., (от лист 147 до лист 156 от делото), като
видно от писмото от 30.09.2015 г., се установява, че банката е уведомила ищеца, че същият
не разполага с достатъчна наличност по сметката за извършване на пълно предсрочно
погасяване на кредитите, а видно от писмото от 13.05.2022 г., банката оспорва заявеното от
ищеца прихващане.
С доклада по делото, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване, обстоятелствата, че на 03.05.2006 г. и 15.05.2008 г. между А. В. Х. – ищец в
настоящото производство, като кредитополучател, и „фирма“ АД, са сключени съответно
Договор № (номер)/(номер)/(номер)/(дата) г. и Договор № (номер)/(номер)/(номер)/(дата) г.,
по силата на които банката предоставила на ищеца кредит в размер, съответно 78000.00
лева и 75000.00 лева.
Не се спори, а и видно от представените писмени доказателства, между страните
има предшестващо гражданско дело № 57174/2015 г. по описа на СРС, 140-ти състав,
приключило с влязло в сила Решение № 4839 от 28.06.2019 г. на СГС по г. д. № 4906/2017 г.,
с предмет двата процесни договора.
От представените по делото договор за банков кредит № (номер)/(номер)/(номер) от
(дата) г. и условия за усвояване, обслужване на кредити и изпълнение на задълженията по
договор за банков кредит № (номер)/(номер)/(номер) от (дата) г., се установяват следните
релевантни към спора обстоятелства:
В т. 4 от договора за банков ипотечен кредит е уговорено как се определя годишният
лихвен процент за съответния период на олихвяване. В т. 4.1а. е уговорено да се прилага по
редовен дълг т.11.1.1. - за кредити, изплащани чрез анюитетни (равни всеки месец)
погасителни вноски. Периодът е определен от 03.05.2006 г. до 15.05.2026 г. с погасителен
план – БЛПБ, т.е. 3,31 % и надбавка 3,57 % или годишен лихвен процент в размер на 6,88 %.
В т. 11.1. от посочените условия е предвидено, че за ползвания кредит
кредитополучателят заплаща на кредитора лихва за редовен дълг, определен за кредити в
лева, както следва: дългът по заемната сметка се олихвява с годишен лихвен процент в
размер, равен на действащия за съответния период на олихвяване базов лихвен процент на
кредитиране, определен от управителния съвет на банката, обявен в лихвените й условия за
този лихвен период, разпространени на гишетата на банката и на интернет страницата й, с
които страните по договора са запознати и приемат, плюс надбавка в размер на договорената
по т. 4 от договора (3,57 %). При промяната на базовия лихвен процент, надлежно отразена в
лихвените условия на банката за съответния лихвен период към всеки един момент на
действието на договора, лихвите по раздел I т. 4.1. и т. 4.3. се считат автоматично
променени в съответствие с приетите изменения.
Съгласно т. 11.1.1. от посочените условия, за анюитетни вноски – начислявани при
годишна база 360/360 дни, лихвата се определя в размера на годишния лихвен процент,
равен на действащия и прилаган от банката за периода от олихвяването – базов лихвен
процент, визиран в лихвените условия на банката за лихвения период, увеличен със
6
съответната надбавка за редовен дълг, така че за договорения лихвен период от лихвения
план да се поддържа общ лихвен процент в размер, установен в т. 4.1 а.
В т. 11.1.1.1. от горецитираните условия е предвидено, че при кредити, изплащани
чрез анюитетни вноски (еднакви за всеки месец, включващи главница и лихви към падежа
на задължението за плащане на съответната анюитетна вноска) общият лихвен процент за
съответния лихвен период от лихвения план се фиксира в размер на т. 4.1 а. и не се променя,
освен когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с два
пункта. В същата точка е предвидено, че кредитополучателят дава съгласието си кредиторът
да променя едностранно размера на годишния лихвен процент за дадения лихвен период по
лихвения план по т. 4.1.а., определен съгласно предходната точка, съответно размера на
анюитетната вноска, без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение
между страните, при нарастване на базисния лихвен процент с повече от два пункта от
размера, определен от кредитора в деня на сключването на настоящия договор или от
размера му, формиран след промяна по реда на настоящата точка. Кредиторът уведомява
кредитополучателя за извършената промяна в едноседмичен срок на адреса за
кореспонденция, посочен в искането за отпускане на кредит и/или по реда, установен в т.
11.1., буква "а", т. 2 от договора.
В т. 11.1.2. от същите условия е предвидено, че за погасителни вноски по главницата
– начислявани при годишна база – 365/360 дни, лихвата се определя в размер на БЛП,
действащ и прилаган от банката за периода на олихвяването съгласно лихвените й условия,
увеличен с надбавката за редовен дълг (5 %), валидна за съответния договорен период по
лихвения план.
От представените по делото договор за банков кредит № (номер)/(номер)/(номер) от
(дата) г. и условия за усвояване, обслужване на кредити и изпълнение на задълженията по
договор за банков кредит № (номер)/(номер)/(номер) от (дата) г. (Приложение № 5), се
установяват следните обстоятелства:
В т. 4 от договора за банков кредит от 2008 г. е уговорено как се определя годишният
лихвен процент за съответния период на олихвяване.
В т. 4.1а. е уговорено да се прилага по редовен дълг т.11.1.3. - за кредити, изплащани
чрез анюитетни (равни всеки месец) погасителни вноски., като е опреден период от
16.05.2008 г. до 15.05.2028 г. с погасителен план – БЛПБ (1 м. С.), т.е. 6,449 %, и надбавка
2,251 % или годишен лихвен процент в размер на 8,70 %.
Съгласно т. 11.1.1. от условия за усвояване, обслужване на кредити и изпълнение на
задълженията по договор за банков кредит № от 16.05.2008 г., базисният лихвен процент се
определя от управителния съвет на банката, като кредиторът уведомява кредитополучателя
за определения базисен лихвен процент към съответния период на действие на договора за
кредит и олихвяване чрез обявяването му на интернет страницата на банката, изричното му
посочване в извлечението от кредитната сметка към съответния лихвен период и изпращане
по пощата, като за получено се смята всяко уведомление, регистрирано в изходящия
7
дневник на банката в деня на постъпване на уведомлението в досието на кредитополучателя
и/или в поддържаната от него в банката касета за получаване на банкова поща или с
изпращането му на адреса за кореспонденция, посочен в искането за отпускане на кредит.
На основание т. 11.1.2 . базисният лихвен процент се счита автоматично променен в
съответствие с приетите изменения, които са задължителни за страните по договора.
Съгласно т. 11.1.3. от същите условия, при кредити, издължавани чрез анюитетни
вноски, годишният лихвен процент по кредита за съответния лихвен период от лихвения
план се фиксира в размер по т. 4.1а. и не се променя, освен когато пазарните условия водят
до необходимост от увеличаването му най-малко с един пункт.
Съгласно т. 10.5. от представените по делото Условия по кредити на физически лица
(УКФЛ) на „фирма“ АД, при кредити, изплащани чрез анюитетни вноски (еднакви всеки
месец), годишният лихвен процент за съответния лихвен период се определя в размер към
датата на договора за кредит и остава такъв до нарастване на лихвения индекс най-малко с
един процентен пункт (сто базисни точки), съответно до поредна аналогична промяна
спрямо предходно извършената.
По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
изцяло кредитира като обективна и компетентно изготвена. В отговор на поставения от
ищеца въпрос № 1 от исковата молба, вещото лице посочва, че надвзетата лихва по договор
за банков кредит № (номер)/(номер)/(номер) от (дата) г., за периода от 15.05.2017 г. до
15.05.2022 г. е в размер на 5514.34 лева, а по договор за банков кредит № №
(номер)/(номер)/(номер) от (дата) г., за същия период, надвзетата лихва е в размер на 108.24
лева. На поставения въпрос № 2 от исковата молба вещото лице дава следните отговори: по
договор за банков кредит № (номер)/(номер)/(номер) от (дата) г., като е съобразила
посочените в задачата параметри, вещото лице е изчислила, че ако ответникът бе изпълнил
нареденото му предсрочно погасяване със сумата от 53682.68 лева и бе извършил
прихващане със сумата от 4349.28 лева (погасени по давност надвзети лихви от периода
15.06.2006 г.-15.09.2010 г., съгласно отговор на въпрос № 1, б. „а“ от експертизата на лист
189 от делото) от остатъчна главница 57187.05 лева към 15.09.2015 г., то (при първоначално
договорения лихвен процент - 6.88 %) остатъчната главница след 24.09.2015 г. би била 0.00
лева, като е посочила, че разликата в сборовете между установените лихви в месечните
вноски при остатъчна главница от 0.00 лева и действително реално събраните от банката в
периода 15.05.2017 г.-15.05.2022 г. лихви е в размер на 18 531.63 лева; по договор за банков
кредит № (номер)/(номер)/(номер) от (дата) г., вещото лице е изчислила, че ако ответникът
бе изпълнил нареденото му предсрочно погасяване със сумата от 58137.59 лева и бе
извършил прихващане със сумата от 818.93 лева (погасени по давност надвзети лихви от
периода 15.06.2008 г.-15.09.2010 г., съгласно отговор на въпрос № 1, б. „а“ от експертизата
на лист 194 от делото) от остатъчна главница 61057.25 лева към 15.09.2015 г., то (при
първоначално договорения лихвен процент - 8.70 %) остатъчната главница след 24.09.2015
г. би била 2100.73 лева, като е посочила, че разликата в сборовете между дължимите лихви
върху така установената остатъчна главница от 2100.73 лева и действително реално
8
събраните от банката в периода 15.05.2017 г.-15.05.2022 г. лихви е в размер на 20107.24
лева. На поставения допълнителен въпрос от ответника в отговора на исковата молба,
вещото лице посочва, че разликата между договорената в първоначалния погасителен план
лихва и реално заплатената за периода от 15.05.2017 г. до 15.05.2022 г. по договор за банков
кредит № (номер)/(номер)/(номер) от (дата) г. е в размер на 5514.34 лева, а по договор за
банков кредит № (номер)/(номер)/(номер) от (дата) г. е в размер на 108.24 лева. В
заключителната част от експертизата по отношение на договор за банков кредит №
(номер)/(номер)/(номер) от (дата) г. е посочено, че разликата между договорената в
първоначалния погасителен план лихва и реално заплатената за периода от 03.05.2006 г. до
15.04.2022 г. включително е в размер на 19613.29 лева., като от тях:
-надвзетите в периода от 15.06.2006 г. до 15.09.2010 г. погасени по давност
разлики в лихвата са в размер на 4349.28 лева;
-надвзети за периода 15.10.2010 г. до 15.09.2015 г. и невъзстановени, но погасени
по давност разлики в лихвата са в размер на 807.04 лева;
-надвзети в периода 15.10.2015 г. до 15.04.2017 г. погасени по давност разлики в
лихвата са в размер на 2179.43 лева – общо погасени по давност са 7335.75 лева;
-надвзета и възстановена по гр. д. № 57174/15 г. по описа на СРС лихва е в размер
на 6763.19 лева;
-надвзетата лихва в периода 15.05.2017 г.-15.04.2022 г. е в размер на 5514.34 лева;
По отношение на договор за банков кредит № (номер)/(номер)/(номер) от (дата) г. разликата
между договорената в първоначалния погасителен план лихва и реално заплатената за
периода от 16.05.2008 г. до 15.04.2022 г. включително е в размер на 1995.04 лева., в т. ч.:
-надвзетите в периода от 15.06.2008 г. до 15.09.2010 г. погасени по давност
разлики в лихвата са в размер на 818.93 лева;
-надвзети за периода 15.10.2010 г. до 15.09.2015 г. и невъзстановени, но погасени
по давност разлики в лихвата са в размер на 175.27 лева;
-надвзети в периода 15.10.2015 г. до 15.04.2017 г. погасени по давност разлики в
лихвата са в размер на 42.22 лева – общо погасени по давност са 1036.42 лева;
-надвзета и възстановена по гр. д. № 57174/15 г. по описа на СРС лихва е в размер
на 850.38 лева;
-надвзетата лихва в периода 15.05.2017 г.-15.04.2022 г. е в размер на 108.24 лева;
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 2 ГПК вр. с чл. 103 ЗЗД
С доклада по делото, в тежест на ищеца по отрицателния иск по чл. 124, ал. 1,
предл. 2 ГПК вр. с чл. 103 ЗЗД, е възложено да докаже изискуемо вземане срещу ответника
на сума в размер на 8208.78 лева за неоснователно надвзети лихви за периодите 15.06.2006
г. – 15.09.2010 г. и 15.10.2015 г.-15.04.2017 г., но погасени по давност, както и отправено и
9
получено от ответника изявление за компенсация срещу вземане на последния за дължима
главница по договор за банков кредит № (номер)/(номер)/(номер) от (дата) г., явяваща се
остатъчна главница след 09.05.2022 г. от главница в размер на 37537.20 лева. В тежест на
ответника е възложено да докаже наличие на изискуемо и ликвидно вземане срещу ищеца в
размер на 8208.78 лева, представляващо дължима главница по Договор №
(номер)/(номер)/(номер)/(дата) г. явяваща се остатъчна главница след 09.05.2022 г. от
главница в размер на 37 537.20 лева.
Когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи,
изискването на чл. 103, ал. 1 ЗЗД е насрещните вземания, респективно - задължения, да са
изискуеми и ликвидни, т. е. съществуващи към момента, в който прихващането е могло да
се извърши (Решение № 160 от 17.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 2ЗЗ2/2015 г., I т. о., ТК ). Чл.
103, ал. 2 ЗЗД допуска прихващане да се извърши и след като вземането е погасено по
давност, но само ако е могло да бъде извършено преди изтичане на давността. В решение №
113 постановено по гр. дело № 1274/2013 г. на ВКС, ГК, II гр. д. са разграничени хипотезите
на материалноправно прихващане по чл. 103, ал. 1 ЗЗД и на съдебното прихващане като
насрещно възражение срещу вземането на ищеца по иска за погасяване на двете вземания
до по-малкото от тях. При материалноправното прихващане, двете насрещни вземания
трябва да са еднородни, ликвидни и изискуеми към момента на изявлението за компенсация,
от който момент двете вземания се считат за погасени. Възражението за прихващане,
заявено в хода на висящия исков процес, е допустимо и когато вземането не е ликвидно,
нито изискуемо. Прието е, че в тази хипотеза на съдебно прихващане погасителния ефект
настъпва, след като влезе в сила решението, тъй като от този момент вземането става
ликвидно и безспорно. В конкретния случай, доколкото се касае за хипотеза на
материалноправно прихващане, то следва, че вземането на ищеца следва да е изискуемо и
ликвидно, като основна предпоставка за осъществяване на прихващането. Последното
предполага двете вземания да са безспорно установени по основание и размер, а дългът е
установен по своето основание само тогава, когато съществуването му е безспорно и по своя
размер, ако доказването му не се нуждае от съдебно производство (Решение от 12.05.2006 г.
на ВКС по т. д. № 216/2005 г., ТК, II о.). Правото да се извърши извънсъдебно прихващане е
обусловено от ликвидността на активното вземане, на вземането на лицето, което извършва
прихващане. За да настъпи конститутивното действие на прихващането - погасяването на
двете насрещни вземания до размера на по-малкото, основанието и размерът на вземането
на прихващащия следва да бъде установено и безспорно - чл. 103, ал. 1 ЗЗД (Решение № 164
от 4.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 160/2016 г., I т. о., ТК).
Извършените от ищеца при условията на чл. 103 и чл. 104 ЗЗД материалноправни
изявления за прихващане са оспорени от банката поради липса на правно основание и
различен размер на задълженията, т. е. вземанията са спорни, което изключва възможността
да се извърши извънсъдебно прихващане, респективно не може да се породи целения
погасителен ефект.
С оглед изложеното, съдът счита че не е налице ликвидно вземане на ищеца срещу
10
ответника, поради което предявената претенция се явява неоснователна и като такава следва
да бъде отхвърлена.
По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД
Предпоставките за уважаване на иска са две: положителна - наличие на
осъществено плащане, и отрицателна - липсата на основание. Съгласно чл. 55, ал.1 ЗЗД
„Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне“. На връщане в хипотезите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД подлежи
реално полученото.
С доклада по делото, по исковете с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, на ищеца е
указано, че следва да установи наличието на договори с посочения предмет, изпълнение на
задълженията си по тези договори, т.е., че е изправна страна, че е заплатил на ответника
процесните суми, респективно ответникът следва да докаже че е налице основание да
задържи сумата, а съгласно специалната норма на чл. 146, ал. 4 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП), че в договорните отношения между страните намират приложение
общите условия, които не съдържат неравноправни клаузи.
На първо място следва да се посочи, че съгласно правилата на чл. 146 вр. 143 ЗЗП,
съдът счита, че са изпълнени условията за прилагане на института на неравноправните
клаузи към спорните такива.
По смисъла на действащата към момента на сключване на процесните договори
уредба на ЗЗП, Договорът за банков кредит е търговска сделка от категорията банкови
сделки, имащи за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на
кредитни институции, по смисъла на пар.13, т.12 от ДР на ЗЗП, обн. в ДВ, бр. 99 от
09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г. В конкретния случай потребител на финансова услуга
се явява и ищецът в настоящото производство. Ищецът е физическо лице, което използва
кредитите за свои лични нужди, а ответникът е търговска банка - търговец по смисъла на
§13, т.2 от ЗЗП, което налага и извода, че процесният договор има характера на
потребителски договор и попада в приложното поле на ЗЗП и по- конкретно чл. 143-146 от
същия закон.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, при определени хипотези, регламентирани в цитираната правна норма.
Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал.1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите
са нищожни само в случаите, в които те не са уговорени индивидуално. Клаузи, които не са
уговорени индивидуално, са дефинирани в чл. 146, ал. 2 ЗЗП, като клаузи, изготвени
предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието
им и е посочен пример за такива клаузи при договорите, сключвани при общи условия, като
изброяването не е изчерпателно. В чл. 144 ЗЗП са посочени изключенията, при които
определени хипотези, регламентиращи неравноправни клаузи в договори с потребители,
11
визирани в чл. 143 от ЗЗП, са неприложими. Така според чл. 144, ал. 3 ЗЗП нормите на чл.
143, т. 7, 10 и 12 не се прилагат спрямо сделки с ценни книжа, финансови инструменти и
други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс
или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън
контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. От гореизложеното следва, че
за да е нищожна като неравноправна договорна клауза в договор, сключен с потребител, тя
следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на
чл. 143 ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144 ЗЗП.
Съдът във всеки конкретен случай следва да прецени дали по отношение на
клаузите от договор, сключен с потребител, не са налице общите критерии, дадени в чл. 143
ЗЗП, при наличието на които клаузите са неравноправни.
В настоящия случай, с оглед правилата за разпределение на доказателствената
тежест, ответникът трябва да докаже че относно съдържанието на т. 11.1., т. 11.1.1., т.
11.1.1.1., т. 11.1.2. от Договора от 2006 г.; на т. 11.1.1. изр. посл., т. 11.1.2., т. 11.1.3. и т.
11.1.2. от Договора от 2008 г., както и съдържанието на т. 10.5. от общите условия към
договорите, са протекли преговори и клаузите са формулирани чрез взаимно изявяване на
воля от двете страни, респективно са били уговорени индивидуално с ищеца.
Видно от посочените по-горе условия за усвояване, обслужване на кредити и
изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № (номер)/(номер)/(номер) от
(дата) г. се установява, че при промяната на базовия лихвен процент, надлежно отразен в
лихвените условия на банката за съответния лихвен период към всеки един момент на
действието на договора, лихвите по раздел I т. 4.1. и т. 4.3. се считат автоматично
променени в съответствие с приетите изменения (съгласно т. 11.1). На основание оспорената
т. 11.1.1. за анюитетни вноски – начислявани при годишна база 360/360 дни, лихвата се
определя в размера на годишния лихвен процент, равен на действащия и прилаган от
банката за периода от олихвяването – базов лихвен процент, визиран в лихвените условия на
банката за лихвения период, увеличен със съответната надбавка за редовен дълг, така че за
договорения лихвен период от лихвения план да се поддържа общ лихвен процент в размер,
установен в т. 4.1а. В т. 11.1.1.1. е предвидено, че при кредити, изплащани чрез анюитетни
вноски общият лихвен процент за съответния лихвен период от лихвения план се фиксира в
размер на т. 4.1а. и не се променя, освен когато пазарните условия водят до необходимост от
увеличаването му най-малко с два пункта. Изменението на годишния лихвен процент става
едностранно от търговеца, без за това да е необходимо сключване на допълнително
споразумение между страните.
От представените по делото условия за усвояване, обслужване на кредити и
изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № (номер)/(номер)/(номер)/(дата)
г. се установява, че съгласно т. 11.1.1., кредиторът уведомява кредитополучателя за
определения базисен лихвен процент към съответния период на действие на договора за
кредит и олихвяване чрез обявяването му на интернет страницата на банката, изричното му
посочване в извлечението от кредитната сметка към съответния лихвен период и изпращане
12
по пощата, като за получено се смята всяко уведомление, регистрирано в изходящия
дневник на банката в деня на постъпване на уведомлението в досието на кредитополучателя
и/или в поддържаната от него в банката касета за получаване на банкова поща или с
изпращането му на адреса за кореспонденция, посочен в искането за отпускане на кредит.
При тълкуване на оспорените клаузи по двата договора за кредит, съдът намира, че
същите са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като не отговорят на изискването
за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата на страните.
Посочените клаузи поставят кредитополучателят в неравнопоставено положение спрямо
банката. Те са във вреда на потребителя, тъй като дават право на едностранно изменение на
договора от страна на банката. Не е налице възможност за намаляване на лихвата при
промяна на пазарните условия, водещи до понижаване на базисния лихвен процент.
Предвидена е възможност единствено за увеличаване на размера на дължимата лихва при
промяна на базисния лихвен процент въз основа на промяна на пазарните условия, като
увеличаването става автоматично и едностранно от търговеца, без да е необходимо
сключването на допълнително споразумение. Промяната на лихвата става единствено чрез
нейното повишаване, по решение на кредитора, без да има съответна възможност при
промяна на пазарните условия, водещи до понижаване на базисния лихвен процент, лихвата
да бъде намалена. При договореното между страните, че размерът на възнаградителната
лихва, която кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката, ще се определя и при
съобразяване на промяната на пазарните условия, отразяващи се в стойността на базисния
лихвен процент, за да е налице равнопоставеност, би следвало рискът от промяната в тях да
се носи и от двете страни по търговската сделка.
Предвид изложеното, съдът счита че оспорените клаузи от договор за банков
кредит № (номер)/(номер)/(номер) от (дата) г., а именно - т. 11.1., т. 11.1.1., т. 11.1.1.1., т.
11.1.2. и клаузите - т. 11.1.1., изр. посл., т. 11.1.2., т. 11.1.3., от договор за банков кредит №
(номер)/(номер)/(номер)/(дата) г., както и т. 10.5. от Условия по кредити на физически лица
на „фирма“ АД са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като не отговорят на
изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата на
страните. Ответникът не е ангажирал доказателства в обратна насока, поради което следва
да се приеме, че процесните клаузи са нищожни и не са произвели действие в отношенията
между страните.
Съдът намира, че и положителната предпоставка за уважаване на исковете по чл.
55, ал. 1 ЗЗД е налице, т.е., установен е фактът на плащането от ищеца в полза на ответната
страна на процесните суми, а именно: 5514.34 лева - възнаградителни лихви по Договор за
банков кредит № (номер)/(номер)/(номер)/(дата) г. за периода 15.05.2017 г. - 15.05.2022 г. и
108.24 лева - възнаградителна лихва по Договор № (номер)/(номер)/(номер)/(дата) г. за
периода 15.05.2017 г. - 15.05.2022 г. Горният извод на съда следва, както от представените
доказателства по делото, така от приетото и кредитирано от съда заключение на съдебно-
счетоводната експертиза на вещото лице.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че неоснователни са
13
възраженията на ответника за недопустимост на исковете, предвид постановеното решение
от СРС, 140 с-в. Производството по гр. д. № 57174/2015г. е обхващало период от
23.09.2010г. до 15.09.2015г., макар и със същия предмет – надвзети лихви. Производството
по настоящето дело е за различен период – 15.05.2017г. до 15.05.2022г.
С оглед горното, съдът намира, че исковите претенции по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за
връщане на даденото са основателни и доказани в пълните претендирани размери, след
допуснатото увеличение, и периоди и като такива следва да се уважат изцяло.
С оглед основателността на главните искове, то съдът следва да уважи и
претенциите за присъждане на законната лихва върху главниците, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 13.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземанията.
По исковете с правно основание чл. 82 вр. чл. 79 ЗЗД:
За уважаване на предявените осъдителните искове по чл. 82 ЗЗД вр. с чл. 79 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже валидни правоотношения по сключени договор за банков
кредит № (номер)/(номер)/(номер) от (дата) г. и договор за банков кредит № (номер)/(номер)
от (дата) г., настъпване на имуществените вреди в претендирания размер, наличие на
причинна връзка между вредите и виновно поведение на ответника, изразяващо се в
неизпълнение на договорни задължения към ищеца, в тежест на последния е да установи, че
е изпълнил договорните си задължения.
Облигацията е средство за задоволяване на един подлежащ на правна защита
интерес на кредитора, с оглед на който възниква облигационно право - право на кредитора
да очаква един обещан от длъжника облигационен резултат, чието съдържание при
отношения, произтичащи от договор, се определя от страните. Предмет на облигационното
отношение е онова, за което длъжникът се е задължил. При неизпълнение на обещания
облигационен резултат, възниква гражданска отговорност за длъжника да обезщети
кредитора за претърпените от него вреди. Когато кредиторът търпи неблагоприятни
имуществени последици, може да претендира обезщетение за имуществени вреди,
определени с разпоредбата на чл. 82 ЗЗД. Обезщетението по чл. 82 ЗЗД при неизпълнение на
договорно задължение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението, а ако длъжникът е недобросъвестен - всички преки и
непосредствени вреди. Следователно обезщетението при неизпълнение на договорно
задължение обхваща само онези вреди, които намаляват имуществото на кредитора или не
го увеличават. Претърпяната загуба е вид имуществена вреда, изразяваща се в намаляване
на имотното състояние на кредитора в резултат на неизпълнението на договорното
задължение. Размерът на претърпяната загуба съответства на разликата между имуществото,
което кредиторът би имал, ако задължението беше изпълнено, и имотното му състояние
след неизпълнението.
В конкретния случай от страна на ищеца е въведено твърдение за съществуващи
между него и ответното дружество договорни правоотношения, от чието неизпълнение на
договорни условия по т. 9.2 от Договора от 2006 г. и т. 9.1 от Договора от 2008 г., произтича
договорната му отговорност по чл. 82 ЗЗД. Елементите на фактическият състав на чл. 82 от
ЗЗД включват неизпълнение на ответника, вина за неизпълнението, претърпени вреди от
ищеца, причинна зависимост между неизпълнението и увреждането. Неизпълнението е
виновно, ако не са установени обстоятелства, изключващи вината.
С определението от 19.08.2022 г., съдът е указал на ищеца да посочи в какво точно
се изразяват претърпените от него имуществени вреди. В о.с.з. процесуалният представител
на ищеца е заявил, че претърпените имуществените вреди се състоят в заплащане на лихви
14
върху завишена главница и по двата договора, вследствие на неизвършеното, но заявено от
ищеца предсрочно погасяване. Съдът приема, че такова искане действително е направено от
страна на ищеца, но съгласно представените писмени доказателства (писмо на ответника от
30.09.2015 г. – лист 154 от делото), а и видно от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза на вещото лице, наличността по сметката, обслужваща двата кредита, към датата
на искането (24.09.2015 г.), предвид неизвършените от страна на банката, релевирани от
ищеца извънсъдебни прихващания (предмет на иска по чл. 124, ал. 1, предл. 2 ГПК вр. с чл.
103 ЗЗД по настоящото дело), не е била достатъчна за извършване на пълно предсрочно
погасяване.
Предвид горното, не може да се ангажира отговорността на банката, че по нейна
вина са настъпили претендираните от ищеца вреди, следователно предвид липсата на
елемент от фактическия състав на чл. 82 от ЗЗД, исковете се явяват неоснователни и
недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски, каквито искания
са направили, както ищецът, така и ответникът, като същите са представили доказателства
за сторените разноски и списък по чл. 80 от ГПК (лист 213 и лист 214 от делото).
Съдът счита, че релевираното от ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е основателно,
поради което същото следва да бъде намалено до сумата от 7000.00 лева, определено
съобразно действащата към датата на подаване на исковата молба Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските и отговарящо на фактическата и правна
сложност на делото.
От така определеното адвокатско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, ищецът има право на направените от него разноски съобразно размера на уважените
претенции в размер на 1067.35 лева за платена държавна такса, депозит за ССЕ и адвокатско
възнаграждение.
Ответникът е претендирал присъждане на направените по делото разноски в
размер на 2282 лева - депозит за ССчЕ в размер на 200 лева и платен адвокатски хонорар в
размер на 2082 лева, като с оглед изхода на спора и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3
ГПК, следва да му бъде присъдена сума в размер на 2036.97 лева.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 2
ГПК вр. с чл. 103 ЗЗД, за признаване на установено по отношение на „фирма“ АД, ЕИК
(номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес), че А. В. Х., ЕГН **********, с
адрес: (град), (адрес) не дължи на „фирма“ АД сума в размер на 8208.78 лева, поради
извършеното на основание чл. 103, ал. 1 от ЗЗД прихващане с главница по Договор за
банков кредит № (номер)/(номер)/(номер)/(дата) г.
ОСЪЖДА „фирма“ АД, ЕИК (номер) със седалище и адрес на управление: (град),
(адрес) да заплати на А. В. Х., ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес), по предявения иск с
правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД сумата 5514.34 лева, представляваща недължимо
платени възнаградителни лихви по Договор за банков кредит №
(номер)/(номер)/(номер)/(дата) г. за периода 15.05.2017 г. - 15.05.2022 г., ведно със законната
15
лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба - 13.05.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „фирма“ АД, ЕИК (номер) със седалище и адрес на управление: (град),
(адрес) да заплати на А. В. Х., ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес), по предявения иск с
правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД сумата 108.24 лева, представляваща недължимо
платени възнаградителни лихви по Договор за банков кредит №
(номер)/(номер)/(номер)/(дата) г. за периода 15.05.2017 г. - 15.05.2022 г., ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба - 13.05.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от А. В. Х., ЕГН
**********, с адрес: (град), (адрес) срещу „фирма“ АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес
на управление: (град), (адрес), иск с правно основание чл. 82 вр. чл. 79 от ЗЗД за сумата от
18531.61 лева, представляваща обезщетение за настъпили материални вреди от
неизпълнение на т. 9.2 от Договор за банков кредит № (номер)/(номер)/(номер)/(дата) г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от А. В. Х., ЕГН
**********, с адрес: (град), (адрес) срещу „фирма“ АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес
на управление: (град), (адрес), иск с правно основание чл. 82 вр. чл. 79 от ЗЗД за сумата от
19999.99 лева, представляваща обезщетение за настъпили материални вреди от
неизпълнение на т. 9.1 от Договор за банков кредит № (номер)/(номер)/(номер)/(дата) г.
ОСЪЖДА „фирма“ АД, ЕИК (номер) със седалище и адрес на управление: (град),
(адрес) да заплати на А. В. Х., ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес), на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК сума в размер на 1067.35 лева, представляваща направените в настоящето
производство разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А. В. Х., ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес) да заплати на
„фирма“ АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес), на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сума в размер на 2036.97 лева, представляваща направените
в настоящето производство разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на въззивното производство пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16