Решение по дело №10054/2019 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София, 07.10.2020 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                          Мл.с.МИРОСЛАВ СТОЯНОВ

при секретаря И.Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 10054 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

              

                    Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

                       С решение от 10.05.2019 г. по гр.д. № 57210/18 г., СРС, ГО, 166 с-в ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Х.А., ЕГН ********** с адрес *** срещу П.на Р.Б.с адрес гр. София, бул. „*******иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 2800 лв. - обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от отдаване на недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Света Троица”, ул. „********под наем в размер на договорения месечен наем за периода от 27.07.2016 г. - 23.02.2017 г. поради виновното противоправно поведение на служители на ответника, ведно със законната лихва за забава от 28.08.2018 г. до изплащане на вземането КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА И.Х.А., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на П.на Р.Б.с адрес гр. София, бул. „*******основание чл. 78, ал. 3 ТПК сумата от 150,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

              Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца ,с която се  твърди, че  е неправилно и незаконосъобразно .Излага  съображения,че неправилно съдът приел,че задържането на ключовете от апартамента не съставлява неправомерно действие,респ.не е налице тази задължителна предпоставка от фактическия състав на обезвредата.Неправилни били и мотивите ,че от датата на постановлението,с което се връщат ключовете до изменящото го постановление, изтеклият период не е прекомерен .Счита,че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника.

              Моли да бъде отменено решението на СРС  и искът да се уважи .Претендира   присъждане   на     разноски.

               Въззиваемият   е   депозирал отговор на въззивната жалба,с който я оспорва.Претендира разноски.

                Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

      Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима

               Релевантните за делото факти са установени обосновано от СРС, поради което на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към фактическите изводи на СРС и те стават неразделна част от настоящите мотиви.Правните изводи на СРС са законосъобразни и на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към тях и те стават неразделна част от настоящите мотиви.

              За пълнота следва да се отбележи следното:       

                Предявеният иск е с правно основание чл.45 във вр. с чл.49 ЗЗД. Отговорността по чл.49 ЗЗД е субсидиарна.Тя съществува дотолкова,доколкото виновно са причинени вреди от лице,на което е възложена известна работа.При тази отговорност възложителят отговаря не лично за своите действия или бездействия,а за такива на причинителя на вредата.Затова тази отговорност е гаранционно-обезпечителна за вреди,пряка и непосредствена последица от противоправно деяние на лицето,на което е възложена работата.

            С подадената въззивна жалба се навеждат твърдения за претърпени вреди за периода от 27.07.2016 г. до 23.02.2017 г. за неправомерно лишаване от ползване на имота. Твърди се, че лишаването е станало по вина на П.на РБ, тъй като до приключване на наказателното производство, в рамките на което жилището е било запечатано като веществено доказателство, връщането му е разпоредено с прокурорско постановление в полза на наследниците по закон на починалото лице, въпреки, че по преписката е било установено прехвърляне в полза на ищеца, по силата на представен документ за покупко -продажба.

             Съгласно чл.111, ал.1 НПК веществените доказателства се пазят докато завърши наказателното производство, в компетентността на П./съгласно чл.111, ал.2 НПК/ е да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши наказателното производство, само когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение. Изземването и връщането на веществени доказателства е извършено на законно основание. Не са представени доказателства, от които да е видно, че ищецът И.А. е предприел действия, по смисъла на чл.111, ал.1 и 2 от НПК - искане за връщането им преди приключване на досъдебното производство, липсват данни евентуално с акт на прокурор да му е отказвано връщане на веществено доказателство - ключ за апартамент. В законоустановените срокове, с постановление от 27.07.2016 г. е прекратено производството по пр.пр.№14569/2016 г. по описа на СРП и прокурорът се произнесъл и по въпроса за веществените доказателства. Разпоредено е, приобщените веществени доказателства - вещи и ключовете от апартамент, съобразно разпоредбата на чл. 111 от НПК, както и обстоятелството, че по образуваното досъдебно производство не е възникнал гражданско правен спор по смисъла на чл. 114 от НПК, да бъдат върнати на законния наследник на починалото лице. Няма незаконосъобразни действия от страна на прокуратурата.

           Правилно е прието от СРС,че изминалия период от прекратителното определение  и постановлението на П.за изменение на определението в частта за връщане на иззетите доказателства  не е прекомерен и неразумен с оглед процесуалния ред и фактическата и правна сложност на спора.

           Ищецът не е доказал съществения елемент от фактическия състав на 49 от ЗЗД като основание за ангажиране отговорността на ПРБ - противоправно действие/бездействие,поради което и  искът е отхвърлен като неоснователен.

            Не се установиха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то следва да бъде потвърдено.

            Въззиваемата страна е защитавана от юрисконсулт ,за процесуалното представителство съдът определя сумата 100 лв.,която следва да й бъде присъдена.

Водим от горното, съдът

 

                                        Р  Е  Ш  И:

                

       ПОТВЪРЖДАВА  решение от 10.05.2019 г. по гр.д. № 57210/18 г., СРС, ГО, 166 с-в   

      ОСЪЖДА И.Х.А., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на П.на Р.Б.с адрес гр. София, бул. „*******основание чл. 78, ал. 3 ТПК сумата от 100 лева - юрисконсултско възнаграждение.

                 РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

                                         

                                                      ЧЛЕНОВЕ:1.        

 

                                                                              2.