Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 02.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, наказателна
колегия, четвърти състав, в публично заседание на осемнадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.М.,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 375 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № .г.
директор на Регионална дирекция по горите - Кюстендил е наложил на жалбоподателя
С.В.Т. административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева за нарушение на
чл. 50, ал. 2 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите.
Недоволен от така наложеното му наказание
жалбоподателят по изложените в жалбата и
в съдебно заседание от адвокат-защитника си правни доводи моли съда да отмени
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган,
редовно и своевременно призован, изпраща представител, който оспорва жалбата и
моли съда да потвърди наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно.
Районна прокуратура - Радомир,
редовно и своевременно призована, не е изпратила представител и не е изразила
становище по жалбата.
Радомирският районен съд, като
взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема за установено следното:
Жалбата изхожда от легитимирано и
заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото
наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл.
59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.
От фактическа страна:
По делото се установява, че на 16.08.2019
г. бил съставен акт № 181 за установяване на административно
нарушение от свидетеля В.С.А. в присъствието на свидетелите А.Й.А. и И.Б.Л.,
срещу С.В.Т., за това, че на 29.06.2019 г., в качеството си на лицензиран
лесовъд, в землището на с. Р., общ. Ковачевци, отдел 203, подотдел „а”, имот № .,
горска територия, собственост на физически лица, е маркирал насаждението на
имот № ., без да са трайно обозначени границите на имота на терена, с което е
нарушил разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от Наредба № 8 за сечите в горите. АУАН е
съставен в отсъствието на нарушителя.
Въз основа на съставения АУАН
впоследствие било издадено и обжалваното понастоящем НП.
Така описаната фактическа
обстановка безспорно се установява от показанията на актосъставителя В.А.,
който посочва, че при извършената проверка на място в имот в землището на с. Р.
е констатирано извършено маркиране на сечище, без да са нанесени границите на
имота. Така изложената фактическа обстановка от свидетеля А. се потвърждава и
от показанията на свидетеля А.А., който сочи, че на място им е оказано
съдействие от служители на ДГС – Земен, които установили, че имотите, които се
проверяват, са частна собственост. Сочи също, че в момента на проверката не са разполагали
с изискуемите документи – позволително за сеч, технологичен план, сортиментна
ведомост и карнет – опис.
Пред съда свидетелката Р.М.сочи,
че работи в РДГ – Кюстендил като главен инспектор, като е извършила последваща
проверка на място заедно с полицейски служители, при която е констатирано, че
процесният имот не е бил с ясно очертани граници.
По делото е разпитан и свидетелят
А.Д., от чиито показания се установява, че той е издал позволителното за сеч за
процесния имот, като е създал горскостопанската програма и същата е била
одобрена от РДГ – Кюстендил, от което следвало, че на място служители на РДГ –
Кюстендил са констатирали, че границите на терена са определени.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, а именно: от показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели, както и от
присъединените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства. Съдът кредитира
показанията на свидетелите, тъй като са
последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите
събрани доказателства.
От правна страна:
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен
състав следва да провери обжалваното наказателно постановление по отношение на
неговата законосъобразност. Съдът намира, че
същото страда от съществени пороци, касаещи задължителното му съдържание,
поради което е незаконосъобразно и следва да бъде отменено само на формално
основание. Това е така, тъй като в АУАН и в издаденото въз основа
на него НП са посочени различни дати, на които се твърди да е извършено от
жалбоподателя нарушението, свързано с маркиране на насаждението на имот № .,
без да са трайно обозначени границите на имота на терена. В АУАН е посочена дата
на извършване на нарушението - 29.06.2019 г., докато в издаденото въз основа на
него НП, датата на извършване на нарушението е 05.08.2019 г. Видно от изложеното в наказателното
постановление неправилно датата на установяване на нарушението е посочена като
дата на извършване на същото, което според настоящия съдебен състав представлява процесуално нарушение от категорията на съществените
такива, които ограничават правото на защита на лицето, привлечено към
административнонаказателна отговорност, тъй като води до неяснота, а оттук и до
невъзможност нарушението да бъде установено по безспорен начин. Подобно несъответствие е недопустимо,
защото по този начин се засяга правото на защита на нарушителя, тъй като за
него не става ясно на коя дата е прието, че е извършено нарушението - на
посочената в акта или на тази, отразена в наказателното постановление. Също
така, след като е налице различие между посочените дати на извършване на
нарушението, фактически наказателното постановление се явява издадено за
нарушение, за което не е съставен акт. Следва също да се има предвид, че
в санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието
на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици.
Поради това АУАН и НП не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително
мотивирани и др., нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да
извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити, в частност
датата на извършване на нарушението.
Допуснатото процесуално нарушение е
съществено и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление, без да е необходимо да се разглежда спора по същество.
По изложените съображения
настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваното НП № .г. на директор на
Регионална дирекция по горите – Кюстендил, следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Водим от изложените съображения и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №
.г., издадено от директор на Регионална
дирекция по горите - Кюстендил, в частта, с
която на С.В.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и чл. 275, ал. 1, т.
2 от ЗГ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300,00
лева за нарушение на чл. 50, ал. 2 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: