Р Е
Ш Е Н И Е
№ …… 14.04.2021
г. град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
На
16.03 2021
година
в
открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар:
Стойка Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ търговско дело № 84 по описа за 2020 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Предявени са искове по чл. 432
от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от Г.С.Е. *** баня
срещу Г. - гр. С., с която е
предявен иск с цена 100 000 лева.
В исковата молба се сочи, че
на 16.12.2019 г. около 12.20 часа на път
I - 8 км.201 + 000 при разклона за село М.К., Общ. П., З.В.К. - сестра на Г.С.Е.
в качеството си на пътник, возеща се на предната седалка в л.а. марка ,, Форд
,, модел „Кугар,, с peг. № ***
е починала при Пътно - транспортно произшествие / ПТП / причинено виновно от З.Г.Ш.
с ЕГН: ********** в качеството й на водач на л.а. марка „ Форд „ модел „ Кугар с peг. № ***.
Изложени са следните
обстоятелства по настъпване на пътно-транспортното произшествие: На
16.12.2019г. около 12.20 часа З.Г.Ш. с ЕГН : ********** управлявайки л.а. марка
,, Форд „ модел „ Кугар „ с peг.
№ *** по път I - 8 км.201 + 000 , като при разклона за село М.К., Общ. П.
причинява пътно - транспортно произшествие / ПТП / с пострадали с МПС марка
„Форд„ модел „ Транзит „ с peг. № ***, при което е
починала З.В.К..
За станалото пътно -
транспортно произшествие е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица с peг. № 1006р. - 13632 от 17.12.2019г. от С.А.В.
- дежурен ПТП при ОД - МВР - гр. П.. Образувано е досъдебно производство №
1415/2019 по описа РУ към ОД на МВР - гр. П.. Образувана е пр. пр. № 3805/19 по
описа на ОП - П..
Посочено е, че ищцата Г.С.Е.
е сестра на загиналата при процесното ПТП З.В.К.. Към датата на ПТП -
16.12.2019г. починалата З. К. е била едва на 21 години, млада, здрава жизнена
жена. Била е от добро семейство, работлива, отговорна сестра. Твърди се, че Г.С.Е.
и починалата са имали много силна емоционална връзка помежду си, като на
сестри. З. К. е била всеотдайна сестра, между нея и сестра й Г.С.Е. е
съществувало особено силно чувство на обич, уважение, подкрепа и всеотдайност.
Наведени са твърдения, че с причинената смърт на сестра й, ищцата е загубила
морална, физическа и финансова подкрепа, на която е разчитала. Тя не можела да
преодолее и да приеме трагедията, мъката й е огромна, говорела само за сестра
си. Посочено е, че Г.С.Е. е отчаяна, а безвъзвратната загуба на сестра й се
отразява изключително тежко на емоционалното и здравословното й състояние,
загубила е смисъла на живота, не празнува празници, не се радва на нищо, живота
й е напълно променен. Твърди се, че моралните страдания на ищцата ,
претърпяната скръб от безвъзвратната загуба на най - скъпото - сестра -
собствената й плът и кръв са огромни и неописуеми и ще я съпътстват през целия
й живот, тя никога няма да го преживее.
Ищцата счита, че има
активна материалноправна легитимация с оглед
произнасянето на ОСГНТК на ВКС по тълк. д.№1/2016 г.
Заявено е, че към
датата на настъпване на ПТП - 16.12.2019 г. за л.а. марка „ Форд „ модел „ Кугар„ с peг. № ***, при
управлението на които е причинено виновно процесното ПТП, от което ищцата търпи
неимуществяени вреди изразяващи се в болки и
страдания от смъртта на сестра си З. К., няма валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност„.
На 30.12.2019г. е входирана в Г. претенция за изплащане на обезщетение за
нанесени неимуществени вреди по доброволен ред с вх. № 24-01- 845/30.12.2019г.,
като е образувана щета №
19-210452/30.12.2019г. От ищцата са изискани допълнителни документи, които
същата не могла да представи, поради неприключилото досъдебно производство. Посочва
се, че на 30.03.2020г. е изтекъл законоустановения тримесечен срок за
произнасяне от страна на ответника. Съгласно изискването на чл.127, ал.4 от ГПК
е посочена банкова сметка.
***, съда да постанови
решение, с което да осъди Г. със седалище и адрес на управление : гр. С., ***
да заплати застрахователно обезщетение, както следва : На Г.С.Е. с ЕГН: **********
*** и съдебен адрес:***00000 лева (сто хиляди лева) - представляващи
неимуществени вреди причинени от смъртта на сестра й при процесното ПТП от
16.12.2019г., ведно със законна лихва от датата, на която изтича тримесечния
срок за отговор и/или изплащане на обезщетението - 30.03.2020г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира за разноските по делото и
адвокатски хонорар.
В законния срок ответникът
е депозирал отговор на исковата молба,
с който взема следното становище: Оспорва изцяло
исковата претенция по основание и размер.
Оспорва изцяло
твърдяното в исковата молба относно механизъм, причини и обстоятелства при
получаване травмите на З.В.К.. Твърди, че представеният по делото Констативен
протокол за ПТП не удостоверява фактите относно „Обстоятелства и причини за
ПТП", като оспорва в тази част съдържанието на документа, понеже актосъставителят не е отразил настъпване на ПТП, възприето
лично от него, а са вписани данни без посочен източник на същите. Заявено е, че
въпреки, че е официален документ, констативният протокол, в частта относно
механизма, обстоятелствата и причините за ПТП няма качеството на свидетелстващ
официален документ, а на диспозитивен такъв, тъй като
не материализира удостоверително изявление на своя издател. Поради това,
ответникът счита, че същият няма и материална доказателствена сила за настоящия
съд. В тази връзка, оспорва твърдения механизъм на настъпване на процесното
ПТП.
Противопоставя се на
издаване на Съдебно удостоверение за снабдяване на ищцата с книжата - АТЕ, СМЕ,
Протоколи за разпит на свидетели и др. от ДП и пр. преписка, т.к. според
ответника, същите не представляват относими към спора
официални документи, а като частни документи единствено ще съдържат изявление
на лица, нямащи качество на свидетели относно спорните факти, нито ще съдържат
признаване от ищците на неизгодни за тях факти, поради което документите нямат
никаква стойност по делото и следва да не бъде допускане тяхното събиране, като
моли съда за произнасяне относно недопускането им.
Счита, че единствените
документи относими и допустими към настоящия спор са
Протокол за оглед на местопроизшествието, ведно със схема /скица/ на ПТП и
Фотоалбум. СМЕ на труп и химическа експертиза на З.Г.Ш..
Евентуално, ако съда
счете исковете против Фонда за основателни, прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на наследодателката
на ищците, която като пътник в лек автомобил „Форд Кугар"
ДКН *** не е използвала задължителния на осн. чл.137а
от ЗДвП обезопасителен колан, поради което при инерционно движение на тялото й
напред, нагоре и встрани е получила смъртоносните увреждания при удари на
гръдния кош и главата в части на купето на автомобила.
Досежно размера на предявените претенции за неимуществени
вреди по 100 000 лв. за сестрата на загиналата, счита същия за изключително
завишен, тъй като не отговаря на наличието на съществен принос от страна на З.
за смъртта, съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот и
съдебна практика към датата на ПТП.
По отношение
страданията от загуба на сестра, ответникът счита, че следва да се има предвид,
че липсват представени към исковата молба доказателства удостоверяващи,
житейски обстоятелства и ситуации, които са станали причина между починалата и
ищцата да се е породила особена близост, както и че същата е понесла морални
болки и страдания от загубата с продължително проявление във времето, които в
достатъчна степен обосновават основание за търсеното обезщетение. Заявява, че
от датата на смъртта са минали едва 4-5 месеца, както и че липсва продължителен
период от време за проявления на мъката, болката и страданията на ищцата.
Твърди се, че е налице
промяна в законодателната рамка на страната, конкретно в Кодекса за
застраховането § 96. (1) До влизането в сила на наредбата за утвърждаване на
методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени
вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5000 лв., в това
число и сестри, баби, дядовци, внуци и внучки.
Моли, съда да има
предвид, че вече е налице проект на Методиката за обезщетенията на интернет
страницата на ГФ, която предстои да бъде приета след общественото обсъждане.
Постъпила е допълнителна искова молба от ищцата, в
която е изложено, че счита, че трябва да бъде доказано по категоричен и
безспорен начин от страна на ответника твърденията в отговора на исковата
молба, че е налице съпричиняване от страна на починалата З.В.К..
Заявява, че относно наведените твърдения от страна на
ответника за прекомерност на заведения иск, ще развие становището си по
съществото на спора.
Моли, да не се вземат
предвид цитираните промени в законодателната рамка, а именно определения размер
до 5000 лева за обезщетение за неимуществени вреди на лицата по чл.493а, ал. 4
, тъй като същата противоречи на правото на ЕС.
По делото е постъпил и отговор на допълнителната искова молба, с който ответникът заявява, че
поддържа изцяло направените с отговора на исковата молба твърдения, оспорвания.
възражения и доказателствени искания.
Поддържа и счита за
неоснователно стореното оспорване на направеното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата.
Поддържа оспорването,
сторено с отговора на исковата молба, че исковата претенция за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишена.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
С приетото като
доказателство по делото постановление на ОП – гр.П. № 3805/05.01.2020г. се
установява, че е прекратено нак. Производство по ДП
№1415/2019 г. на РУ на МВР гр. П., пр. пр. № 3805/2019 г. на ОП П., тъй като не
е налице престъпление от общ характер.
Към датата на
процесното ПТП - 16.12.2019г. за л.а. марка „ Форд „ модел „Кугар”
с peг. № ***, няма сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“.
По делото е прието като доказателство
удостоверение за родствени връзки изх. № 2997/01.11.2019 г. на Община К. от
което се установява, че починалата в резултат на инцидента З.В.К. е сестра на ищцата.
Не се спори между
страните, че на 30.12.2019 г. е отправена към ответника Г. претенция за
изплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди по доброволен ред с
вх. № 24-01- 845/30.12.2019г., за което е
образувана щета № 19-210452/30.12.2019 г.. по която в законоустановения
тримесечен срок липсва произнасяне от страна на ответника.
Видно от удостоверение
за настоящ адрес изх. № 1400-52056/1/ от 19.11.2020г. на Г.С.Е., удостоверение за постоянен адрес изх. №
1400-52056 от 19.11.2020г. на Г.С.Е.,
удостоверение за постоянен адрес изх. № 1400-52056/2/ от 19.11.2020г. на З.В.К.,
удостоверение за настоящ адрес изх. № 1400-52056/3/ от 19.11.2020г. на З.В.К.
се установява, че ищцата има постоянен и настоящ адрес ***.10.2019 г..
По делото са събрани гласни доказателства:
Свидетеля Д.Е.В.
сочи, пътувал
в посока гр.П. с балдъзата със сложени колани. Времето било хубаво, ясно. След
12:10- 12:15ч. на обяд, се отбил от
автомагистрала “Тракия“ за Ц., където продължил в посока П.. По пътя за М.К.. в
посока П. имало табела, която показвала колко км остава до П. и билборд с
фойерверки. Имало камион пред него, който карал със скорост около 80 км/ч., тъй
като ограничението било 90 км/ч.. Преди завоя, балдъзата му казала, че вижда
една колата, която се завърта. Колата била някакъв спортен Форд. И попитала „Тия
какво правят“. Тогава свидетелят видял, че някаква кола
спортен Форд се върти срещу тях. Всичко станало много бързо. От момента в който
я видял и се ударла в тях минала една секунда. Колата
се ударила челно в тяхната кола и ги обърнала на 120 градуса. В първият момент помислил,
че в другата кола има един човек. В следващия момент преди удара видял, че има
и още един човек. Те крещели с вдигнати ръце. Били две жени във Форда. Не знае дали във Форда жените са били със сложени колани.
Свидетелят Ю.С.З. сочи, че познава З. К., която е сестра
на жена му Г.. На 16.12.2019 г. при катастрофа умря З.. Двете сестри били много
близки. Помагали си взаимно. Живеели заедно и били неразделни. Много трудно
преживяла Г.. Все още не може да го преживее, постоянно плаче и скърби. З. К.
работила в К. като сервитьорка и им помагала.
В момента жена му е на лекарства за нервите. Все още не може да преживее
загубата на сестра си. Всеки вторник и петък с жена му ходят при гроба на
сестра й. От 10 месеца не празнуват никакви празници. Едната им дъщеря е
кръстена на леля си З..
Свидетеля Д.Р.Д. твърди, че
познава Г. и З. много отдавна, от години. Сочи, че са сестри и били в много
близки отношения помежду си. За съжаление З. и една нейна приятелка загинали в
катастрофа. Двете сестри си помагали помежду си. Твърди, че са от гр.К. и там
живеят. Имат деца и си помагали, най-вече при отглеждане на децата - материално
и финансово. Празнували заедно всичките си празници. Установява, че Г. не може
да повярва, че това се е случило точно с нейната сестра. Като научила за случилото
се изпаднала в много дълбока депресия и
шок и много време и било необходимо да излезе от това емоционално състояние. До
ден днешен тя не може да приеме, че сестра и не е между живите. Всяка седмица
ходи на гробищата.
От назначената по делото САТЕ се
установява, че причина за настъпване на процесното ПТП е
изгубване контрол върху движението на лек автомобил Форд Куар
от водача му, в резултат на което същия се е завъртял по посока осестрано на часовата стрелка и извършвайки в едно с това
постъпателно движение е напуснал лентата си за движение и е навлязъл в
насрещната за него лента за движение по която по същото това време се е движил
процесния товарен автомобил Форд Транзит. Водачът на водачът на лек автомобил
„Форд Кугар“ с рег.№ *** е могъл да предприеме
адекватни и навременни действия за предотвратяване на ПТП, като се движи със
скорост на движение при която не губи контрол върху движението на автомобила. В
конкретния случай по- ниска от изчислената по-долу от около 103 км/ч..
Избирайки тази скорост на движение водачът на Форд Кугар
е превишил максимално разрешената от 90 км/ч и сам се е поставил в положение да
изгуби контрол върху движението на автомобила си. Изгубил контрол върху
движението на автомобила технически е било невъзможно той да предприеме
действия за предотвратяване на ПТП тъй като автомобилът му е станал
неуправляем. От техническа гледна точка е налице причинно-следствена връзка
между механизма на ПТП и смъртта на З.В.К., тъй като деформациите по лек автомобил
„Форд Кугар“ са големи и в зоната на дясна врата - до
седалката на която се седяла пострадалата. Лек автомобил „Форд Кугар“ с рег.№ ***
е оборудван фабрично с обезопасителни колани за всички места в автомобила. С оглед разположението и естеството
на уврежданията са налице данни за свободно инерционно движение на тялото на З.
В.К. в купето на автомобила, като в резултат на това то е изпаднало от
автомобила след удара с Форд Транзит. При конкретния механизъм на протичане на
ПТП след настъпилия удар между процесиите два автомобила голяма част от акумолираната кинетична енергия от двата автомобила е била
погасена от пластичните деформации по купетата им, като в най-голяма степен
деформацията е в десните състави в областта на дясна врата при „Форд Кугар“. Поради тази причина вследствие на инерционните сили
тялото на пострадалата З. К. се е устремило в посока към мястото на удара
/дясната врата на автомобила/. При поставен обезопасителен колан уврежданията
на пострадалата също щяха да бъдат големи тъй като конструктивно леките
автомобили са най-незащитени при страничен удар. Обезопасителния
колан е с най-голяма ефективност при челен удар, докато при страничен както е в
конкретния случай той е с много ниска ефективност и тялото на пътника има
относителна свобода на движение наляво и на дясно от позицията в която се
намира нормално на седалката. Най-вероятно тялото при поставен колан щеше да
остане на седалката в купето на автомобила.
От назначената по делото СМЕ се
установява, че причината за настъпването на смъртта е тежката, съчетана,
несъвместима с живота черепно-мозъчна, гръбначно-мозъчна, гръдна, коремна и
опорно- двигателна травма, довела до нарушаване на функциите на жизненоважните
мозъчни центрове и масивна кръвозагуба, причинили спирането на сърдечната
дейност и дишането. При огледа и аутопсията на трупа на З.В.К. е установено
следното: тежка, съчетана, несъвместима с живота черепно-мозъчна,
гръбначно-мозъчна, гръдна, коремна и опорно-двигателна травма контузия на
мозъка; тежък мозъчен оток с малкомозъчно вклиняване,
многофрагментно счупване на основата на черепа;
счупване на лицеви кости - носните кости; разчленяване на гръбначния стълб;
разкъсване на аортата, левия бял дроб, черния дроб, слезката
и двата бъбрека; контузия на белите дробове; счупване на левите ребра от 1 до
11 по лявата паравертебрална линия; счупване на
десните ребра от 2 до 10 по дясната паравертебрална
линия; масивен вътре гръден кръвоизлив и вътрекоремен
кръвоизлив; счупване на крилото на лявата хълбочна кост; счупване на лявата
бедрена кост в областта на трохантера; кръвонасядания около мастните капсули на бъбреците и по
меките лицеви черепни покривки; разкъсно-контузни
рани по лицето; охлузвания и кръвонасядания по
лицето, тялото и крайниците. Причината за смъртта на К. е последица от
травмите, получени при ПТП на 16.12.2019 г. Касае се за тежка множествена
травма, засягаща трите телесни кухини и опорно-двигателния апарат. Външните
увреждания също са множествени. Наличието на големи деформации на купето и
въздействието на големи сили изключва възможността да се посочи надежден
критерий за аргументиране на данни относно свободно инерционно движение в
купето. Същите увреждания биха се получили и при фиксирано тяло с предпазен
колан. В анализирания случай се касае за високоенергийна травма, при която освен големи деформации
на купето в посока към пътника върху тялото му са въздействали и големи
ускорения в кратък интервал от време. Вследствие на това са получени
несъвместими с живота не само външни, но и вътрешни травматични увреждания.
Използването на предпазни колани не е възможно да ги предотврати.
Предвид установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
В случая, предявеният
иск се основава на сключен договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите между собственика на лекия автомобил, причинил ПТП и ответното дружество, с който
застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Увреденият, спрямо който застрахованият по застраховка "Гражданска
отговорност" е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Отговорността на застрахователя се изразява в заплащане на
обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени и неимуществени
вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането и е функционално обусловена
и тъждествена по обем с отговорността на делинквента.
При прекратяване на наказателното
производство, доколкото няма постановена присъда, която да е задължителна за
гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с
доказателства в хода на настоящото производство.
От назначената по делото съдебно
автотехническа експертиза се установява механизма на процесното ПТП: изгубване контрол върху движението на лек
автомобил Форд Куар от водача му, в резултат на което
същия е се е завъртял по посока осестрано на часовата
стрелка и извършвайки в едно с това постъпателно движение е напуснал лентата си
за движение и е навлязъл в насрещната за него лента за движение по която по
същото това време се е движил процесния товарен автомобил Форд Транзит. Водачът на водачът на лек
автомобил „Форд Кугар“ с рег.№ *** се е движил със
скорост около 103 км/ч.. с която е превишил максимално разрешената от 90 км/ч и
сам се е поставил в положение да изгуби контрол върху движението на автомобила
си.
Налице е и последният признак за уважаване
на предявените искове – причинно следствена връзка между процесното ПТП и
получените от пострадалата вреди, тъй като видно от заключението на СМЕ е
установено, че причината за смъртта на З. К. е последица от
травмите, получени при ПТП на 16.12.2019 г..
За да се ангажира
отговорността на застрахователя е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45
от ЗЗД, както и указанията, дадени в ТР №
1/2016 г. С него е разширен кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение
за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък. Наличието на особено близка житейска
връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на
фактите и доказателствата по делото.
В конкретния случай искът е предявен от сестра
на починалата, която твърди особено близки отношения с З. К.. От показанията на разпитаните по делото свидетели не се
установява, че между ищцата и сестра й - починалата при процесното ПТП З. К. да
е съществувала такава изключителна връзка помежду им, която да излиза извън
рамките на общоприетата за сестри. От показанията се установява, че ищцата и сестра
й са живеели в едно домакинство, делели си разходите и си помагали взаимно,
което е което е характерно за такава родствена връзка, което обаче не сочи на
висок интензитет на моралните болки и страдания, надхвърлящи обичайните в
подобна ситуация. Нормално е ищцата и сестра й да са празнували заедно
празниците, да се събират по различни поводи и причини, но това обстоятелство
говори за едни нормални отношения между сестри.
Действително, при такъв инцидент като настоящия със
смъртен изход се оказва негативно въздействие върху наследниците на починалия,
свързано с болки и страдания от загубата на близък, от погребението, неговата
липса, накърняване на физически и нравствени ценности.
Свидетелските показания, че ищцата се е почувствала
зле вследствие смъртта на нейната сестра, не доказва твърденията за изключителна
близост. Това е нормална реакция при почти всяка загуба на близък роднина, но
това обстоятелство не е категорията на тези, които да разкриват изключително дълбока
връзка между сестри.
От показанията на свидетелите Димитров и Захариев които
сочат, че ищцата и сестра й били в близки отношения, не може да се направи
извода за по - особена близост, а за едни нормални взаимоотношения между тях.
Факта, че са си помагали, празнували празниците заедно, съвсем не разкрива
отношенията, които са изключителни по смисъла на ТР на ВКС. Налице е връзка
между двете, която е нормално присъща за подобни родственици. Ищцата и сестра й
са подържали нормални отношения и контакти помежду си. Споделя ли са моменти от
ежедневието си, което обаче е характерно за много семейства.
По изложените съображения съдът намира, че от
събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че отношенията
между починалата и ищцата са се характеризирали с особена изключителна връзка, надхвърляща
обичайната такава, която да е прекъсната с нейната смърт. Изключителни обстоятелства биха били
налице ако по някакви житейски причини тези родственици биха
заместили най-близките такива. Не се установиха толкова сериозни по интензитет и продължителност болки
и страдания, които да сочат на основателност на предявените искове, поради
което същите следва да бъдат отхвърлени.
Предвид горните правни изводи съдът намира, че не следва да обсъжда
възражението на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, както и относно приложението на Разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на
ЗИДКЗ.
При
този изход на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищеца следва да заплати
на ответника направените по делото разноски в размер на 190 лв., съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.С.Е., ЕГН **********,*** и съдебен адрес:***, чрез
адв. А.Г. срещу Г. - гр. С., иск с правно основание чл. 432 от КЗ, в размер на 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените
й неимуществени вреди, болки и страдания от смъртта на нейната сестра З.В.К.
при ПТП на 16.12.2019 г., заедно със законната лихва, считано от 30.03.2020 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Г.С.Е., ЕГН **********,*** баня, чрез адв.
А.Г., да заплати на Г. - гр. С., сумата 190 лева разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването му на страните с въззивна жалба
пред Апелативен съд П..
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:……………………..