№ 282
гр. Шумен, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20213630103413 по описа за 2021 година
Предявени са два обективно съединени положителни установителни иска с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 124 от ГПК, във вр. чл. 79 от ЗЗД – по
отношение на главницата и във вр. чл. 86 от ЗЗД – по отношение на мораторната лихва.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от ***” АД, гр.
Варна, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Г, представлявано от Пл. Стефанов, Я. Димитрова и Д.
Димитрова - членове на Управителния съвет, чрез процесуалния представител Е.М срещу
„***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”Васил Друмев” №
17б, представлявано от управителя С.Д.С.
Ищцовото дружество ***” АД, гр. Варна твърди, че ответникът „*** е техен клиент
във връзка с предоставяне на мрежова услуга за обект с абонатен номер ***, с клиентски
номер *** и адрес на потребление: с. Мараш, обл. Шумен, представляващ мандра. Излага,
че облигационните отношения между страните били регламентирани от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ***” АД, които били приети на
основание чл. 98а от Закона за енергетиката от Управителния съвет на ***” АД и били
одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Тъй като ответникът не
изпълнил задължението си да заплати в срок предоставената мрежова услуга, на основание
чл. 410 от ГПК, във вр. чл. 107 от Закона за енергетиката на 09.11.2021 г. ищецът подал в
Районен съд – Шумен заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу „***, в
резултат на което било образувано ЧГД № *** г. по описа на ШРС. Претендираната по
заповедното производство сума била в размер на 195.82 лева, представляваща главница за
неплатени суми по фактури за мрежова услуга за периода от 20.07.2020 г. до 14.05.2021 г. и
13.55 лева - мораторна лихва върху главницата, считано от датата на падежа на всяка една от
фактурите до 27.09.2021 г. Излага, че доколкото след издаване на заповедта за изпълнение
от страна на длъжника е било депозирано възражение, за тях е възникнала необходимост от
завеждане на настоящия иск.
С настоящата искова молба предявяват два положителни установителни иска, като
молят съда да признае за установено, че ответникът дължи на ***” АД сумата от 195.82 лева,
представляваща главница за неплатени суми по фактури за предоставена мрежова услуга за
периода от 20.07.2020 г. до 14.05.2021 г. и 13.55 лева - мораторна лихва върху главницата,
1
считано от датата на падежа на всяка една от фактурите до 27.09.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на молбата за издаване на заповед за
изпълнение – 09.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Молят също съдът с
решението си да осъди ответникът да им заплати разноските по настоящото и заповедното
производство.
В съдебно заседание за ищцовото дружество се явява упълномощен представител –
юрисконсулт Е.М, като поддържат изцяло предявените искове и моли същите да бъдат
уважен изцяло.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника. В законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен
отговор. В отговора ответникът излага, че счита предявените искове за недопустими, тъй
като липсва пълен идентитет между страните и предмета на заповедта за изпълнение и
установителния иск съобразно императивните разпоредби на чл. 415 от ГПК и чл. 422 от
ГПК. В отговора ответникът също така излага, че счита предявените искове за
неоснователни и недоказани, като заявява, че не е клиент на ищеца. Твърди, че
представените фактури са издадени на „***“ ЕООД, а посочения имот /мандра в с. Мараш/ е
собственост на ответното дружество от 2012 г., като към датата на придобиване на имота от
ответника, ищецът не е доставял ел. енергия, респ. договорът с предходния собственик е бил
прекратен, както и липсват договорни отношения между ищеца и ответника за посочения
имот. Също така заявява, че е неприложим както чл. 17, т. 4 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ***” АД /ОУДГ1ЕЕ/, така и чл. 17, т. 2
от същите общи условия, тъй като няма ползване на ел. енергия в процесния период, нито
към датата на придобиване на имота в с. Мараш от ответника, както и че фактурите са
издадени и получени от трето лице „***“ ЕООД.
В съдебно заседание за ответновото дружество се явява упълномощен представител –
адв. Б.Б. от ШАК, като поддържа отговора и моли предявените искове да бъдат отхвърлени
изцяло, като излага конкретни съображения в тази насока.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетата по делото Справка № 1238053/12.12.2021 г. чрез отдалечен достъп по
данни за физическо/юридическо лице от Имотен регистър към Агенцията по вписванията, се
установява, че ответникът „*** е придобил собствеността на производствена сграда
„Мандра“ – сграда на един етаж – 200 кв. м. и склад изба – 20 кв. м., ведно с поземлен имот
с площ 1 365.000 кв. м. в землището на с. Мараш, обл. Шумен
Представени са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на ***” АД, гр. Варна, одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране, публикувани във вестник ”Черноморие” на 30.11.2007 г.
От приетите по делото фактури с №№ **********/20.07.2020 г.,
**********/13.08.2020 г., **********/19.08.2020 г., **********/15.09.2020 г.,
**********/21.09.2020 г., **********/08.10.2020 г., **********/08.10.2020 г.,
**********/20.10.2020 г., **********/05.11.2020 г., **********/11.11.2020 г.,
**********/04.12.2020 г., **********/21.12.2020 г., **********/05.01.2021 г.,
**********/20.01.2021 г., **********/04.02.2021 г., **********/18.02.2021 г.,
**********/04.03.2021 г., **********/19.03.2021 г., **********/05.04.2021 г.,
**********/20.04.2021 г., **********/05.05.2021 г. и **********/14.05.2021 г., издадени от
***” АД, гр. Варна, се установява, че ищцовото дружество е начислило суми за
предоставяне на мрежова услуга за периода от 02.06.2020 г. до 14.05.2021 г. за обект с
клиентски № ***, с абонатен № ***, с адрес на потребление: с. Мараш, обл. Шумен,
представляващ мандра и получател „***“ ЕООД на обща стойност 195.82 лева.
В открито съдебно заседание, проведено на 06.04.2022 г. е разпитан свидетелят
2
С.Д.А. който излага, че е познат на собственика на ответното дружество, като от 2010 г.
работил на граждански договор в „***, като консултант, а от 01.07.2012 г., след създаването
на „***“ ЕООД, работил в посочената фирма с предмет на дейността: охрана на физически
лица и обекти, като същата охранявала и обект: мандра в с. Мараш. Още при закупуването
на посочения имот в с. Мараш през 2012 г., го посетил. Обекта бил в изключително лошо
състояние, без дограма, без оборудване, на гола тухла, покривът бил разрушен на места,
като се наложило само да го оградят, за да не се влиза вътре. Поставили предупредителни
табели, че обектът е частна собственост и влизането вътре е забранено, с цел да се
предотвратят евентуални кражби на строителни материали. Обекта бил в негодно състояние
за извършване на каквато и да е дейност. От самото начало там нямало ток и електрически
кабели, пуснати към обекта, нямало електрическо табло и електрическо захранване към
обекта, нямало и електромер. Към настоящия момент също нямало електрически кабели от
стълба към сградата, нямало електрическо захранване и електрическа инсталация. Вътре в
обекта нямало ел. съоръжения, които да консумират ток. До сградата на тротоара имало
електрически стълб, но по него нямало жици, а само едно табло, на което пишело: „Празно“.
От стълба висял кабел надолу, който бил прихванат към самия стълб. Също сочи, че и при
предишният собственик тази сграда била в същото лошо състояние и не била използвана.
В открито съдебно заседание, проведено на 06.04.2022 г. е разпитан и свидетелят
С.Й.С, който излага, че е син на собственика на ответното дружество, като е посетил имота в
с. Мараш, още при закупването му през есента на 2012 г. Имотът бил придобит в
състоянието, в което се намира и към настоящия - полусрутена сграда със статут на мандра.
Сочи, че по думите на бившия собственик на мандрата, последният също не е използвал
имота по предназначение, тъй като бил в същото лошо състояние – полусрутен, без
прозорци, с пропаднал покрив, без електрическа инсталация, без кабели, вътре нямало
нищо, освен тухли, които оформяли подобие на сграда. Този обект се охранявал от
охранителна фирма „***“ ЕООД, на която бил управител, като основната й дейност била да
охранява обектите, собственост на фирма „***, както и да ги посещавала веднъж месечно, с
цел да не се разграбват. Обектът бил заграден с мрежа от всички страни, а точно до сградата
имало електрически стълб, който се намирал между улицата и оградата. Имало табло, което
било маркирано като празно, а към сградата не отивали кабели.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и по-специално от: Извлечение от сметка към 27.09.2021 г.,
Фактура № **********/20.07.2020 г., Фактура № **********/13.08.2020 г., Фактура №
**********/19.08.2020 г., Фактура № **********/15.09.2020 г., Фактура №
**********/21.09.2020 г., Фактура № **********/08.10.2020 г., Фактура №
**********/08.10.2020 г., Фактура № **********/20.10.2020 г., Фактура №
**********/05.11.2020 г., Фактура № **********/11.11.2020 г., Фактура №
**********/04.12.2020 г., Фактура № **********/21.12.2020 г., Фактура №
**********/05.01.2021 г., Фактура № **********/20.01.2021 г., Фактура №
**********/04.02.2021 г., Фактура № **********/18.02.2021 г., Фактура №
**********/04.03.2021 г., Фактура № **********/19.03.2021 г., Фактура №
**********/05.04.2021 г., Фактура № **********/20.04.2021 г., Фактура №
**********/05.05.2021 г., Фактура № **********/14.05.2021 г., Справка за потреблението
през последните 12/24/36 месеца към 23.12.2021 г., Извлечение за фактури и плащания,
Справка от имотния регистър към Агенцията по вписвания, ОУ на договорите за продажба
на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД, Решение № ОУ-061 от
07.11.2007 г., Товарителница, Вносна бележка за заплатена държавна такса, Пълномощно
писмо изх. № 5948507/14.02.2022 г. на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД, Адвокатско
пълномощно, Данъчна фактура за платено адв. възнаграждение.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от назначената от съда и изготвена
в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице
3
дава заключение, че по документи от счетоводството на ответното дружество за периода
02.06.2020 г. – 31.12.2021 г. за „*** няма осчетоводени взаимоотношения с контрагента
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД, както и че процесните фактури, издадени от „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби“ АД за периода от 02.06.2020 г. – 14.05.2021 г. за обект мандра в с. Мараш не са
осчетоводени в счетоводството на ответното дружество.
По отношение на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
чрез разпита на свидетелите Свилен Драганов Атанасов и С.Й.С съдът намира, че същите са
еднопосочни и последователни, като водят до установяване на факти, релевантни към
настоящия спор.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
На 09.11.2021 г. ищцовото дружество „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД е депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу „***, по което е
било образувано ЧГД № *** г. по описа на ШРС. Претендираната по заповедното
производство сума била в размер на 195.82 лева, представляваща главница за неплатени
суми по фактури за мрежова услуга за периода от 20.07.2020 г. до 14.05.2021 г. и 13.55 лева -
мораторна лихва върху главницата, считано от датата на падежа на всяка една от фактурите
до 27.09.2021 г., както и законната лихва от 09.11.2021 г. до окончателно изплащане на
задължението.
На 11.11.2021 г. е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
1093/11.11.2021 г. по ЧГД № *** г. по описа на ШРС за посочените суми.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, длъжникът е възразил срещу заповедта, като е навел
твърдения, че не дължи посочените суми.
В срока по чл. 415 от ГПК, заявителят е депозирал исковата си молба в съда.
Предвид изложеното, същата се явява подадена в срок и допустима, поради което
подлежи на разглеждане по същество.
За да се приеме, че предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр.
чл. 124 от ГПК, във вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД е основателен, в производството по
установяване на вземането си в тежест на ищеца е да установи съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест дължимостта и размера на вземането, признато
му с издадената заповед за изпълнение. Ответникът следва да докаже наличието на
правоизключващи или правопогасяващи вземането обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл. 95а, ал. 2 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ снабдяването с
ел. енергия е услуга в обществен интерес и се предоставя въз основа на договор при общи
условия и в условия на равнопоставеност. Според § 1, т. 41б от Допълнителните разпоредби
на ЗЕ потребител на енергийни услуги е краен клиент, който купува енергия от доставчик,
предоставящ услуги от обществен интерес и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. Същият § 1, т. 27г от цитирания закон
визира определение за понятието „краен клиент“ и това е клиент, който купува ел. енергия
за собствено ползване.
Съобразно чл. 104, ал. 2 от ЗЕ цените за достъп и/или пренос се дължат от крайните
клиенти, присъединени към електроенергийната система и служат за покриване на
технологични разходи по преноса. Съгласно чл. 17 чл. 17, ал. 1 от Правилата за условията и
реда за предоставяне на достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, в
срок до 5 работни дни, мрежовият оператор известява крайния снабдител и доставчика от
последната инстанция за приетите документи и изготвя и предоставя на заявителя или на
неговия пълномощник Договор за достъп и пренос за заявените от него обекти, отговарящи
4
на изискванията за сключване на сделки по свободно договорени цени, а съгласно чл. 17, ал.
3 от същите правила в срок до 5 работни дни от известието по ал. 1 доставчикът от последна
инстанция предоставя на заявителя договор при общи условия.
Претенцията е за заплащане на цена за достъп до разпределителната мрежа,
начислена за периода 20.07.2020 г. до 14.05.2021 г. за обект с абонатен номер ***, с
клиентски номер *** и адрес на потребление: с. Мараш, обл. Шумен, представляващ
мандра.
Между страните липсва спор, а и от представените доказателства се установява, че
ищцовото дружество „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД е краен снабдител с ел. енергия, а
ответното дружество „*** е собственик на обект с абонатен номер ***, с клиентски номер
*** и адрес на потребление: с. Мараш, обл. Шумен, представляващ мандра.
С оглед събраните в хода на делото доказателства, съдът намира, че ищецът не е
установил обектът на ответника да е бил присъединен към електро-преносната мрежа, както
и доставката на ел. енергия.
Липсват доказателства, с оглед на които да се приеме, че между „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби“ АД и ответното дружество „*** са възникнали договорни отношения във връзка
със снабдяването на обекта с ел. енергия, с предоставянето на достъп до мрежата и
продажбата на ел. енергия. Не е представен договор, подписан от ответника „*** за
присъединяване с „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД и договор за продажба на електроенергия,
от които да е видно от коя дата и при какви условия страните са се съгласили да уреждат
отношенията по между си по повод доставката и покупко-продажбата на електроенергия
съобразно разпоредбата на чл. 17, ал.1 от Правилата за условията и реда за предоставяне на
достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи. Не е представен и
протокол за присъединяване към електропреносната мрежа със съответна дата, номер и
описано СТИ с индивидуализиращи го белези. Показанията на свидетелите Свилен
Атанасов и Симеон Симеонов кореспондират и с приетото по делото заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, в което е посочено, че процесните фактури, издадени от
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД за периода от 02.06.2020 г. – 14.05.2021 г. за обект мандра в
с. Мараш не са осчетоводени в счетоводството на ответното дружество, тъй като доставка
на електроенергия до обекта на ответника не извършвана и е било невъзможно да се
извърши, включително поради наличие на технически пречки – липса на изградена
електрическа инсталация /електрически кабели, пуснати към обекта, електрическо табло,
електромер/, както и електрическо захранване към обекта. Още повече, че имотът бил
придобит през 2012 г. от предишния собственик в това лошо състоянието, в което се
намирал и към настоящия момент, както и че мандрата не била използвана по
предназначение. Липсват доказателства обектът на ответника да е бил свързан с
разпределителната мрежа, липсват монтирани захранващите кабели. В обекта няма
консумация на ел. енергия, което е видно и от процесните фактури, в които е начислена
единствено такса за достъп. Освен това, представените фактури са издадени и получени от
трето лице - „***“ ЕООД, а посочения имот /мандра в с. Мараш/ е собственост на ответното
дружество от 2012 г., като към датата на придобиване на имота от ответника, ищецът не е
доставял ел. енергия, респ. договорът с предходния собственик е бил прекратен.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не се установява наличие на валидно
облигационна правоотношение между страните за предоставяне на мрежови услуги и
доставка на електроенергия за процесния период за процесния обект, както и, че такива
реално са предоставяни и доставяни, поради което и предявения иск е неоснователен.
Напротив, от свидетелските показания се установява, че обектът на ответното дружество
изобщо не е бил свързан с електропреносната мрежа на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД, и
реално не била нито предоставяна, нито консумирана ел. енергия за процесния период.
С оглед на всичко изложено се обосновава извод, че в обекта на ответника за
5
процесния период не са предоставяни мрежови услуги, които да обосноват начисляването на
такса за достъп, поради и което такава не се дължи, поради и което предявеният иск е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид изхода по главния иск неоснователен се явява и акцесорния такъв за
заплащане на обезщетение за забавено плащане.
Поради всичко изложено по-горе настоящият състав намира, че и двата предявени от
ищцовото дружество положителни установителни иска с правна квалификация чл. 422 от
ГПК, във вр. чл. 124 от ГПК, във вр. чл. 79 от ЗЗД – по отношение на главницата и във вр.
чл. 86 от ЗЗД – по отношение на мораторната лихва, се явяват неоснователни и недоказани и
като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло, като бъде признато в отношенията между
страните, че ответникът не дължи на ищцовото дружество сумата от 209.37 лева, от която
195.82 лева, представляваща главница за неплатени суми по фактури за мрежова услуга за
периода от 20.07.2020 г. до 14.05.2021 г. и 13.55 лева - мораторна лихва върху главницата,
считано от датата на падежа на всяка една от фактурите до 27.09.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на молбата за издаване на заповед за
изпълнение – 09.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е била
издадена Заповед за изпълнение № 1093/11.11.2021 г. по ЧГД № *** г. по описа на ШРС.
По исканията на ищовата страна с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за
присъждане на по-нисък размер, поради прекомерност, на разноските, представляващи
заплатеното от ответната страна възнаграждение за адвокати:
Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът може, по искане на насрещната страна, да
присъди по-нисък размер на разноските, в частта им, представляваща заплатено
възнаграждение за адвокат, ако то се явява прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. В процесния случай, в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер на
възнаграждението по първия иск и по втори иск възлиза на по 300 лв. Уговореният и платен
от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение по предявените искове се
равнява на 360 лева. Съдът, след преценка на правната и фактическа сложност на настоящия
спор, намира, че заплатеното от ответника възнаграждение за адвоката за представителство
и защита в първоинстанционното производство, от образуването му, до приключване на
устните състезания, вкл. за изготвяне на отговор на исковата молба, не е прекомерно
съобразно сложността на делото и не следва да се присъжда в по-нисък размер. Касае се за
процесуално представителство по установителни искове, участие в едно съдебно заседание,
за което е уговорен общ размер на възнаграждение 360 лв. за двата иска, като общото
възнаграждението за двата иска не надвишава законния минимален размер. Изложените
съображения обуславят извода за неоснователност на искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК на
ищеца. Ето защо, при решаването на въпросите за възлагане на разноските по делото,
същите, представляващи платено от ответника възнаграждение за един адвокат, следва да
бъдат съобразявани в пълния им уговорен и заплатен размер 360 лева.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответното
дружество следва да се присъдят реализираните в хода на производството разноски в размер
на 510 лева, включващи заплатено адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо
лице.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***” АД, гр. Варна, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Г, представлявано
от Пл. Стефанов, Я. Димитрова и Д. Димитрова - членове на Управителния съвет, чрез
процесуалния представител Е.М срещу „***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, ул. ”Васил Друмев” № 17б, представлявано от управителя С.Д.С
положителни установителни иска с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124
от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че „***, с ЕИК ***
дължи на ***” АД, гр.Варна сумата от 209.37 лева /двеста и девет лева и тридесет и седем
стотинки/, от която 195.82 лева – главница за неплатени суми по фактури за мрежова услуга
за периода от 20.07.2020 г. до 14.05.2021 г. за обект – мандра с абонатен номер ***, с
клиентски номер *** и адрес на потребление: с. Мараш, обл. Шумен и 13.55 лева -
мораторна лихва върху главницата, считано от датата на падежа на всяка една от фактурите
до 27.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на молбата за издаване на заповед за изпълнение – 09.11.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение №
1093/11.11.2021 г. по ЧГД № *** г. по описа на ШРС, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ***” АД, гр. Варна, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Г да заплати на „***, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”Васил Друмев” № 17б сумата от ***
лева, представляваща реализирани разноски в производството по делото, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7