№ 19983
гр. София, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20221110167876 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 04.12.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На деветнадесети октомври две хиляди двадесет и трета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Цветелина Гергова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 67876 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав,
1
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Т.С., със седалище и адрес на
управление: гр. **************, с ЕИК ***********, представлявано от изпълнителния
директор А.С.А., исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален
представител, против М. А. А., с ЕГН **********, от гр. **************, и против А. А. А.,
с ЕГН **********, от с. **********. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди,
че на 06.10.2022 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответниците, които да заплатят разделно на ищеца сумата от общо 449,83
лв., от която: сумата от 376,10 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от месец май 2020 г. до месец април 2021 г., сумата от 71,89 лв.
- лихва за забава за периода от 01.07.2020 г. до 26.09.2022 г., сумата от 1,52 лв. - главница за
дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г., сумата от 0,32 лв. - лихва
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2020 г. до 26.09.2022
г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на
заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото
разноски, при квоти: М. А. А. – 3/4 идеални части и А. А. А. – 1/4 идеална част. По повод на
дадени от съда указания ищецът предявява настоящата искова претенция. Твърди, че
ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот –
ателие № 2, находящ се в гр. *************, с абонатен № ********, за периода от месец
май 2020 г. до месец април 2021 г., но не са заплащали дължимата цена за посочения период,
като сумата за имота възлиза на общо 449,83 лв. Излага твърдения, че етажната собственост
е сключила договор с „Т.С.С. за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата
молба са изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата от
ответниците цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ
продажбата на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществявала при публично известни Общи условия, каквито действали през процесния
период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за
заплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва
за забавено плащане. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на М. А. А. и А. А. А., че същите дължат разделно на „Т.С. – гр. София сумата
от общо 449,83 лв., от която: сумата от 376,10 лв. – главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2020 г. до месец април 2021 г.,
сумата от 71,89 лв. - лихва за забава за периода от 01.07.2020 г. до 26.09.2022 г., сумата от
1,52 лв. - главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г.,
сумата от 0,32 лв. - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.07.2020 г. до 26.09.2022 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на
направените по делото разноски, при квоти: М. А. А. – 3/4 идеални части и А. А. А. – 1/4
идеална част. Ангажира доказателства.
2
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба, не оспорва извършено от ответницата плащане. Моли съда да постанови решение
съобразно със събраните по делото доказателства, претендира направените по делото
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответниците М. А. А. и А. А. А., с който излагат твърдение за извършено плащане на
претендираните суми. Молят съда да отхвърли исковите претенции поради извършено
плащане, както и да остави без уважение искането за присъждане на разноски в полза на
ищеца. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния си представител, поддържат
отговора на исковата молба. Молят съда да отхвърли исковете като неоснователни и
недоказани, като не им бъдат възлагани разноските.
С определение от 15.09.2023 г. „Т.С.С. е конституирано като трето лице – помагач на
страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице-помагач „Т.С.С., редовно призовано, не изпраща
представител. По делото са депозирани доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415,
ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е
възражение за извършено плащане, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 54328/2022 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
21.10.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която М. А. А. и А. А. А. са осъдени да заплатят разделно на „Т.С., при
следните идеални части: М. А. А. – 3/4 идеални части и А. А. А. – 1/4 идеална част сумите,
както следва: сумата от 376,10 лв. – главница за неизплатени суми за доставена, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. *************, ателие 2, с
абонатен № ********, за периода от месец май 2020 г. до месец април 2021 г., сумата от
71,89 лв. - лихва за забава за периода от 01.07.2020 г. до 26.09.2022 г., сумата от 1,52 лв. -
главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г., сумата от 0,32
лв. - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2020 г. до
26.09.2022 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 06.10.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, а също и сумата от 75 лв. – направени по делото
разноски, от които: сумата от 25 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. По повод на постъпили възражения от длъжниците и
дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят “Т.С., ищец в
настоящото производство, е предявил установителен иск.
Като доказателство по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
3
енергия за битови нужди от “Т.С. на потребители в гр. София, приети с Решение по
Протокол № 23 от 03.08.2007 г. на СД на „Т.С. и одобрени с решение № *****/08.10.2007 г.
на ДКВЕР на основание чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, като на електронната страница на ищцовото
дружество са публикувани и действащите Общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от “Т.С. на потребители в гр. София, приети с Решение по т. 1 от Протокол
№ 7 от 23.10.2014 г. на СД на „Т.С. и одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на ДКВЕР
на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетите като доказателство по делото договор от 22.06.2017 г., сключени
между ищеца и „Т.С.С., последното се е задължило да извършва услугата дялово
разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна собственост, а “Т.С.
се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и събира
дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представения и приет като доказателство по делото договор № **** от 27.09.2002
г., сключен между „Т.С.С. и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. *******, е
видно, че страните са се договорили дружеството да извърши доставка и монтаж на
индивидуални разпределители и термостатни вентили и извършване на индивидуално
разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата етажна собственост,
съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от представителите за собствениците в
сградата – етажна собственост от лице, избрано на проведено Общо събрание на
собствениците.
От представените и приети писмени доказателства от третото лице помагач се
установява, че „Т.С.С. е извършвало услугата дялово разпределение по отношение на
процесния топлоснабдяван имот.
От представения заверен препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
38, том II, рег. № ****, дело № 225 от 11.11.2009 г. на нотариус с рег. № ***, действащ в
района на СРС, се установява, че М. А. А. е придобил чрез дарение от баща си
собствеността върху 1/2 идеална част от ателие за творческа дейност, находящо се на адрес:
гр. *********************, а от представения заверен препис от Нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 62, том III, рег. № ****, дело № 442 от 02.10.2008 г. на нотариус с рег.
№ ***, действащ в района на СРС, се установява, че А. А. А. и М. А. А. са придобил чрез
дарение от майка си собствеността върху 1/2 идеална част от същия недвижим имот.
От представеното от ответницата платежно нареждане от 15.05.2023 г. се установява,
че М. А. А. е превел по сметка на ищцовото дружество сумата от 449,83 лв.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “Т.С. е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се
4
намира процесния отопляван недвижим имот, находящ се на адрес: гр. *******, ******* на
който адрес е открита партида с абонатен № ********. Не се спори, че ответниците са
собственици по дарение на процесния отопляван недвижим имот при квоти: М. А. А. – 3/4
идеални части и А. А. А. – 1/4 идеална част, спори се за размера на дължимата сума за
топлинна енергия.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, ответниците се явяват заварени потребители на енергия за битови нужди и през
исковия период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а
впоследствие – на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на
Закона за енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката.
Съгласно чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само
за допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответницата, както и стойността на топлинната енергия, а именно: за периода от месец май
2020 г. до месец април 2021 г. е била доставена топлинна енергия на стойност 377,62 лв.
5
Съдът приема, че дължимата сума за процесния отопляван недвижим имот е в размер
от 377,62 лв. Исковата претенция, като основателна и доказана следва да бъде изцяло
уважена.
Основателна се явява и претенцията за заплащане на мораторна лихва за
претендирания периода и претендирания размер, поради която същата следва да бъде
уважена.
С оглед на направеното от ответниците възражение за извършено плащане съдът
намира следното: От приетата по делото вносна бележка се установява, че ответникът е
извършил плащане по сметка на ищеца на сумата от 449,83 лв. с основание: плащане по
гр.д. № 67876/2022 г. на СРС, 155 състав.
Фактът на извършеното плащане съдът следва да вземе предвид по реда на чл. 235,
ал. 3 от ГПК, доколкото плащането е извършено след предявяване на исковата молба. С
оглед на извършеното плащане съдът намира, че погасени чрез плащане се явяват законната
лихва върху главницата от 377,62 лв. за периода от 06.10.2022 г. до 15.05.2023 г., изчислена
с използване на счетоводна програма в размер на 25,30 лв., мораторната лихва в размер на
72,21 лв. и част от главницата в размер на 352,32 лв., като е останала непогасена главница в
размер на 25,30 лв.
Съдът, с оглед на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД и извършеното от ответниците
плащане, намира, че задължението за законната лихва, мораторната лихва и част от
главницата са погасени, поради което и следва да бъде отхвърлено поради извършено
плащане. За сумата от 25,30 лв. за главница претенцията се явява основателна и ответниците
следва да платят сумата съобразно с притежаваните от тях квоти.
Основателно се явява и искането за присъждане на законната лихва върху остатъка от
главницата в размер на 25,30 лв., дължима от 16.05.2023 г. до окончателното плащане на
сумата.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на 75
лв., от които: сумата от 25 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съразмерно с уважената част от иска, като в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 275 лв., от които: сумата от 175 лв. – платена
държавна такса и сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. За пълнота следва да
се посочи, че с извършеното от ответниците плащане по време на производството не се
6
погасяват дължими по делото разноски, тъй като към момента на плащането това
задължение не е възникнало, а отделно от това плащането на разноски е последица от
окончателния акт.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „Т.С., с ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: гр. ******************, представлявано
от изпълнителния директор А.С.А., против М. А. А., с ЕГН **********, от гр.
**************, и против А. А. А., с ЕГН **********, от с. **********, с правно
основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД, че М. А. А. и А. А. А. дължат разделно на „Т.С. при квоти: М. А. А. – 3/4 /три
четвърти/ идеални части и А. А. А. – 1/4 /една четвърт/ идеална част сумата от 25,30 лв.
/двадесет и пет лева и тридесет стотинки/ - главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2020 г. до месец април 2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2023 г. до окончателното плащане
на сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за 352,32 лв. /триста петдесет и два лева и
тридесети две стотинки/ – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода от месец май 2020 г. до месец април 2021 г., сумата от 71,89 лв.
/седемдесет и един лева и осемдесет и девет стотинки/ - лихва за забава за периода от
01.07.2020 г. до 26.09.2022 г., сумата от 1,52 лв. /един лев и петдесет и две стотинки/ -
главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г., сумата от 0,32
лв. /тридесет и две стотинки/ - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.07.2020 г. до 26.09.2022 г., като погасени чрез извършено плащане.
ОСЪЖДА М. А. А., с ЕГН **********, от гр. **************, и А. А. А., с ЕГН
**********, от с. **********, ДА ЗАПЛАТЯТ разделно на „Т.С., с ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление: гр. ******************, представлявано от изпълнителния
директор А.С.А., при квоти: М. А. А. – 3/4 /три четвърти/ идеални части и А. А. А. – 1/4
/една четвърт/ идеална част, на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща направени по делото разноски в
производството по издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 30126 от 21.10.2022 г. по гр.д. № 54328/2022 г. по описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА М. А. А., с ЕГН **********, от гр. **************, и А. А. А., с ЕГН
**********, от с. **********, ДА ЗАПЛАТЯТ разделно на „Т.С., с ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление: гр. ******************, представлявано от изпълнителния
директор А.С.А., при квоти: М. А. А. – 3/4 /три четвърти/ идеални части и А. А. А. – 1/4
/една четвърт/ идеална част, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 275 лв. /двеста
седемдесет и пет лева/, представляваща направени по делото разноски.
7
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т.С.С., със седалище и адрес на
управление: гр. ******************, с ЕИК ***********, представлявано от управителя
М.П.С., в качеството му на трето лице – помагач на страната на „Т.С., с ЕИК ***********.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8