Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 27.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд ІІ гр. състав, в
публично заседание, проведено на двадесет и седми декември през 2018г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря Анета
Христова, като разгледа докладваното от
съдията ДИЛОВА, гр.д. № 3929 по описа на
съда за 2018г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното:
Искове с правно
основание чл.79 вр. чл. 86 от ЗЗД.
Постъпила
е искова молба от ***, г.П. против Д.Ц.Х., в която се твърди че
ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 от ГПК пред Районен
съд– гр.***срещу М.Д.С., по което е било образувано ч.гр.д.№ 2536/2018 г. и е
била издадена заповед за изпълнение за сумата от 1234,76 лева главница за
потребени, но незаплатени ВиК услуги, 314,55 лева лихва за забава за периода 31,08,2013
г. до 13,03,2018 г., законна лихва от датата на подаване на заявлението –
16,04,2018 г. до окончателно изплащане на вземането. Твърди се, че паричното
вземане, което се претендира е за
неплатени суми за доставена вода за имот на адрес ***, за който има
открита партида на името на ответника.Твърди се, че срещу издадената заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК е постъпило възражение от ответника, което
обуславя правния интерес от завеждане на настоящия иск. Твърди се, че в
депозирания писмен отговор ответникът М.С.
е направила възражение, че няма качеството на потребител , тъй като с
нотариален акт за дарение ***е дарила на внука си Д.Х. недвижимия имот. С оглед
на това ищецът е насочил иска си срещу Д.Ц.Х., направил е изменение на
предявения иск, като същия се счита предявен
с правно основание чл. 79 и по чл. 86 от ЗЗД, с петитум да се осъди
ответника да заплати на ищеца сумите 609,58
лв представляваща главница, както
и сумата 89.11 лв представляваща лихва за забава за периода 01.10.2015г.-
13.03.2018г. Ищецът е направил отказ от
иск срещу М.С. и заповедта за
изпълнение, издадена по ч. гр.д. № 2536/2018г. по описа на ПлРС е обезсилена.
Ответникът
в представения писмен отговор е представила писмен отговор, в който оспорва
предявения иск. Прави възражение, че не е станал причина за завеждане на
делото, тъй като е поискал да заплати сумата, но във ВИК ЕООД му е било отказано.Твърди,
че на 21.09.2018г. по банков път е заплатил сумата 609,58 лв, както и сумата
89,11 лв представляваща лихва за периода 01.10.2015г.- 13.03.2018г. Прави
възражение, че не е станал причина за завеждане на делото, поради което и не
дължи разноски.
Съдът, след като се
съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена
справка за потребител ***за периода 01.07.2013г.- 28.02.2018г. По делото е
представен нотариален акт, от който се установява, че апартамент с адрес гр.****** е собственост на Д.Ц.Х. от 26.01.2000г. По
делото не са представени доказателства сменена ли е партидата от ***на Д.Х..
По делото са представени платежни нареждания,
от което се установява, че Д.Х. е платил на 21.09.2018г. по сметка на
дружеството ищец сумата 148,37 лв,
сумата 275,29 лв и сумата 289,85 лв, с които са заплатени дължимите главница и
лихва за забава за периода претендиран в исковата молба.
По делото са приложени
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ищеца, регламентиращи
доставката на услуги и заплащането им от абонатите.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Отношенията
между страните – ищецът - като ВиК оператор, и ответницата – като собственик на
водоснабден недвижим имот, се уреждат от разпоредбите на Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, и ОУ на ищеца,
приложени към настоящето дело. От представените доказателства се установява, че
ответникът е собственик на недвижимия имот, същия не оспорва че дължи сумите,
поради което съдът приема че се явява потребител на ВиК услуги. При това
положение, съдът намира, че ответникът дължи на ищеца сумите за услуги,
предоставени за исковия период, но с оглед направеното след предявяване на иска
плащане, предявения иск следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане.
Ищецът претендира и
направените по делото разноски. Представен е списък на разноските претендирани
от ищеца-държавна такса в размер на 69,01 лв и адвокатско възнаграждение 406, 14 лв. По делото е представена фактура
за адвокатско възнаграждение за воденото срещу М.Д.С. дело. Съдът намира, че
след като производството по делото срещу М.С. е прекратено поради отказ от иск,
то ищецът не може да претендира отново направените разноски по делото срещу М.Д.С.
в производството против Д.Х., ето защо съдът намира че тъй като ответникът е
платил сумите след завеждане на исковата молба срещу него, то той дължи
разноски, но с оглед представените доказателства съдът намира, че ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 69,01 лв представляваща
държавна такса. По делото не са представени доказателства, че ищецът е направил
разноски за адвокат по воденото срещу Д. Х. дело, поради което такива не следва
да бъдат присъждани.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „В.И К.” ЕООД г.П. с ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от своя законен представител инж. ***– Управител
против Д.Ц.Х. *** ЕГН ********** иск с
петитум да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата 609,58 лв представляваща главница, както и сумата 89.11 лв
представляваща лихва за забава за периода 01.10.2015г.- 13.03.2018г като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК Д.Ц.Х.
*** ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на *** с ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от своя законен
представител инж. ***– Управител сумата 69,01 лв представляваща направени по
делото разноски за държавна такса.
Решението може да се
обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: