Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 28.04.2022
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III СЪСТАВ, в публичното
заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Николета
Кузева, като разгледа докладваното гр.д. №1141/2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от „Ц. К. К.“ ЕООД срещу „К.“ ЕООД иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД за установяване по отношение на „К.“ ЕООД, че „Ц.
К. К.“ ЕООД е носител на парично вземане в размер на сумата от 3372,89 лв.,
удостоверена в Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена на 12.08.2019г.
по ЧГД №852/2019г. по описа на РС- Ихтиман, представляваща незаплатено
допълнително възнаграждение за успех по чл. 4 от Договор за изготвяне и
управление на проект от 28.12.2017г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- 09.08.2019г.,
до окончателното ѝ заплащане. Претендират се сторените в заповедното и в
исковото производство разноски.
Ищецът твърди, че на 28.12.2017г. между страните е
сключен Договор за изготвяне и управление на проект, с който ответникът му
възложил изготвянето и управлението на проект за кандидатстване на ответника за
финансиране по програма ОПРЧР 2014-2020, схема „Добри и безопасни условия на
труд в МСП“ през МИГ- К., като договарящ орган е МТСП. Поддържа, че на
02.02.2018г. е подписан приемо- предавателен протокол между страните, с който
възложителят удостоверява, че е налице точното изпълнение проекта при размер на
субсидията от 80129,50лв.. Твърди, че проектът впоследствие е частично одобрен
от финансиращия орган и общата стойност на финансовата помощ е в размер на
70268,59лв., за което е подписан и договор по ОПРЧР. Поддържа, че съгласно чл.
4 от сключения между страните Договор за изготвяне и управление на проект от
28.12.2017г. при одобряване на финансиране за проекта се дължи допълнително
възнаграждение за успех в размер на 4% от одобрената сума, като тази сума не е
заплатена до момента.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове. Твърди, че на 28.12.2017г.
между страните е сключен Договор за изготвяне и управление на проект за
кандидатстване на ответника за финансиране по програма ОПРЧР 2014-2020, схема
„Добри и безопасни условия на труд в МСП“ през МИГ- К.. Поддържа, че за
изготвяне на проекта е заплатил възнаграждението по чл. 3.1 от Договора в
размер на 2400лв. без ДДС, както и че за управление на одобрения проект е
заплатил възнаграждението по чл. 3.2 от Договора в размер на 1100лв. без ДДС.
Твърди, че проектът е частично одобрен от финансиращия орган (ОПРЧР към МТСП),
като след заплащането на горните суми изпълнителят е прекратил изпълнението на
одобрения проект. Поддържа, че в резултат на неточното изпълнение на Договора
се е наложило ангажирането на административен сътрудник с възнаграждение от 3533,12лв..
Твърди, че одобрената сума по проекта е 70268,59лв., като претендираното от
ищеца допълнително възнаграждение по чл. 4 от Договора съгласно чл. 5.1 и 5.2
се заплаща по следния начин- 50% в срок от 8 календарни дни от първото плащане
към възложителя от страна на финансиращия орган и 50% в срок от 8 календарни
дни от получаване на финалното плащане към възложителя от страна на
финансиращия орган, като последното не е настъпило към момента на предявяване
на иска.
Ответникът предявява срещу ищеца насрещен иск
(уточнени с молба от 04.03.2020г. и молба от 08.07.2021г.) за заплащане на сумата от 5287,69лв.
(след направено изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК чрез
увеличаване на неговия размер), представляваща претърпени загуби от „К.“ ЕООД,
изразяващи се в заплащане на възнаграждение на трето лице- административен
сътрудник, по Договор №1 от 28.11.2018г.
за изпълнение на дейностите по управление на одобрения проект, в
резултат на неизпълнение от страна на „Ц. К. К.“ ЕООД на задълженията му по
Договор за изготвяне и управление на проект от 28.12.2017г..
В насрещния иск и в уточнителните молби се поддържа,
че между страните е сключен Договор за изготвяне и управление на проект от
28.12.2017г., като в резултат на неточно изпълнение от страна на изпълнителя се
е наложило ангажирането на трето лице- административен сътрудник, който да
извърши уговорените в чл. 1, т. 1.2 от Договора дейности по управление на
проекта срещу възнаграждение от 3533,12лв.. Твърди се, че въпреки
неизпълнението на уговорените в чл. 1, т. 1.2 от Договора дейности по
управление на проекта на изпълнителя е било заплатено възнаграждение в размер
на 1100лв.. Поддържа се в уточнителна молба от 08.07.2021г. (л. 303 от делото),
че договорът не е развален, както и че е направено възражение за некачествено извършена
работа, без работата да е приемана, като се посочват конкретни задължения,
които ответникът по насрещния иск не е изпълнил. С молба уточнение, представена
в открито съдебно заседание на 19.10.2021г. (л. 322 от делото), се посочва, че
размерът на възнаграждението на третото лице- административен сътрудник е
5287,69лв..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на
насрещните искове, в който последните се оспорват като неоснователни. Поддържа
се, че съгласно т. 1.2 от Договора изпълнителят е поел задължение за
следпроектно обслужване на спечелилия финансиране проект, като в изпълнение на
това задължение е изготвил график за разходи по дейности (изпратен на
възложителя на 19.09.2018г.), оказал е съдействие за чрез набиране на оферти от
изпълнители (на 22.10.2018г. е изпратил на възложителя конкретна оферта),
изпратил е и проекти на договори с избрани изпълнители, предприел е действия по
промяна на размерите на предвидения в проекта контейнер тип фургон, като
промяната била допусната, изпратил е на 22.10.2018г. образци на заповеди за
стартиране на превоз на пътници и образец на справка за извършени превози,
извършил е подготовка на искания за авансови, междинни и окончателни плащания и
други подробно описани в отговора на насрещната искова молба дейности. Твърди
се, че през месец февруари 2019г. възложителят преустановява комуникацията с
изпълнителя, поради което тази липса на съдействие от страна на
възложителя води до невъзможност изпълнителят да изпълнява задълженията си.
Поддържа се, че възложителят не е правил възражения за некачествено изпълнение,
както и че е изтекъл шестмесечния срок по чл. 265 от ЗЗД. Твърди се, че
работата е приета по смисъла на чл. 264, ал. 3 ЗЗД. Поддържа се по отношение на
сключения между възложителя и трето лице- административен сътрудник, договор и
представените с него приемо- предавателен протокол и касови ордери, че е налице
антидатиране. Твърди се, че сключеният между възложителя и третото лице договор
е с различен предмет, респ. с различни задължения, в сравнение със сключения
между страните по спора договор. Поддържа, че посоченото в разходните касови
ордери основание касае различни договори – договор №2/28.12.2018г. и договор
№3/31.08.2019г., т.е. не касаят разходи за отстраняване на недостатъци на
работата. Твърди се по отношение на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.
2 от ЗЗД, че плащането на сумата от 1100лв. не е осъществено с оглед основание,
което не е могло да бъде осъществено.
С влязло в сила определение от 19.10.2021г.
производството по делото е частично прекратено по отношение на втория
предявен насрещен иск за сумата от 1100лв..
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
С приетия за окончателен доклад по делото са обявени
за безспорни на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК между страните следните
обстоятелства, които се установяват и от представените по делото доказателства,
а именно:
·
че между
тях е съществувало действително облигационно отношение по Договор за изготвяне
и управление на проект от 28.12.2017г.;
·
че
възложителят е заплатил на изпълнителя уговореното в чл. 3.2 от договора
възнаграждение за управление на проекта в размер на 1100лв.;
·
че
проектът е одобрен от финансиращия орган (ОПРЧР към МТСП) за сумата от
70268,59лв.,
С оглед изявленията на ищеца в молба от
24.09.2020г. (л. 142- гръб от делото) и на процесуалния представител на
ответника в с.з. (л. 241 от делото) страните не спорят и за това, че по
сключения между страните Договор ищецът е изпълнил задължението си за изготвяне
на проект, както и че между ответника и МТСП и СНЦ МИГ К. 2010 е сключен
Договор BG05M9OP001-1.027-0005-C01.
От Договор за изготвяне и управление на проект от
28.12.2017г. се установява, че между възложителя „К.“ ЕООД и изпълнителя „Ц. К.
К.“ ООД е сключен договор за изработка с предмет изготвяне и управление
на проект за кандидатстване на възложителя по програма ОПРЧР 2014-2020г..
Съгласно чл. 3 от Договора се дължат следните възнаграждения на изпълнителя: 1)
за изготвяне на проект в размер на 2400лв., платимо в срок до 5 работни дни от
одобряване на проекта за финансиране от финансиращата институция и 2) за
управление на одобрен проект в размер на 1100лв., платимо в срок до 5 работни
дни от датата на одобряване на проекта за финансиране от финансиращата
институция. Съгласно
чл. 4 от Договора при одобрение на проекта на изпълнителя се дължи допълнително
възнаграждение за успех в размер на 4% от одобрената сума по проекта.
Съгласно чл. 5 от договора допълнителното възнаграждение за успех за заплаща,
както следва- 50% при първо плащане по одобрения проект и 50% при финалното
плащане по одобрения проект. Съгласно чл. 10 от Договора
изпълнителят има право да получи информация и съдействие от Възложителя,
необходими за изпълнение на предмета на договора.
От приемо- предавателен протокол от 02.02.2018г.,
подписан от представители и на двете страни, се установява, че проектът е изготвен
коректно и в срок, като същият е на стойност 80129,50лв..
От списък на предложените за финансиране проектни
предложения, изготвен от СНЦ „Местна инициативна група К. 2010“ се установява,
че за процесния проект е одобрена безвъзмездна финансова помощ в размер на
70268,59лв..
От Уведомително писмо за частично одобрение на
проектно предложение се установява, че общата стойност на одобрената БФП по
проекта е 70268,59лв..
От Административен договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по ОПРЧР 2014-2020г. номер
BG05M9OP001-1.027-0005-C01, сключен между МТСП, „К.“ ЕООД и МИГ К. 2010, се
установява, че на „К.“ ЕООД се предоставя безвъзмездна финансова помощ от
70268,59лв. във връзка с процесния проект. Представено е и Допълнително
споразумение към административния договор за съответните изменения.
От писмо на МТСП (л. 160 от делото) се установява,
че документите и информацията по Договора съществуват само в електронен вид в
ИСУН 2020, като към писмото са представени и съответните платежни нареждания.
От два броя преводно нареждане, фактура
№**********/28.12.2017г. и фактура
**********/09.07.2018г. се установява, че
„К.“ ЕООД е заплатило на „Ц. К. К.“ ООД за консултантски услуги сумата
от 2880 лв. (2400лв. без ДДС), както и сумата от 1320лв. (1100лв. без ДДС).
От имейл кореспонденция между страните се
установява, че за периода от 19.09.2018г. до 01.02.2019г. „Ц. К. К.“ ООД е
изпращало на управителя на „К.“ ЕООД оферти на изпълнители, касаещи оборудване,
хранене, почивки, доставки, както и че са изпращани други документи, касаещи
проекта.
От Договор №1/28.11.2018г. между възложителя „К.“
ЕООД и изпълнителя Х. Д. А. се установява, че изпълнителят се е задължил срещу
възнаграждение да подпомага управителя и счетоводителя във връзка с
техническото и финансово управление на проекта.
От приемо- предавателни протоколи от 30.11.2018г.,
31.08.2019г. и 29.02.2020г. се установява, че са извършени посочените дейности
във връзка с изпълнение и подготовка на междинен/окончателен отчет и същите са
приети от възложителя.
От три броя РКО се установява, че на изпълнителя Х.
А. са заплатени сумите от 545,20лв., 130,45лв., 2850,47лв., 1761,30лв..
От писмено становище на СНЦ МИГ К. 2010 се
установява, че във връзка с Договор BG05M9OP001-1.027-0005-C01 и като трета
страна по същия СНЦ е осъществявало наблюдение и методическа помощ при
изпълнение на проекта, като поради забавяне на изпълнението на проекта е
осъществен контакт с управителя на „К.“ ЕООД, който е заявил, че желае да се
откаже от проекта поради затруднения в изготвянето на документацията. От СНЦ са
убедели бенефициента да продължи изпълнението на договора със собствени сили,
като са проведени съответните обучения и са дадени съответните указания. Накрая
на писменото становище изрично е посочено, че между СНЦ и служители на „Ц.
К. К.“ ООД не е осъществявана комуникация.
От показанията на св. Теодора Т., служител на „Ц.
К. К.“ ООД, преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че свидетелят
лично е работил по проекта, като лично е осъществявала комуникацията с
бенефициента чрез разговори по телефона и по имейл. Установява се, че свидетелят
е изготвял множество документи във връзка с проекта, като документите се
подават по електронен път през потребителски профил на възложителя „К.“ ЕООД
с генерирана от това дружество парола. Установява се също така, че възражения
от страна на възложителя не е имало и дейността се е осъществявала в срок.
Установява се също така, че достъпът на консултантската компания до онлайн
профила на „К.“ ЕООД е бил прекратен в края на 2018г. или началото на 2019г.,
поради сменена парола, като такава промяна може да бъде направено единствено от
възложителя „К.“ ЕООД. Смяната на парола е ограничила достъпа на св.
Т., респ. и на „Ц. К. К.“ ООД до профила на
К.“ ЕООД, поради което е станало невъзможно осъществяването на
каквато и да е последваща дейност по проекта, тъй като всички документи се
прилагат електронно. Установява се също така, че във връзка с продължаване
на изпълнението на проекта е било необходимо представяне на документи на
„Ц. К. К.“ ООД от страна на „К.“ ЕООД,
но същите не били представени, като тези документи следвало да бъдат изготвени
от бенефициента под указанията и насоките на консултанта. Установява се, че
свидетелят е опитал да се свърже с представители на „К.“ ЕООД по телефона, но не и било върнато
обаждане нито от счетоводителката на дружеството, нито от управителя, като впоследствие със свидетеля се е свързал
управителят на „К.“ ЕООД, който заявил, че не желае да продължава да работи с
консултанта и е намерил друго лице, което да му върши цялата работа.
От показанията на св. Л.С., изпълнителен директор
на СНЦ МИГ К. 2010, преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че е
било констатирано забавяне с около 5-6 месеца, свързано с подаване на
документи, което задължение е както на бенефициента, така и на консултанта.
Установява се, че след осъществен контакт бенефициентът е заявил, че има
проблем с консултанта, който не изготвя съответните документи, а след контакт с
консултанта в лицето на св. Т. било заявено, че чака представянето на документи
от бенефициента, но свидетелят Становкова не си спомня какви конкретните
документи. Установява се, че забавянето на проекта е поправимо.
Съдът не кредитира показанията на св. С. в
частта, в която заявява, че документите (например договорите с доставчиците и
договорите за превоз), които не са представени на консултанта е следвало да
бъдат изготвени от него, тъй като са в противоречие със заявеното впоследствие
от същия свидетел, че не е регламентирано коя от двете страни (бенефициент или
консултант) следва да изготви договорите, както и че за изготвяне на справки и
графици е необходимо бенефициентът да представи документи на консултанта, като
ако такива не бъдат представени, то последният не може да извърши съответните
стъпки. На следващо място показанията на
св. С. в тази част не се подкрепят от сключения между страните договор, в който
са посочени задълженията на всяка от тях и липсват вменени на изпълнителя
задължения за изготвяне на такива договори, а освен това логично е възложителят
да е по- компетентен от изпълнителя във връзка с конкретните параметри на
отделните договори, тъй като именно той е страна по тях.
От заключението на изготвената ССЕ и изслушването
на вещото лице в съдебно заседание се установява, че „К.“ ЕООД е заплатило
1320лв. (1100лв. без ДДС) на „Ц. К. К.“ ООД, както и общо 5287,69лв. на Х. А.,
както и че по Договор BG05M9OP001-1.027-0005-C01 в полза на „К.“
ЕООД са постъпили три плащания на обща стойност 70264,62лв..
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема за установено следното от правна страна:
По главния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД:
За да възникне претендираното главно субективно
право по иска с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД – за дължимостта на уговореното
допълнително възнаграждение, ищецът по главния иск носи доказателствената
тежест при пълно и главно доказване да
установи наличието на предвидените в закона материални предпоставки
(юридически факти), а именно: 1) действително възникнало облигационно отношение
между страните по договор за изработка; 2) престиране от страна на изпълнителя,
съобразно уговореното по вид и обем; 3) приемане на надлежно простираното от
възложителя; 4) сбъдване на предвидените
в чл. 4 и чл. 5 на Договора условия за заплащане на допълнителното
възнаграждение (получаване на първо плащане към възложителя от финансиращия
орган и получаване на финално плащане към възложителя от финансиращия орган).
В тежест на ответника при
доказване на горните факти е да докаже погасяването на задължението.
Правното действие на сключения договор за изработка
попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговци и за тях следва да се прилагат
нормативните правила, уредени в ТЗ – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Следователно,
проявените юридически факти по повод сключването и изпълнението на процесния
договор, следва да се субсумират под правните норми, уреждащи търговските
сделки.
Договорът за изработка по своята правна същност
представлява неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден
договор, като при учреденото от него материално правоотношение за ищеца са
породени две основни облигаторни задължения – да извърши дължимите фактически
действия по договора точно и добросъвестно, както предписва правната норма на
чл. 63, ал. 1 ЗЗД, и да предаде работата на възложителя, а за ищеца – да приеме
(одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на
изпълнителя – арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.
Следва да
бъде изрично посочено, че съгласно договора отношенията на страните са
уговорени в два етапа- по изготвяне и по управление на
проекта, като за всеки етап е уговорено отделно възнаграждение. Главният иск
касае допълнително възнаграждение за успех по чл. 4 от Договора, което се
отнася до етапа свързан с изготвяне на проекта и не зависи от управлението му.
Както вече беше посочено, с приетия за окончателен
доклад по делото е обявено за безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
между страните обстоятелството, че между тях е съществувало действително
облигационно отношение по Договор за изготвяне и управление на проект от
28.12.2017г..
Законът задължава поръчващият да приеме
изработеното, но само тази работа, която е съответна на уговореното – арг. чл.
264, ал. 1 ЗЗД. Приемането като правно действие представлява на първо място
фактическо получаване на изработеното и на следващо - признанието, че то
съответства на поръчаното. Следователно, приемане е налице, когато реалното
получаване на изработеното се придружава от изричното или мълчаливо изявление
на поръчващия, че счита работата за извършена съобразно с договора. Приемане
означава одобряване. Именно за да може да се даде на приемането значението на
одобряването, законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи
всички възражения за неправилно, неточно изпълнение, вкл. и когато
недостатъците са скрити – чл. 264, ал. 2 ЗЗД. И ако не направи такива
възражения, работата се счита за приета, т. е. за одобрена, както разпорежда
уредената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД необорима презумпция.
По делото не е спорно обстоятелството, че изпълнителят
е изпълнил възложената му работа по изготвяне на проекта точно – в
качествено и темпорално отношение. По силата на правната норма, уредена в чл.
266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, изискуемостта на задължението за заплащане на
уговореното възнаграждение, ако страните не са установили друго, настъпва при
приемане (одобрение) на предадената работа. В отговора на исковата
молба възложителят признава, че е заплатил по чл. 3.1 от договора на
изпълнителя сумата от 2400лв. за изготвяне на проект, като този факт се установява
и от представената по делото фактура на л. 46. Следователно, със заплащане
на дължимото възнаграждение, възложителят е признал, че ищецът е изпълнил точно
своето основно договорно задължение по отношение на изготвянето на проекта–
да осъществи качествено и в срок уговорената работа и да я предаде на
възложителя.
По делото се установи и сбъдване на предвидените в
чл. 4 и чл. 5 на Договора условия за заплащане на допълнителното възнаграждение.
Съгласно чл. 4 от Договора при одобрение на проекта на изпълнителя се
дължи допълнително възнаграждение за успех в размер на 4% от
одобрената сума по проекта. Съгласно чл. 5 от договора допълнителното
възнаграждение за успех за заплаща, както следва- 50% при първо плащане по
одобрения проект и 50% при финалното плащане по одобрения проект.
Както вече беше посочено, с приетия за окончателен
доклад по делото е обявено за безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
между страните обстоятелството, че проектът е одобрен от финансиращия орган
(ОПРЧР към МТСП) за сумата от 70268,59лв..
На следващо място от заключението на приетата по
делото ССЕ се установява, че по Договор
BG05M9OP001-1.027-0005-C01 в полза на „К.“ ЕООД са постъпили три
плащания на обща стойност 70264,62лв.. Действително последното плащане е настъпило
на 05.05.2020г.- след подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, но този факт
следва да бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, като настъпил след предявяване на иска.
Разликата между одобрената сума и платената сума е 3,97лв.,
като съдът приема, че същата най- вероятно се дължи на такси при извършваните
преводи и същевременно е пренебрежимо малка, за да се приеме, че не е налице
финално плащане по одобрения проект. Следователно е постъпило и финалното
плащане по одобрения проект.
С оглед чл. 4 и чл. 5 дължимото от възложителя
възнаграждение е в размер на 2810,74лв. без ДДС (4% от одобреното
плащане- 70268,59лв.). Съгласно чл. 6 от Договора между страните
дължимите суми от възложителя по настоящия договор са без включено ДДС.
Претенцията на ищеца по главния иск е за сумата от 3372,89лв. с ДДС,
която представлява именно 2810,74лв. + 20%. Поради това претенцията за главница
следва да бъде уважена изцяло.
По отношение на законната лихва. Съгласно
чл. 4 и чл. 5 от Договора между страните 50% от допълнителното възнаграждение
за успех стават изискуеми 8 календарни дни след получаване на първото плащане
от финансиращия орган, а останалите 50% стават изискуеми 8 календарни дни след
получаване на финалното плащане от финансиращия орган. От заключението на
вещото лице се установява, че първото плащане е извършено на 03.06.2019г., а
финалното плащане е извършено на 05.05.2020г.. В заявлението по чл. 410 от ГПК,
респ. в исковата молба се претендира законна лихва от подаване на заявлението-
09.08.2019г..
С оглед гореизложеното следва да бъде присъдена
законната лихва върху 50% от сумата считано от датата на подаване на
заявлението- 09.08.2019г., както и законната лихва върху останалите 50% от
сумата считано от 13.05.2020г. (8 календарни дни от финалното плащане), тъй
като към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
тези 50% от дължимата сума все още не са били изискуеми. Съответно за законна
мораторна лихва за периода от 09.08.2019г. до 12.05.2020г. върху 50% от
3372,89лв. възлизаща на сумата от 130,70лв. (изчислена чрез използването на
онлайн калкулатор за законна лихва) искът следва да бъде отхвърлен.
По насрещния иск за заплащане на сумата от общо 5287,69лв.:
Ищецът по насрещния иск с уточнителна молба от 02.08.2021г.
на л. 308 от делото претендира стойността на претърпените загуби от „К.“ ЕООД,
изразяващи се в заплащане на възнаграждение на трето лице- административен
сътрудник, по Договор №1 от 28.11.2018г.
за изпълнение на дейностите по управление на одобрения проект, в
резултат на неизпълнение от страна на „Ц. К. К.“ ЕООД на задълженията му по
Договор за изготвяне и управление на проект от 28.12.2017г.
От своя страна ответникът по насрещния иск още в
отговора на насрещната искова молба прави възражение за липса на съдействие от страна на възложителя, която води
до невъзможност изпълнителят да изпълнява задълженията си
Както вече беше посочено, съгласно чл. 10 от Договора
изпълнителят има право да получи информация и съдействие от Възложителя, необходими за изпълнение на предмета на
договора.
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗЗД ако длъжникът не
изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно
с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение, което според
чл.82, ал.1 от ЗЗД обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото
те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението.
В чл. 83, ал. 1 и 2 ЗЗД са уредени различни
хипотези, които имат отношение към отговорността на длъжника в случаите, когато
настъпването на вредите е в причинна връзка и с поведение на кредитора.
Съпричиняването на вредите е уредено в чл. 83, ал.
1 ЗЗД. При наличие на тази хипотеза, причинната връзка между неизпълнението на
длъжника и настъпването на вредите не е изключена, но неизпълнението се дължи и
на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен. При доказване на фактическия
състав по чл. 83, ал. 1 ЗЗД на съда е предоставена възможност по своя преценка
да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност изцяло.
Приложното поле на чл. 83, ал. 2 ЗЗД се различава
от това на ал. 1 от същата разпоредба. Докато първата алинея урежда случай, при
който вредите са съпричинени от длъжника и кредитора, втората урежда хипотеза,
при която бездействието на кредитора, който не полага дължимата грижа за
отстраняване или ограничаване на вредите, е единствената причина за
настъпването им и между тях и поведението на длъжника липсва причинна връзка.
Освобождаването от отговорност на длъжника в този случай не е предоставено на
преценката на съда, за разлика от чл. 83, ал. 1 ЗЗД (Решение № 266435 от
05.11.2021 г. по в. гр. д. № 13272 / 2020 г. на Софийски градски съд).
При така формулираните от ответника възражения
същите следва да се квалифицират като такива по чл. 83, ал. 2 ЗЗД.
Съществува общо задължение за кредитора да полага
дължимата грижа на добрия стопанин и при проявяване на недостатък на
изработеното да ограничи размера на вредите, при наличие на възможност за това.
Съгласно Решение № 10 от 08.08.2016 г. по т. д. №
2393 / 2014 г. на ВКС, II т.о., когато кредиторът е могъл да избегне вредите от
неизпълнението, или да ги ограничи, полагайки грижата на добрия стопанин, договорна
отговорност за длъжника, съгласно чл. 83, ал. 2 ЗЗД, въобще не възниква.
Несъмнено е, че дължимото от кредитора необходимо съдействие, т.е.
такова, което изпълнението изисква, може да се прояви както в хода на самия
процес на изпълнение, така и в хода на завършване на изпълнителната дейност, но
за да породи предвидените от законодателя правни последици липсващото
кредиторово съдействие трябва да е единствената причина за неизпълнението на
длъжника, т.е да е каузално спрямо причинената му конкретна вреда.
Съдът намира, че настоящият случай е именно такъв,
като съображенията за това са следните. От събраните по делото доказателства се
установява, че във фазата по управление на проекта изпълнителят първоначално е
извършвал необходимите дейности за това (водена е кореспонденция между страните
и консултантът е изпращал оферти на изпълнители, касаещи оборудване, хранене,
почивки, доставки, както и че са изпращани други документи, касаещи проекта).
Работата по управлението на проекта се извършвала изцяло по електронен път през
потребителски профил на „К.“ ЕООД в съответната онлайн платформа, като
дружеството само генерира паролата си за този профил, след което с тази парола
„Ц. К. К.“ ЕООД има достъп и осъществява работата по управление на проекта. В периода
между края на 2018г. и началото на 2019г. поради смяна на паролата
достъпът на „Ц. К. К.“ ЕООД до потребителския профил на „К.“ ЕООД бил
прекратен, като смяна на паролата на профила може да бъде направена единствено
от „К.“ ЕООД. След прекратяването на достъпа до потребителския профил за „Ц.
К. К.“ ЕООД станало невъзможно да осъществява дейностите по управление на
проекта. Поради това св. Т. е направила опит за връзка по телефона
със счетоводителя и управителя на „К.“ ЕООД, но не й било върнато обаждане.
След известен период от време с нея се свързал управителят на „К.“ ЕООД и
заявил, че не желае да работи с дружеството- изпълнител. Преди смяната на
паролата на потребителския профил не се доказа да е имало възражение от страна
на възложителя във връзка с извършваната работа по управление на проекта.
От показанията на св. С. се установява единствено
неизпълнението на договора, но не и причините за това. В показанията на този
свидетел по отношение на неизпълнението на договора липсва конкретика и наред с
това са налице разминавания с представеното от същия свидетел, в качеството й
на изпълнителен директор на СНЦ МИГ К. 2010 Писмено становище (л. 189 от
делото), в края на което е посочено, че не е осъществявана комуникация с „Ц. К.
К.“ ЕООД, т.е. свидетелят в голяма степен възпроизвежда единствено позицията по
спора на „К.“ ЕООД. Същевременно обаче в показанията си свидетеля заявява, че
подобна комуникация е осъществявана и
пресъздава изявления на представител на всяко едно от двете дружества,
че другото не съдейства. Независимо обаче дали бъдат възприети показанията на
св. С. в частта относно наличието или липсата на комуникация с двете дружества
показанията й не опровергават прекратяването на достъпа до онлайн
платформата по отношение на „Ц. К. К.“ ЕООД.
С оглед обстоятелството, че управлението на проекта
се е осъществявало единствено по електронен път съдът намира, че смяната на
паролата за потребителския профил, довело до прекратяване на достъпа на
изпълнителя до него, липсата на отговор от счетоводителя и управителя на
възложителя, както и последвалото обаждане от управителя на възложителя, в
което е заявено нежелание за продължаване на работата, представляват липса на
съдействие от страна на кредитора по смисъла на чл. 83, ал. 2 от ЗЗД, което в
случая е единствената причина за настъпването на вредите и между тях и
поведението на длъжника липсва причинна връзка.
Поради това следва да бъде оставен без уважение
насрещния иск за сумата от 5287,69лв., представляваща претърпените загуби от „К.“
ЕООД, изразяващи се в заплащане на възнаграждение на трето лице-
административен сътрудник, по Договор №1 от 28.11.2018г. за изпълнение на
дейностите по управление на одобрения проект, в резултат на неизпълнение от
страна на „Ц. К. К.“ ЕООД на задълженията му по Договор за изготвяне и
управление на проект от 28.12.2017г.
По разноските:
При този изход на спора с оглед уважената част
от главния иск (чл. 78, ал. 1 от ГПК), с оглед отхвърлената част от насрещните
искове (чл. 78, ал. 3 от ГПК) и с оглед прекратеното производство по един от
насрещните искове (чл. 78, ал. 4 от ГПК) на „Ц. К. К.“ ЕООД се дължат разноски
в размер на 64,94лв. държавна такса за заповедното производство, 64,94лв. държавна такса за исковото производство,
192,54лв. депозит за вещо лице, 336,94лв. адвокатско възнаграждение в заповедното
производство, 481,35лв. заплатено адвокатско възнаграждение по главния иск и
481,35лв. заплатено адвокатско възнаграждение по двата насрещни иска или общо
1622,06лв..
При този изход на спора с оглед отхвърлената част
от главния иск (чл. 78, ал. 3 от ГПК) на „К.“ ЕООД се дължат разноски в размер
на 37,30лв. за адвокатско възнаграждение в исковото производство и 11,19лв. за
депозит за вещо лице или общо 48,49лв..
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД по отношение на „К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. К., ул. „Б.“ №**, че „Ц. К. К.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Н. Х. №2, е
носител на право на парично вземане в размер на сумата от 3372,89 лв.,
удостоверена в Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена на 12.08.2019г.
по ЧГД №852/2019г. по описа на РС- Ихтиман, представляваща незаплатено
допълнително възнаграждение за успех по чл. 4 от Договор за изготвяне и
управление на проект от 28.12.2017г., ведно със законната лихва върху 50% от сумата считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК-
09.08.2019г., до окончателното заплащане, както и законната лихва върху
останалите 50% от сумата считано от 13.05.2020г., до окончателното заплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска В ЧАСТТА ЗА сумата от 130,70лв., представляваща
законна мораторна лихва за периода от 09.08.2019г. до 12.05.2020г. върху 50% от
3372,89лв..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
предявения от „К.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „Б.“ №**, срещу „Ц. К. К.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Н. Х. №2, насрещен иск за заплащане на сумата от 5287,69лв.,
представляваща претърпените загуби от „К.“ ЕООД, изразяващи се в заплащане на
възнаграждение на трето лице- административен сътрудник, по Договор №1 от
28.11.2018г. за изпълнение на дейностите по управление на одобрения проект, в
резултат на неизпълнение от страна на „Ц. К. К.“ ЕООД на задълженията му по
Договор за изготвяне и управление на проект от 28.12.2017г.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК „К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. К., ул. „Б.“ №**, да заплати на „Ц. К. К.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Н. Х. №2, сумата от общо 1622,06лв., представляваща разноски в заповедното и в исковото
производство.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Ц. К. К.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. Н. Х. №2, да заплати на „К.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. К., ул. „Б.“ №**, сумата от общо 48,49лв.., представляваща разноски в исковото производство..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: