П Р О Т О К О Л №406
гр.
Кюстендил, 10.07.2019 г.
Кюстендилският окръжен съд, в открито съдебно заседание на десети юли две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при участието
на секретар: Р. С.
и прокурора: ВАЛЕРИ ПЕНКОВ
сложи за
разглеждане: ВЧНД №347/2019г.
докладвано от:
съдия САВОВА
на именното
повикване в15.07 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ В.Г., се явява лично и с адв. Р.С. упълномощена от по-рано.
За
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА се явява прокурор ПЕНКОВ.
АДВ. С. – Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на
делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ разясни на жалбоподателя
правата му по НПК, включително и правото му на искания и отводи към състава на
съда, прокурора и секретаря.
АДВ. С. – Нямам искания, нямам и
отводи към състава на съда, прокурора и секретаря.
ЖАЛБ. Г. - Нямам искания и отводи
към състава на съда, прокурора и секретаря. Разяснени са ми правата по НПК.
ПРОКУРОРЪТ – Жалбата е процесуално
допустима, няма да соча доказателства, нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ
ДОКЛАДВА ВЧНД №347/2019 г. по описа на КнОС.
Постъпила е жалба от защитника на
обвиняемия по ДП №360/2019 г. по описа
на РУ – Дупница, срещу постановено определение
от 04.07.2019 г. по ЧНД 757/2019 г. на ДнРС, с което определение е взета МНО „Задържане под стража“ на В.Й.Г.
АДВ. С. – Поддържам жалбата. Уважаеми Окръжни съдии, във връзка с депозираната жалба бих желала, тъй като не разполагах към онзи момент с
всички доказателства, да представя доказателства, във връзка с изложените от
мен твърдения в пледоарията ми пред първата инстанция, касаещи отношенията
между моят подзащитен и бившата му съпруга, в т. ч. доказателства установяващи
обстоятелството, че сме уведомили РС - Дупница във връзка с предстоящо производство
неясно гражданко или наказателно такова, проведено на 01.03.2019 г., в което
подзащитният ми е изразил становище, че желае да бъде защитават от мен, но РС
не е допуснал участието ми като защитник на подзащитния ми, не се е съобразил с направеното и писмено изявление от дата
28.03.2019 г. Също така бих желала да
представя справка, издадена от РП - Дупница,
установяваща различно на твърденията на районен прокурор, че жалбите били над 130 въпреки, че не са посочили
какво касаят въпросните жалби, то същите се явяват 56 и са в отговор на жалби, депозирани
от неговата бивша съпруга - С. Г..
Представям и моля също така да бъде прието като доказателство, в подкрепа на
твърденията ми, че С. Г. с депозирането на непрекъснати жалби по ЗДН цели единствено и само създаване
на доказателства срещу В.Г., които да е използвала в производство, предявено
вече от нея на 29.05.2019 г. пред Районен
съд – Дупница, по реда на чл.132 във
всичките му хипотези от СК, във връзка с чл. 131, а именно за лишаване и ограничаване на подзащитния ми от родителски
права. Представям и моля да приемете също така Сигнал – Молба за съдействие до
Агенция „Социално подпомагане“ гр. Дупница, във връзка с основателни притеснения, с оглед
поведението на майката /неговата бивша съпруга/ спрямо двете малолетни деца,
Определение на КнОС с което е оставена жалба на С. Г. срещу действие на ДСИ,
във връзка с неизпълнение от нея на режим на контакти, както и самата жалба, Съдебно-психологична консултация касаеща Г.,
като представям същата частично, тъй като въпросната съдебно-психологична
консултация е изготвена единствено и
само във връзка с целите на предстоящото дело по чл.132 от СК, но в нея психиатъра и психолога, изготвили я,
са отразили, че няма основание да бъде прието, че в подзащитния ми има данни за
прояви на импулсивност, снижен праг на раздразнение и има конфликтност, т. е.
обратното на записаното в изготвен документ от ДСП - Дупница. Представям и моля
също така да бъде прието отговор на протокол от Оценъчно интервю, изготвено от психолог, работил с детето Д. Г., Характеристика
на В.Й.Г., изготвена от управителя етажната собственост в гр. С., ул.“*“ *, както и извадка от домова книга, в която В.Г.
е записан като постоянно живущ на този адрес.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Окръжни съдии, предлагам, тъй като не
разбрах по какъв повод се депозират тези доказателства, аз ще изразя мнение, че
тези представени доказателства от процесуалния представител на В.Г., не следва да бъдат приети за разглеждане
към настоящото ВЧНД, доколкото касаят по същество факти и обстоятелства относими към предишно дело, това за домашното
насилие, респ. отношенията между бившите
съпрузи, а може би вероятно и по същество на самото ДП, образувано от ДнРП
за неизпълнение на съдебен акт. В
днешното съдебно заседание са представени доказателства по чл.63, ал.3 от НПК,
които да бъдат взети предвид, да се запознаем с тях и да ги обсъждаме. С оглед
на това ви моля, да ги отклоните, а тези доказателства да се представят пред разследващия орган, с оглед решаване на
самото дело по същество. Имам предвид
ДП.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приложени като доказателства представените
в дн.с.з. от страна на защитника на обвиняемия Г., доколкото същите съдът счита
за относими по отношение на настоящото производство и
О ПР Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателства
посочените подробно изброени по-горе доказателства, представени от адв. Р.С..
ИЗВЪРШВА констатация
по Личната карта на жалбоподателя В.Й.Г. № * от която е видно, че като постоянен
и настоящ адрес ***, след което личната карта беше върната.
СТРАНИТЕ (поотделно) – Други искания нямаме.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от
фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ЗА ИЗСЛУШВАНЕ НА СЪДЕБНИ ПРЕНИИ:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Окръжни съдии,
считам жалбата на обвиняемия В.Й.Г. за неоснователна, срещу определение от 04.07.2019 г. по ЧНД № 757/2019 г. на ДнРС,
на който като обвиняем за извършено престъпление
от общ характер му е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Първоинстанционният съд, в своя акт е обсъдил мотивите и съображения,
които са го накарали да вземе тази най-тежка мярка за неотклонение. Изцяло се
присъединявам към същата. В днешното
съдебно заседание не бяха представени от
страна на молителя, респ. обвиняемия доказателства, които да са в унисон с разпоредбата
на чл.63, ал.3 НПК, т.е. да оборват предположението, че ще се укрие и ще
извърши друго престъпление. Съображенията ми в тази насока извън това, което
споделих в изписаното в мотивите на РС,
са обстоятелства, че настоящото дело е в резултат на друго производство, което
по същество говори за лични характеристични данни на същото. По това производство, както
вие сте запознати, е постановена мярка да не се доближава до 100 метра и пр. Нарушавайки
този съдебен акт по същество е осъществил състава на чл.296 от НК. Това, че има постоянен адрес по
никакъв начин не обезсмисля и обоснованото
предположение, или оборва обоснованото предположение или опасността да извърши
друго престъпление, да се отклони. Поради което считам, че и представените в дн. с.з. доказателства,
които КнОС ги прие, не виждам каква връзка имат с делото по същество. Да,
наистина имат някакво значение, но те са в контекста на ДП за определяне на вина,
както и ако има някакви други производства от граждански или друг характер, за
които ние не сме запознати. Тези доказателства
не считам, че трябва да бъдат ценене и въз основа на тях настоящия състав на Окръжен съд да обяви своето решение
потвърждавайки или изменяйки мярката за
неотклонение „Задържане под стража“
С оглед изложеното от мен, предлагам
да постановите съдебен акт, с който да потвърдите първоинстанционния, като
обоснован и законосъобразен.
АДВ.С. – Уважаеми Окръжни съдии, моля ви да уважите депозираната
жалба от името на моя клиент, като измените наложената му най-тежка мярка
„Задържане под стража“ в най-леката такава, предвидена в закона. Съображенията
ми за това са следните. Предвиденото от законодателя наказание в ал.1 на чл.296,
за което подзащитният ми е привлечен като обвиняем на 01.07.2019 г., е лишаване
от свобода до 3 години, или глоба, т.е. законодателят е предвидил
алтернативност на наказанието, като с
оглед на добрите характеристични данни, фактът, че лицето не е осъждано за престъпления
от общ характер, ноторно известно на
съда е, че Прокуратурата в тези случаи внася не обвинителен акт, а предложение
за налагане на административно наказание
по реда на чл.78а от НК. Евентуално в случай, че бъде доказано и установено в хода на разследването, че действително на
сочената дата от Светлана Гогова, моят клиент е извършил някакъв акт на домашно
насилие спрямо нея и по този начин е нарушил заповед от 08 юни 2019 г. Считам,
за неправилно отразеното в този смисъл в обжалвания акт от съда извод, че Г.
бил предупреден по реда на чл.21,ал.1 от ЗЗДН, че в случай на неизпълнение на
заповедта, констатирано от полицейските органи, ще бъде задържан, а прокуратурата
ще бъде уведомена. Представената заповед от 08.07.2019 г. не е връчвана на моя подзащитен
по реда на ГПК, т. е. няма как да бъдат взети каквито и да било мерки до нейното
съобщаване.По отношение на втората заповед, която беше представена от страна на
районен прокурор към РП - Дупница, същата е от 28 юни по делото, по което съм
поискала спиране, с оглед обстоятелството, че във ВКС е образувано тълкувателно дело №2/2019
г., във връзка с противоречива практика
на ВКС по ЗЗДН, относно това следва ли и допустимо ли е образуване на последващи
производства в случай, ако се приеме, че е налице вече издадена заповед за
защита от домашно насилие.
Държа да обърна внимание на
настоящия съдебен състав, че с представените днес писмени доказателства се
оборват изводите на първоинстанционния съд, че моят подзащитен е агресивен. Напротив, от изготвената консултация от психолог и психиатър, които са
експерти в своята област, която се явява характеристика по отношение личността на моя
подзащитен, се установява, че същият не е агресивен, не е раздразнителен и, че
двете му деца имат нужда от него. Единствените контакти, които той осъществява
със С. Г., са единствено и само по повод осъществяване режим на контакти. Както вече заявих и пред първата инстанция, за мен е меко казано парадоксално, при определен режим
на контакти, съдът да наложи забрана на бащата да се доближава до майката,
която следва да предава двете деца на него, когато съдът е определил и
разпоредил това да се случва. За мен е необяснимо и злоупотребата с права,
които С. Г. използва посредством ЗЗДН, възползвайки се от обстоятелството, че е
жена, с непрекъснати жалби за неосъществени на практика актове на домашно
насилие. В голяма част тези жалби, без да имам доказателства за това, но ще
събера такива, са прекратени, както от страна на РУ – Дупница, така и от страна на РП –
Дупница спрямо подзащитния ми.
Както вече заявих, съдът неправилно
е интерпретирал, няма доказателства в насока на показанията, дадени от С. Г.
Въпреки това съдът прие, че едва ли не майката
на С. Г. отново била свидетел на поредния
акт на насилие, въпреки, че от разпита на полицейския служител К., се
установява, че майката на С. Г. не си е
била в дома по това време. Неправилно е отразено, че автомобилът бил на С. Г., напротив автомобилът не е
собственост на С. Г., а на нейната майка, която дори не е подала сигнал и жалба срещу моя подзащитен
за каквото и да било извършено действие и посегателство срещу нейната собственост.
Считам, че наложената мярка по този
начин и задържането му под стража се явява едва ли не предварително изпълнение
на някакъв вид наказание, което е твърде удобно за С. Г., предвид на предстоящото
дело за лишаване от родителски права, като тази мярка, която е най-тежката, е и
несъразмерна и не отговаря на целите и обществената опасност на конкретното
деяние. В мотивите си първоинстанционният съд е записал, че се е запознал с CD носителя, което на защитата не е
представена, като не е отразено по кой ред от НПК е сторил това. Неправилно РС
е приел, че е налице упражняване на непрекъснат системен тормоз, като се е
мотивирал, че този системен тормоз спрямо С. Г. се изразявал посредством
депозирането на жалби от страна на моя подзащитен срещу С. Г., във връзка с неизпълнение основно на
режима за лични контакти от нейна страна
и непредоставяне на децата, тогава когато му се полага да ги взима.
Сезирането на различни институции е
конституционно гарантирано право на всеки един от нас, като граждани на Р
България и фактът, че моят подзащитен се е възползвал от предоставените му от
Конституцията и гарантирани му права, не говори за системен торзом спрямо
Светлана Гогова, защото аналогично следва да се приеме, че всички жалби, по които това се явява поредното обвинение
спрямо него, за което е привлечен в качеството на обвиняем, именно те представляват
системен тормоз спрямо подзащитния ми.
Следва да се отбележи, че свидетел и
по настоящото дело, е отново майката на С. Г.. Други свидетели по делата за домашно насилие, както и по вече
образуваната преписка, за „уж“ извършени престъпления, която не е приключила,
въпреки че минаха вече осем месеца, няма други свидетели, единствено е само нейната майка
Бившата съпруга на моя подзащитен
цели по този начин очернянето му като родител. В стремежа й, обаче да очерни Г.
и да му отнеме родителските права, се установи на координационен съвет на 20 юни т.г., че и двамата родители вредят по
този начин с лошите си взаимоотношения на децата. От представената Оценка от
детски психолог, работил с детето Д. се установява, че детето Д.не е психически
тормозено, напротив същото проявява непрекъснато желание да е с баща си, като
психическия дисконфорт, който детето изпитва при предаването на детето от
бащата на майката във връзка с невъзможността да има постоянен контакт с
бащата, който е авторитет в неговите очи. Същото е и за малкото дете Н.. В този
смисъл отразеното в протокола пред първоинстанционния съд, че в ДСП - Дупница е
отразило, че всички присъстващи на този координационен съвет, са изразили
безпокойство и тревога от факта, че бащата имал грубо и агресивно поведение
спрямо майката, това не отговаря на истината, най-малкото защото ДСП-Дупница
изготвя протокола, който прокуратурата представи и беше приет като
доказателство от 20 юни 2019 г., в който протокол липсва подобна констатация
въобще записана. Напротив, ДСП-Дупница не изпълни своите задължения, във връзка
с упражняване, контрол и съответно насочване на двамата родители за подобряване
на комуникацията. Нещо повече, забраниха на моя подзащитен да комуникира с
майката, тъй като това й създавало стрес. Аз няма да коментирам повече, какъв
стрес се създава на една майка, когато един баща желае два си вижда децата.
Отново подчертавам, липсват
обективни и категорични доказателства, относно извършено престъпление, за което
е привлечен като обвиняем Г., а мярката наложена от РС - Дупница, за мен се
явява необоснована репресия, с оглед алтернативността на наказанието,
предвидено от законодателя и възможността за налагане на административно
наказание по реда на чл.78а НК. От
характеристиката, представена в днешно съдебно заседание се установява, че
лицето е с добри характеристични данни, живее на адреса, нямаме данни, че
същият ще извърши нови престъпления. Единственото му провинение до настоящия
момент, считано от м.декември 2018 г., е огромното му желание той да
осъществява контакт с двете си деца.
ОБВ. В.Г. – Не съм направил нищо лошо, моля да ми бъде изменена мярката за
неотклонение.
Не съм участвал в тези производствата, които са по Закона за
закрила от домашно насилие, не съм се явявал пред Районен съд Дупница. Аз
разбрах като се прибрах от К. миналата година, защото беше почнала дело срещу
мен, да води децата в И., аз се прибрах на 19 ноември и на 20 разбрах, че съм даже
и бил осъден. Към 29 юни не знаех, че са
водени такива дела. Не съм получавал призовки, само на едно дело присъствах,
беше четвъртък вечерта, обадиха ми се да ходя в петък в 10.00 ч. да се видя с
една съдийка, аз отидох и то имаше дело. Така и не разбрах за какво е делото.
Тази Заповед за защита от 08.06.2019
г. не ми е известна.
Не зная, че има постановено. Имам
определен режим на лични контакти с децата, спазвам го този режим. Към 29 юни не знаех, аз отидох защото децата
не съм ги виждал от два месеца. Бях написал писмо, за да й съобщя. Тя сега ми каза, че за м.август няма да им даде
децата, защото свършва работа и щяла да бъде отпуска. Аз отидох да се разберем,
ако може по-рано да взема децата. Миналата година не ми ги е дала август
месец да взема.
АДВ С. – Само да поясня, лицето е
без работа, т.е. приключва му гражданския договор за 29 юни, в момента не
работи лицето.
ПРОКУРОРЪТ – Това въззивна мярка ли
е, или решаване на делото по същество, в
крайна сметка ние сме във въззивна мярка, а не решаване на делото по същество.
СЪДЪТ предоставя последна дума на обвиняемия, преди оттеглянето си на
съвещание.
ПОСЛЕДНА ДУМА на В.Г. – Не съм
виновен, да ми бъде определена по-лека
мярка за неотклонение.
СЪДЪТ се оттегли за постановяване на съдебния си акт.
След съвещание съдът постанови
определението си и го обяви на страните.
След самостоятелно запознаване с
материалите от приложеното ДП, извършващи съдебна проверка на атакуваното
определение, съдът намира следното. На база събраните на настоящия етап гласни
доказателства и приложените други доказателства по ДП № 360/2019 г. по описа на
РУ – Дупница, за нуждите на настоящото производство може да бъде обоснован
извод за съпричастност на жалбоподателя Г. към извършване на деянието, за което
му е повдигнато обвинение. Липсват доказателства, които на този етап да
променят извода, за наличие на първата предпоставка, за вземане на мярка за
неотклонение, като за разлика от произнасянето по същество, решаващият съд в
случая следва да направи извод, дали е налице обосновано предположение по чл.63
от НК, което не е идентично на това в хода на същинското производство. Към
момента въззивният съд счита, че съществуват годни доказателствени средства ,
подкрепящи обвинителната теза.
Окръжният съд, обаче намира, че
адекватна в случая е мярка за неотклонение „домашен арест“, която съответства на тежестта на деянието,
обществената опасност на дееца /който е
неосъждан/, както и би изпълнила целите на мерките за процесуална принуда. Г. е
с постоянен адрес, установен по делото, като така определената му мярка за
неотклонение, от една страна би възпрепятствала възможността за извършване на
друго престъпление, а от друга - не би му попречила за осъществяване на режима на лични контакти
с неговите деца, при съответно разрешение от органите по досъдебното
производство.
С оглед гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ Определение
от 04.07.2019 г. на Дупнишкия районен съд, постановено по ЧНД №757/2019 г. ІІІ
състав по описа на същия съд, с което по отношение на В.Й.Г., ЕГН **********,обвиняем по досъдебно производство
с вх.№360/2019 г. по описа на РУ на МВР
гр.Дупница, с което е взета мярка на неотклонение
„ Задържане под стража“, като определя
мярка за неотклонение „Домашен арест“, която мярка да се търпи на адрес в гр.С.,
ул.“ *“, № * ет.*, ап.*.
Да се уведоми Районното управление
на МВР по местоживеене на лицето, съгласно чл.62,ал.4 от НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
ЗАСЕДАНИЕТО по делото
приключи в 15.50 ч.
ПРОТОКОЛЪТ се написа в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
СЪД.СЕКРЕТАР: