№ 88
гр. Свиленград , 13.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на трети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20215620200526 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Издаден е Електронен фиш (ЕФ) серия К № 4495921 на ОДМВР - Хасково, с който на ИЛ.
Г. К. с ЕГН ********** от гр.*********** , за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 вр с
ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182,
ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер 100 лв.
В законния за това срок е постъпила жалба от наказаното лице,с която са релевирани
оплаквания за незаконосъобразно и неправилно издаване на ЕФ – като се излагат общи
доводи ,за неправилност и незаконосъобразност. Оспорва се извършеното нарушение от
страна на жалбоподателя,като се счита че липсвали както от обективна ,така и от субективна
страна признаците на същото.Счита също така наложеното наказание за явно
несправедливо.Поради изложените доводи ,моли съда да отмени обжалваният акт.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят ИЛ. Г. К., не се явява .От
пълномощника му адв. Г. е постъпило писмено становище в което подържа жалбата по
изложените в нея доводи,като моли съда да отмени обжалвания ЕФ.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – ОДМВР - Хасково,
редовно призовани, не изпращат представител.
1
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Страна Районна прокуратура –Хасково,ТО- Свиленград, редовно призована по реда на
надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 29.10.2020г. в 16,52 часа, било установено и заснето с автоматизирано техническо
средство TFR1-M 656 , представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение -движение на товарен автомобил марка „Фолксваген Кадди", с
регистрационен номер Х 0944 КС в гр.Свиленград на път I-8 при км.365+500,
бул.България /в ЕФ е посочен на път I-8 при км.365.500 до бензиностанция Евроойл при
кръстовището с бул.България в посока за движение от гр.Любимец към
метанстанция/,собственост на жалбоподателя ИЛ. Г. К. със скорост от 78 км./ч. – над
разрешената за движение въведено с пътен знак ограничение от 50 км/ч. , съответно
превишена стойност на скоростта 28км/ч ,респективно наказуема 25км./ч. след приспадане
на допустимата грешка от 3 км/ч - нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден
процесния ЕФ на името на жалбоподателя в качеството му на собственик на превозното
средство, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието.
ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед влязла в сила от 29.02.2016 година на
Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1
към т. 1.1 от посочената Заповед,приложена по АНПр.
В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и
превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по
чл. 21, ал. 2 във вр с ал.1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание
чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 100 лв.
Фишът е връчен на лицето на дата 14.05.2021г (, видно от справката за нарушител/водач),
като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да
предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от
Свидетелството му за управление на МПС.
В указания срок, жалбоподателят не е представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188
от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата), с която
2
се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата.
Съгласно чл.10, ал.1 от Наредбата, за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се
попълва протокол съгласно приложението. В чл.10, ал.2 от Наредбата е предвидено, че
протоколът по ал.1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при
контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на
контролирания участък.
За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата -
29.10.2020г., когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол
съобразен с част от изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
година, издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и
приет като доказателство по делото.
От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС -
29.10.2020г., времето (16.00 часа до 17.40 часа) и точното местонахождение на мястото за
контрол, където е използвана системата – гр.Свиленград на път I-8 при км.365+500,
бул.България, за ограничението на скоростта въведено с пътен знак В26 - 50 км/ч разрешена
скорост, както и въведено общо ограничение,което е заличено с коректор видимо ясно
въпреки ,че е приложено ксерокопие на посочения протокол режима на измерване -
стационарен, номера на служебния автомобил, така и броя на установените нарушения и
други сведения, съгласно реквизитите на образеца.
ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа
на направените записи от системата, общо налични са 3 броя снимки за конкретния клип, на
които е виден автомобила. От същите /в частност от една снимка/се установява, че е заснет
автомобил с държавен регистрационен № Х 0944 КС в процес на приближаване към
мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 78 км/ч, съответно
наказуема установена скорост – 28 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и
разрешена такава от 50 км.ч., като превишението е 25 км/ч. (след приспадане на
допустимата грешка 3 км/ч).
От представения Протокол № 6-52-20/09.10.2020 година, издаден от Лаборатория за
проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена
периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който
съответства на одобрения тип.
В публичния регистър на Български институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен
в интернет-страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се
установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.
3
Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на делото) е от
датата 24.02.2020 година.
Налично е и писмо на Зам.директор към МВР,съгласно което одобрените средства за
измерване за мобилна система за видеоконтрол на нарушенията по ЗДвП,за които изтича на
24.02.2020г. ,съгласно чл.30,ал.5 от Закона за измерванията,когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,които отговарят
на одобрения тип,се считат за одобрен тип,като съответно следва да са преминали
последваща метрологична проверка,съгласно чл.43 от Закона за измерванията.
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по
него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред
съответния местно компетентен Съд – Районен съд – Свиленград/първоначално пред РС
Хасково подадена по пощата жалба на 19.04.2021г./.
В кориците на делото е приложена Справка за нарушител/водач.
Налична е и снимка на разположението на полицейският автомобил заснел процесното
нарушение,както и Протокол №10/20,справка за регистрирани нарушения на максимално
разрешената скорост от техническото средство, справка касателно собствеността на
процесния автомобил.
Изложената фактическа обстановка е установена от приложените към АНП писмени
доказателства.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените доказателства,
приложени в Административнонаказателната преписка (АНП), както и допълнително
представените такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се
оспориха по тяхното съдържание от която и да е от страните в процеса, като цени същите
при формиране на фактическите и правните си изводи. Същите се цениха изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак –
авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие писмените доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на
процесното нарушение, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават
фактическото му извършване от собственика на автомобила към датата на извършеното
нарушение, с оглед установения факт на управление на МПС със скорост над
разрешената,като не става ясно дали същата е въведена за общото ограничение предвидено в
чл.21,ал.1 от ЗДвП ,или такова с пътен знак В26,съгласно чл.21,ал.2 от ЗДвП ,доколкото от
протокола се установява,че е въведено ограничение с пътен знак В26 от 50км/час
,както и че важи общото ограничение ,което е заличено с коректор видимо ясно
въпреки ,че е приложено ксерокопие на посочения протокол . От друга страна остава
неясно и относно мястото на констатираното нарушение,доколкото в Протокола издаден
съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, издадена от Министъра
4
на вътрешните работи,за мястото за контрол, където е използвана системата е посочено –
гр.Свиленград на път I-8 при км.365+500, бул.България ,а в обжалвания ЕФ мястото за
контрол е посочен на път I-8 при км.365.500 до бензиностанция Евроойл при
кръстовището с бул.България в посока за движение от гр.Любимец към метанстанция
, което нарушение според настоящият съдебен състав е съществено,доколкото не може да се
установи точното място на контрол ,а от там и дали за контролирания участък от пътя е
важало общото правило , въведено в разпоредбата на чл.21,ал.1 от ЗДвП,или това по ал.2 на
чл.21 .
При така установените фактическа обстановка съдът намира от следното правна
страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8
ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на връчването на санкционния акт от
АНО/справка за нарушител /водач/, поради което е процесуално допустима.
Преценена по същество,съдът намира подадената жалба за основателна по следните
съображения:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8
ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на връчването на санкционния акт от
АНО-водач –връчено на 14.05.2021г. и датата на постъпване на жалбата до съда от
20.05.2021г., поради което е процесуално допустима.
Преценена по същество,съдът намира подадената жалба за основателна по следните
съображения:
Според настоящата инстанция/така и Решение №10/14.01.2021г. по КАНД №1064/2020г. по
описа на АС Хасково и Решение по КАНД №524/2020г. по описа на АС Хасково/,
електронният фиш не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него
фактически положения, с оглед на което в тежест на издателя му е да установи по несъмнен
начин както всички обективни и субективни признаци на административното нарушение,
така и спазване на процедурата по санкционирането на извършителя, което в процесния
случай не е сторено по делото.
В настоящия случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 2, т. 3, вр.чл. 21, ал. 2 вр с чл.21,ал.1 от ЗДвП,
установено с АТСС № 656 (радар) на основание издаден против него ЕФ. Последният
според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата на § 6, т. 63 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява електронно изявление, записано
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
АТСС. ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни реквизити,
5
изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Тъй като разпоредбата е
специална по отношение на разпоредбите на общия административно-наказателен процес -
конкретно чл. 57 от ЗАНН, поради което при преценка формалната законосъобразност
следва да се държи сметка за спазването на намиращата приложение специална норма. Т.е.
процесуалните изисквания относно съдържанието на НП, не са приложими са ЕФ,
независимо, че по правното си действие той е приравнен на санкционен акт - аргумент от чл.
189, ал. 11 от ЗДвП, едновременно с това материализиращ и констативния такъв (Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН)). При наличие в ЕФ на посочените в
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП обективни признаци, наред с вписаните данни в обстоятелствената
част на ЕФ - цифровите стойности на разрешената - максимално допустима скорост на
движение, на засечената с АТСС и конкретното й превишение, както и твърдените за
осъществени съществени елементи от административно-наказателния състав на чл. 182, ал.
2, т. 3, вр.чл. 21, ал. 2 вр с чл.21,ал.1 от ЗДвП, и вменен в отговорност на жалбоподателя. По
този начин Съдът приема, че описанието на нарушението съдържа всички релевантни
обективни признаци, поради което е удовлетворено това изискване за реквизита по чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП. Т.е. самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на
правната му квалификация.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал процесния ЕФ,
законодателното изискване се свежда до посочване териториалната структура на МВР, на
чиято територия е извършено нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И
тук отново, изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият задължителен
реквизит, Съдът приема че е налице, видно от съдържанието на ЕФ, в който фигурира
вписана териториалната единица - ОДМВР - Хасково в структурата на МВР. Посочването на
дата на издаване на ЕФ не е след задължителните реквизити на ЕФ.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП,
но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по
форма, съдържание, реквизити и процедури по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и процедура (включително срокове) за издаване на АУАН и
НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ.
Предвид изложеното, и в светлината на Тълкувателно решение № 1/2014 година по т.д.№
1/2013 година на ВАС, настоящият Съдебен състав намира, че разпоредбите на чл. 34 от
ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилага по аналогия при липса на изрична
разпоредба. Дори и да се приеме обратното, релевантно в случая е че към датата на връчване
на ЕФ не е бил изтекъл, респ. несъмнено е спазен общия давностен срок - една година от
извършване на нарушението, според неговия вид (с основание по ЗДвП извън изключенията
с предвидена по-дълга давност).
Мобилното средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на Закона за
6
измерванията, притежава надлежното Удостоверение № 4835, издадено от БИМ и е
регистрирано във водения Регистър, констатация от служебната проверка на Съда в същия -
общодостъпен на интернет- страницата на органа и видно от наличното по делото
Удостоверение. Същото Съдът приема, че е в съответствие с метрологичните изисквания,
технически изправно и преминало последваща проверка, както се установява от приетите
доказателства от АНП. Т.е. контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година. В обжалвания ЕФ се съдържа наименованието
на АТСС, използвано за измерване на скоростта, както и номерът му. В този смисъл няма
нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба. Действително в кориците на
делото липсват данни по чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба, но в случая това е ирелевантно,
тъй като мястото за контрол с АТСС е определено от контролния орган и дори да не
отговаря на критериите, посочено в ал. 2 на чл. 6 това не представлява нарушение на
цитираната Наредба, тъй като по безспорен и категоричен начин е установено
нарушението.
ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че при връчване на ЕФ, АНО няма
задължението да представя и наличния снимков материал на нарушителя, който се прилага
към АНП.
От приложените по делото доказателства се установява, че след съобщаването на ЕФ на
жалбоподателя, той не е посочил друго лице като извършител на нарушението при
съблюдаване на изискванията на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, което изключва предвидената в
цитираната разпоредба възможност за анулиране на Фиша.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата при избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория
Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., по автомагистрала – 140
км. ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
Видно от данните, обективирани в издадения ЕФ, лицето се е движело извън населено
място, при предвидено в нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП ограничение на скоростта от 50
км/ч,въведено с пътен знак /В26/.
Същевременно в Протокола за използване на АТСС е посочено, че на мястото на
нарушението има ограничение от 50 км/ч ,въведено с пътен знак В26, като е посочено и
че важи общото правило за ограничение на скоростта въведена в разпоредбата на
чл.21,ал.1 от ЗДвП, което е заличено с коректор видимо ясно въпреки ,че е приложено
ксерокопие на посочения протокол, без изрично в протокола да е посочено и подписано от
лицето извършило заличаването,че е налице техническа грешка и заличаването е извършено
7
от лицето попълнило протокола. Надлежното оформяне на протокола е гаранция за
правилното установяване на нарушението, с неговите обективни признаци. В конкретния
случай съдът констатира противоречия в отбелязванията му спрямо ЕФ, които се отразяват
върху вида на нарушението:
Допуснатото създава неяснота досежно начина, по който е въведено ограничението на
скоростта за контролирания пътен участък – дали важи общото ограничение на скоростта
според категорията на ППС и мястото на движение или максимално допустимата скорост на
движение на водача е сигнализирана с пътен знак.
Последното е в основата за правилното квалифициране на административното
нарушение което в настоящият случай ,съдът е в обективна невъзможност да прецени,какво
е то,дали такова по чл. 21, ал. 1 или по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
От описанието на деянието в ЕФ може да се заключи, че е извършено евентуално
нарушение е по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, но не и по ал. 1 от същата норма.От друга страна пък
данните от посочения Протокол, приложен към АНП, сочат две невъзможни хипотези-
въведено общо ограничение/ чл.21,ал.1 от ЗДвП/,както и едновременно с това и ограничение
на знак В26/чл.21,ал.2 от ЗДвП/т.е. налице е несъответствие между описаното нарушение
(фактическото описание на деянието), дадено от една страна в ЕФ и от друга страна – в
документите, приложени в АНП, което поставя в невъзможност Съда да прецени дали
посочената като нарушена правна норма в ЕФ е правилна или не.
Това несъответствие между описаното нарушение в ЕФ и в документите по АНП
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като води до нарушаване правото на
защита на санкционираното лице. Посоченото очевидно разминаване между фактите,
изложени в ЕФ и в документите по преписката съставлява процесуално нарушение от
категорията на съществените, доколкото препятства възможността нарушителят да узнае в
какво точно е обвинен от фактическа и правна страна, за да организира своевременна и
адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ.
Същевременно в Протокола мястото на контрола където е използвана системата е
посочено– гр.Свиленград на път I-8 при км.365+500, бул.България,а в обжалвания ЕФ-
път I-8 при км.365.500 до бензиностанция Евроойл при кръстовището с бул.България
в посока за движение от гр.Любимец към метанстанция. Това нарушение безспорно
нарушава правото на защита на въззивника, доколкото не става ясно къде точно е
извършено нарушението дали на гр.Свиленград на път I-8 при км.365+500,
бул.България или на посочения път I-8 при км.365.500 до бензиностанция Евроойл при
кръстовището с бул.България в посока за движение от гр.Любимец към метанстанция
и съответно за всяко едно от посочените места дали важи общото правило или има въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В26,тъй като се касае за две различни места и от там
правилната правна квалификация/така и Решение №347/20.12.2016г. постановено по КАНД
№305/2016г. и Решение №89/27.04.2017г. по КАНД №43/2017г. на АС Хасково/.
8
Това несъответствие между описаното нарушение в ЕФ и в документите по АНП
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като води до нарушаване правото на
защита на санкционираното лице. Посоченото очевидно разминаване между фактите,
изложени в ЕФ и в документите по преписката съставлява процесуално нарушение от
категорията на съществените, доколкото препятства възможността нарушителят да узнае в
какво точно е обвинен от фактическа и правна страна, за да организира своевременна и
адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ.
В административнонаказателното производство не е познат института на фактическа,
техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо съществуването на такава,
когато се касае до описание на нарушението, явяващо се задължителен съгласно чл. 189, ал.
4 от ЗДвП реквизит на същия акт. Извеждането на описанието на нарушението от други
налични по АПН документи е недопустимо, като в противен случай би се стигнало до
хипотеза, в която по тълкувателен път да се извличат изводите на АНО.
Следва да се отбележи, че ЕФ не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите
в него фактически положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би
противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на
разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че ЕФ всъщност се явява и
предметът на обжалване, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката
на Съда по същество – аргумент от чл. 189, ал. 10 и ал. 11 от ЗДвП. С оглед на това
принципно положение, следва и друго такова, а именно: че в тежест на издателя на ЕФ е да
бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна и
субективна страна на нарушението, чрез предвидените доказателствени средства.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав следва да отмени обжалваният електронен
фиш като неправилен и незаконосъобразен.
Относно разноските в настоящото производство :
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя в
размер на 300 лв. за адвокатски хонорар съобразно представения Договор за правна защита
и съдействие.
С оглед изхода на делото, искането на жалбоподателят за присъждане на разноски по делото
се явява основателно и следва да бъде уважено.
Водим от изложеното и на основание чл 63, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът:
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш (ЕФ) серия К № 4495921 на ОДМВР - Хасково, с който на
ИЛ. Г. К. с ЕГН ********** от гр.***********, за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 вр
с ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182,
ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер 100 лв, като
НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със седалище и адрес на
управление гр.Хасково,бул. България №85 ДА ЗАПЛАТИ на жалбоподателят ИЛ. Г. К. с
ЕГН ********** от гр.*********** сумата в размер на 300,00лв. представляващи
извършените разноски по АНД №526/2021г. по описа на РС Свиленград за осъществена
адвокатска защита.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
10