Решение по дело №10382/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3139
Дата: 9 юли 2019 г. (в сила от 7 август 2019 г.)
Съдия: Нела Кръстева Иванова
Дело: 20183110110382
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юли 2018 г.

Съдържание на акта

  Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                       № 3139/9.7.2019г., гр.Варна

 

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 14.06.2019г., в състав:

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА

 

при участието на секретаря АТАНАСКА ИВАНОВА, сложи за разглеждане гр. дело № 10382  по описа за 2018 година, докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството по делото се развива по искова претенция с правно основание чл.240 от ЗЗД, предявена от  К.С.Л. ЕГН **********, с адрес: *** срещу Б.Т.Б. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца по делото, сумата от 8674.09 лева, представляваща остатък от предоставен заем от ищеца в полза на ответника, по сключен помежду им неформален договор за заем на 02.07.2013г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата молба  - 02.07.2018г., до окончателно заплащане на задължението.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право, според изнесеното в исковата молба, се свеждат до следното:  На 02.07.2013г. ищецът предоставил на ответника заем в размер на 9653.59 лева, които парични средства са били необходими на ответника за заплащане на държавна такса по подадена от него въззивна жалба по гражд.дело №2204/2013г. по описа на Окръжен съд - Варна. Заемната сума, ищецът сочи, че е превел по банков път от своя лична сметка, по сметка на Апелативен съд - Варна. Уговорили се, Б.Б. да върне на ищеца дадения от последния заем до края на 2013г., като това да стане по банков път.

На 30.08.2013г., в полза на ищецът, по банковата му сметка се сочи, че е била преведена част от заемната сума, в размер на 979.50 лева. От тогава до настоящия момент въпреки проведени с ответника многократни разговори по повод връщане на дадения заем,  се сочи от ищеца, че все още не е получил дължимия му се остатък от заетата сума, възлизащ в размер от 8674.09 лева.

На 20.06.2018г., ищецът излага, че с телепоща изх.№61, подадена в пощенска станция Варна 9000, е поканил  ответника Б. да му върне остатъка от предоставения му заем, в срок до 28.06.2018г., както и в случай, че не се свърже с него на посочената дата, го уведомил, че ще го очаква на 29.06.2018г. в канцеларията на нотариус А.А., с рег.№316 на Нотариалната камара и район на действие - ВРС, находяща се в гр.Варна, ул."***, за уреждане на отношенията им по повод на дадения заем.

Сочи се от ищецът, че на 28.06.2018г. от пощенската станция му е била върната в цялост изпратената покана, като невръчена и непотърсена.

С оглед липсата на връщане на предоставената в заем сума в цялост, се обосновава правният интерес от предявената искова претенция.

В срока по чл. 131 ГПК  е депозиран писмен отговор от ответника, чрез назначения на същия на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител - адв.К.Р.,***. Сочи се с отговора, че преведената, по сметка на Апелативен съд Варна сума в размер на 9658.59лв. , като д.т.   във връзка с ВЖ  по гр.д. № 2204/2012 г.,ВОС, не  е по сключен договор за заем, предоставен от ищеца на ответника. Сочи се, че с нея ищецът е погасил част от задължението си, което е имал към ответника, във връзка с техни взаимоотношения от м.май 2008 г.

С отговора се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Излага се, че представените в производството банкови документи, платежно нареждане, в което е записано като основание д.т. по ВЖ за извършване на превода, не доказват сключен договор за заем.

Сочи се, че законът не съдържа презумпция, че предаването на сумата се извършва въз основа на договор за заем, поради което ищецът е този, който следва да докаже това основание в хода на производството, в какъвто смисъл е и решение №361/11.11.2015 г., постановено по гр. дело № 1864/2015 г. по описа на ВКС, ГК, IVг.о.

В случая, се настоява, че документа /платежно нареждане/, установява само плащане към съда на парична сума в общ размер от 9658.59лв. Липсва обективирано волеизявление от страна на ответника за поемане на правно задължение за връщане на тази сума. От съдържанието на банковите документи не се установява с какви конкретни правоотношения между ищеца и ответника се свързва плащането. Липсват други писмени доказателства, че между ищеца и ответника е бил сключен договор за заем, въз основа на който ищецът е предоставил на ответника сумата, която е предмет на настоящото производство. Наличието на банкови документи, в които не е посочено, защо ищецът е платил вместо ответника, само по себе си не доказва сключването на договор за заем, тъй като задължението може да произтича от всякакъв друг източник и в тежест на ищеца е да докаже възникнал заемен договор, т. е. не само получаване на парична сума, но също и постигнато съгласие за връщането й.

Според изнесеното в отговора, в случаите, когато са налице само доказателства за предаване на сумата, е налице противоречива практика на ВКС, относно възможността за доказване на останалите елементи от основанието, като с решение №524/28.12.2011 г., постановено по гр. дело № 167/2011 г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о., е прието, че в случай, че предаването на парична сума е установено, но липсват други данни на какво основание е сторено то, не може да се презюмира, че задължението е възникнало от заемен договор, тъй като задължението може да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства.

Сочи се в отговора, че при липсата на писмен документ за предоставяне на сумата по заема, то забраната за разпит на свидетелите е налице, ако се цели установяването на заемното правоотношение, което е над определената в закона стойност. Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването й, със задължението за връщане от заемателят, е доказване на договора. В този смисъл, се цитират решение № 253/17.10.2014 г., постановено по гр. дело № 2902/2014 г. и решение № 82/12.05.2015 г., постановено по гр. дело № 5122/2014 г., двете по описа на ВКС, ГК, III г.о., които са се позовали на решението от 2011 г.

Цитира се с отговора и решение № 119/01.07.2016 г., постановено по гр. дело № 6182/2015 г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 240/26.10.2016 г., постановено по гр. дело № 922/2016 г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о., с което е прието, че наличието на разписка или друг документ, удостоверяващ плащане, не освобождава платеца от законовите ограничения да докаже твърдяното от него основание със свидетелски показания. При иск за връщане на заета сума - в тежест на ищеца е да докаже не само получаването на заема /или съществуването на старо задължение при новация/, но също и постигнатото съгласие за връщането й, чрез всякакви доказателствени средства за правните и фактически действия на страните, но със свидетели той не може да докаже волеизявление на получателя на сумата, че се задължава да върне полученото в заем.

Ограничението на чл. 164, ал.1, т.3 ГПК, изключващо свидетелските показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5 000.00лв., не е приложимо, само когато спорът не е за наличие на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености, когато страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки. Със свидетели не може да се докаже волеизявление на получателя на сумата, че се задължава да върне полученото в заем, тъй като се касае за договор на стойност над 5000.00 лева.

Според изнесеното в отговора, няма съмнение, че между страните са съществували облигационни отношения и че ищецът е платил вместо ответника, парична сума в размер на 9658.59лв., но какъв е бил правопораждания тези отношения факт и конкретното предметно съдържание на правата и задълженията на страните, не е установено с допустимите в ГПК и представените доказателства.

Не е налице основание , за да се приеме, че сумата е получена в заем. Липсват доказателства за наличие на насрещни волеизявления за сключване на договор за заем,включително и за постигнати уговорки, относно връщането на сума по такъв договор.

При изложеното се настоява предявеният иск да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

В с.з., ищецът, редовно призован, не се явява. Съдът е пристъпил към даване ход на делото, при наличието на предпоставките на чл.142, ал.1 от ГПК, както и като е приел, че на основание чл.18, ал.2 от Наредба за медицинската експертиза предвид липсата на вписани изрични данни в графа „бележки“ на представения от ищеца болничен лист, съгласно които да се сочи, че заболяването му не позволява явяване пред съда, не са налице предпоставките на чл.142, ал.2 от ГПК и основание да се приеме, че за ищеца е налице препятствие за явяване в с.з., което не може да отстрани, съответно за отлагане на делото за следващо съдебно заседание.

В с.з., ответникът, чрез назначения си по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител, отправя искане по същество за отхвърляне на исковата претенция, на основанията, изложени в представения  в срока по чл.131 ГПК отговор.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

За успешното провеждане на иск с правно основание чл.79, ал.1, предл. първо във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, е необходимо кумулативното осъществяване на следните предпоставки: страните да се намират във валидни облигационни правоотношения, по силата на които ответникът е поел определено задължение, което не е изпълнил. Съгласно установените в разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК  правила, в тежест на ищеца е да докаже наличието на договорна обвързаност между него и ответника, а в тежест на последния точното в количествено и времево отношение изпълнение.

При указване доказателствената тежест, която ищецът носи по делото, съдът изрично е посочил на същия, че следва да установи положителния факт, на който се е позовал в исковата си молба, а именно: че на 02.07.2013г. е сключил с ответника договор за заем, за сумата в размер на 9653,59лв.

За удостоверяване на посоченият факт, ищеца е представил преводно нареждане/л.3/ от дата 02.07.2013г., видно от което е, че на посочената дата ищеца К.С.Л. е наредил по банков път от своя банкова сметка ***.Варна, превод на сумата от 9653,59лв. В преводното нареждане като основание за плащането е посочено „държавна такса“ по въззивна жалба срещу решение по гр.д.№ 2204/2012г. на Варненски окръжен съд, а в графа „задължено лице“ е посочено лицето Б.Т.Б..

Изложеното се потвърждава от представена разпечатка от банковата сметка на ищеца/л.4/.

Видно от представена също от ищеца информация за движението по банковата му сметка/л.6/ за периода 01.01.2000 – 06.06.2017, на 30.08.2013г. в негова полза по банковата му сметка е постъпила сума в размер на 979,70лв., като посоченото основание е „захранване на депозит“, извършено от страна на лицето Б.Б..

Наличието на посочените банкови документи, в които липсва отразяване  защо ищецът е платил вместо ответника, само по себе си не доказва сключването на договор за заем, тъй като задължението може да произтича от всякакъв друг източник и в тежест на ищеца е да докаже възникнал заемен договор, т. е. не само получаване на парична сума, но също и постигнато съгласие за връщането й.

Ищецът по делото, въпреки указаната му доказателствена тежест, не е представил доказателства, от които да установи по несъмнен начин, че нареждането на парична сума от 9653,59лв. от неговата  банкова сметка  ***на в изпълнение на задължение на отв.Б.Т.Б. за заплащане на държавна такса пред този съд, е сторено след постигната договореност с ответника, че сумата се предоставя по сключен помежду им заемен договор.

Липсва проведено доказване от ищецът, че с превода на сумата по банковата сметка на Апелативен съд Варна, ответника е поел правно задължение за връщане на тази сума обратно на ищеца.

От съдържанието на банковите документи не се установява с какви конкретни правоотношения между ищеца и ответника се свързва плащането. Липсват други писмени доказателства, че между ищеца и ответника е бил сключен договор за заем, въз основа на който ищецът е предоставил на ответника сумата, която е предмет на настоящото производство.

Представената покана за връщане на сумата, изпратена от ищеца до ответника, чрез телепоща, също не е в състояние да аргументира извод за наличието на облигационна обвъзрзаност между страните по делото по сключен договор за заем на 02.07.2013г., предвид че представлява частен документ, който обективира единствено волеизявленията на ищеца в тази насока,  поради което не се ползва с обвързваща за съда материална доказателствена сила.

Не може да се приеме, че всяко плащане суми от едно лице на друго, става въз основа на сключен договор за заем между тях. Освен като заем плащането може да бъде също резултат на уреждане сметките, дарение, погасяване дълг и пр. В тази насока е посоченото Решение 361 от 11.11.2015 г. на ВКС по гр. д. 1864/2015г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева

От изложеното съдът намира, че ищецът,  в чиято тежест е, не доказва, с допустими от закона средства, че прехвърлянето на сумата от 9653,59лв., е направено като заем, даден на ответника.

Ищецът не  доказва и твърдението си, че преведената на 30.08.2013г. в негова полза, по банковата му сметка сума в размер на 979,70лв.,  по нареждане на Б.Б., е действие по връщане, макар и частично на предоставената му от ищеца на 02.07.2013г. парична сума в общ размер от 9653,59лв., предвид че  видно от самата информация за движението по банковата сметка на ищеца/л.6/, като основание за превода на сумата от 979.70лв. е посочено „захранване на депозит“ от страна на лицето Б.Б..

При изложеното съдът намира, че  за ответникът не е възникнало задължение за връщане в полза на ищецът на посочената парична сума.

При изложеното предявеният иск се явява недоказан, а оттам –  неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноските.

Независимо от изхода на спора, в полза на  ответникът не следва да бъдат присъдени разноски, предвид липсата на сторени такива по делото. В производството ответникът е представляван от особен представител, назначен на разноски на ищеца, на основани ечл.47, ал.6 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯТ ИСК с правно основание чл.240 от ЗЗД, от ищецът К.С.Л. ЕГН **********, с адрес: ***, срещу ответника Б.Т.Б. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца по делото сумата от 8674.09 лева, представляваща остатък от предоставен заем от ищеца в полза на ответника, по сключен помежду им на 02.07.2013г. неформален договор за заем, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата молба  - 02.07.2018г. до окончателно заплащане на задължението.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

 

ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му.

 

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: