№ 182
гр. Варна, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20223001000114 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на „Ромпетрол“ ЕАД
със седалище гр.София срещу решение № 44 от 10.12.2021г. по търг.дело №
80/21г. по описа на Добрички окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от
дружеството срещу „Добруджански хляб“ АД със седалище гр.Добрич иск за
сумата от 29 190.49лв. – главница, претендирана като незаплатена изцяло
цена на предоставени горива по фактура № ********** от 31.05.2017г., както
и е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 2 160лв.
Твърди че решението е неправилно и необосновано, постановено в
противоречие с материалния закон и при съществени процесуални
нарушения.
Твърди че обжалваното решение е немотивирано.
Оспорва извода на първоинстанционния съд че вземането по процесната
фактура е погасено по давност. Твърди че изводът на съда че е приложима
кратката тригодишна давност по чл.111 б.В от ЗЗД е неправилен. Твърди че
задължението на „Добруджански хляб“ АД по процесната фактура не е
периодично плащане. Излага че правопораждащият факт се явява сключеният
1
на 20.11.2007г. между страните договор, който не урежда периодичност на
плащанията. Твърди че всяко едно плащане по договора се извършва въз
основа на отделни/индивидуални сделки по продажба /зареждане/ на гориво и
всяко едно зареждане се сумира, като получилата се обща цена следва да се
заплати изцяло в рамките на 15 дни от датата на издаване на фактурата. Сочи
че никъде в договора не е упоменато, че въз основа на същия страните са
длъжни да заплащат/приемат определена или определяема цена за определени
или определяеми количества, както това е при вземанията за наем, лихви и
други периодични плащания. Излага че подписаният между страните договор
е рамков и урежда най-общо отношенията между страните и начина по който
се осъществяват и документират отделните сделки по продажба на горива
между страните.
Твърди че уговорените и реализираните доставки нямат характера на
периодични такива по смисъла на тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г.
на ОСГТК на ВКС. Доставките на гориво се реализират единствено на въз
основа на бъдещи конкретни заявки и същите нямат единен правопораждащ
факт.
Твърди че неправилно първоинстанционният съд е приел, че
плащанията по подписания между страните рамков договор са определяеми
по размер. Цената на горивото не е определена, нито определяема, тъй като тя
зависи изцяло от ценовата политика на ищеца и се определя постоянно и
едностранно от продавача, преди сключване на всяка конкретна сделка.
Твърди че процесното задължение не е част от месечна вноска или повтарящи
се плащания, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, нито има единен правопораждащ факт. Излага че
падежът по всяка сделка е в зависимост от датата, на която бъде издадена
фактурата, която дата не е предварително точно определена.
Твърди че за процесното вземане е приложима общата петгодишна
давност, която не е изтекла.
Твърди че по делото липсват доказателства за направеното възражение
от ответника за плащане на процесното задължение, а напротив, от
заключението на приетата по делото експертиза, се установява обратното.
Поддържа искането за присъждане на законна лихва от датата на
завеждане на исковата молба в съда.
2
Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да
постанови друго, с което предявеният от него иска да бъде уважен изцяло,
ведно със законна лихва и направените по делото разноски за двете
инстанции. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител,
поддържат жалбата и молят съда да я уважи, претендират направените за
двете инстанции разноски.
Въззиваемата страна „Добруджански хляб“ АД със седалище гр.Добрич,
в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното
решение. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира
направените по делото разноски.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявен е осъдителен иск от „Ромпетрол България“ ЕАД срещу
„Добруджански Хляб“ АД за сумата общо 29 190.40лв., претендирана като
незаплатена цена по договор за продажба на горива № СС-063 от 20.11.2007г.
и по фактура № ********** от 31.05.2017г.
Няма спор пред въззивна инстанция за съществуването на сключен
договор № СС-063 от 20.11.2007г. за продажба на горива, както и че същия е
бил действащ към процесния период 2017г. С договора „Ромпетрол България“
АД е поел задължение да продава, а купувачът „Добруджански Хляб“ АД да
купува горива от собствените на продавача бензиностанции и на
бензиностанции, опериращи под марката Ромпетрол.
Не са спорни пред въззивна инстанция и същите обстоятелства се
установяват от приетата от първата инстанция съдебно-счетоводна
експертиза, обективно и компетентно дадена, неоспорена от страните и
кредитирана от въззивния съд изцяло, а именно: издаването от продавача на
фактура № ********** от 31.05.2017г. за продадени горива през м.май 2017г.,
приета и осчетоводена от купувача, на стойност 98 190.43лв. с ДДС.
Фактурата е намерила отражение в дневниците за покупки, съответно в
дневниците за продажби и в справките декларации на страните. Към
фактурата от продавача са издадени дебитно известие № ********** от
3
28.07.2017г., с което е увеличена данъчната основа поради намаление на
отстъпка със сумата 79.20лв., и кредитно известие № 1008585, с което
данъчната основа е намалена със сумата 1 608.30лв. и ДДС със сумата
321.66лв, като и двете известия са включени в счетоводните регистри на
страните. По фактурата от въззиваемото дружество - купувач по банков път
са извършени плащания в общ размер на сумата 60 000лв. Останалата
неизплатена част от задължението по фактурата по счетоводни данни на
страните е в размер на сумата 36 339.67лв.
Спорно пред въззивна инстанция е само възражението на купувача –
„Добруджански хляб“ АД за погасяване на вземането по фактура №
********** от 31.05.2017г. по давност с изтичане на кратката тригодишна
давност по чл.111 б.в от ЗЗД.
Срокът за плащане на задължението по фактурата е 15.06.2017г.,
съобразно уговорката в чл.7 т.1 от сключения между страните договор.
Исковата молба е предявена в съда на 04.06.2021г.
Съобразно разрешението в тълкувателно решение № 3/2011г. от
18.05.2012г. по тълкувателно дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл.111 б.”в” от ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Съставът на въззивния съд намира, че в настоящия случай са налице
характеристиките на периодичност на задълженията за плащане на
продажната цена от купувача, съобразно посочените в тълкувателното
решение негови характеристики.
В сключения между страните договор № СС-063 от 20.11.2007г. за
продажба на горива страните са уговорили отнапред условията при които ще
се извършва продажбата на горива от собствените на продавача
бензиностанции и на бензиностанции, опериращи под марката Ромпетрол -
начина на продажбите и начина на отчитане – чрез използване на карти и
устройства на продавача, цената, отстъпката и начина на плащане. Всяко
отделно зареждане с гориво на автомобил на купувача, се отчита посредством
4
използването на карти и устройства на продавача, месечно зареденото и
отчетено гориво се обобщава, начислява се съответната търговска отстъпка и
в последното число на месеца се издава от продавача данъчна фактура,
платима в петнадесет дневен срок от купувача. В случая не се касае за
множество отделни договори за продажба, сключвани самостоятелно при
всяко зареждане на автомобил на купувача на бензиностанция на продавача.
Договорът за продажба на горива от 20.11.2007г. е с периодично изпълнение
на задълженията на всяка от двете от страни – както на продавача, така и на
купувача. С оглед необходимостта и нуждите на купувача продавачът е поел
задължение да продава гориво постоянно в течение на срока на договора.
Дължимата продажна цена се определя всеки месец съобразно количеството
заредено гориво, цената обявена на тотема в бензиностанцията към момента
на зареждането и начислената търговска отстъпка.
За да приеме, че плащането на продажната цена е периодично,
въззивният съд съобрази уговорките в чл.6 и чл.7 от договора между
страните, където са определени задълженията на страните във връзка с
начина на плащане. Всяко последно число от месеца е посочено като дата, на
която следва да бъде издадена данъчната фактура от продавача за
продаденото и отчетено през предходния месец гориво. Изрично е уговорено
плащане на задължението на купувача в 15 дневен срок от издаването.
Възззивният съд намира, че тези уговорки на страните сочат, че задължението
на купувача е за трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира
всеки месец в течение на срока на договора. Тези множество престации се
обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт – сключеният
между страните писмен договор за продажба на горива и падежът им
настъпва периодично. Падежът на задължението на купувача за плащане е
отнапред определен. Поради което и изискуемостта, забавата и давността за
всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни
задължения, имащи единен правопораждащ факт.
С оглед на така изложеното, съставът на въззивния съд намира, че в
случая е приложима кратката тригодишна давност по чл.111 б.В от ЗЗД и
задължението по № ********** от 31.05.2017г. с падеж 15.06.2017г. е
погасено по давност на 15.06.2020г. Поради което и възражението на
ответника „Добруджански хляб“ АД че към датата на предявяване на иска
04.06.2021г. искът е погасен по давност е основателно. Предвид на това и
5
искът следва да бъде отхвърлен и обжалваното решение потвърдено.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане в полза на
въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени направените за въззивно
производство разноски в размер на сумата 2 160лв., представляващи
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 44 от 10.12.2021г. по търг.дело № 80/21г.
по описа на Окръжен съд – Добрич, търговско отделение.
ОСЪЖДА „Ромпетрол България“ ЕАД със седалище гр.София, адрес на
управление гр.София, бул.“Сливница“ № 188, ет.6, ЕИК *********, да
заплати на „Добруджански Хляб“ АД със седалище гр.Добрич, ЕИК
********* сумата 2 160лв. /две хиляди сто и шестдесет лева/, представляваща
направени за въззивна инстанция разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6