Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 04.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ИХТИМАН, пети състав, в открито заседание на 04.06.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
секретаря Надя Борисова, като
разгледа докладваното от председателя НАХД № 80 по описа за 2020 г. и въз основа на
закона и доказателствата по делото:
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА обвиняемия Р.В.Д., ЕГН **********, роден на *** ***, български
гражданин, с постоянен адрес ***, неженен, неосъждан, начално образование,
безработен за ВИНОВЕН в това, че на 29.08.2019 г. около 17.30 часа в гр. Ихтиман на ул. „.“ по
хулигански подбуди е причинил лека телесна повреда на Ю. Г. М. – линеално
счупване на костите на носа, разкъсно-контузна рана на носа, което причинило на
пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота –
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК,
поради което на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК вр. чл. 78а от НК го ОСВОБОЖДАВА
от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му налага административно наказание ГЛОБА
в размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. чл. 189, ал. 3
от НПК обвиняемия Р.В.Д.,
ЕГН ********** да заплати разноските по делото в размер 100.80 лв. по
сметка на МВР.
Решението може да
се обжалва и протестира пред СОС в 15-дневен срок от днес.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Мотиви по НАХД № 80/20 г. по описа на РС - Ихтиман, пети
състав
Районна
прокуратура – Ихтиман е внесла предложение по реда на глава двадесет и осма
от НПК за освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание на обвиняемия по пр.пр. № 802/2019 г. по описа на
РП – Ихтиман, ДП № 184/2019 г. по описа на РУ – Ихтиман, Р.В.Д., ЕГН **********, роден на *** ***,
български гражданин, с постоянен адрес ***, неженен, неосъждан, начално
образование, за ВИНОВЕН в това, че на 29.08.2019 г. около 17.30 часа
в гр. Ихтиман на ул. „……“ по хулигански подбуди е причинил лека телесна повреда
на Ю. Г. М. – линеално счупване на костите на носа, разкъсно-контузна рана на
носа, което причинило на пострадалия временно разстройство на здравето,
неопасно за живота – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1
от НК.
ПО
ДОПУСТИМОСТТА НА ПРОИЗВОДСТВОТО:
Обвиняемият е неосъждан.
За престъплението, за което е привлечен в това качество, е предвидено наказание
до 3 години лишаване от свобода и от него не са причинени вреди, не е причинена
тежка телесна повреда или смърт, деецът не е бил в пияно състояние или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, не са налице множество
престъпления, не е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение
на службата му, следователно са налице предпоставките делото да бъде разгледано
по реда на глава реда на глава двадесет и осма от НПК.
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 29.08.2019 г. около 17.20 часа, след като свид. Ю. М.
приключил работа в ЧЛК Ихтиман, се качил в служебния автобус, с който
пристигнал на автогара Ихтиман. По това време свидетелят живеел на квартира в
гр. Ихтиман на ул. "Ивайло" през работната седмица, а почивните дни прекарвал
в гр. Пловдив, където бил настоящият му адрес и живеела съпругата му.
След като слязъл от автобуса, свид. М. тръгнал пеша към
квартирата си. Около 17.30 часа той вървял по улица "Цар Освободител“, в
гр. Ихтиман, като приближавайки се до железарски магазин, находящ се на същата
улица, видял, че срещу него се задават двама младежи, единият от които
обвиняемият Р.В.Д.. Тримата се срещнали и докато се разминавали, обв. Д. който
вървял от страна на М., без никаква причина и без да е бил провокиран,
изненадващо преминавайки му нанесъл удар с юмрук в носа. Обвиняемият Д. изобщо
не спрял, а продължил движението си, придружаван от своя спътник, което поведение
на двамата било заснето от камера за видео наблюдение, монтирана в близка
сладкарница, находяща се на ул. „Цар Освободител“.
Свид. М. усетил, че в следствие на удара му потича
кръв и стиснал с пръсти носа си. Почувствал се отпаднал, поради което отишъл в
близкия парк. Там установил, че очилата му липсват. Върнал се на мястото, където
му бил нанесен удара, за да ги потърси и когато ги открил, установил, че са
счупени. Поради неспиращото кръвотечение и чувството за отпадналост свид. М. се
отправил към ФСМП гр. Ихтиман. Там му била оказана първа помощ. Дежурният лекар
го информирал, че носът му е счупен и ако желае да остане под лекарско наблюдение,
това е възможно да бъде осъществено в гр. София, но не и в гр. Ихтиман. Свид. М.
решил да се прибере в квартирата си. Впоследствие разговарял със своя
работодател, който му дал позволение да отиде в гр. Пловдив, където да се
лекува.
В хода на досъдебното производство била назначена
съдебно-медицинска експертиза, съгласно която при инцидента на 29.08.2019 г. на
свидетеля Ю. Г. М. е била причинена лицева травма, изразяваща се в линеално
счупване на костите на носа, разкъсно-контузна рана на носа и тази травма е
причинила на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
заздравяването на която отнема две до три седмици.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената и приета
от съда фактическа обстановка се установи от събраните по делото доказателства:
показанията на свидетелите М., Л., Г., К., обясненията на обвиняемия, медицинските
документи и изображение от охранителна камера, разпечатано на хартиен носител,
инкорпорирани в доказателствената съвкупност чрез протоколи за доброволно
предаване, протокол за разпознаване, оглед на веществено доказателство - диск и
справка за съдимост.
Доказателствените
източници са логични, взаимно допълващи се и непротиворечиви. Липсват каквито и
да е противоречия между тях. Обстоятелствата около времето, мястото, начина на
нанасяне на телесна повреда на свид. М.и състоянието му след деянието се
установяват от неговите показания. Те намират пълна подкрепа от показанията на
полицейските служители – свидетелите, Л., Г. и К., които били на работа дневна
смяна на 29.08.2019 г. и се отзовали на сигнала на пострадалия, който по това
време се намирал във ФСМП – гр. Ихтиман. По отношение на времето, мястото,
начина на нанасяне на телесната повреда и описанието на дееца показанията на
тримата свидетели имат производен характер, тъй като те не са били преки
очевидци на случилото се, а са възприели това, което им е казал свидетелят М..
Въпреки това показанията на тримата полицейски служители могат да бъдат
използвани за проверка на първичните доказателства – показанията на свид. М.. В
случая е налице пълно съвпадение между показанията на пострадалия М. и
показанията на полицейските служители. При това положение не са налице
предпоставки да се приеме, че показанията на пострадалия М. са недостоверни.
Прави впечатление, че свид. М. устойчиво в хода на целия процес недвусмислено
съобщава напълно идентична и непротиворечива информация – при съобщеното на
полицейските служители, за което те свидетелстват, при даването на показания и
при съобщаването на идентификационни белези, по които счита, че може да
разпознае обвиняемия при показанията, дадени непосредствено преди проведения
разпит. Съобщената от свид. М. на свид. Л., Г., К. информация относно
идентификационните признаци на дееца – облечен с черна тениска, дънки и
яркочервени маратонки, напълно съвпада с приобщените по делото изображения от
видеокамера на сладкарница в близост, на която в хода на съдебното производство
беше направен оглед. От записа на клипа
следва извод, че обвиняемият е бил в района на ул. „Цар Освободител“ и е бил
облечен по начина, съобщен от свидетеля и придружаван от още едно лице. На
следващо място, от заключението на приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза, което съдът кредитира в цялост като правилна, обоснована и
компетентно изготвена, се установява, че телесното увреждане, причинено на
свид. М., е резултат от действие на тъп предмет по механизма на удар, като
съответства на съобщения от пострадалия начин – при удар с ръка. Показанията на
свид. М. намират подкрепа и в обясненията, дадени от подсъдимия, в които
последния по същество признава извършеното като изразява съжаление и сочи, че
деянието е осъществено поради това, че е имал семейни проблеми и бил под
въздействие на алкохол. Изложеното сочи, че показанията на свид. М. са логични,
непротиворечиви, подробни и намират подкрепа в останалите доказателствени
източници, с оглед на което трябва да бъдат кредитирани в цялост.
От показанията на
свид. Л., Г. и К. в частта, в която излагат, че брата на обвиняемия – Ю. Д., им
е съобщил, че обвиняемият Р.Д. на 29.08.2019 г. е нанесъл удар с юмрук в лицето
на възрастен мъж в района на градския парк в гр. Ихтиман, следва да бъдат
изключени от доказателствената съвкупности и върху тях да не се градят
фактически изводи, доколкото Ю. Д. се е възползвал от правото си по чл. 119 НПК
да не дава показания. След като се е възползвал от това свое право, ако бъдат
кредитирани показанията на тримата свидетели в посочените части ще се постигне
по същество до неспазване на разпоредбата на чл. 119 НПК чрез използване на
производни гласни доказателства, което недопустимо.
Авторството на
деянието се установява от извършеното разпознаване на лице, при което обвиняемият
Д. е разпознат от свид. М. като лицето, нанесло му удар с юмрук на 29.08.2019
г. Разпознаването е осъществено при спазване на изискванията на чл. 171 НПК.
Извършено е в присъствието на две поемни лица, които са подписали протокола.
Осигурени за разпознаване са обвиняемият заедно с още три лица със сходна с
него външност. Преди извършване на процесуално-следственото действие е проведен
разпит на разпознаващия свидетел М.. В него той е заявил с достатъчна точност
индивидуализиращите белези на разпознавания, въз основа на които счита, че може
да го разпознае – висок около 170 см. нормално телосложение, тъмна кожа, 18-20
годишен, които напълно съвпадат с тези на обвиняемия. След разпознаването също
е изложил въз основа на какво е разпознал обвиняемия, като е констатирал, че
към момента на разпознаването същият е с по-къса коса спрямо 29.08.2019 г.
Последното обстоятелство намира подкрепа в приложеното обясненията на
обвиняемия и в приложеното по делото веществено доказателство – снимка от видеокамера.
Доколкото както беше посочено по-горе свид. М. е напълно последователен при
описанието на лицето, което му е нанесло удар, показанията му са логични,
подробни, непротиворечиви и необорени от други доказателства, съдът кредитира
резултата от извършеното разпознаване на лице, което сочи, че обвиняемият е
лицето нанесло удар на свид. М..
От заключението на
приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява видът на
телесното увреждане. Както беше посочено същата е изготвена компетентно, въз
основа на приобщените по делото медицински документи, с оглед на което следва
да бъде кредитирана в цялост като правилна и законосъобразна.
Доколкото всички
изброени доказателства са еднопосочни, непротиворечиви, взаимнодопълващи и във
взаимовръзка помежду си следва да бъдат кредитирани в цялост, като е
безпредметно да бъде извършван по-подробен доказателствен анализ.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така
установената фактическа обстановка, съдът прие, че от обективна и субективна
страна обвиняемият В. Й. С. е
осъществил и състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК
От обективна страна на 29.08.2019 г. около 17.30 часа в гр. Ихтиман на
ул. „.“ е причинил лека телесна повреда на Ю. Г. М. – линеално счупване на
костите на носа, разкъсно-контузна рана на носа, което причинило на пострадалия
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От субективна страна - деянието е извършено при пряк умисъл. Обвиняемият
е съзнавал, че нанася целенасочено удар на пострадалия, без повод и предхождащи
взаимоотношения между тях и пряко е целял това, за да демонстрира по този начин
явното си неуважение към обществото и установения в страната обществен ред.
Деянието е извършено по хулигански подбуди. За да е налице посочения
квалифициращ признак - по хулигански подбуди, е необходимо да се осъществи
действие, с което субектът цели да покаже явно неуважение към обществото, грубо
и демонстративно нарушение на обществения ред, пренебрежение и неглижиране на
правните норми, правилата на морала и устоите на човешката личност, т. е.
мотивът за извършване на деянието да е хулигански и тези действия
непосредствено да предхождат или съпровождат осъществяването на престъплението.
В случая хулиганските подбуди съпровождат самото деяние. Те се извличат от
поведението на дееца, който на публично място без причина нанесъл телесна
повреда на лице, което видял за първи път. Подобно действие изглежда на пръв
поглед нелогично и може да бъде обяснено единствено със стремежа на обвиняемия
да демонстрира чрез действията си явно неуважение към обществото, установения в
страната обществен ред като наруши основно човешко право, каквото е правото на
телесна неприкосновеност на личността.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
Съдът прецени, че за извършеното от обвиняемия умишлено престъпление е
предвидено наказание до 3 години лишаване от свобода и от него не са причинени вреди, не е причинена тежка телесна повреда или
смърт, деецът не е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, не са налице множество престъпления, не е извършено
спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му и от него не са причинени вреди, не е
причинена тежка телесна повреда или смърт, деецът не е бил в пияно състояние
или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, същият е неосъждан,
поради което обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност на
основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК вр. чл. 78а от НК като му бъде наложено административно наказание глоба.
Смекчаващи отговорността обстоятелства, извън нужните да обусловят приложение
на разпоредбата на чл. 78а НК, са единствено младата възраст на обвиняемия – 20
годишен и изразеното съжаление в съдебно заседание. Отегчаващи отговорността
обстоятелства са високата обществена опасност на конкретното деяние, което
разкрива и дееца като личност с висока степен на обществена опасност. Нападнат
е безпричинно на публично място възрастен човек, който се прибирал от работа.
Нанесен му е ударът с голям интензитет, вследствие на който са счупени очилата
на и същият е следвало да се възстановява 2 до 3 седмици. През този период
свид. Младенов не е имал възможност да упражнява трудовите си задължения, а за
пълното възстановяване от деянието е необходима операция. След нанасяне на
удара обвиняемият не се е поинтересувал какво е състоянието на пострадалия, а
безцеремонно е продължил движението си по улицата. Всичко това сочи, че
обществената опасност на конкретното деяние е по-висока от обичайното за този
тип престъпления. Действително обвиняемият е изразил съжаление за извършеното,
и релевира твърдение, че то е провокирано от семейни проблеми и употреба на
алкохол. Значението на тези фактори обаче не трябва да се надценява. Семейните
проблеми не следва да се пренасят върху невинни членове на обществото и не са
разрешават чрез насилие, Употребата на алкохол не може да се цени като
смекчаващо отговорността обстоятелство, а дори като отежняващо, защото
подсъдимият е избрал да консумира алкохол и под негово влияние е намалил
нравствено-волевите си задръжки, т.е. резултатът от действията му е изцяло в причинно-следствена
връзка със собственото му поведение, а не резултат от външни фактори. На
последно място, налице са данни, че обвиняемият не е с добро материално
положение. Същевременно той е млад, в трудоспособна възраст и нищо не му пречи
да полага труд. Доколкото за извършеното е предвидено като възможност
единствено административно наказание глоба, то нейният размер трябва да бъде
съобразен с материалното му положение, но и с конкретната обществена опасност
на деянието и дееца, които в случая са високи. Само при съблюдаване на всички
тези фактори могат да бъдат постигнати целите на идивидуалната и генералната
превенция. Поради изложеното наказанието следва да бъде определено под средния
размер, а именно 2000 лв.
На основание чл.
189, ал. 3 от НПК обвиняемият следва да бъде осъден да заплати по
сметка на МВР разноските по делото в размер на 100.80 лв.
Така мотивиран съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: