Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 212
гр. Габрово,
04.10.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Пенкова
ЧЛЕНОВЕ :
при секретаря В. Килифарева,
като разгледа докладваното от съдия Пенкова гр.д.№ 31
по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от ДЪРЖАВЕН ФОНД
„ЗЕМЕДЕЛИЕ” срещу Х.С.Д. иск по чл.422 ГПК, с цена 42 989,45 лв.
Твърденията, на
които се основава исковата претенция са, че на основание договор № 07136015
от 30.09.2008 г. за предоставяне на кредит на животновъдите за
закупуване на фураж и/или фуражни компоненти, сключен между ДФ Земеделие"
- гр. София и ответника Х.С.Д., последният е получил целева субсидия за
закупуване на фураж - сума в размер на 33 500.00 лв. (тридесет и три хиляди и
петстотин лева) за подпомагане изхранването на 21 бр. крави / т.2.2.1 от
договора/ и 46 бр. биволици / т. 2.2.2/ срещу задължението на земеделския
производител да възстанови на Фонда отпуснатия кредит по този договор в срок до
29.10.2009 г. /т. 3.1.9 от договора/, като заплати на падежа приложимия към
момента на предоставяне лихвен процент в размер на 7.94% годишно за
предоставения кредит /т. 3.1.12 от договора/. В изпълнение на задълженията си
по договора, Държавен фонд "Земеделие" е превел по сметка на
земеделския производител - Х.Д. на 23.10.2008 г. сума в размер на 33 500.00 лв.
|
|
Неизпълнението на задълженията по т.
3.1.9 и т. 3.1.12 е скрепено със санкция, визирана в т. 4.1. от Договора, по
силата на която кредитополучателят възстановява на Фонда предоставения кредит, заедно
с приложимата към момента на предоставяне референтна лихва в размер на 7.94 %
за периода на срока на договора, както и законната лихва върху получения
кредит, считано от деня на забавата".
На 13.11.2009 г. между земеделският
производител и ДФ"Земеделие" е подписан Анекс № 1, като съгласно т. 1
от него т. 3.1.9 от Договора се променя по следния начин: „да възстанови
предоставения кредит в срок до
29.10.2010 г." Съгласно т. 3 да заплати на падежа референтна лихва,
която към момента на сключване на анекса е в размер на 6.37 % годишно от
предоставения кредит. Съгласно т. 4 лихвата по т. 3 се начислява от дата
следваща датата на падежа по Договора.
На 07.10.2010 г. е сключен Анекс № 2, като съгласно т. 1
от него, предоставеният кредит следва да се възстанови до 29.10.2011 г, Съгласно т. 3 да
заплати на падежа референтна лихва, която към момента на сключване на анекса е
в размер на 5.15 % годишно от предоставения кредит. Съгласно т. 4 лихвата по т.
3 се начислява от дата следваща датата на падежа по Анекс № 1 към Договора.
На 15.11.2011 г. е сключен Анекс № 3, като съгласно т. 1
от него, предоставеният кредит следва да се възстанови до 26.11.2012г, Съгласно т. 5
земеделският производител възстановява до 15.11.2011 г. дължимата лихва по
кредита.
На 21.01.2013 г. е сключен Анекс № 4, като съгласно т. 1
от него, предоставения кредит следва да се възстанови до 29.11.2013 г. Съгласно т. 4, лихвата
по т.З от настоящия анекс се начислява от 27.11.2012 г. до датата на
издължаване.
На 20.03.2014 г. е сключен Анекс № 5, като съгласно т. 1
от него, предоставеният кредит следва да се възстанови до 25.11.2014 г.. Съгласно
т. 2 разсрочва дължимата договорена лихва по договора и анексите, изчислена до
29.11.2013 г. в срок до 25.11.2014 г.
На 04.02.2015 г. е сключен Анекс № 6, като съгласно т. 1
от него, предоставеният кредит следва да се възстанови до 25.11.2015 г. Съгласно т. 2 от
Анекса, се разсрочва дължимата договорена лихва по договора и анексите,
изчислена до 25.11.2014 г. в срок до 25.11.2015г. Съгласно т. 4 лихвата по този
анекс се начислява от 26.11.2014 г. до датата на издължаване.
На 14.03.2016 г. е сключен Анекс № 7, като съгласно т. 1
от него, предоставеният кредит следва да се възстанови до 25.11.2016 г. Съгласно т. 2 от
Анекса, се отсрочва дължимата договорена лихва по договора и анексите,
изчислена до 25.11.2015 г. в срок до 25.11.2016 г. Съгласно т. 4 лихвата по
този анекс се начислява от 26.11.2015 г. до датата на издължаване.
На 01.09.2017 г. е сключен Анекс № 8, като съгласно т. 1
от него, предоставеният кредит следва да се възстанови до 27.11.2017 г. Съгласно т. 2 от
Анекса, се отсрочва дължимата договорена лихва по договора и анексите,
изчислена до 25.11.2016 г. в срок до 27.11.2017г. Съгласно т. 4 лихвата по този
анекс се начислява от 26.11.2016 г. до датата на издължаване.
На бенефициента Д. е била изпратена от ОД на ДФЗ гр.
Габрово с изх. № 01-070- 6500/37 от 12.03.2018 г. покана за доброволно
изпълнение. Поканата е получена лично на ръка на дата 26.04.2018 г. от
упълномощено лице, като е налице надлежно уведомяване на земеделския
производител за дължимите суми, следствие неизпълнение на задълженията по процесния договор.
Предвид неплащането в срок от страна
на земеделския производител- получател на помощта, ДФ "Земеделие" е
предприел действия за принудително събиране на вземането си, депозирайки
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. На
16.07.2018г. по ч.гр.д. № 329 по описа на РС гр. Дряново за 2018 г., са
издадени заповед № 107 за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен
лист № 142 от 16.07.2018 г. Заповедта за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК е за сума в размер на 33 500.00 лв.
(тридесет и три хиляди и петстотин лева), представляваща главница по Договор №
07136015 от 30.09.2008г. за предоставяне на кредит на животновъдите за
закупуване на фураж и/или фуражни компоненти, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането;
за сума в размер на 2021.17 лв. (две хиляди двадесет и един лева и седемнадесет
ст.), представляваща годишна лихва от 6 % върху размера на кредита за периода
на срока на договора, във връзка с Анекс № 4 от 21.01.2013 г. от 27.11.2012 г.
До 29.11.2013г.; за сума в размер на 1486.56 лв. (хиляди четиристотин осемдесет
и шест лева и петдесет и шест стотинки), представляваща годишна лихва от 4.5 %
върху размера на кредита за периода на срока на договора, във връзка с Анекс №
5 от 20.03.2014 г. от 30.11.2013 г. До 25.11.2014г.; за сума в размер на
1336.28 лв. (хиляда триста тридесет и шест лева и двадесет и осем стотинки),
представляваща годишна лихва от 4 % върху размера на кредита за периода на
срока на договора, във връзка с Анекс № 6 от 04.02.2015 г. от 26.11.2014 г. до
25.11.2015 г.; за сума в размер на 1336.28 лв.(хиляда триста тридесет и шест
лева и двадесет и осем стотинки), представляваща годишна лихва от 4 % върху
размера на кредита за периода на срока на договора, във връзка с Анекс № 7 от
14.03.2016 г. От 26.11.2015 г. до 25.11.2016 г.; за сума в размер на 1343.72
лв. (хиляда триста четиридесет и три лева и седемдесет и две стотинки),
представляваща годишна лихва от 4 % върху размера на кредита за периода на
срока на договора, във връзка с Анекс № 8 от 01.09.2017 г. от 26.11.2016 г. до 27.11.2017
г. и лихва за забава върху размера на вземането за периода от 28.11.2017 г. до
28.06.2018 г. в размер на 1965.44 лв. (хиляда деветстотин шейсет и пет лева и
четиридесет и четири стотинки), законната лихва от 29.06.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането; разноски за държавна такса в размер на 4
% от материалния интерес (съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси,
събирани от съдилищата по реда на ГПК), като 2 % в размер на 859.78 лв. са
внесени при депозиране на Заявлението по чл. 417 от ГПК по сметка на РС - Дряново.
Длъжникът
Х.Д. е подал възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК срещу издадената заповед за
изпълнение.За възражението ищецът е уведомен на 27.02.2019 г. Предвид това
обстоятелство за Държавен фонд "Земеделие" е налице правен интерес от
предявяването на настоящия иск за установяване вземане срещу Х.С.Д. в размера,
посочен в заповед № 107 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и в изпълнителен лист № 142 от 16.07.2018 г.
Претендира се да бъде постановено решение, с което да се признае за
установено,че към 28.06.2018 г. Държавен
фонд „Земеделие" има изискуемо вземане срещу ответника Х.С.Д. за сума от
33 500 лв., представляваща главница по договор № 07136015
от 30.09.2008 г. за предоставяне на кредит за закупуване на фураж и /
или фуражни компоненти за 21 бр. крави
по 500 лв. на брой и 46 биволици по 500 лв.
на брой ;за сума в размер на 2021,17 лв., представляваща годишна лихва от 6 % върху размера на кредита
за периода на срока на договора, във връзка с Анекс № 4 от 21.01.2013 г. от
27.11.2012 г. до 29.11.2013 г.; за сума в размер на 1486.56 лв., представляваща
годишна лихва от 4.5 % върху размера на кредита за периода на срока на
договора, във връзка с Анекс № 5 от 20.03.2014 г. от 30.11.2013 г. до
25.11.2014 г.; за сума в размер на 1336.28 лв., представляваща годишна лихва от
4 % върху размера на кредита за периода на срока на договора, във връзка с
Анекс № 6 от 04.02.2015 г. за периода от
26.11.2014 г. до 25.11.2015 г.; за сума в размер на 1336.28 лв., представляваща
годишна лихва от 4 % върху размера на кредита за периода на срока на договора,
във връзка с Анекс № 7 от 14.03.2016 г. за периода от 26.11.2015 г. до 25.11.2016 г.; за сума в размер
на 1343.72 лв., представляваща годишна лихва от 4 % върху размера на кредита за
периода на срока на договора, във връзка с Анекс № 8 от 01.09.2017 г.
за периода 26.11.2016 г – 27.11.2017 г. и лихва за забава
върху размера на вземането за периода от 28.11.2017 г. до 28.06.2018 г
в размер на 1965.44 лв., законната лихва от 29.06.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането,ведно със законните последици.
В
законния срок е постъпил писмен отговор от ответника Д., подаден
чрез пълномощника адв. Ф.. В него се излагат доводи за неоснователност на исковата
претенция. Твърди се, че ответникът не
дължи исковата сума, тъй като претендираните от ищеца вземания са погасени по
давност. С приложения договор от 30.09.2008 г. страните са
договорили краен срок за възстановяване на предоставения кредит и договорна
лихва до 29.10.2009 година (т. 3.1.9. и т. 3.1.12). В разпоредбата на чл. 4.1.
от договора страните са договорили, че при неизпълнение на задълженията по т.
3.1.9. и т. 3.1.12 в срока на договора, кредитополучателят дължи и законна
лихва, считано от деня на забавата. Следователно крайният
срок за заплащане на кредита и лихвата по него е 29.10.2009 година. Считано от
30.10.2009 година процесният договор е прекратил действие, сумите по главница и
договорна лихва са станали изискуеми, а ответникът е изпаднал в забава. От
30.10.2009 година е започнал да тече и давностния период, като в момента, в
който главницата и договорната лихва по договора са станали изискуеми, до
момента на подаване на Заявлението по чл. 417 от ГПК е изминал период от над 8
години.
Обстоятелството,
че впоследствие е подписан приложения Анекс № 1 не променя факта, че срокът на
договора е изтекъл и че вземанията на ищеца са били изискуеми към 30.10.2009
година, тъй като този анекс е подписан на 13.11.2009 година. Няма как страните
да договарят изменения в разпоредбите на договор, който вече не е бил в
действие, чийто срок е изтекъл и още повече - чиито цели и правни последици са
настъпили преди подписване на анекса.
Погасяването
по давност на главното вземане води до наличие на изтекла погасителна давност и
по отношение на всички акцесорни вземания, които ищецът претендира в исковата
си молба.Част от последващите анекси, с които се прави изменение на предходни,
отново са сключвани след изтичане срока на действие на изменяните.
В
случай, че не се приемат доводите за започване на давностен период считано от
30.10.2009 година, то се твърди, че главното вземане по главницата и това за
договорна лихва са станали изискуеми към 30.10.2011 година. Дори да се приеме,
че с приложените Анекси № 1 и № 2 е изменен срока на действие на договора, той е бил удължен до 29.10.2011 година.
Последващи изменения на процесния договор няма. С последващия Анекс № 3 не са
променени разпоредби на договора, а само на Анекс № 2. В нито един от анексите
не е посочено, че същите автоматично се смятат за неразделни части от договора.
Посочената разлика е видна от съдържанието на изготвените и подписани анекси. В
първите два е предвидена изрично промяна на разпоредби на договора, а в
последващите вече се говори за промени само на конкретни точки от анексите,
което няма как автоматично да води и до удължаване срока на действие на
договора. В този случай давностният период е започнал да тече от 30.10.2011
година и до момента на подаване на Заявлението по чл. 417 от ГПК е изтекъл период
от над 6 години.Сочат се доводи и за неоснователност на исковете. С покана за
доброволно изпълнение от 12.03.2018 година на Х.Д. е предоставен 14- дневен
срок за заплащане на сумите. В тази покана не е претендирана договорна, а само
законна лихва.
Съдът, като взе
предвид наведените от страните доводи и събраните по делото доказателства, прие
за установено следното:
От
представените писмени доказателства се установява, че страните по делото са
сключили договор №07136015 от 30.09.2008 г.
за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни
компоненти, с който ДФ „Земеделие"
- гр. София се е задължил да предостави
на ответника Х.С.Д. кредит за закупуване
на фураж и /или фуражни компоненти - сума в размер на 33 500.00 лв. за подпомагане
изхранването на 21 бр. крави / т.2.2.1 от договора/ и 46 биволици / т. 2.2.2/ срещу задължението на
земеделския производител да възстанови на Фонда отпуснатия кредит по този
договор в срок до 29.10.2009 г. /т. 3.1.9/ от договора/, като заплати на падежа
приложимия към момента на предоставяне лихвен процент в размер на 7.94% годишно
за предоставения кредит /т. 3.1.12 от договора/. В изпълнение на задълженията
си по договора, Държавен фонд "Земеделие" е превел на земеделския производител Х.Д. сума в размер на 33 500 лв. съгласно
представеното платежно нареждане на л.30 от делото, който факт не се оспорва от
ответника.
Към
договор №07136015 , на основание чл.5.1
от същия и решения на УС на ДФ „Земеделие” за разсрочване и отсрочване на
издължаването на кредита, са подписани между страните по делото осем анекса,
както следва:
На 13.11.2009 г. между земеделският производител Х.Д. и
ДФ"Земеделие" е подписан Анекс № 1, като съгласно т. 1 от него т.
3.1.9 от Договора се променя по следния начин: „да възстанови предоставения
кредит в срок до 29.10.2010
г." Съгласно т. 3 да заплати на падежа референтна лихва, която към
момента на сключване на анекса е в размер на 6.37 % годишно от предоставения
кредит. Съгласно т. 4 лихвата по т. 3 се начислява от дата следваща датата на
падежа по Договора.
На 07.10.2010 г. е сключен Анекс № 2, като съгласно т. 1
от него, предоставеният кредит следва да се възстанови до 29.10.2011г, Съгласно т. 3 да
заплати на падежа референтна лихва, която към момента на сключване на анекса е
в размер на 5.15 % годишно от предоставения кредит. Съгласно т. 4 лихвата по т.
3 се начислява от дата следваща датата на падежа по Анекс № 1 към Договора.
На 15.11.2011 г. е сключен Анекс № 3, като съгласно т. 1
от него, предоставеният кредит следва да се възстанови до 26.11.2012г, Съгласно т. 5
земеделският производител възстановява до 15.11.2011 г. дължимата лихва по
кредита.
На 21.01.2013 г. е сключен Анекс № 4, като съгласно т. 1
от него, предоставения кредит следва да се възстанови до 29.11.2013 г. Съгласно т. 4, лихвата
по т.З от настоящия анекс се начислява от 27.11.2012 г. до датата на
издължаване.
На 20.03.2014 г. е сключен Анекс № 5, като съгласно т. 1
от него, предоставеният кредит следва да се възстанови до 25.11.2014 г..Съгласно
т. 2 разсрочва дължимата договорена лихва по договора и анексите, изчислена до
29.11.2013 г. в срок до 25.11.2014 г.
На 04.02.2015 г. е сключен Анекс № 6, като съгласно т. 1
от него, предоставеният кредит следва да се възстанови до 25.11.2015 г. Съгласно т. 2 от
Анекса, се разсрочва дължимата договорена лихва по договора и анексите,
изчислена до 25.11.2014 г. в срок до 25.11.2015г. Съгласно т. 4 лихвата по този
анекс се начислява от 26.11.2014 г. до датата на издължаване.
На 14.03.2016 г. е сключен Анекс № 7, като съгласно т. 1
от него, предоставеният кредит следва да се възстанови до 25.11.2016 г. Съгласно т. 2 от
Анекса, се отсрочва дължимата договорена лихва по договора и анексите,
изчислена до 25.11.2015 г. в срок до 25.11.2016 г. Съгласно т. 4 лихвата по
този анекс се начислява от 26.11.2015 г. до датата на издължаване.
На 01.09.2017 г. е сключен Анекс № 8, като съгласно т. 1
от него, предоставеният кредит следва да се възстанови до 27.11.2017 г. Съгласно т. 2 от
Анекса, се отсрочва дължимата договорена лихва по договора и анексите,
изчислена до 25.11.2016 г. в срок до 27.11.2017г. Съгласно т. 4 лихвата по този
анекс се начислява от 26.11.2016 г. до датата на издължаване.
След изтичане на срока за възстановяване на кредита по анекс №8 от
01.09.2017г. ,на ответника Х. Д. е била
изпратена от ОД на ДФ Земеделие - гр. Габрово покана за доброволно изпълнение с
изх. № 01-070- 6500/37 от 12.03.2018 г., с която е даден
четиринадесетдневен срок за възстановяване на получените средства в размер на
33500лв.,ведно със законната лихва към датата на издължаване. Поканата е
връчена на 26.04.2018 г. на упълномощено
лице С.С., съгласно удостовереното в нея .
На 29.06.2018 г.
е депозирано заявление по чл.417 ГПК от ищеца срещу ответника за дължими суми
по процесния договор №07136015 от 30.09.2008 г. и сключените към него анекси, по
което е образувано ч.гр.д.№329/2018 г. по описа на Дряновски районен съд. С
издадената на 16.07.2018г. заповед №107
за незабавно изпълнение и ИЛ длъжникът Х.С.Д. е осъден да заплати на
Държавен фонд „Земеделие“: сума в размер на 33 500.00 лв. (тридесет и три
хиляди и петстотин лева), представляваща главница по Договор № 07136015 от
30.09.2008г. за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на фураж
и/или фуражни компоненти, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 29.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; сума в размер на 2021.17 лв. (две хиляди
двадесет и един лева и седемнадесет ст.), представляваща годишна лихва от 6 %
върху размера на кредита за периода на срока на договора, във връзка с Анекс №
4 / 21.01.2013 г. от 27.11.2012 г. до 29.11.2013г.; сума в размер на 1486.56 лв. (хиляди
четиристотин осемдесет и шест лева и петдесет и шест стотинки), представляваща
годишна лихва от 4.5 % върху размера на кредита за периода на срока на
договора, във връзка с Анекс № 5/ 20.03.2014 г. от 30.11.2013 г. до
25.11.2014г.; сума в размер на 1336.28
лв. (хиляда триста тридесет и шест лева и двадесет и осем стотинки), представляваща
годишна лихва от 4 % върху размера на кредита за периода на срока на договора,
във връзка с Анекс № 6 /04.02.2015 г. от 26.11.2014 г. до 25.11.2015 г.; сума в размер на 1336.28 лв.(хиляда триста
тридесет и шест лева и двадесет и осем стотинки), представляваща годишна лихва
от 4 % върху размера на кредита за периода на срока на договора, във връзка с
Анекс № 7 / 14.03.2016 г. от 26.11.2015 г. до 25.11.2016 г.; сума в размер на 1343.72 лв. (хиляда триста
четиридесет и три лева и седемдесет и две стотинки), представляваща годишна
лихва от 4 % върху размера на кредита за периода на срока на договора, във
връзка с Анекс № 8 /01.09.2017 г. от 26.11.2016 г. до 27.11.2017 г. и лихва за
забава върху размера на вземането за периода от 28.11.2017 г. до 28.06.2018 г.
в размер на 1965.44 лв. (хиляда деветстотин шейсет и пет лева и четиридесет и
четири стотинки), ведно със законната лихва върху главницата от 33 500лв.
,считано от 29.06.2018 г. до
окончателното й изплащане.
Длъжникът по издадената заповед по
чл.417 ГПК е упражнил правото си по чл.414 ГПК и е подал възражение. Не e
предмет на оспорване, че заявителят е бил уведомен на 27.02.2019 г., като на
19.03.2019 г. в Габровски окръжен съд е постъпила настоящата искова молба.
От приетото и неоспорено заключение на
счетоводната експертиза се установява, че към датата на подаване на заявлението
по чл.417 ГПК и към датата на изготвяне на заключението ответникът не е
извършил плащане по главницата по процесния договор. Извършено е частично
погасяване на договорната лихва. От ответника е заплатена сума общо в размер на
8700,49 лв., с две вноски: на 23.11.2011 г. и на 19.12.2012 г. С платените суми
са погасени задължения за договорна лихва ,дължима по анекси №1, №2, №3 и №4,
отразено в табличен вид в заключението на ССчЕ. Непогасеният остатък по задължението
за договорна лихва е общо в размер на 7524,01 лв., формиран от дължимите лихви
по анекси №4, №5, №6, №7 и №8 както е отразено в табличен вид в заключението –
сумите от 2021,17 лв. по анекс №4, от 1486,56 по анекс №5, от по 1336,28 по анекс № 6 и №7 и от 1343,72 по
анекс №8 за посочените в исковата молба периоди. Върху главницата от 33500 лв.
дължимата законна лихва за периода 28.11.2017г.-28.06.2018г. е в размер на
1982,08лв. съгласно направеното уточнение от вещото лице Ц. в с.з. на
24.09.2019 г.
При така установената
фактическа обстановка предявеният иск по чл.422 ГПК е основателен и доказан по
размер.
Между страните по
делото е възникнало валидно облигационно правоотношение по сключения договор
№07136015 от 30.09.2008 г. за предоставяне на кредит на животновъдите за
закупуване на фураж и/или фуражни компоненти. По него ищецът е изправна страна
като е изпълнил задължението си и е предоставил на ответника кредит в размер на
33 500 лв. Последният не е изпълнил задължението си за връщане на
получената сума в срок и е изпаднал в забава С подписания на 30.09.2008 г.
договор ответникът Д. се е задължил да възстанови предоставения кредит в срок
до 29.10.2009 г. В последствие с
подписаните осем анекса страните са договаряли нови срокове за връщане
на предоставения кредит, като последния договорен срок за това е 27.11.2017 г.
От събраните по делото доказателства не се установява ответникът да е престирал
на ищеца в уговорения срок дължимата по процесния договор главница от 33 500
лв. С изтичане на срока ответникът е изпаднал в забава и за исковия период
28.11.2017-28.06.2019 г. дължимата върху главницата законна лихва съгласно
чл.4.1 от процесния договор е 1982,08 лв., като претендираната от ищеца е в
размер на 1965,44 лв. Предявеният за тези вземания иск по чл.422 ГПК е
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Предмет на предявения
иск по чл.422 ГПК са и дължимите лихиви по подписаните от страните четири
анекса към процесния договор – анекс №4, №5, №6, №7 и №8. С тези анекси
страните са договаряли разсрочване на дължимата договорна лихва за сроковете и
условията,посочени във всеки един от тях и при съответния лихвен процент, като
в анекс №4 изрично е посочено, че лихвата по договора и анексите, изчислена до
26.11.2012 г. е погасена преди разсрочването.
От неоспореното заключение на ССчЕ се установява, че по нито един от процесните
четири анекса ответникът не е извършил плащане на договорната лихва, като
отразеното в табличен вид за дължимата по тези анекси като размер и период
съответства на заявената в исковата молба претенция – сумата от 2021,17лв., представляваща годишна лихва от 6 % върху размера на кредита
за периода на срока на договора, във връзка с Анекс № 4 / 21.01.2013 г. от
27.11.2012 г. до 29.11.2013 г.; сумата в
размер на 1486.56 лв., представляваща годишна лихва от 4.5 % върху размера на
кредита за периода на срока на договора, във връзка с Анекс № 5 / 20.03.2014 г.
от 30.11.2013 г. до 25.11.2014 г.;
сумата в размер на 1336.28 лв., представляваща годишна лихва от 4 %
върху размера на кредита за периода на срока на договора, във връзка с Анекс №
6 / 04.02.2015 г. за периода от 26.11.2014 г. до 25.11.2015 г.; сумата в размер
на 1336.28 лв., представляваща годишна лихва от 4 % върху размера на кредита за
периода на срока на договора, във връзка с Анекс № 7 / 14.03.2016 г. за
периода от 26.11.2015 г. до 25.11.2016
г.; сумата в размер на 1343.72 лв.,
представляваща годишна лихва от 4 % върху размера на кредита за периода на
срока на договора, във връзка с Анекс № 8 / 01.09.2017г. за периода 26.11.2016г
– 27.11.2017г. Предявеният за тези вземания иск по чл.422 ГПК е основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
Неоснователно е
направеното от ответника възражение, че претендираните от ищеца вземания са
погасени по давност, като за начало на давностния срок ответникът сочи
30.10.2009 г., като твърди, че тогава сключеният между страните договор е
прекратил действие и оттогава сумите по главницата и договорната лихва са
станали изискуеми, като подписания впоследствие анекс №1 на 13.11.2009 г.
предвижда изменения в разпоредби на договор, който вече не е действащ.
Алтернативно се сочи настъпила изискуемост на вземанията за главница и
договорна лихва към 30.10.2011г.
С подписаните осем
анекса към процесния договор е преструктуриран дълга на ответника чрез разсрочването му ,като с всеки анекс е
определян нов сорк за възстановяване на
кредита и дължимата договорна лихва, като
с последния анекс №8 срокът е 27.11.2017 г. Считано от тази датата до подаване
на заявлението по чл.417 ГПК на 29.06.2018г.,която се счита за датата не
предявяване на иска по чл.422 ГПК , не е изтекъл петгодишния давностен срок за
вземането за дължимата главница по процесния договор от 33 500лв. и три годишния
срок за лихвата и същите не са погасени по давност.
Няма основание да се
приеме за начало на давностния срок сочените от ответника - 30.10.2009 г или
30.10.2011 г. Сключените към процесния договор анекси са породили правно
действие. Това, че анекс №1 е сключен на 13.11.2009 г., след датата на първоначално
уговорения падеж за възстановяване на получения кредит и договорна лихва до
29.10.2009 г. съгласно т.3.1.9 и т.3.1.12 от
договор № 07136015 от 30.09.2008 г., не обосновава липсата на правно
основание за сключването му . Съгласно разпоредбата на чл.9 ЗЗД страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
повелителни норми на закона и добрите нрави. Страните могат свободно да
договарят при положение, че е изтекъл срока за изпълнение на едно задължение
нов срок за изпълнението му. В настоящия случай с Анекс №1, въпреки че е бил
изтекъл падежа за плащането на главницата и договорната лихва, страните са се
договорили за нов падеж за заплащането на задълженията на ответника към ищеца(в т.ч. главница и
лихви). Такова договаряне на нови падежи е извършено и с подписване на
последващите анекси. Във всеки един от анексите е посочено, че всички останали
клаузи на договора остават непроменени, както и че анекса е неразделна част от
договор № 07136015/ 30.09.2008 г. Това опровергава твърдението на ответника, че
само с анекс №2 е променен срока до 29.10.2011 г., като с останалите анекси
договора не е променян, тъй като в нито един от тях не е посочено,че същите
автоматично се смятат за неразделна част от договора.
Неоснователно е и
възражението на ответника,че исковете за договорна лихва са неоснователни, тъй
като с поканата за доброволно изпълнение от 12.03.2018 г. не е претендирана
договорна, а само законна лихва.
Дължимостта на договорната лихва, предмет на
иска по чл.422 ГПК се основава на поетите
от ответника задължения с подписване на процесния договор и анексите към него и
именно на тях ищецът се позовава,за да обоснове дължимостта й, а не на сочената
от ответника покана за доброволно изпълнение.
С подписване на всеки
от анексите ответникът се е съгласявал с новите условия по тях относно
вземането за главница и лихва ,като е признавал съществуването на тези вземания
към датата на сключване на анексите. С това е прекъсвана и давността на
основание чл.116, б”а ЗЗД. С последния анекс № 8 уговорения от страните падеж е
27.11.2017 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено в
съда на 29.06.2018 г., преди изтичане на давностния срок по чл.110 и чл.111, б”в” ЗЗД.
На основание
изложеното предявеният иск по чл.422 ГПК не е погасен по давност за претендираните вземания. Същият е
основателен и доказан по размер и следва да бъде уважен изцяло.
Предвид изхода на
спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените разноски за заповедното производство в размер на 1009,78 лв. и за
исковото производство в размер на 1 410 лв., включващи заплатената държавна
такса ,депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение от 200 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422 ,ал.1 ГПК, че Х.С.Д., ЕГН **********,***
дължи на ДЪРЖАВЕН ФОНД "ЗЕМЕДЕЛИЕ",
ЕИК *********, със седалище гр.София, бул.Цар Борис ІІІ №136:
- сума от 33 500
лв., представляваща главница по договор № 07136015 от 30.09.2008 г. за
предоставяне на кредит за закупуване на фураж и / или фуражни компоненти
за 21 бр. крави по 500 лв. на брой и 46
биволици по 500 лв. на брой, ведно със законната лихва от 29.06.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането,
- сума в размер на
2021,17 лв.,представляваща годишна лихва
от 6 % върху размера на кредита за периода на срока на договора, във връзка с
Анекс № 4 / 21.01.2013 г. от 27.11.2012 г. до 29.11.2013 г.;
- сума в размер на 1486.56 лв., представляваща
годишна лихва от 4.5 % върху размера на кредита за периода на срока на
договора, във връзка с Анекс № 5 / 20.03.2014 г. от 30.11.2013 г. до 25.11.2014
г.;
- сума в размер на 1336.28 лв., представляваща
годишна лихва от 4 % върху размера на кредита за периода на срока на договора,
във връзка с Анекс № 6 / 04.02.2015 г.
за периода от 26.11.2014 г. до 25.11.2015 г.;
- сума в размер на
1336.28 лв., представляваща годишна лихва от 4 % върху размера на кредита за
периода на срока на договора, във връзка с Анекс № 7 от 14.03.2016 г. за
периода от 26.11.2015 г. до 25.11.2016
г.;
- сума в размер на
1343.72 лв., представляваща годишна лихва от 4 % върху размера на кредита за
периода на срока на договора, във връзка с Анекс № 8 от 01.09.2017г. за периода
26.11.2016г – 27.11.2017г.
- сума от 1965,44лв.
законна лихва върху главницата за
периода от 28.11.2017 г. до 28.06.2018г . ,за които вземания е издадена срещу
ответника Х.С.Д. заповед за незабавно
изпълнение №107 от 16.07.2018г. по ч.гр.д.№329/2018 г. на Дряновски районен
съд.
ОСЪЖДА
Х.С.Д., ЕГН **********,*** да заплати на ДЪРЖАВЕН ФОНД
"ЗЕМЕДЕЛИЕ", ЕИК *********,
със седалище гр.София, бул.Цар Борис ІІІ №136 сумата от 1009,78 лв. –
разноски за заповедното производство по ч.гр.д. №329/18 г. на Дряновски районен съд и сумата от
1410лв. разноски за исковото производство пред Габровски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Апелативен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ