Р
Е Ш Е
Н И Е
№542
06.10.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №907 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на Д.Н.А., чужденец без гражданство, с посочен в жалбата адрес (и настоящ адрес по Регистрационна карта на чужденец): ***, РПЦ – Харманли, против Решение №УПХ 393/27.08.2021 г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците.
Жалбоподателят твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Нарушени били нормите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, обосноваващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините жалбоподателят да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. Оспорващият изложил подробно своята история пред административният орган, който я възприел правилно, но неправилно приел, че спрямо него не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Обжалваното решение било постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. То не съдържало нито един аргумент за това дали молбата за закрила е явно неоснователна или не. Видно от съдържанието му, в него били обсъдени били въпросите, свързани с обстановката в Палестина, с положението на различните етнически групи там, обстоятелства, свързани със заплахите, на които бил обект. Всичко това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата по същество. Аргументацията на административния орган в издаденото решение по никакъв начин не съответствала на изложеното опасение за преследване в страната по произход на молителя. Липсата на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Последният изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, в този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно, до степен, че граничело с нищожност на административния акт. При постановяване на решението били допуснати и съществени нарушения на материалния закон. Подадената от жалбоподателя молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. Административният орган обосновал отказа си, излагайки доводи за ситуацията в Палестина и изследвал положението на оспорващия там, възможността за потърси помощ и защита, без да потърси и събере детайлна информация от утвърдени международни източници, като се задоволил единствено декларативно да обяви, че първо не бил преследван по смисъла на ЗУБ и второ, че можел ефективно да се защити в страната си по произход. Жалбоподателят счита, че неправилно бил приложен и чл.13, ал.1 и ал.2 от ЗУБ. Сочи, че в хода на производството пред Интервюиращия орган добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в гр.Газа, както и относно факта, че положението в страната се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да се разглежда молбата му. Административният орган обаче приел, че молителят не бил обект на репресии и нямало риск за живота и сигурността му, доколкото заявените от него проблеми – заплахи, предупреждения и психическо напрежение, съставлявали проблеми, ирелевантни за предоставянето на закрила, като същевременно не изложил никакви аргументи защо приемал, че молителят се позовава на обстоятелства извън предмета на закона, или че посочва причини за основателно опасение от преследване. Видно било от протокола за проведеното с него интервю, че не посочвал икономически съображения за напускане на страната си по произход, както приел административният орган. Заявената от него причина за напускане била свързана с липсата на сигурност и заплахите, на които бил обект. Не била събрана подобна информация за състоянието на сигурността в Ивицата Газа и нарушаването на човешките права от страна на групировката Хамас, както и за състоянието на сигурността. Не били взети предвид ноторно известни факти във връзка със състоянието на сигурността в Палестинските територии. Жалбоподателят твърди, че бил в опасност и се чувствал уязвим, а нямало към кого да се обърне за помощ. Ако бил останал в Палестина, може би вече щял да бъде убит или пострадал. Изложените факти говорели за формално отношение към него от страна на административния орган и към представената бежанска история. Сочи се, че в случай, че обжалваното решение било с отрицателен диспозитив, административният орган следвало да изложи подробни аргументи относно сигурността на държавата по произход на оспорващия. Това било от съществено значение за спазването на принципа (non refoulement) „забрана за връщане на бежанците – забрана за връщане на чужденец на територията на държава, в която е застрашена неговата свобода или живот“, уреден в чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и реципиран в българското законодателство в нормата на чл.4, ал.3 от ЗУБ. Оспорващият сочи, че заявил пред административния орган, че ако му бъде отказана закрила в Република България и на това основание бъде върнат обратно в Палестина, щял да бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната си сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си там и това била причината да напусне страната, което обосновавало страха му от преследване. В жалбата се посочва, че неправилно административният орган тълкувал и прилагал и нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, поради което достигнал до грешен извод и постановил решението си в нарушение на нормата на чл. чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО.
Претендира се съдът да отмени обжалваното решение, поради противоречието му с административнопроизводствените правила, както и с нормите на чл.13, ал.1, т.1 и т.2, и чл.9 от ЗУБ и да върне преписката на административния орган с указания за разглеждане на молбата в производство по общия ред.
Ответникът, Интервюиращ орган при РПЦ – Харманли към ДАБ, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в депозирани по делото писмени бележки, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез Дирекция „Миграция“, СДВНЧ – Любимец, с вх.№105450-3116/03.08.2021 г. (с имена Ж. А. от П.) и подадена чрез РПЦ – Харманли към ДАБ с вх.№1916/11.08.2021 г., заведени в ДАБ под рег.№УП 17926/11.08.2021 г., жалбоподателят Д.Н.А. е поискал международна закрила от Република България.
В Регистрационен лист рег.№УП 17926/11.08.2021 г. търсещият закрила е записан с имената Д.Н.А., без гражданство, роден на *** г. в Палестинска окупирана територия, гр.Г.а, със същия постоянен адрес, религия – *, *, етническа принадлежност – *, професия – *, с * образование, *, без документи за самоличност. В приложение към Регистрационния лист са изброени имената и възрастта на родителите, братята, съпругата и децата на чужденеца, всички намиращи се в П..
С Писмо рег.№УП 1726/13.08.2021 г. на ДАБ, Директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила.
С кандидата е проведено интервю по реда на Глава шеста, Раздел I – чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол рег.№УП 17926/23.08.2021 г. В хода на интервюто жалбоподателят е потвърдил казаното от него при попълване на регистрационния лист и е посочил, че не е използвал други имена. Заявил, че е роден в гр.Газа, П., че е * без гражданство. Живял цял живот в гр.Газа, П. Посочил, че е напуснал П. през декември 2020 година, легално за Е.. Там останал една нощ, след което заминал легално за Турция. Останал около осем месеца в гр.И. След това преминал нелегално през Гърция и после влязъл в Б., 35 дни преди дата на интервюто, през зелена граница. Били група от пет души. След това с автомобил стигнали до гр.Х. и трябвало да отидат до ЖП гарата, откъдето да стигнат до гр.С., но били задържани.
Пред интервюиращия орган молителят представил копие на личната си карта (представено по делото – л.27), като заявил, че оригиналът останал в гр.Газа. Паспортът, с който легално напуснал Палестина, останал в Турция. Посочил, че съпругата му, четирите им деца, баща му, майка му и четиримата му братя живеели в гр.Газа, П.. Там той работил като шофьор на такси. Напускането на П. обосновал с това, че два месеца преди това бил задържан за четири дни, тъй като седнал в едно кафе и дошли полицаи, които започнали да го обиждат. Не знаел защо го направили, но предполагал, че било поради подозрение в симпатизиране на партия Хамас, въпреки че той не бил симпатизант на никоя партия. Затова бил задържан. Посочил също, че работил като шофьор, но не изкарвал много и парите не стигали. Търсил работа на много места, но молбите били отхвърляни. В Палестина имало хаос и затова решил да напусне, да търси по-спокоен живот за себе си и семейството си. В гр.И. работил в завод за производство на осветителни лампи. Решил да напусне Турция, заради ниското заплащане на труда. В България можел да работи каквато и да е работа. След получаване на закрила искал да се събере със семейството си, да научи български език и да продължи образованието си тук. Можело да се завърне в П. само, ако имало спокойствие, добра работа и добри доходи.
Интервюираният завил, че не е членувал в политическа партия или организация и не е имал проблеми с властите в страната си. Нямал проблеми на етническа или религиозна основа. През 2018 г. бил арестуван и задържан за 11 дни, тъй като един полицай казал, че бил нападнат от него, което не било вярно. Случаят започнал след като полицаи му съставили акт затова, че превозвал хора с таксито си. Полицаят му казал, че няма право да ги превозва от един град в друг, но той считал, че има такова право. Подал жалба срещу този човек (полицая), но той казал, че го бил нападнал, което не било така, само говорил на висок тон.
С Решение №УПХ 393/27.08.2021 г. на Интервюиращ орган в Регистрационно приемателен център – Харманли при ДАБ Е.Ч., е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на Д.Н.А., на основание чл.70, ал.1, във вр. чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. След извършена преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход, административният орган е достигнал до извода за явна неоснователност на подадената молба за международна закрила. Мотивът за напускане бил от икономически характер и ставало въпрос за лице, търсещо по-добри условия на живот и работа, което не попадало в предметния обхват на ЗУБ. В мотивите към решението си органът е посочил, че в бежанската история на чужденеца няма данни, че същият е бил обект на преследване, нито че е обосновано наличие на реална опасност от бъдещо такова в страната му на произход по някоя от причините, визирани в чл.8, ал.1 от ЗУБ. В хода на административното производство не се установявали факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне статут на бежанец на Д.Н.А., като изложените мотиви не били правнозначими за търсената закрила. Прието е, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, като са изложени подробни съображения в тази насока.
На 02.09.2021 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подпис на преводач.
Жалбата срещу решението е депозирана на 03.09.2021 г.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – Е.Д.Ч., младши експерт в Регистрационно-приемателен център – Харманли, определен със Заповед №РД05-766/09.12.2020 г. на Председателя на ДАБ на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ за интервюиращ орган.
Административният акт отговаря и на общите изисквания по чл.59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган.
Не се констатира при постановяване на решението да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакванията в тази насока са изцяло неоснователни.
Оспореното решение е издадено в ускорено производство по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 11.08.2021 г., а оспореният акт е издаден на 27.08.2021 г. Ето защо съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорено производство.
В хода на производството пред решаващия орган при РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.
В случая е изискано и писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, като следва да се отбележи, че непредставянето на становище по делото не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, постановено по реда на чл.70, ал.1 от ЗУБ – в ускорено производство, в който случай, съгласно разпоредбата на чл.58, ал.10, изр.второ от ЗУБ, такова становище не се изисква.
Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.
Причините, които българският законодател установява като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, се сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият е заявил като причини за напускане на Палестина такива от икономически и друг характер, които са ирелевантни по отношение на изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ основания. Посочил е, че работил като шофьор, но не изкарвал много и парите не стигали. Търсил работа на много места, но молбите му били отхвърляни. Споделил, че бил задържан от полицаи, като предполага, че това е станало, поради подозрения за симпатизиране на партия Хамас. В Палестина имало хаос и затова решил да напусне, за търси по-спокоен живот за себе си и семейството си. Същият заявява, че е бил арестуван, но не посочва да е бил преследван, да е бил обект на репресии или насилие. Не заявява да е имал опасения за физическата си сигурност от страна на властите по повод етническата си принадлежност и евентуална политическа ангажираност, нито проблеми във връзка с религиозната си принадлежност. Тоест същият не изтъква, нито обосновава осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл.8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, нито посочва да има риск от бъдещо такова. В този смисъл административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя, и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец. Правилно е отчетено, че причините, поради които същият е напуснал държавата си по произход, не попадат в приложното поле на чл.8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец. Чужденецът не навежда твърдения за наличие на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо него или членове на семейството му по причините, визирани в чл.8, ал.1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал.5 на същата норма, поради което не са налице субективният и обективният елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от преследване“. При това положение правилен е изводът, който прави ответникът, че оспорващият напуска държавата си на произход, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантни за настоящото производство, главно икономически. Извод в насока липса на осъществено преследване по смисъла на ЗУБ по отношение на жалбоподателя може да се извлече и от факта, че същият е напуснал страната си по произход легално. В този смисъл, административният орган е извършил единствената възможна преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец.
Съдът намира за правилна и обоснована и преценката на Интервюиращия орган за неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай чужденецът въобще не е навел като причина за напускането на страната си по произход наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция, или пък да бъде подложен на изтезание, или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание.
Третата възможна причина за предоставяне на хуманитарен статут – тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ – тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия.
За прецизност на мотивите на настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б.„в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело №C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.„в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на чл.15 от последната е преповторен в текста на чл.15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело №С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.
В конкретния случай, за да отхвърли молбата за този вид закрила, решаващият орган се позовава изцяло на факти, които се съдържат в Справка с вх.№МД-393/16.08.2021 г. на Дирекция „Международна дейност” при ДАБ, относно П..
В тази връзка неоснователно е възражението на жалбоподателя, че административният орган обосновал отказа си, излагайки доводи за ситуацията в Палестина, без да потърси и събере детайлна информация от утвърдени международни източници.
На основание чл.21, т.6 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, включваща обща географска, политическа, икономическа и културна информация, информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Цитираната справка е изготвена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, представлява официален писмен документ и обвързва съда да приеме за доказани фактите, удостоверени с нея, ако същите не се оборват чрез други надлежни доказателства.
По делото липсват данни ситуацията в Палестина да сочи на наличие на широко мащабен „вътрешен въоръжен конфликт“ по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, който да е до степен на безогледност и повсеместност, тоест да обхваща цялата територия на съответната държава, както и живота и здравето на всеки цивилен, намиращ се на тази територия, сам по себе си да е изложен на реален риск от посегателство. Тоест не се доказва наличие на такъв вътрешен или международен конфликт на цялата, или на част от територията на Палестина, който да се обхваща от разширенията, дадени в решението от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б.„в” от Директива 2004/83 ЕО (отм.).
При липса на други противопоставими доказателства, които да оборват фактическите изводи на ответника, съдът не може да обоснове извод за основателност на молбата за предоставяне на статут на жалбоподателя по реда на чл.9 от ЗУБ.
Не се установява да са налице и основанията, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ, за да се наложи извод за предоставяне на такъв статут.
Административният орган е изпълнил задължението си за задълбочено и всестранно установяване на релевантните за неговата решаваща роля факти, а именно извършил е надлежна проверка доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни, обсъдил е актуалната обстановка в страната по произход, като данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на интервюиращия орган и изводите на последния, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер, или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.
Настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение не страда от порок, налагащ отмяната му по смисъла на чл.146 от АПК, поради което подадената против него жалба се явява неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Н.А., чужденец от П., без гражданство, против Решение №УПХ 393/27.08.2021 г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: