№ 182
гр. Перник, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20211720105298 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на ИР. АЛ. К., с ЕГН: **********,
подадена чрез процесуалния й представител – адв. К. П., срещу „АПС Бета
България“ ООД, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде признато за
установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните суми: сумата от
525.29 лева, представляваща главница по неизплатено облигационно
задължение по договор за кредит № **********/27.02.2008 г., сключен между
ИР. АЛ. К. като кредитополучател и дружеството „Ти би ай кредит“ ЕАД,
впоследствие преименувано на „Транзакт юръп“ ЕАД, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5740/2009 г. по описа на
Пернишкия РС – 11.11.2009 г., и сумата от 125 лева – разноски по ч.гр.д. №
5740/2009 г. по описа на Пернишкия РС, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 13.01.2010 г. по ч.гр.д. № 5740/2009 г. по описа на
Пернишкия РС, които суми са прехвърлени с договор за продажба и
прехвърляне на вземания от „Транзакт юръп“ ЕАД на ответника „АПС Бета
България“ ООД на 23.02.2015 г. и които суми са предмет на изп.д. № 542/2019
г. по описа на ЧСИ Анелия Василева, поради погасяването на сумите по
давност. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че по молба с вх. № 8405/2019 г. от
10.04.2019 г. от ответника като взискател срещу ищеца е образувано изп.д №
542/2019 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева. Твърди се, също че
изпълнителното производството е образувано въз основа на изпълнителен
1
лист от 13.01.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 5740/2009 г. по описа на РС
Перник, за процесните суми.
На следващо място ищецът посочва се, че за процесните суми е било
образувано и предходно изпълнително дело – изп.д № 1082/2011 г. по описа
на ЧСИ Анелия Василева от 02.08.2011 г. Уточнява се, че по това първо
изпълнително дело от образуването му е извършено единствено проучване на
имущественото състояние на длъжника като само в молбата за образуването
са искани изпълнителни действия. Посочва се, че след образуване на
изпълнителното дело други действия по изпълнителното дело не са искани
съответно не са осъществявани. В тази връзка ищецът излага доводи, че
същото е прекратено по закон на основание чл. 433, т. 8 от ГПК без да е
необходимо издаване на нарочен акт от съдебния изпълнител – на 02.08.2013
г. Доколкото от прекратяването на първото изпълнително дело до подаване
на молбата за образуване на второто такова са изтекли повече от пет години,
каквато била приложимата в случая давност, то ищецът счита, че процесното
вземане е погасено по давност. В тази връзка се излагат и доводи с оглед
приложението на Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС в настоящия случай. С тези аргументи се иска предявените
исковe да бъдат уважени.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, с който претенциите се оспорват като
недопустими, а ако съдът приеме тяхната допустимост не се възразява да
бъдат уважени.
В тази връзка по отношение на допустимостта се твърди, че към
исковата молба липсвало надлежно адвокатско пълномощно в полза на адв.
П., както и списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Освен това към исковата
молба не бил приложен документ и за внесена държавна такса.
По отношение на основателността се твърди, че ако исковата молба
бъде приета за допустима, то същата действително е основателна. В тази
връзка ответникът не оспорва, че процесните вземания са му прехвърлени от
първоначалния кредитор „Транзакт юръп“ ЕАД на 23.02.2015 г. Ответникът
не оспорва и че за събиране на сумите срещу ищцата се образувани две
изпълнителни дела - изп.д № 1082/2011 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева
от 02.08.2011 г., прекратено по право през 2013 г. и изп.д. № 542/2019 г. по
описа на ЧСИ Анелия Василева. В тази връзка ответникът посочва, че
действително между прекратяване на първото изпълнително дело и
образуване на второто е изтекъл период от повече от 5 години, поради което
исковите претенции били основателни. Цитирана е съдебна практика, иска се
ищецът да бъде задължен да представи списък с разноски. С тези аргументи
се иска претенциите да бъдат уважени.
В хода на производството по делото е изискано и приложено копие от
изп.д. № 542/2019 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева.
В съдебно заседание, проведено на 31.01.2021 г., процесуалният
представител на ищеца не се явява, изразява писмено становище за уважаване
2
на иска. Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от
насрещната страна. Не се прави искане за постановяване на решение при
признание на иска.
Ответникът не изпраща процесуален представител в първото по делото
съдебно заседание. Изразява писмено становище по спора /с молба от
08.12.2021 г./ като поддържа писмения отговор. Счита исковете за
основателни, ако бъдат приети за допустими. Прави изрично възражение за
прекомерност на разноските, претендирани от насрещната страна.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят относно обстоятелството, че процесното вземане от
525.29 лева представлява стойността на главница по договор за кредит №
**********/27.02.2008 г., сключен между ищцата като заемополучател и
дружеството „Ти би ай кредит“ ЕАД, впоследствие преименувано на
„Транзакт юръп“ ЕАД, като заемодател. Липсва спор и че за сумата е
образувано ч.гр.д. № 5740/2009 г. по описа на Пернишкия РС като в хода на
същото са издадени заповед за изпълнение на парично задължение №
4009/12.11.2009 г. и изпълнителен лист от 13.01.2010 г. в полза на „Ти би ай
кредит“ ЕАД като на дружеството е присъдена и сумата от 125 лева разноски.
По делото не се спори и че процесните вземания са прехвърлени на ответника
чрез договор за продажба и прехвърляне на вземания на 23.02.2015 г. В тази
връзка не е спорно наличието на облигационно отношение.
Страните не спорят, че за събиране на сумите срещу ищцата е
образувано изп.д. № 1082/2011 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева от
02.08.2011 г. Ответникът не оспорва и че същото е прекратено по закон на
основание чл. 433, т. 8 от ГПК на 02.08.2013 г.
На следващо място между страните не е спорно, а и от приложеното
изп.д. № 542/2019 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева е видно, че
ответникът „АПС Бета България“ ООД е образувал срещу ищцата второ
изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист и за същите суми
– с молба от 10.04.2019 г. От материалите по същото се установява, че с
молбата е поискано налагане на запор на банкови сметки на длъжника. Видно
от две запорни съобщения – такъв е наложен на 20.05.2019 г. Доколкото по
банковите сметки на длъжника не е била установена наличност ответното
дружество е подало молба от 11.07.2019 г. като е поискало извършване на
опис на движими вещи. Такъв е насрочен за датата 16.10.2019 г., но няма
данни да е извършен. В хода на изпълнителното дело на длъжника е връчена
и покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ - на 23.09.2021 г. на упълномощен
представител. На последно място видно от постановление за прекратяване
изп.д. № 542/2019 г. е прекратено на 18.11.2021 г. на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК като няма данни това постановление да е обжалвано.
На следващо място страните не спорят и относно размера на процесните
суми и начина на формирането им. Липсва спор и относно обстоятелството,
че по двете изпълнителни дела от ищцата не са събрани никакви суми.
3
На последно място ответникът изрично възприема тезата на ищеца като
признава, че е изтекъл петгодишен период между прекратяване на първото
изпълнително дело и образуването на второто такова, в който не са
предприемани никакви действия срещу ищеца.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявеният иск е отрицателен установителен иск и е с правно
основание по чл. 439, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на
вземания по договор за кредит. Съдът възприема посочената правна
квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба /а и от
представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция – 12.10.2021 г. е налице висящо
изпълнително дело относно процесните вземания.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира исковите претенции за допустими, а
възраженията на ответника в тази посока за неоснователни. Посоченият извод
се обосновава с трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където
изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск за
недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание,
поради изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство,
образувано въз основа на издадения на това основание изпълнителен лист,
погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за
събирането на това вземане има висящо изпълнително производство към
момента на предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото
правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на
съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул,
който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти,
настъпили след приключване на производството, в което е издадено
изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е
безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на
ново изпълнително производство. Без правно значение за интереса от иска е
дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или
продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи
последващо надлежно доброволно плащане (доброволно плащане от
длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността, както и след
влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на вземането е
уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила на решение,
с което искът за вземането е отхвърлен като погасен по давност). Даже да не
ги води счетоводно като задължения на ищеца, за ответника по иска винаги е
налице възможност за ново изпълнително дело, докато изпълнителният лист
не бъде обезсилен или не се установи по исков ред недължимост на сумите по
него, което от своя страна обуславя и интереса от отрицателния
установителен иск.
Освен това длъжникът има интерес от иск за несъществуване на
вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална
4
или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на
иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен
иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на
правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при
признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение №
549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК,
Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о.,
Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г.
о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на
Пернишкия ОС и др./.
По основателността:
Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок.
В настоящия случай страните не спорят, че между датата на
прекратяване на изп.д. № 1082/2011 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева
02.08.2013 г. и датата на образуване на процесното изп.д. № 542/2019 г.
10.04.2019 г. отново на ЧСИ Василева от страна на ответното дружество да са
предприемани каквито и да било действия по принудително събиране на
процесното вземане. В тази връзка не се спори и че последната дата, от която
е започнала да тече нова давност е именно 02.08.2013 г. – датата на
прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на изп.д. № 1082/2011 г.
Освен това ответникът изрично се съгласява с тезата на ищеца като заявява,
че действително вземанията са погасени по давност.
По тези съображения процесните вземания, следва да се приемат за
изцяло погасени по давност. С оглед гореизложеното исковата претенция е
основателна и следва да бъде уважена.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски са направили и двете страни като именно
отговорността за разноски е основният спорен въпрос по делото.
В тази връзка ответникът счита, че не дължи разноски на ищеца,
доколкото били спазени условията на чл. 78, ал. 2 от ГПК. От своя страна
ищецът поддържа, че му се дължат разноски, доколкото ответникът бил
станал повод за завеждане на делото.
Настоящият съдебен състав намира претенцията за разноски на ищеца
за основателна. Действително ответникът не оспорва исковата претенция като
изрично заявява, че същата е основателна. Ответникът обаче от една страна е
оспорил иска като недопустим, а от друга е станал повод и за образуване на
настоящото исково дело. Този извод следва от обстоятелството, че
ответникът е образувал със своя молба /не молба на цедента/ второто изп.д. №
542/2019 г. от 10.04.2019 г. на ЧСИ Василева. Освен това в хода на същото
ответникът е имал активно поведение – поискал е предприемане на
изпълнителни действия – с молбата за образуване е поискал налагане на
запор, а след като по банковите сметки на ищцата не са установени авоари,
5
ответникът е поискал и извършване на опис на движими вещи. Това е довело
до обстоятелството, че към датата на образуване на настоящото
производството съдебният изпълнител още е приемал делото за висящо с
възможност да извърши изпълнителни действия по него. Поради това и
доколкото притежава и изпълнителен титул ответникът е станал повод за
образуване на настоящото дело.
Ищецът претендира разноски в размер на 400 лева за адвокатски
хонорар, 50 лева държавна такса и 24 лева такса за копие от изпълнителното
дело, които разноски са действително извършени, видно от договор за правна
защита и съдействие и платежни нареждания. От ответното дружество обаче е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца. Същото предвид цената на иска и неговата фактическа и правна
сложност е основателно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при
цена на иска до 1000 лева адвокатското възнаграждение е размер на 300 лева.
Поради това и на разноските за адвокат на ищеца следва да бъдат намалени
до 300 лева. В тази връзка и сумата от 374 лева следва да се присъди на
ищцата изцяло.
Неоснователна е претенцията за разноски на ответника, предвид изхода
на делото.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ИР. АЛ. К., с ЕГН: ********** и
адрес: *****, НЕ ДЪЛЖИ на „АПС Бета България“ ООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България 81В, ап. 3
следните суми: сумата от 525.29 лева, представляваща главница по
неизплатено облигационно задължение по договор за кредит №
**********/27.02.2008 г., сключен между ИР. АЛ. К. като кредитополучател и
дружеството „Ти би ай кредит“ ЕАД, впоследствие преименувано на
„Транзакт юръп“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 5740/2009 г. по описа на Пернишкия РС – 11.11.2009 г., и сумата от
125 лева – разноски по ч.гр.д. № 5740/2009 г. по описа на Пернишкия РС, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 13.01.2010 г. по ч.гр.д. №
5740/2009 г. по описа на Пернишкия РС, които суми са прехвърлени с договор
за продажба и прехвърляне на вземания от „Транзакт юръп“ ЕАД на
ответника „АПС Бета България“ ООД на 23.02.2015 г. и които суми са
предмет на изп.д. № 542/2019 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева, поради
погасяването на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ООД, с ЕИК: ********* ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ИР. АЛ. К., с ЕГН:
********** сумата от общо 374 лева, представляваща разноски в настоящото
исково производство.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7