№59 , том.1, стр. 61
Гр. Кула 19.09.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен съд Кула, втори
състав, в открито заседание на тридесет и първи януари две хиляди и
седемнадесета година в състав:
Районен съдия: Дияна
Дамянова - Цанкова
със секретаря Лозана
Петкова и с
участието на прокурора
............................ като разгледа докладваното от
съдията Дияна Дамянова - Цанкова гражданско дело № 148 от 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени искове от „С.И.Г." ООД със
седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Добри Чинтулов" № 16, с ЕИК *********,
представлявано от управителя
Стайко Иванов Стайков чрез пълномощник Петя Маркова –юрисконсулт против Н.З.М.,
ЕГН ********** *** за приемане на установено, че ответника дължи на ищцовото
дружество сумата от 22318.34 лв./двадесет и две хиляди триста и
осемнадесет лева и 34 стотинки/
неплатена наемна цена за стопанската 2017/2018г. по Договор за наем на
земеделска земя № 195 от 27.07.2017г.; с 1258.61 лв./хиляда двеста петдесет и
осем лева и 61 стотинки/ обезщетение
за забава за периода от 01.09.2018г. до 22.03.2019г.;законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда - 27.03.2019г. до
окончателното издължаване и разноски в заповедното производство в размер на
571.55 лв./петстотин седемдесет и един лева и 55 стотинки/, от които 471,55 лв. /четиристотин
седемдесет и един лева и 55 стотинки/
държавна такса и 100,00 лв./сто лева/ – юрисконсултско възнаграждение, както и направените в настоящото
производство разноски в размер на 471,53 лв. – държавна такса и 300 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че с
ответника на 27.07.2017 г. е сключил
Договор за наем на земеделска земя № 195, по силата на който ищецът, в
качеството на наемодател е предоставил на наемателя Н.З.М. за временно и възмездно
ползване имотите описани в чл. 1, ал.2 от Раздел I, находящи се в землището на с. Извор махала, общ. Кула, обл. Видин,
с обща площ 495,963 дка, за срок от една стопанска година считано от
01.10.2017г. до 30.09.2018г., а
съобразно уговореното между страните в чл. 7, ал.2 от раздел IV „ Наемно плащане“ от Договора, ответникът М. в
качеството на наемател се задължава да заплати наемно възнаграждение в размер
на 45 лв. в срок до 31.08.2018г., за
която сума е издадена от ищеца Фактура № ********** от 02.05.2018г. В чл. 9,
ал.1 от Догвора страните са се уговорили, че наемателят дължи на наемодателя
законна лихва за забава за всеки ден на забавата до окончателното заплащане.
Ищецът твърди, че е изправна страна по процесния договор и е изпълнил коректно задължението
си да предаде отдадените под наем имоти в държане на наемателя, като за периода
на действие на договора е осигурил спокойно и безпрепятствено ползване на
земеделската земя, предмет на арендните правоотношения, но ответникът изпаднал
в просрочие при изпълнение на задължението си за заплащане на наемната цена за стопанската 2017/2018 г. и на датата на падежа 31.08.2018г. не е
извършил плащане. Излагат се твърдения, че във връзка с вземането, ищецът е
депозирал Заявление по чл. 410 ГПК, по което е образувано ЧГД 90/2019г. по
описа на РС - Кула и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
51/28.03.2019г. , по което ответникаеа
направил възражение.
От ответника е
депозиран отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, в който отговор
не оспорва предявените искове, а твърди, че същите са доказани и обосновани и
моли съда, същите да бъдат уважени.
Ищецът,
чрез процесуалния си представител в писмена молба, прави искане съдът да
постанови решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК – при признание на иска и
представя списък с разноските.
Разпоредбата на
чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати
съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно
да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Предявените обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.8 ЗАЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД са процесуално
допустими – предявени са в законовия едномесечен срок по чл.415, ал.4 ГПК, след
подадено от длъжника в срок възражение по реда на чл.414 ГПК.
Съдът намира, че
в конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237,
ал.1 от ГПК. В отговора по чл. 131 от ГПК ответникът е направил изрично
изявление за признание на исковете.
Спазени са и
изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на
закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може
да се разпорежда.
С оглед
направеното от ответника признание на исковите претенции, както и заявеното от
ищеца искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът намира,
че исковата претенция е изцяло основателна с като такава следва да бъде
уважена.
Ето
защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
По
отношение на разноските:
При този
изход на спора право на разноски има ищцовото дружество. Следва да се отбележи,
че в случая не е приложима разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, съгласно която ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска, разноските се възлагат върху ищеца. За да може ответникът да се се
освободи от отговорността за разноски, следва двете посочени предпоставки да са
налице в своята кумулативна даденост. В случая, макар и ответникът да признава
правопораждащите факти, той с поведението си е дал повод за завеждане на
делото. Предвид изложеното на основание
чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати сторените от ищеца
разноски в исковото производство. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК „В
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.“
Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно с вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба
за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба
за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до
300 лв., т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в
тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по настоящото
производство и като се вземе предвид направеното признание на исковете от
страна на ответника, още с отговора на исковата молба, съдът достигна до извод,
че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК
в размер на 150 лв. Още повече, че осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство по делото се свежда единствено до подаване на исковата молба
по делото и молба за постановяване на решение при признание на иска. В
откритото съдебно заседание по делото не се е явил представител на ищеца.
Следователно за исковото производство на ищеца следва да се присъди сумата от
150 лв. – юрисконсултско възнаграждение и сумата от 471,53
лв. за държавна такса, а претенцията на ищеца за разликата до 300 лв. за
юрисконсултско възнаграждение следва да се отхвърли. Следва да се присъдят на
ищеца и сторените в заповедното производство разноски за държавна такса – 471,55
лв. и за юрисконсултско възнаграждение – 100 лв., като на основание т.12 от ТР
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен
диспозитив.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните, че Н.З.М., ЕГН ********** ***.Г." ООД
със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ул. „Добри Чинтулов" № 16, с ЕИК *********,
представлявано от управителя
Стайко Иванов Стайков сумата от сумата от 22318.34 лв./двадесет
и две хиляди триста и осемнадесет лева и 34 стотинки/ неплатена наемна цена за стопанската 2017/2018г. по Договор за
наем на земеделска земя № 195 от 27.07.2017г.; с 1258.61 лв./хиляда двеста
петдесет и осем лева и 61 стотинки/
обезщетение за забава за периода от 01.09.2018г. до 22.03.2019г.;законната
лихва от датата на
подаване на заявлението в съда - 27.03.2019г.
до окончателното издължаване, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 51/28.03.2019г. по ч.гр.д.
№ 90 по описа за
2019 г. на Районен съд - Кула.
ОСЪЖДА Н.З.М.,
ЕГН ********** *** да заплати на „С.И.Г." ООД със
седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Добри Чинтулов" № 16, с ЕИК *********,
представлявано от управителя
Стайко Иванов Стайков разноски в настоящото производство в размер на 471,53
лв./четиристотин седемдесет и един лева и 53 стотинки/ за държавна такса и 150
/сто и петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение, както и сторените в
заповедното производство по ч.гр. дело № 90/2019г. по описа на РС – Кула
разноски в размер на 471,55 лв./четиристотин седемдесет и един лева и 55
стотинки/ за държавна такса и 100/сто/лева за юрисконсултско възнаграждение, като
отхвърля претенцията за разликата от 150/сто и петдесет/ лева за юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Видин в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: